№ 1258
гр. Варна, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500309 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по повод подадени въззивни жалби както следва:
1. Въззивна жалба, вх. № 3038/01.07.2020г. подадена от Ж. А. Ж., чрез процесуалния
му представител срещу Решение № 124/03.06.2020г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 260029/09.10.2020г. постановени по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П..., с
което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Ж. А. Ж. срещу Т. Р. З. и С. П. Я., положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че
ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.П..., представляващ УПИ ...– ..., ...
в кв. 145 по плана на града, целия с площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ I... – ..., ... и
УПИ ... – ..., при твърдение за придобиване на собствеността от ищеца по силата на
оригинерно придобивно основание, а именно – давностно владение, продължило повече от
10 години, считано от 2005г. до настоящия момент, УВАЖЕН е предявеният от ответника
С. П. Я. насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Ж. А. Ж.в, като е прието за
установено, че С. Я. е собственик на 415 кв.м. ид.части от УПИ ...– ..., ... в кв.145, целият с
площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ I... – ..., ... и УПИ ... – ... по плана на гр.П...,
придобити oт С. П. Я. на основание договор за покупко-продажба от 03.07.2018г.,
обективиран в нот.акт № 161, том 2, рег.№ 2067, дело № 340/2018г. и ответникът Ж. е осъден
да предаде владението на имота, ПРЕКРАТЕНО е производството по предявения от Ж. Ж.
иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС и последният е ОСЪДЕН да заплати сторените по
делото разноски и държавната такса по насрещния иск.
Забележка: Решение № 124/03.06.2020г., поправено с решение № 260029/09.10.2020г.
постановени по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П... в прекратителната му част,
касателно предявения в евентуалност иск от Ж. А. Ж. против Т. Р. З. и С. П. Я. с правно
основание чл.33, ал.2 от ЗС е обжалвано с частна жалба и с Определение № 270/20.01.2021г.
1
постановено по ч.гр.д.№ 72/2021г. по описа на ВОС прекратяването е отменено, като делото
е върнато за произнасяне по същия. Постановено е решение № 260013/04.07.2022г. по гр.д.№
1169/2018г. по описа на РС-П..., с което искът по чл.33, ал.2 от ЗС е уважен.
2. Въззивна жалба, вх. № 260878/02.11.2020г. подадена от Ж. А. Ж., чрез
процесуалния му представител срещу Решение № 260029 от 09.10.2020г., постановено по
гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П..., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 124 от 03.06.2020г. и е оставена без уважение молбата на
Ж. А. Ж. за допълване на същото решение по реда на чл. 250 от ГПК.
Забележка: По частната жалба, обективирана във въззивната жалба вх. №
260878/02.11.2020г., в частта касателно оставената без уважение молба по чл.250 от ГПК за
допълване на решението посредством произнасяне с неприсъствено решение по отношение
на ответника Т. З. е налице произнасяне с влязло в законна сила определение №
4157/08.11.2022г. по в.ч.гр.д.№ 2350/2022г. по описа на ВОС, с което същата /частната
жалба/ е оставена без уважение.
3. Въззивна жалба, вх. № 260435/22.07.2022г. депозирана от С. П. Я., М. С. П. и А.
С. П., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 260013/04.07.2022г.,
постановено по гр.д. № 1169/2018г. по описа на РС – П..., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с Решение № 260008/23.06.2023г., последното поправено по реда на чл.247 от ГПК с
Решение № 260008/18.12.2024г., с което е УВАЖЕН предявеният от Ж. А. Ж.в срещу Т. Р. З.,
С. П. Я., М. С. П. и А. С. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС като на ищеца е
признато право да изкупи 415 кв.м. ид.части от УПИ ...– ..., ... в кв.145, целия с площ от 709
кв.м., при граници: улица, УПИ I... – ..., ... и УПИ ... – ... по плана на гр.П... за сумата от общо
2410 лева, която следва да бъде платена съответно на С. П. Я. е размер на 1606,67 лева, на
М. С. П. в размер на 401,67 лева и на А. С. П. в размер на 401,67 лева.
