№ 932
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500549 по описа за 2022 година
С решение № 265566 от 30.08.2021 г. по гр. д. № 2234/2017 г., СГС, І-5
с-в, осъжда „УМБАЛСМ Н. Пирогов“ ЕАД да заплати на А.С. Я. на
основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 150 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Г. А. Н. – Н., настъпила
на 29.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 180 000 лв. и в частта за законна лихва за периода 29.02.2012 г. - 21.02.2014
г.
Със същото решение се ОСЪЖДА „УМБАЛСМ Н. Пирогов“ ЕАД да
заплати на А.С. Я., С. А. Н. и малолетната Е. А. Н. (представлявана от баща й
А. Г. Н.) като наследници на починалия в хода на делото А. О. Н., на
основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 150 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Г. А. Н. – Н., настъпила
на 29.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 180 000 лв. и в частта за законна лихва за периода 29.02.2012 г. - 21.02.2014
г.
1
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „УМБАЛСМ Н.
Пирогов“ ЕАД. Твърди, че съдът не е спазил принципа на чл. 52 ЗЗД.
Изтъква, че ищецът Н. е починал в хода на процеса и е бил сложен край на
търпените от него неимуществени вреди, като не се доказва заболяването, от
което ищецът е страдал да е провокирано като ефект от смъртта на дъщеря
му. Счита, че събраните гласни доказателства са общи и вредите не са
доказани по несъмнен начин, като подчертава, че починалата е била
пълнолетна и не е живеела с родителите си. Позовава се на съдебна практика
– решение на САС от 7.07.2020 г. по гр.д. 5520/19 г., 8 с-в. Намира, че с
осъждането на болницата за сума над 300 000 лв. се накърнява обществения
интерес, тъй като се затруднява нейната дейност. Моли да се отмени
решението като се отхвърлят исковете или се намали размера на
обезщетението.
От А.С. Я., С. А. Н. и Е. А. Н., действаща чрез законния си представител
– нейния баща А. Г. Н., е постъпила насрещна въззивна жалба. Сочат, че
обезщетението припадащо се на наследниците на ответникът Н. следва да се
разпредели между тях според квотите им. Оспорват аргументите на
болницата-жалбоподател, като претендират да се уважат исковете в пълния
размер след съответна отмяна на решението на СГС в отхвърлителната част.
В писмени отговори „УМБАЛСМ Н. Пирогов“ и третото лице помагач
ЗК „Лев Инс“ АД оспорват жалбата на физическите лица-ищци.
Третото лице помагач В. Р. П. не взема становище.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците А. И. Н. (починал и заместен в процеса от А.С. Я., С. А. Н. и
малолетната Е. А. Н., представлявана от баща й А. Г. Н.), твърдят, че на
29.02.2012 г. починала дъщерята на ищците, поради неправомерно поведение
на лекар в ответната болница, който е осъден с влязла в сила присъда за
престъпление по чл. 123 НК. Ищците твърдят още, че в болницата не били
изпълнени задълженията по организацията на операцията. От загубата на
дъщеря си ищците претърпели неимуществени вреди, за обезщетяването на
които претендират по 180 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта и разноски.
2
Ответникът "УМБАЛСМ Пирогов" ЕАД оспорва исковете, вкл. и по
размер.
Третото лице-помагач "ЗК Лев Инс“ АД счита исковете за
неоснователни.
Третото лице-помагач В. Р. П. оспорва предявения иск. Поддържа
възражение за изтекла погасителна давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор относно фактите, установяващи,
че дъщерята на първоначалните ищците е починала на 29.02.2012 г. при
извършване на операция в ответната болница, като за противоправното
поведение на лекаря В. Р. П. е ангажирана неговата наказателна отговорност с
влязла в сила присъда.
Разпитана като свидетел е С. И. Б. – П., която познава ищците и дъщеря
им (от 40-50 години), като разказва, че преди трагичните събития те били
весели, лъчезарни, танцували по събирания, а след това били съсипани и
трудно можело да ги познае човек. Когато тя ги видяла било страшна гледка
– посивели, с наведени рамене и изтекли от плач очи. Вече осем години
състоянието им не се е променило, времето не можело да ги излекува, стискат
зъби за да отгледат внучката (която била на 10 месеца при смъртта на Г.), но
са съсипани и нещастни. Г. им била голяма надежда, пътували заедно по
екскурзии, детето гледали заедно. Сега спрели да ходят по събирания и се
виждали само в гробищния парк на Бояна, животът им се крепял само на тези
годишнини от трагичната история.
