Номер 209329.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София1-ви граждански
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503061 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 69993/15.07.2020 г., депозирана от
„Саневиан“ ООД против определение № 3049/23.06.2020 г. по т.д. № 2744/2019 г. на
СГС, VІ-16 състав в частта му за връщане на исковата молба. Жалбоподателят намира,
че обжалваното определение е неправилно в посочената част като постановено при
съществени прцесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Сочи, че с исковата молба били предявени искове за отмяна решенията
на Общото събрание на „Белфаст“ ООД, обективирани в протокол от 13.12.2019 г., а
именно: по т. 1 от дн. ред – отхвърляне на предложението за избор на одиторско
дружество „Ейч Ел Би България“ ООД за заверка на годишен финансов отчет на
„Белфаст“ ООД за 2019 г.; по т. 3 от дн. ред – три отделни решения: по предл. І –
освобождаване на досегашния управител на „Белфаст“ ООД; по предл. ІІ – отказ да бъде
освободен досегашния управител от отговорност; по предл. ІІІ – избор на Ю. Б. З. за
управител на „Белфаст“ ООД. По т. 4 от дн. ред – вземане на решение за промяна на
седалището и адреса на управление на „Белфаст“ ООД. Следователно по т. 1 от дн. ред
и по т. 3, предл. ІІ от дн. ред се твърдяло наличие на решения за отхвърляне и отказ на
предложенията по дневния ред. За разлика от тези твърдения изрично се сочело, че по т.
2 от дн. ред ОС не е взело решение, поради което липсва интерес от обжалване в тази
част. Съдът неправилно приел, че по т. 1 от дн. ред и по т. 3, предл. ІІ от дн. ред решения
не били взети. Както в исковата молба, така и в нейното уточнение се твърдяло наличие
на взети решения. Изводите на съда противоречали на диспозитивното начало,
съобразно което предметът на спора се определя от твърденията на ищеца, а те били за
взети решения. Според жалбоподателя дали тези твърдения са верни е въпрос по
същество, а произнасянето на съда по факти, различни от твърдените, води до
недопустимост на съдебния акт. Изводът на съда не държал сметка за твърденията на
ищеца, поради което бил неправилен и необоснован. Приемайки, че решение липсва
изобщо първоинстанционният съд подменял твърденията на ищеца и отказвал да реши
спора, с който действително е сезиран. Съдът включил в преценката си нещо различно
от твърденията в исковата молба и навлязъл в анализ по същество на правния спор, като
по този начин допуснал процесуално нарушение. Освен това жалбоподателят сочи, че
при конститутивните искове правният интерес от търсената защита е презумптивно
налице. При исковете по чл. 74 ТЗ не се изследвал правния интерес, тъй като той се
презумира, а наличието на активна легитимация на ищеца, изразяваща се в качеството
съдружник или акционер. Законът не обвързвал правото на акционера или съдружника
1
да атакува решенията на ОС със съдържанието на тези решения, поради което това
съдържание не обуславяло допустимостта на иска. Ирелевантно било още дали от
обжалваните решения настъпвали реални последици, засягащо дружеството или
акционерите и съдружниците и дали отмяната им обслужва реален правен интерес на
ищеца, а така също и дали касаят обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския
регистър.
Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното определение в
обжалваната част и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Насрещните страни – „Белфаст“ ООД, „Братя Матеви“ ООД и „ВСС 2009“ ООД
не са депозирали отговори на частната жалба.
Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на страните и
представените доказателства, намира следното:
Т.д. № 2744/2019 г. на СГС, VІ-16 състав е образувано по искова молба на
„Саневиан“ ООД против „Белфаст“ ООД с искане да бъдат отменени, като взети в
нарушение на формалните и процедурни изисквания и като противоречащи на закона и
дружествения договор, решенията, взети от ОСС в „Белфаст“ ООД, проведено на
13.12.2019 г., както следва: решение, с което не се приема направеното предложение
за избор на одитор; взето решение за освобождаване на досегашния управител на
дружеството; неприемане на решение за освобождаване на досегашния управител
от отговорност за дейността му до момента; приемане на решение за избор на нов
управител на дружеството, а именно Ю. Б. З., вземане на решение за промяна на
седалището и адреса на управление. В обстоятелствената част на исковата молба са
изложени твърдения, че искът е за отмяна по реда на чл. 74 ТЗ на решения,
обективирани в протокол от ОС на „Белфаст“ ООСД на 3.12.2019 г., както следва: по т.
