Решение по дело №242/2024 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Л. Л. П. с [ЕГН] от гр. Тутракан против Заповед № 24-0453-000066 / 22.05.2024 г. на Началник група в РУ-Сливо поле към ОДМВР – Русе за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № [рег. номер] за срок от дванадесет месеца.

Жалбоподателят изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Счита, че употребата на амфетамини не е установена по надлежния ред – посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, което е задължително в хипотезата на неприемане на показанията на техническото средство или теста от проверяваното лице, както е в случая. Посочва, че при това положение заповедта е издадена при липса на изискуемите предпоставки в закона и преди завършване на процедурата по установяване на административното нарушение. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началникът на група „Охранителна полиция“ в РУ-Сливо поле към ОДМВР-Русе – не е изразил становище по делото. Постъпило е становище от Началника на РУ-Сливо поле, подадено чрез гл. юриск. Т. Йорданова, в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата, моли се за отхвърлянето ѝ и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. С оглед обстоятелството, че становището е подадено от ненадлежен ответник, същото не може да бъде обсъждано.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР - Русе на 21.05.2024 г., в резултат на която на жалбоподателя е съставен АУАН № GA1203454/ 21.05.2024 г. за това, че на посочената дата около 16.03ч. в община Сливо поле, на път втори клас № 21 Русе-Силистра, км. 26.500 посока Силистра, управлява лек автомобил [Марка] 320 Д с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което е установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJK 0042, дисплеят на което е отчел употреба на „Амфетамин“. Видно от приложената докладна записка № УРИ453р-4774 /22.05.2024 г. е обстоятелството, че при проверката водачът е бил тестван двукратно за употреба на наркотични вещества. Първата проба е отчела отрицателен резултат за употреба на кокаин, опиати, бензодиазепин, канабис-25 и амфетамин, а за метаамфетамин и метадон е отчела невалиден резултат. При повторния тест е отчетена положителна проба за употреба на амфетамин и именно тя е вписана в съставения АУАН (л. 21) и в Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози (л. 22). На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 104834 (л. 23), в който същият посредством полагането на подпис е изразил предпочитанието си да му бъде извършено медицинско и химическо изследване за установяването на употребата на наркотични вещества. В рамките на определеното в талона за изследване време Л. П. се е явил в УМБАЛ Канев гр. Русе, където е дал проби от кръв и урина, след което е бил задържан в РУ-Сливо поле и освободен няколко часа по-късно (видно от приложени Заповед за задържане – л. 16). С разпореждане № 770/02.07.2024 г., постановено по делото, на ответния орган бяха дадени указания да представи резултата от проведеното химико-токсикологично изследване на взетите биологични проби от водача или да уведоми своевременно съда, ако е в невъзможност да стори това, за да бъде изискан документът от трето неучастващо в процеса лице. До приключването на устните състезания по делото на 09.12.2024 г. не беше представен протокол от изследването, нито пък данни относно това коя е лабораторията, натоварена с него.

С процесната заповед, издадена от началника на група „Охранителна полиция“ в РУ-Сливо поле към ОДМВР-Русе на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № GA1203454/ 21.05.2024 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, в максималния предвиден в разпоредбата срок от 12 месеца. В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е обстоятелството, че Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Русе със своя Заповед № 336з-5066 / 22.10.2023 г. (л. 60) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ към районните управления при ОДМВР – Русе, какъвто от ответника по делото, видно от приложеното Удостоверение с рег. № 336р-18358 от 20.06.2024 г. (л. 68), да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 21.05.2024 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е такъв, доколкото лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в УМБАЛ Канев гр. Русе, където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите от проверката с техническо средство не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл. 171, ал. 1, б. "б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то отново по аргумент от чл. 6, ал. 10 от цитираната наредба следва, че поредността на изброяването налага да се приеме, че при различни резултати по двата способа следва да се съобрази медицинското и химико-токсикологично изследване (в този смисъл Определение № 11432 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII о. Решение № 67 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5442/2018 г., I о.). От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е дал биологични проби за лабораторно изследване, но резултатите от него не са изготвени повече от половин година след вземането на пробите. При това положение и при наличие на категорично заявено оспорване на показанията на техническото средство, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ (в този смисъл Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г.). В случая, до приключване на съдебното производство не са представени такива доказателства въпреки дадените изрични указания, като забавянето на резултатите от изследването не може да бъде толерирано, респ. да се тълкува в ущърб на жалбоподателя, още повече, че в случая при първия от двата извършени полеви теста резултатът за употреба на амфетамини е бил отрицателен, а не невалиден (видно от коментираната по-горе докладна записка). Двата теста са били извършени в рамките на няколко минути и са дали противоречиви резултати относно употребата на амфетамини от водача, което до голяма степен разколебава верността на отчетения втори положителен резултат от техническото средство. При липсата на категорични доказателства, че резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества са потвърдени от медицинско изследване на биологичните проби, презумптивната доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения на жалбоподателя АУАН № GA884411 / 22. 04. 2023 г. се явява опровергана и не може да се счете, че същият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, а след като това е така, липсва основание за прекратяване на регистрацията на управлявания от него автомобил.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1010.00 лв., формирани от платено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се възложат в тежест ОД на МВР - Русе, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което административният орган упражнява своите правомощия. Предвид обстоятелството, че Началникът на РУ-Сливо не е надлежна страна в процеса, съдът не дължи произнасяне по направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в приложеното по делото становище с вх. № 1518 от 10.10.2024 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 24-0453-000066 / 22.05.2024 г. на Началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Сливо поле към ОДМВР – Русе за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата по отношение на Л. Л. П. с [ЕГН] от гр. Тутракан, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на притежавания от последния лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № [рег. номер] за срок от дванадесет месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на Л. Л. П. с [ЕГН] от гр. Тутракан направените по делото разноски в размер на 1010. 00 (хиляда и десет) лева.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.