Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК във вр. с чл.269, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК. С Решение №198 от 24.02.2010 година, постановено по ГР.Д.№86 по описа за 2009 година на Великотърновски районен съд, са отхвърлени всички субективно и обективно съединените искови претенции, като неоснователни и недоказани; присъдени са разноски в полза на ответника. Постъпила е въззивна жалба от ищците чрез процесуалния им представител, назначен по реда на ЗПП. Обжалва решението изцяло. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират за разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, заема становище да се остави жалбата без уважение и да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Преценявайки обжалваното решение с оглед разпоредбата на чл.269, ал.1, изречениÕ първо, предложение първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е ВАЛИДНО, но НЕДОПУСТИМО. Относно валидността на решението. За валидността на първоинстанционното решение въззивният съд следи служебно. Аргумент чл.269, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, както и ТР №1/2000 г. ОСГК на ВКС. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно процесуалната недопустимост на решението. За допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд също следи служебно. Аргумент чл.269, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК, както и ТР №1/2000 г. ОСГК на ВКС. Обжалваното решение подлежи на обезсилване по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК ИЗЦЯЛО. Районният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск. За този извод съдът е мотивиран от следното: Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искови претенции с правно основание на чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП и чл.131, ал.1, т.2 от ЗЗП. Ищцовата страна не е посочила правното основание на предявените искови претенции. Но, дори да го беше посочила, това не обвързва съда. С каква искова претенция е сезиран съдът се определя от твърдяните факти и искането. Без значение са употребените изразни средства. Не е нужно ищцовата страна да използва точните правни и законови понятия. Съдът е длъжен да установи действителната воля, като има предвид твърдяните факти и искането. Фактите, от които ищците твърдят, че черпят правата си са изложени в исковата молба: „В резултат на техническа неизправност на телевизора възникнал пожар; В резултат на пожара са унищожени и повредени движими вещи, намиращи се в жилището и собственост на ищците; Причинени са и повреди на самия апартамент; В резултат на пожара ищцата е пострадала сериозно, отравяне с пушечни газове, общо тежко състояние и неконтактна”. След което в исковата молба са конкретизирани причинените имуществени вреди по видове вещи и увреждания и тяхната стойност, както и причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения, страхови изживявания и неудобства, посочен е и размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищците причинените имуществени вреди, а на ищцата причинените неимуществени вреди. От твърдяните факти и направеното искане се налага извод, че районният съд надлежно е сезиран: от една страна с предявени от ищците субективно и обективно съединени искови претенции с правно основание чл.131, ал.1, т.2 от ЗЗП - обезщетение за вреди, причинени от повреждане и унищожаване на вещи, различни от „дефектната” стока, като искът е предявен срещу търговец, продал на ищците дефекната стока; от друга страна е предявен от ищцата субективно съединен иск с правно основание В.ГР.Д.№433/2010 г. ВТОС чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП - обезщетение за вреди, причинени от „телесно увреждане”, като искът е предявен срещу същия търговец, продал на ищците дефекната стока, а не с иск, предявен от ищцата с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД – обезщетение за вреди, причинени от виновно противоправно действие или бездействие на физическо лице, на което ответникът е възложил работа; причиняване на вредата при и по повод изпълнение на възложената работа. По какъвто иск районният съд се е произнесъл - видно от мотивите на обжалваното решение. Искът с правно основание чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП е надлежно предявен. Налице е изискуемата се легитимация на страните. Искът е предявен от увредено лице против едно от посочените в ЗЗП носещо отговорност лице - търговец, продал на ищците стока с дефект /технически неизправен телевизор/. Изложени са юридическите факти, на които се основава претенцията, които са регламентирани с разпоредбите на „Раздел ІV” от ЗЗП. Формулирано и изрично искането – търсената защита. С разпоредбата на чл.131, ал.2 от ЗЗП е регламентирана възможност увреденото лице да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред. Но, за да е сезиран съдът с иск по общия ред с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД следва да бъдат изложени в исковата молба твърдения за виновно противоправно действие или бездействие на физическо лице, на което ответникът е възложил работа; причиняване на вредата при и по повод изпълнение на възложената работа. Районният съд не е разгледал и не се е произнесъл по предявената претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП, а е разгледал и се е произнесъл по непредявена претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД. Като не е разгледал и не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП, а е разгледал и се е произнесъл по непредявена претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД районният съд е постановил процесуално недопустимо решение. С оглед разпоредбата на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по непредявена претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по предявената претенция с правно основание чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП от друг състав на същия съд. Освен това по исковите претенции за имуществени вреди и исковата претенция за неимуществени вреди има общи юридически факти /твърдян дефект – технически неизправен телевизор; настъпил пожар, вследствие на дефекта; настъпили имуществени и неимуществени вреди, вследствие на пожара/. При активно субективно съединяване на искови претенции, когато има общи юридически факти за предявените от другарите искови претенции, независимо от факта, че не се касае за необходимо и задължително другарство, съдът дължи еднакво произнасяне по общите факти. В този смисъл п-р Ж. С. „Българско гражданско процесуално право”, „Отклонения във връзка със страните. Другарство.” С оглед на изложеното е процесуално недопустимо въззивният съд да се произнесе САМО по предявените искови претенции с правно основание чл.131, ал.1, т.2 от ЗЗП. Поради което решението и по отношение на тези претенции следва да бъде обезсилено. По изложените съображения обжалваното решение следва по реда на чл.270, ал.3, изречение последно ГПК да бъде обезсилено ИЗЦЯЛО и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по исковите претенции с правно основание чл.131, ал.1, т.2 от ЗЗП и по исковата претенция с право основание чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП от друг състав на същия съд. Водим от горното и по реда на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ №198 от 24.02.2010 година, постановено по ГР.Д.№86 по описа за 2009 година на Великотърновски районен съд, ИЗЦЯЛО, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО. ВРЪЩА делото на Великотърновски районен съд за разглеждане и произнасяне по исковите претенции с правно осÝование чл.131, ал.1, т.2 от ЗЗП и по исковата претенция с право основание чл.131, ал.1, т.1, предложение второ от ЗЗП от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |