Решение по дело №4798/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 34
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Евгения Мечева
Дело: 20223110104798
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. В., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110104798 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. К., с която е предявен иск
срещу Община В. с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата в общ размер от 4552.20 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за лечение на
травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр. В., поради
спъване в счупена плочка на тротоар по ул. „Н.Й.В.“, от ляво в посока бл. 11 на ж. к. „Ч.“, от
които сумата 4500 лв. за закупуване на медицинско изделие – система за еднополюсно
протезиране на раменната става и сумата от 52.20 лв. за болничен престой – 9 дни, ведно със
законната лихва върху сумата 4500 лв., считано от 15.11.2018 г., а върху сумата 52.20 лв. –
считано от 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се излага, че на 11.11.2018 г. при движение по тротоар по ул.
„Н.Й.В.“, от ляво в посока бл. 11 на ж. к. „Ч.“, ищцата се спъва в счупена тротоарна плочка
и кракът й попада в образувалата се дупка. В резултат на последното тя губи равновесие,
пада на лявата си страна. При падането удря ръката си в областта на лявото рамо. На
12.11.2018г. постъпва в МБАЛ „Св. А.-В.“, където след преглед е установена фрактура на
главата и шийката на ляв хумерус с дислокация на фрагменти, многофрагментна фрактура
на главата на раменната кост с изместване дорзално и фрактуриране на част от шийката и
оток на мускулите на раменния пояс, което налoжило оперативно лечение. На 15.11.2018 г.
ищцата закупила медицинско изделие - система за еднопосочно протезиране на раменната
става на стойност 4500 лв. На 16.11.2018 г. ищцата била оперирана в същата болница, като й
било извършено частично еднопротезиране - смяна на лявата раменна става и имобилизация
в ортеза. На 21.11.2018 г. заплатила деветдневен болничен престой в „Ортопедия и
травматология“ при МБАЛ „Св. А. –В.“ в размер на сумата 52.20 лв. Твърди се, че
пропадането в необезопасена тротоарна плочка е в резултат на поведение на лица, които
ответната Община е натоварила да следят за изправност на пътната настилка. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва иска в частта за имуществени вреди под формата на разходи за
закупуване на медицинско изделие - система за еднопосочно протезиране. Сочи, че
разходите за закупеното медицинско изделие не могат да се удостоверят единствено с касов
бон, а е необходима и фактура за това. Без фактура не би могло да се установи, че разходът е
извършен от ищцата. Признава, че ищцата е имала нужда от медицинското изделие.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2022 г., ищцата се явява лично и с
адв. П. Н., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск за
имуществени вреди да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от юрк. С.Н.в, който поддържа становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Съгласно ППВС
№ 7/29.12.1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия.
За непозволеното увреждане, причинено от изпълнителя, се ангажира отговорността на
възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при наличието
на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа.
В определението за насрочване от 23.05.2022 г. съдът се е произнесъл по
предварителните въпроси. Посочил е, че с влязло в сила решение по гр. д.№ 5060/2021 г. по
описа на ВРС, 35-ти състав, Община В. е осъдена да заплати на ищцата Д. Д. К. сумата 1000
лв., частичен иск от целия в размер на 20000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от травматично
увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр. В. поради спъване в
счупена плочка на тротоар по ул. „Н.Й.В.“, от ляво в посока бл. 11 на ж. к. „Ч.“.
Изложени са мотиви, които настоящият съдебен състав изцяло споделя, че доколкото
горното производство е протекло между страните по настоящия спор и е имало за предмет
отговорността на ответника за вреди от противоправно поведение на лица, на които Община
В. е възложила дейности по поддържане на градската среда, в резултат на което поведение
ищцата е паднала в счупена тротоарна плочка, то следва да се приеме, че въпросното
решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на фактите относно
настъпилото събитие и неговата резултатност от противоправно поведение на лица, за които
ответникът отговаря. При това положение по настоящото делото подлежат на разглеждане
единствено въпросите относно настъпилите имуществени вреди и причинната им връзка с
деянието.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.
155 ГПК, че на 11.11.2018 г. ищцата е претърпяла травматично увреждане – фрактура на
главата и на раменната кост в резултат от пропадане в образувала се дупка на тротоар на ул.
„Н.Й.В.“ в гр.В.; причинната връзка между травматичните увреждания и поведението на
лица, на които ответникът е възложил дейности по поддръжка на тротоара.