С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА, С ВХ.№ 3038/01.07.2020г. жалбоподателят Ж. А. Ж.,
чрез процесуалния си представител е завил становище за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение № 124/03.06.2020г., както и
постановяването му при нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми.
Счита за нередовна насрещната искова молба по предявения срещу него от С. П. Я. иск с
правно основание чл.108 от ЗС, както поради незаплащане на дължимата за разглеждането
му държавна такса, така и поради липса на изрични твърдения, че владението на имота се
осъществява от ответника без правно основание. Посочва също, че решението е постановено
по непредявен иск, тъй като предмет на търсената с насрещния иск защита е самостоятелен
имот с пл.№ ... в кв.145 по плана на града, а решението е постановено по отношение на 415
кв.м. ид.части от УПИ ...– ..., ... в кв. 145 по плана на града, целия с площ от 709 кв.м. Счита,
че дори да е предявен иск по чл.108 от ЗС за идеални части от съсобствен имот, то той е
недопустим, позовавайки се на съдебна практика.
При извод за допустимост на предявения иск, се правят възражения срещу
правилността му. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че имотът е с
площ от 709 кв.м., поради това, че частта от него представляваща пл.№ ... не попада с цялата
2
си площ от 415 кв.м. в обема на УПИ ...– ..., ..., тъй като 300-400 кв.м. остават извън
регулация.
Посочва, че предмет на първоинстанционното производство е било и искане за
отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на КНА за собственост № 8, том 1, рег.№ 601, дело №
53/2002г. легитимиращо Т. З. като собственик на дворно място с площ от 415 кв.м., по което
липсва произнасяне.
По отношение на ответника С. Я., становището е, че същият не се легитимира като
собственик, тъй като е придобил права от несобственик.
Обжалваното решение се оспорва като неправилно и в частта по отношение на
отхвърления главен иск за собственост на Ж. Ж. против Т. З. и С. Я. основан на твърдения за
придобиване на процесния имот УПИ ...– ..., ... в кв.145, целият с площ от 709 кв.м. въз
основа на давностно владение. Излага, че ответникът З. не е оспорил исковата претенция и
спрямо него са били налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а
ответникът Я. се е защитавал само по отношение на частта от УПИ ...– ..., ... в кв.145,
представляващ имот с пл.№ ... с площ от 415 кв.м., който твърди да е закупил с нот.акт №
15/2018г. Счита, че отхвърлянето на предявените кумулативно съединен искове за
собственост на Ж. Ж. против ответниците Т. З. и С. Я. е следствие на неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели.
Възразява по направените фактически и правни изводи и моли въззивната инстанция да
формира нови такива. Позовава се и на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение свързано с изготвения по делото доклад по реда на чл.146 от ГПК и в указанията
за това за кои от правно релевантните факти не са посочени доказателства.
Моли обжалваното решение в цялост да бъде обезсилено като недопустимо,
евентуално отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат уважени
предявените от Ж. Ж. искове за собственост и бъдат отхвърлени предявените срещу него
насрещни искови претенции.
С ВЪЗЗИВНАТА СИ ЖАЛБА, С ВХ.№ 260878/02.11.2020г. жалбоподателят Ж. А.
Ж. е оспорил постановеното по реда на чл.247 от ГПК Решение № 260029 от 09.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П.... Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е допуснал поправка в основанието, на което е прието, че С. Я. е
собственик на 415 кв.м. ид.части от УПИ ...– ..., ... в кв.145, а именно покупко-продажба от
03.07.2018г., обективиран в нот.акт № 161, том 2, рег.№ 2067, дело № 340/2018г., при
положение, че посоченият нот.акт е за придобиване на самостоятелен имот – с площ от 415
кв.м. съставляващ имот с пл.№ ... в кв.145 по плана на гр.П....
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба с вх.№
3038/01.07.2020г. и на въззивна жалба с вх.№ 260878/02.11.2020г. от С. П. Я., чрез
процесуалния си представител, с който е заявено становище за неоснователността им.