Св. Ч. М. Х. на свой ред разказва, че били колеги с ищците (всички били
физици и работели в един завод за полупроводници). Били близки семейства
и разказва, че двамата се грижели много за двете си дъщери, възлагали
големи надежди на Г., която учила в Германия. Работели заедно в обща
семейна фирма. Описва събирания, в които ищците участвали, танцували
аржентинско танго, сочи, че ходели на екскурзии, но през 2012 г. нещастието
сринало това семейство, когато при операция от апендицит починала дъщеря
им (малко след раждането на внучката). Свидетелят ги виждал на помени и ги
описва като сринати хора в траур, в емоционален срив, с отговорност за
3
малко дете на 10 месеца. Те поели функциите на майката и заедно с бащата го
отглеждали. Те били обременени и с делата, търсейки възмездие за дъщеря
си. Контактите започнали да стават по-ограничени, буквално по помени, а
преди се виждали почти всяка седмица, ходели в планината. Сочи, че след
смъртта на Г., А. получил инсулт, а след това му поставили и стенд на
сърцето.
В приетата по делото СМЕ, е посочено, че въпреки огромния психо-
емоционален стрес, в случая не може да се обсъжда пряка и директна връзка с
получения от ищеца мозъчен инсулт. В основата на последния е хронично
сърдечно-съдово заболяване, от което ищецът е страдал, като първият инсулт
е преди смъртта на дъщеря му. Дадена е добра прогноза, но след изготвянето
на СМЕ ищецът е починал в хода на процеса.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. В
случая не се спори, че Г. Н. е починала при извършена операция на апендицит
в ответната болница, където на лекарски екипи е било възложено извършване
на медицински дейности във връзка с това. Няма спор пред въззивния съд, че
водещият лекар (третото лице помагач П.) е обективирал противоправно
поведение, в резултат на което в нарушение на медицински правила и
стандарти, е починала пациентка, дъщеря на ищците. Предмет на контрол от
въззивния съд е какъв следва да бъде размерът на обезщетение на последните,
с оглед обема на търпените вреди от загубата на дъщеря им.
Безспорно ищците, като родители на починалата в резултат на
деликтното поведение, са от кръга на лицата, които са активно материално
правно легитимирани да претендират обезщетение на неимуществените
вреди. Обезщетението за последните се определя от съда по справедливост
(според принципа в чл. 52 от ЗЗД), която не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, възприети от практиката. В
разглеждания казус не се установява починалата и ищците да са живеели
съвместно в едно домакинство, но има данни, че те са работели заедно в
съвместна фирма. Показанията сочат, че отношенията между тях и дъщеря им
са били изключително близки, те са се гордеели с нейните постижения и
4
кариерно израстване, помагали са в отглеждането на новороденото си внуче.
Установява се, че Г. е била в млада възраст, с добро семейно и обществено
положение, че смъртта й е била внезапна и шокираща. Следва в
производството да се отчете специфичните събития при настъпването на
деликта, а именно – скорошното раждане на внучето на ищците и трагичната
загуба на дъщеря им само 10 месеца след това. Показанията на свидетелите
установяват, че шокът и ужасът от смъртта на Г. се отразили драматично на
ищците, които потънали в скръб и напълно променили целия си живот,
навици, поведение. Необходимо е да се изтъкне, че на основание чл. 172 ГПК
съдът кредитира изцяло гласните доказателства, при отчитане на факта, че
същите са дадени от приятели от близкото обкръжение на ищците, които са
общували с тях преди и след трагедията. Ограничените контакти след
събитията са били именно поради преживяната от ищците скръб. Показанията
са взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си, като същите са
дадени под страх от наказателна отговорност.
Съдът не възприема оплакването на болницата-жалбоподател, което
свързва размера на обезщетението със социалната функция на лечебното
заведение и необходимостта му да разполага с паричен ресурс за нейното
изпълнение. В съдебната практика и в закона не е изведен критерий, който да
обвързва материалното състояние на причинителя на деликта (съответно на
обезпечаващото тази отговорност юридическо лице) с размера на дължимата
обезвреда. Последният се определя от обема на понесените болки и
страдания, а не от финансовата възможността за тяхното обезщетяване.
Безспорно, изпълняваната функция на жалбоподателя е обществено значима,
но този фактор, е ирелевантен и не може да бъде отчетен при определяна на
основателния размер на исковата претенция.
