№ 338
гр. ***, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430105291 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от З. И. Л. с ЕГН **********,
представлявана от процесуалния си представител адв.Д. Н. против А. Р. Е. с
ЕГН ********** от гр.***. Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен
лист по ч.гр.дело №3036/2009г. по описа на РС ***, ищцата била осъдена да
заплати на ответника сумата от 2000 евро, представляваща задължение по
договор за заем от 05.08.2008г. ведно със законната лихва от датата на
заявлението до изплащането и разноски по делото. Твърди, че с
изпълнителния лист ответникът образувал изп.дело №992/2010г. по описа на
****. Твърди, че поради изтекла давност, не дължи посочената сума и моли
съда да постанови решение, с което на основание и чл.439 ГПК да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1000
лева частичен от 2000 евро главница, по изп.лист по ч.гр.дело №3036/2009г.
по описа на РС ***, с което е образувано №992/2010г. по описа на ****, рег.
№815 на КЧСИ. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска
чрез назначения си особен представител. Навежда доводи, че искът е
недопустим, тъй като образуваното изп. производство е прекратено поради
1
настъпила перемпция. Моли съда да прекрати производството по делото. В
случай, че искът е допустим, оспорва претенцията. В срок е постъпил писмен
отговор от ответника, с който признава иска.
В съдебно заседание, ищцата поддържа исковата молба и с оглед
направеното признание прави искане за постановяване на решение при
признание на иска. Ответникът се явява лично и с процесуален представител
и поддържа признанието на иска. Моли съда да не го осъжда за разноски на
другата страна, като твърди, че не е станал причина за завеждане на делото.
Твърди, че след настъпилата перемпция по никакъв начин не е предявявал
претенции към ищцата.
Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание
на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в
тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание е прекратил
съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като ответникът
признава исковата претенция.
От друга страна ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с
решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона
или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Претенциите на ищеца се установяват от представените по делото писмени
доказателства. С исковата молба е представен изпълнителен лист от
28.05.2009г. по ч.гр.д. № 3036/2009г., с който длъжниците ДЛ.Ц. З. И. Л. и
М.Ц.Б. са осъдени да заплатят на кредитора А. Р. Е. солидарно сумата от 2000
евро ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. По издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №
992/2010г. по описа на **** с рег.№ 815 на КЧСИ и район – този на ОС ***. С
оглед направеното признание на иска, съдебното дирене е прекратено и не е
приложено копие на образуваното изп.производство.
При тези факти, съдът приема, че са спазени и изискванията,
установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК, поради което следва да
постанови решение, което се основава на признанието на иска.
По отношение на разноските, съдът счита, че такива не следва да бъдат
присъждани на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, ако
2
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не е спорно
между страните, че изпълнителното производство е прекратено поради
перемпция. След прекратяването му, кредиторът не е образувало ново
изпълнително дело, нито е изпращал до длъжника покани за изпълнение на
задължението му. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е станал
повод за завеждане на делото и с оглед признанието му, то той не следва да
бъде осъждан за разноски.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК, че З. И. Л. с
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на А. Р. Е. с ЕГН ********** с адрес гр.***
местност ***, сумата от 1000 лева, частично от 2000 евро, по издаден
изпълнителен лист от 28.05.2009г. по ЧГД №3036/2009г.по описа на ***ския
районен, за която сума има образувано изп.д.№20108150400992 на ****
поради изтекла погасителна давност на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски Окръжен Съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3