Възразява срещу твърденията на въззивника за недопустимост на постановеното съдебно
решение поради нередовност на насрещната искова молба, както и поради произнасяне на
3
съда „свръхпетитум“. Излага, че по делото е установено, че Ж. Ж. и Т. З. не са
съсобственици на един имот, а са собственици на два самостоятелни имота – Ж. Ж. е
собственик на имот с пл.№ ... по КП от 1979г., а Т. З. – на имот с пл.№ ... по КП от 1979г.
Оспорва заключението на проведената СТЕ в частта, с която вещото лице е дало заключение,
че РП от 1979г. касателно процесния УПИ ...– ..., ... в кв.145 е приложен на място. Предвид
липсата на съсобственост по отношение на процесния имот, с оглед неприложената
регулация и изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, счита за неоснователен и
искът по чл.33, ал.2 от ЗС за признаване на Ж. Ж. на право на изкупуване на разпоредената
ид.част от имота. Счита, че правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл за отмяна
по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на КНА за собственост на Т. З., тъй като той се явява
обусловен от произнасянето по главния иск, който в случая е отхвърлен. В допълнение
посочва, че тежестта да установи неправилността на констатациите на нотариуса за
принадлежността на собствеността в патримониума на Т. З. е бил за оспорващата страна -
ищецът Ж. и доколкото не го е сторил успешно, то не подлежи на уважаване искането му по
чл.537, ал.2 от ГПК. Излага, че съдът правилно е установил релевантните факти и пак
правилно, след като не е установил права на ищеца Ж. Ж. по отношение на частта от УПИ
...– ..., ... в кв.145, представляваща ПИ с пл.№ ... по КП на гр.П..., е отхвърлил предявените от
него установителни искове за собственост.
По отношение на въззивна жалба с вх.№ 260878/02.11.2020г. , счита че с обжалваното
решение постановено по реда на чл.247 от ГПК съдът допустимо е уточнил формулираният
диспозитив на решение № 124/03.06.2020г. посочвайки твърдяното от ищеца по насрещния
иск С. Я. основание на предявеният иск по чл.108 от ЗС. Моли обжалваните решения да
бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.
С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, ВХ. № 260435/22.07.2022Г. С. П. Я., М. С. П. и А. С. П.,
чрез процесуалния си представител са оспорили като неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила Решение № 260013/04.07.2022г., постановено по гр.д. № 1169/2018г. по описа на РС
– П..., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/23.06.2023г., последното
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/18.12.2024г., с което е УВАЖЕН
предявеният от Ж. А. Ж.в срещу Т. Р. З., С. П. Я., М. С. П. и А. С. П. иск с правно основание
чл.33, ал.2 от ЗС като на ищеца е признато право да изкупи 415 кв.м. ид.части от УПИ ...– ...,
... в кв.145, целия с площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ I... – ..., ... и УПИ ... – ... по
плана на гр.П... за сумата от общо 2410 лева, която следва да бъде платена съответно на С.
П. Я. е размер на 1606,67 лева, на М. С. П. в размер на 401,67 лева и на А. С. П. в размер на
401,67 лева.
Основното възражение е срещу извода на първоинстанционния съд, че Ж. Ж. и Т. З.
са съсобственици в един имот - УПИ ...– ..., ... в кв.145 по плана на гр.П..., който считат за
неправилен. Излагат, че анализът на ангажираните по делото доказателства и заключението
на проведената СТЕ е следвало да обуслови извод, че Ж. Ж. е едноличен собственик на ПИ с
пл.№ ... по КП от 1979г., а Т. З. – на ПИ с пл.№ ... по КП от 1979г. Потвърждават
4
становището си и с установената съдебна практика по приложението на § 6 и § 8 от ПР на
ЗУТ за отпадане действието на неприложената регулацията с изтичане на сроковете по § 6,
ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ. Предвид липсата на доказана съсобственост между страните по
време на сделката обективирана в нот.акт № 15/03.07.2018г., считат, че исковата претенция
по чл.33, ал.2 от ЗС неправилно е уважена. Отделно от това са изложени възражения за това,
че искът за изкупуване е бил предявен след изтичане на законоустановения двумесечен срок
от продажбата – първо поради това, че вписването на сделката в СВ-П... е било в деня на
сключването й /на 03.07.2018г./ и с оглед оповестителното действие на вписването тя е
станала известна на ищеца Ж. Ж. и второ, поради това, че Ж. и неговата майка са знаели за
това, че Т. З. продава имота си още преди нотариалното изповядване на сделката, което
считат за установено от събраните свидетелски показания.