Не може да се сподели тезата, че от 2012 г. до своята кончина, ищецът
А. И. Н., е търпял по-малко вреди в сравнение с тези, понесени от
преживялата ищца. И двамата родители са преживели скръбта еднакво тежко,
което се установява от свидетелските показания. Ако се приеме тезата на
жалбоподателя-болница, би се стигнало до незаконосъобразния извод, че при
една и съща фактическа обстановка биха се изплащали различни
обезщетения, а именно – ако се касае до хипотеза, в която ищецът е починал в
хода на производството, размерът ще следва да бъде определен в по-малък
обем, но ако смъртта е настъпила непосредствено след постановяване на
5
решението, този факт няма да може да бъде отчетен. Този по-голям размер (в
последната хипотеза) няма да може да се редуцира, тъй като не съществува
възможност за претенция от длъжника по деликтното правоотношение за
недължимо платено. Безспорно, времето, в което се търпят вредите би могло
да определи техния обем, но в случая следва да се отчете, че за период от
осем години, ищецът А. Н. е преживявал трагедията от загубата на детето си,
търпял е болки и страдания, изпитвал е мъка и е страдал, и обезщетяването на
тази емоционална вреда не може да бъде по-малка от тази на майката на
починалата (с оглед конкретните доказателства).
На свой ред неоснователно поради недоказаност се явява твърдението,
че кончината на Н. се дължи като пряка последица от загубата на детето му.
Приетата СМЕ не е формирала подобен извод, обратно – данните сочат, че
при починалия са били налични здравословни проблеми от преди това и
смъртта му, осем години след трагичните събития, не може да се приема за
пряка и непосредствена последица от тях.
Основателно обаче се явява твърдението, че размерът на обезщетение
следва да бъде редуциран, с оглед момента на настъпване на вредоносния
резултат и съществуващите обществено-икономически отношения към него,
отразени в съдебната практика. Предвид посоченото по-горе и като отчита
този момента (2012 г.), както и обстоятелствата, че ищците не са
съжителствали в едно домакинство с дъщеря си, а още и че те имат и друго
свое дете (дъщеря), както и данните за възрастта на починалата и ищците,
настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетение в
конкретния случай е сумата от по 130 000 лв. за всеки от родителите. Съдът
не възприема довода, че присъдените обезщетения следва да се разпределя
между конституираните в процеса наследници според квотите им, доколкото
подобно искане за подялба не следва да бъде разглеждано в настоящия
процес.
При този изход на спора на жалбоподателя-болница се следват разноски
за държавна такса в размер на 800 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265566 от 30.08.2021 г. по гр. д. № 2234/2017 г.,
6
СГС, І-5 с-в, в частта, в която се осъжда „УМБАЛСМ Н. Пирогов“ ЕАД да
заплати на А.С. Я. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата над 130 000 лв. от 150
000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря Г. А. Н. – Н., настъпила на 29.02.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в
която се ОСЪЖДА „УМБАЛСМ Н. Пирогов“ ЕАД да заплати на А.С. Я., С.
А. Н. и малолетната Е. А. Н. (представлявана от баща й А. Г. Н.) като
наследници на починалия в хода на делото А. О. Н., на основание чл. 49 от
ЗЗД сумата над 130 000 лв. до 150 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Г. А. Н. – Н., настъпила
на 29.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014 г. до
окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С. Я., предявен срещу „УМБАЛСМ Н. Пирогов“
ЕАД с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата над 130 000 лв. до
сумата от 150 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С. Я., С. А. Н. и малолетната Е. А. Н.
(представлявана от баща й А. Г. Н.), като наследници на починалия в хода на
делото ищеца А. О. Н., предявен срещу „УМБАЛСМ Н. Пирогов“ ЕАД с
правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата над 130 000 лв. до
сумата от 150 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която исковете по чл. 49 ЗЗД са
уважени за сумите до 130 000 лв. и са отхвърлени над сумите от 150 000 лв.
ОСЪЖДА А.С. Я., С. А. Н. и малолетната Е. А. Н. (представлявана от
баща й А. Г. Н.), да заплатят на „УМБАЛСМ Н. Пирогов“ ЕАД разноски за
въззивното производство в размер на 800 лв., като държавна такса.
Решението е постановено при участие в производството на В. Р. П. и ЗК
„Лев Инс“ АД - трети лица-помагачи на страната на ответника „УМБАЛСМ
Н. Пирогов“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8