Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
с участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и
при секретаря АННА ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм.
нак. д. № 2942/2022 г. по описа на
АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Образувано е по касационна жалба от С.А.А., с ЕГН **********, подадена чрез адв. П.В.,
срещу Решение № 1474 от 08.11.2022 г., постановено по АНД № 2753/2022 г. на
Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) Серия К № 5916821, издаден от ОД на МВР Варна и е осъден настоящият
касатор да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение
за юрисконсулт. С обжалвания пред РС – Варна ЕФ на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е
неправилно. Сочи се, че РС- Варна не е обсъдил направеното възражение за липса
на дата на издаване на ЕФ, а единствено и само е мотивирал, че не са допуснати
процесуални нарушения. Изтъква се значението на датата на издаване на ЕФ за
преценката за спазването на срока по чл. 34 ЗАНН. Поддържа се и че след като ЕФ
не е издаден в рамките на 24 часа от установяване на нарушението (както е в
случая – нарушението е установено и заснето на 06.05.2022 г., а ЕФ е издаден на
23.05.2022 г.) е следвало да се премина към общия ред за провеждане на
административнонаказателното производство – съставяне на АУАН и издаване на НП,
като в случая е налице съществено процесуално нарушение, което представлява,
според касатора, самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. На следващо място се
твърди, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система не отговаря на изискванията на Наредба № 8123з-532/2015 г. на МВР – не
са попълнени полетата „Начало на участъка“ и „Край на
участъка“, „№ на първо статично изображение/видеозапис“ и „ № на последно
статично изображение/видеозапис“, от което не може да се докаже по
безспорен и категоричен начин, че процесният ЕФ и приложената снимка имат
връзка. Искането е да се отмени решението на решението на РС – Варна. С писмена
молба касаторът претендира присъждане в полза на адвоката на адвокатско
възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата безплатна адвокатска защита и съдействие.
Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си
представител – ст. юриск. К.Л.А., с писмени бележки настоява, че касационната
жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Поддържа се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на ЕФ, налице е пълно съответствие между правното и
фактическо описание на нарушението, индивидуализирано е нарушението в пълна
степен, а и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е
засечена скоростта, е от одобрен тип. Изрично се посочва, че в ЕФ е приспадната
допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя.
Според ответника правилно РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана
отговорността на представляващия дружеството – собственик на процесното МПС, а
и че наказанието е правилно определено. Изтъква се, че е правилна и преценката
на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в
сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако се уважи жалбата и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в
минималния размер.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като постановено
при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба от С.А.А. срещу ЕФ Серия К № № 5916821, издаден от ОД
на МВР Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП на А. е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 400
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението, според ЕФ, е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH CAM S1 -120cc8e и се
състои в следното: На 06.05.2022 г., в 09:29 часа, в гр. Варна, „Аспарухов
мост“ – южен пътен възел, в посока изхода на града към АМ „Черно море“, с МПС Мини
Купър СД, с рег. № *** е извършено нарушение за скорост - при разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 84 км/ч, т.е.
превишената стойност на скоростта е 34 км/ч. Като административнонаказателно
отговорно лице - собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, в ЕФ е посочен
С.А.А..
За да потвърди процесния
електронен фиш, РС - Варна приема следното:
Безспорно е установено, че на посочената
дата и час въпросният автомобил се е движил със скорост, превишаваща
разрешената максимална такава – предвид разпечатката от паметта на автоматизираното
техническо средство и доказателствата, че техническото средство е одобрен тип
за измерване, преминало последваща проверка.
Правилно е приложена санкционната норма,
като е приспаднат допустимият толеранс от +/- 3% (отразената в снимката скорост
на движение е 87 км/ч, а в ЕФ - 84 км/ч), предвид и фиксирания в закона размер
на глобата.
Правилно е посочена и нарушената
материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност
правилно е насочена в съответствие с чл. 188, ал. 1 ЗДвП към А. като ползвател
на превозното средство, вписан като такъв в регистрите на МВР.
Наказанието е правилно определено като
вид и размер.
Предвид забраната по чл. 189з ЗДвП не
следва да се обсъжда приложението на чл. 28 ЗАНН.
При издаване на ЕФ е спазена формата на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на ЕФ, като става ясно на
кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано.
Спазена е специалната регламентация
относно съдържанието на ЕФ - чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която изключва приложението
на общите норми, респ. не се съставя АУАН и не се издава наказателно
постановление, поради което не намират приложение правилата на ЗАНН по
отношение реквизитите им. ЕФ съдържа изискуемите реквизити, а нормотворческата
техника на законодателя не е предмет на производството пред районния съд.