По същество жалбоподателите възразяват срещу извършения от съда анализ на
събраните по делото доказателства считайки го за неправилен и несъобразен с установените
по делото факти. Молят обжалваното решение, с което е уважен предявения иск по чл.33,
ал.2 от ЗС да бъде отменено и същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба с вх.№
260435/22.07.2022г. от насрещната страна Ж. Ж., чрез процесуалния му представител.
Изразеното становище е за неоснователността й. Заявява, че въведените с исковата молба
твърдения са за еднолична собственост на ищеца Ж. Ж. по отношение на УПИ ...– ..., ... в
кв.145 по плана на гр.П..., а в евентуалност – за съсобственост възникнала още през 1968г.,
когато дядото на ищеца е закупил 294 кв.м. ид.части от дворно място представляващо тогава
УПИ .........V-2147 от кв.170, която не е ликвидирана до настоящия момент. Счита, че
правилно съдът е установил момента, в който ищецът е узнал за извършената от Т. З. сделка
и това е станало по време на снабдяването му с документи от Община П.... В допълнение
посочва, че доколкото въззивникът С. Я. не е обжалвал Решение № 124/03.06.2020г., то
следва че се е съгласил с изложените в него изводи за наличие на съсобственост, поради
което възраженията му срещу съсобствеността се явяват неоснователни. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивните жалби са депозирани в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемите решения на
процесуалните представители на жалбоподателите. Жалбите съдържат изискуемите по
чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което са редовни.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. С въззивните
жалби не са направени доказателствени искания.
Предвид на това, че Т. Р. З. се явява задължителен необходим другар на въззвиниците
С. П. Я., М. С. П. и А. С. П. по предявения срещу тях от Ж. Ж. иск с правно основание
5
чл.33, ал.2 от ЗС, на основание чл.265, ал.2 от ГПК същият следва да бъде служебно
конституиран като въззивник по жалбата с вх. № 260435/22.07.2022г.
По тези съображения и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1) Въззивна жалба, вх. № 3038/01.07.2020г.
подадена от Ж. А. Ж., чрез процесуалния му представител срещу Решение №
124/03.06.2020г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260029/09.10.2020г.
постановени по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П...; 2) Въззивна жалба, вх. №
260878/02.11.2020г. подадена от Ж. А. Ж., чрез процесуалния му представител срещу
Решение № 260029 от 09.10.2020г., постановено по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П...
и 3) Въззивна жалба, вх. № 260435/22.07.2022г. депозирана от С. П. Я., М. С. П. и А. С. П.,
чрез процесуалния им представител срещу Решение № 260013/04.07.2022г., постановено по
гр.д. № 1169/2018г. по описа на РС – П..., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №
260008/23.06.2023г., последното поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №
260008/18.12.2024г.
КОНСТИТУИРА Т. Р. З. като въззивник по въззивна жалба, вх. №
260435/22.07.2022г. депозирана от С. П. Я., М. С. П. и А. С. П., чрез процесуалния им
представител срещу Решение № 260013/04.07.2022г., постановено по гр.д. № 1169/2018г. по
описа на РС – П..., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/23.06.2023г.,
последното поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/18.12.2024г., на
основание чл.265, ал.2 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 309/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 26.03.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, а Т. З. – лично, ведно с препис от настоящото определение. На всеки от
въззивниците да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори на въззивните жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6