№ 77
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500262 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от М. СТ. К., поставена под пълно запрещение, действаща
чрез настойника си АН. ЕЛ. Ц., чрез особения й представител адв.Л.К.,
против решение №260037/01.04.2021г., постановено по гр.д.№1432/19г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. СТ. К., действаща
чрез настойника си АН. ЕЛ. Ц., против Варненски районен съд, иск с пр. осн.
чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от
200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, унижения,
негативни изживявания, уронване на престижа и достойнството й, в следствие
задължителното настаняване на М. СТ. К. на лечение в ДПБ - с.Карвуна с
Решение №1601/30.08.2016г. по ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав,
което е отменено, като неоснователен.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
1
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен.
Въззиваемата страна Районен съд-Варна, представляван от
административния ръководител, председател М.Д.-Я., в депозирания отговор
по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за
нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Окръжна прокуратура-Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор
по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. представителят на
Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 26.07.2019г. и от
15.12.2020г. ищцата М. СТ. К., поставена под пълно запрещение, действаща
чрез настойника си АН. ЕЛ. Ц., излага, че с Решение №1601/30.08.2016г.,
постановено по ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав, по искане на
Районна прокуратура-Варна, внесено по реда на чл.157 от ЗЗ, е установено, че
същата страда от персистиращо налудно разстройство, поради което по реда
на чл.155-165 от ЗЗ е била настанена на задължително лечение, стационарна
форма, в Държавна психиатрична болница - с.Карвуна за срок от 3
месеца.Постановеното от РС-Варна задължително настаняване и лечение е
било отменено от ОС-Варна.В периода на престоя си в Държавна
психиатрична болница - с.Карвуна поради постановеното по посоченото дело
на ВРС задължително настаняване и лечение за срок от три месеца ищцата
претърпяла неимуществени вреди, а именно болки, страдания, унижения,
негативни изживявания, уронване на престижа и накърняване на
достойнството й.Предвид изложеното претендира ответникът Районен съд-
Варна да бъде осъден да й заплати сумата от 200 000лв., представляваща
обезщетение за така претърпените горепосочени неимуществени вреди в
резултат от прилагането от съда на задължително настаняване и лечение,
впоследствие отменено.
Ответникът Районен съд-Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от
ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск като моли да бъде
2
отхвърлен като неоснователен. Поддържа, че не са налице предвидените в
нормата на чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на
отговорността му. Наложеното на ищцата М. СТ. К. задължително
настаняване и лечение с Решение №1601/30.08.2016г., постановено по ЧНД
№4181/16г. по описа на ВРС, V състав, не е било отменено, а напротив е
потвърдено от въззивната инстанция в цялост с влязло в сила съдебно
решение-Решение №259/06.10.2016г., постановено по ВНЧД №1174/16г. по
описа на ВОС.Оспорва твърденията на ищцата, че са търпени посочените в
исковата молба неимуществени вреди.Ако и такива да са търпени, то счита,
че те са произтекли от заболяването й, а не от постановеното от съда
задължително настаняване и лечение.Възразява и, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на
установения в чл.52 от ЗЗД критерий.
Окръжна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на
иска и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ.
С нормата на чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на
Държавата за вредите, причинени на граждани от съда, при прилагане от съда
на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински
мерки, когато те бъдат отменени.Легитимиран да представлява държавата
като процесуален субституент по исковете за обезщетение за вреди,
претърпени в хипотезата на чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ, е съдът съгласно
разрешенията, дадени в ТР №5/2013 от 15.06.2015г. на ОСГК на
ВКС.Фактическият състав на нормата изисква кумулативното установяване в
производството на следните предпоставки: приложено от съда задължително
настаняване и лечение, което впоследствие да е било отменено, да бъдат
установени твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка
между приложеното задължително настаняване и лечение и настъпилите
неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на
3
чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г.,
понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
По искане на прокурор от РП-Варна по чл.157 от Закон за здравето е
образувано ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав.След даване
становище от в.л. психиатър в първото по делото о.с.з., проведено на
26.08.2016г., че са налице медицински основания за изготвяне на СПЕ при
амбулаторни условия, съответно изготвянето на такава СПЕ, е прието от съда,
че М.К. страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата: психоза -
перистиращо налудно разстройство, поведението й е изцяло болестно
мотивирано и би могло да представлява опасност за нея и за околните, като тя
не желае доброволно да се лекува и са налице медицински основания за
задължително лечение по ЗЗ, поради което с решение №1601/30.08.2016г.,
постановено по ЧНД №4181/16г. по описа на ВРС, V състав,
освидетелстваното лице е настанено на задължително лечение, стационарна
форма, в Държавна психиатрична болница - с.Карвуна за срок от 3 месеца.По
подадена въззивна жалба от служебния защитник на М.К. против посоченото
решение е образувано ВНЧД №1174/16г. по описа на ВОС.По същото след
изготвена комплексна СППЕ е прието от съда, че М.К. страда от психично
заболяване - перистиращо налудно разстройство.Предвид качествено
променения мисловен процес, с дефектност на съжденията, с наличие на
налудност за отношение и въздействие/т.нар. параноялна личност/ същата
може да бъде опасна както за обществото, така и за собственото си здраве,
поради което и са налице материално-правните предпоставки за
настаняването й за задължително лечение, стационарна форма за срок от 3
месеца.По изложените съображения първоинстанционното решение е
потвърдено като правилно и законосъобразно с решение №259/06.10.2016г.,
постановено по ВНЧД №1174/16г. по описа на ВОС.Като неподлежащо на
обжалване на осн. чл.163, ал.1, изр.2 от ЗЗ решението на ВОС е влязло в сила
на 06.10.2016г., независимо от подадената против него жалба от 07.10.2017г.,
върната с разпореждане от 11.10.2016г.
Видно от гореизложеното е, че решението на ВРС, с което въззивницата е
била настанена на задължително лечение, стационарна форма, в Държавна
4
психиатрична болница - с.Карвуна за срок от 3 месеца не е било отменено, а
потвърдено от въззивната инстанция, като е влязло в сила на
06.10.2016г.Предвид горното и следва да бъде прието, че липсва един от
кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав, предвиден в
чл.2, ал.1, т.1, пр.2 от ЗОДОВ, а именно постановеното от ВРС задължително
настаняване и лечение да е било отменено.След като то не е било отменено,
то и за Държавата, представлявана в производството от процесуалния си
субституент-ВРС, не е възникнала отговорност да репарира евентуално
търпени вреди от въззивницата от извършеното задължително настаняване и
лечение за срок от три месеца.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.С оглед съвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037/01.04.2021г., постановено по гр.д.
№1432/19г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5