Доводите за евентуална приложимост на общите
правила за установяване на нарушението по ЗАНН са приети за неоснователни, т.к.
според протокола за използване на мобилното АТСС на датата на извършване на
нарушението, както и снимка на неговото разположение, е установено, че не става
въпрос за мобилно техническо средство, разположено в служебен автомобил.
С обжалваното решение в полза
на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.
Изводите на районния съд се
основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от
доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство,
за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност, за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ като вид и
размер и за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При нарушения,
установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
предвижда издаване на ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата
на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с
издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра
на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. В случая е допустимо
установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно
АТСС, с издаване на ЕФ.
По своята същност
електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС - § 6, т. 65 от
ДР на ЗДвП. Задължителните реквизити на ЕФ са регламентирани от законодателя с
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.
В ЕФ се посочва
установената скорост и стойността на превишението. Измерената скорост в случая
се установява, че е намалена с допустимата нормативно установена грешка, т.е. съобразено
е изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на допустимата
грешка - измерената скорост е 87 км/ч, от която са приспаднати 3 км/ч –
допустима грешка, поради което в ЕФ е посочена като установена измерена скорост
84 км/ч, а не 87 км/ч, като превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ,
че е 34 км/ч. Освен това не е налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е
приспадната нормативно установената техническа грешка при измерването на
скоростта с техническо средство..
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на РС - Варна. Следва да се остави в сила решението на въззивния
съд, като касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по
аргумент на чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН).
По доводите на касатора за
неправилност на въззивното решение:
Неоснователно е
твърдението на касатора за необсъждане от въззивния съд на възраженията срещу
ЕФ във връзка с непосочването на дата на издаване на ЕФ. Съдът е мотивирал
изводите си за неоснователност на изложените в жалбата на наказаното лице възражения,
които се явяват релевантни за преценката за законосъобразността на ЕФ. Правилно
районният съд приема, че обжалваният ЕФ съдържа изискуемите реквизити, регламентирани
в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Сред тези реквизити не е датата на издаване на ЕФ. С
оглед спецификата на производството по чл. 189, ал. 4-11 ЗДвП следва да се
приеме, че релевантният реквизит е датата на установяване на нарушението чрез
неговото заснемане и запаметяване в системата, а не датата на разпечатване на
ЕФ на хартиен носител. Датата на разпечатване на ЕФ не следва да е отправна
точка при изчисляване на срока по чл. 34 ЗАНН. Разпечатването на ЕФ извън 24-часовия
период след установяването на нарушението с АТСС по никакъв начин не обосновава
извод, че в такива случаи законът изисква ангажиране на отговорността по общия
ред (със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление).
С въззивната жалбата
не е направено възражение във връзка с реквизитите на Протокола за използване
на АТСС по отношение на графите „Начало на участъка“ и „Край на участъка“, „№ на първо статично изображение/видеозапис“ и „№ на
последно статично изображение/видеозапис“, т.е. едва с касационната жалба
се въвежда този довод, с твърдение че
води до липса на безспорна установеност на нарушението, за което с ЕФ е
наложена глоба. Следва само да се посочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. задължение за отбелязване в протокола на началото
и края на контролирания участък е налице, но при контрол във време на движение
с мобилно АТСС. В случая контролът е осъществен с временно
разположено на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, поради което не е
приложимо посоченото изискване, относимо при контрол във време на движение. От
друга страна, в снимката на нарушението са посочени датата и часа на записа,
локацията на записа и другите данни. Така посочените данни в снимката,
съпоставени с отразените данни в Протокола за използване на АТСС за 06.05.2022
г. за час на начало и край на работата, както и посоката на движение на
контролираните МПС, сочат на извод, че независимо от липсата на посочване в
протокола на „№ на първо статично изображение/видеозапис“ и „№ на последно
статично изображение/видеозапис“, процесната снимка е направена именно при
извършения контрол за скорост, за който е съставеният протокол. Последното
обуславя и безспорна връзка на процесната снимка с обжалвания пред РС – Варна
ЕФ, в който е описано именно нарушението, установяващо се от въпросната снимка.
Съдът не установява
наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да са основания за
отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от РС – Варна доказателства в
достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания
за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Следва решението на
РС - Варна да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната
инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната
помощ.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във
вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1474 от 08.11.2022 г.
по АНД № 20223110202753/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********, да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.