№ 2068
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110203799 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Г. И., ЕГН: **********, в качеството му на
законен представител на „П.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв. М. М. от САК,
срещу електронен фиш серия К № 9589087 на СДВР, с който за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалб. И., който
обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен. Релевирани са доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са аргументи, че от
съдържанието на ЕФ не може по ясен и категоричен начин да се определи
адресатът на издадения електронен фиш, тъй като е следвало по недвусмислен
начин да се посочи, че се ангажира отговорността на представляващото
дружеството-собственик на МПС физическо лице, а не на самото юридическо
лице, съобразно със законодателната уредба. Поддържа се, че юридическото
лице не е годен субект на нарушението. Навеждат се и други твърдения, че
техническото средство, с което е било заснето нарушението, не е било
технически годно. Моли се електронният фиш да бъде отменен. Претендират
се разноски. Приложен е препис на връчения на жалбоподателя електронен
фиш.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично и не се
представлява. Депозирано е становище чрез пълномощник адв. М. М., с което
поддържа жалбата, моли да се отмени електронния фиш, излага доводи по
1
същество, претендира разноски. Сочи, че представеният по делото електронен
фиш от СДВР не кореспондира с този, който е бил връчен на жалб. И., и се
различава в частта за санкционираното лице от връчения на жалбоподателя,
който е приложен с жалбата и в който не са ясно посочени данни относно
субекта, чиято отговорност е ангажирана, поради което се иска изключването
му от доказателствения материал. Представя договор за правна защита и
съдействие.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпило писмено становище от процесуален представител
са изложени доводи за потвърждаване на ЕФ, иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 21.08.2024 г. в 21:54 ч. в гр. София, по бул. "Цариградско шосе",
срещу номер 200, с посока на движение от Околовръстен път към ул.
„Патриарх Герман“ се движел лек автомобил "Тойота Секвоя", с рег. № СВ
**** СВ. Същият е засечен да се движи със скорост от 76 км/ч, като след
приспаднат толеранс от 3 % е приета за установена скорост 73 км/ч, при
максимално допустима скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26 в
населено място, като по този начин констатираното превишение на
позволената скорост е 23 км/ч. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство вид ATСС Кордон-М2 МД 1192. От
извършена справка за собственост на автомобила се установява, че собственик
на автомобила е „П.Р.“ ЕООД, ЕИК ********.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена
съобразно всички събрани по делото писмени доказателства, а именно:
снимков материал (в т. ч. на процесното превозно средство и на АТСС, с което
същото е заснето), справка за собственост на МПС, заповед на МВР, протокол
от метрологична проверка, преглед на вписан тип средство за измерване,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване
на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет,
справка за нарушител/водач и разписки за връчване на ЕФ, сертификат за
успешно завършен курс на обучение на служителя на СДВР. Съдът кредитира
представените доказателства, доколкото не констатира противоречия и
несъответствия между същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган
- СДВР. Съгласно §. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно
изявление, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на данни, получени от автоматизирано техническо средство,
следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов
издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа
2
означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която
е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на
административния орган.
Електронният фиш обаче е неправилен, доколкото в него е посочено
като санкционирано юридическото лице „П.Р.“ ЕООД, ЕИК ********. В тази
връзка следва да се отбележи, че с жалбата е представено копие на електронен
фиш със същия номер като представения от въззиваемата страна, който е бил
връчен на жалбоподателя и в който останалото съдържание е идентично с това
на приложения по делото от СДВР, но срещу "собственик, на когото е
регистрирано МПС/ ползвател" е вписано единствено „П.Р.“ ЕООД, ЕИК
********, като са посочени адрес и ЕИК, без да фигурират каквито и да било
данни за жалб. И. И. и качеството му на законен представител на фирма „П.Р.“
ЕООД, ЕИК ********. Съдът прие, че именно този, връчен на жалбоподателя
ЕФ, е административният акт, с който е санкционирано лицето, а не този,
допълнително представен от СДВР с АНП, който очевидно е коригиран след
постъпване на жалбата за целите на АНП, което е недопустимо. Съобразно чл.
188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на когото е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Това очевидно не е сторено.
От приложената по делото справка за собственост на автомобила се
установява, че жалбоподателят И. не е собственик на автомобила. Установява
се, че собственик е юридическо лице, представлявано от жалбоподателя. Ето
защо ЕФ се явява неправилен, доколкото е санкционирано юридическо лице с
наказание глоба, което е недопустимо.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д
от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил
при подписването му адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева,
като от страна на процесуалния представител на административно-наказващия
орган е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение се определя върху стойността на
наложената имуществена санкция, като при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е равно на 400 лв. Предвид обстоятелството, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не превишава минимално дължимото
такова, съдът прецени, че възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно и същото следва да бъде
присъдено в пълен размер от 400 лева в полза на дружеството-жалбоподател и
в тежест на СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 3 и 5 от
3
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 9589087 на СДВР, с който за
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на „П.Р.“ ЕООД, ЕИК ******** (И. Г. И. като законен
представител на „П.Р.“ ЕООД, според допълнително представения вариант на
ЕФ от СДВР) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
„П.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 400.00 лв., представляваща направени
от жалбоподателя разходи за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4