За основателността на предявения иск в тежест на ищцата при условията на пълно и
главно доказване е да установи вида на вредите под формата на разходи за лечение,
относимостта на разходите към получените увреждания, обосноваване размера на вредите.
По делото не е спорно, а и от представения талон за платена такса от 21.11.2018 г. и
фискалния бон към него се установява, че ищцата е заплатила на МБАЛ „Св. А. - В.“ АД,
2
отделение „Ортопедия и травматология“ потребителска такса за осъщественото й болнично
лечение /за 9 дни/ в размер на 52.20 лв.
Основният спорен момент в делото е дали ищцата е извършила разход в размер на
сумата 4500 лв. за поставяне на система за еднополюсно протезиране на раменна става и
дали същата е била относима към проведеното й лечение в резултат на претърпяното
увреждане.
За установяването на тези обстоятелства в полза на ищцата, чрез процесуалния й
представител – адв. Н., е издадено съдебно удостоверение, в отговор на което от МБАЛ „Св.
А. - В.“ АД са изпратили талон за медицинско изделие с посочен пациент Д. Д. К., отделение
Ортопедия, представляващо система за еднополюсно протезиране на раменна става и
фискален бон с посочено основание „медицинско изделие“ на стойност 4500 лв., с дата на
плащане 15.11.2018 г. /л. 72 от делото/. Посочено е, че няма издадена фактура по касовия
бон.
От заключението на вещото лице д-р Р. М. по допуснатата по делото СМЕ, прието
без възражения от страните, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се
установява, че приложените към делото финансови документи и описани в експертизата
/има се предвид касов бон от 15.11.2018 г. за медицинско изделие в размер на 4500 лв. и
касов бон от 21.11.2018 г. за потребителска такса – 9 дни х 5.80 лв./ден на стойност 52.20
лв./ са относими към проведеното лечение на ищцата.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетеля Кольо Георгиев Колев, съпруг на ищцата, които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, от които се установява, че ищцата е счупила лявото си рамо, като
се е лекувала в Окръжна болница, в Спешен център. Заявява, че разходите в размер на 4500
лв. ги заплатили двамата като семейство в касата на болницата. Издаден им бил документ
във връзка със закупуването на медицинското изделие. Описва същото като керамична
раменна става на лявата ръка. Посочва, че съпругата му 9 дни прекарала в болницата, за
което заплатили 50 лв. отново на касата на лечебното заведение.
Предвид съвкупния анализ на коментираните по-горе доказателства съдът приема, че
в случая може да се направи обоснован извод, че в резултат на увреждането от 11.11.2018 г.
ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в общ размер
от 4552.20 лв., от които 4500 лв. за закупено медицинско изделие, представляващо система
за еднополюсно протезиране на раменна става и 52.20 лв. – такса за болничен престой – за 9
дни. Неоснователни са възраженията на ответника, че искът не е доказан по размер.
Обстоятелството, че не е издадена фактура във връзка с процесното медицинско изделие, не
означава, че такова не е реално закупено и приложено на ищцата. Напротив. Всички
събрани доказателства са еднопосочни и установяват обстоятелството, че същото е било
относимо и необходимо към проведеното лечение на ищцата.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен, поради
което следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за присъждането на
законна лихва върху всеки един отделен разход за лечение, считано от датата на
извършването му, по аргумент и от разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата. Същата
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съдът приема, че в полза на страната и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1187.09
лв., както следва: сумата 182.09 лв. – заплатена държавна такса; сумата 250 лв. – депозит за
вещо лице; сумата 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, както и сумата 750
лв. –адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 09.12.2022 г.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община В., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул. „О.п.п.” № 43, да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.
С.” № 5, вх. Б, ет. 5, ап. 63, сумата в общ размер от 4552.20 лв. /четири хиляди петстотин
петдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на разходи за лечение на травматично увреждане на лява раменна кост,
настъпило на 11.11.2018 г. в гр. В., поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул.
„Н.Й.В.“, от ляво в посока бл. 11 на ж. к. „Ч.“, от които сумата 4500 лв. за закупуване на
медицинско изделие – система за еднополюсно протезиране на раменната става и сумата
52.20 лв. за болничен престой – за 9 дни, ведно със законната лихва върху сумата 4500
лв., считано от 15.11.2018 г., а върху сумата 52.20 лв. – считано от 21.11.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община В., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул. „О.п.п.” № 43, да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.
С.” № 5, вх. Б, ет. 5, ап. 63, сумата 1187.09 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и девет
стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4