1 от дн. ред – отхвърляне на предложението за избор на одиторско дружество „Ейч
Ел Би България“ ООД за заверка на годишен финансов отчет на „Белфаст“ ООД
за 2019 г.; по т. 3 от дн. ред – три отделни решения: по предл. І – освобождаване на
досегашния управител на „Белфаст“ ООД; по предл. ІІ – отказ да бъде освободен
досегашния управител от отговорност; по предл. ІІІ – избор на Ю. Б. З. за управител
на „Белфакт“ ООД. По т. 4 от дн. ред – вземане на решение за промяна на седалището и
адреса на управление на „Белфаст“ ООД.
С разпореждане от 07.12.2019 г. първоинстанционният съд е констатирал, че
относно решението по т. 1 са изложени твърдения, че решение не е взето, а се иска
неговата отмяна, поради което е указал на ищеца да обоснове правен интерес от иска в
тази му част.
С молба от 23.01.2020 г. ищецът е посочил, че по т. 1 от дн. ред е взето решение, с
което е отхвърлено предложенето за избор на одиторско дружество „Ейч Ел Би
България“ ООД. Съответно в петитума е поискано да бъде отменено решение, с което не
се приема направеното предложение за избор на одитор.
На страната на ответника са конституирани като трети лица помагачи „ВСС 2009“
ЕООД и „Братя Матеви“ ООД. След съответна размяна на книжа, с определение от
23.06.2020 г.
Първоинстанционният съд е насрочил делото в о.с.з., но е върнал исковата молба
на „Саневиан“ ООД за отмяна на неприети решения по т. 1. - за избиране на одитор и по
т. 3 - за освобождаване на управителя А. М. от отговорност от дневния ред на
проведеното на 13.12.2019 г. ОС на „Белфаст“ ООД. Приел е, че в случаите, в които воля
не е формирана и общото събрание не е взело решение по точка от дневния ред, иск за
отмяна на такова решение е лишено от правен интерес. В случая се касаело за решение,
което и в протокола е оформено като неприето, поради непостигане на мнозинство за
приемането му.
2
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу
обжалваем акт и е редовна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:
Общото събрание на търговско дружество взема решения по предварително
обявен в поканата за свикването му дневен ред, като обикновено свикалият ОС орган
сочи и предложения за приемане на конкретни решения по отделните точки от дневния
ред. Последното е и изискване на закона при акционерните дружества (чл. 223, ал. 4, т. 5
ТЗ). С решението на ОС може да бъде прието съответното предложение за решение по
точка от дневния ред или предложението да не бъде прието. В първия случай
приемането е обусловено от постигане на съответното изискуемо от закона или
Устава/дружествения договор мнозинство от гласовете „за“, а вторият случай е тогава,
когато не е постигнато такова мнозинство. Несъмнено и в двата случая има прието
решение - в първия случай положително, а във втория случай отрицателно, като това
деление е условно. Напр. – при точка в дневния ред за избор на нов управител
положително решение ще има, когато предложението за избор на конкретен нов
управител е прието с нужното мнозинство, но решението ще бъде отрицателно при
недостигане на такова мнозинство. В последния случай решението всъщност по
съдържание е „не избира предложения нов управител“. Видно от исковата молба на
„Саневиан“ ООД там се твърди, че по т. 1 и т. 3. ІІ от дневния ред ОС на 13.12.2019 г. е
взело решения за отказ да бъде прието съответното предложение за решение. В
посочения по-горе смисъл е основателно оплакването на жалбоподателя, че при
твърдение за взето решение, макар и отрицателно такова, формално е налице решение
на ОС, поради което и първоинстанционният съд неточно е приел, че по т. 1 и т. 3 от
дневния ред на процесното ОС не са взети решения. За да достигне до този извод обаче
първоинстанционният съд не се установява обаче да е навлизал в спора по същество, а
просто е приел, че формално неприемането на съответното предложение за решение е
равнозначно на липса на решение.
Не са основателни и оплакванията на жалбоподателя, че при конститутивните
решения не се изследва правен интерес от предявяването им, тъй като той се презумира
и че е достатъчно ищецът да твърди, че е акционер или съдружник, за да е налице
активна процесуална легитимация за водене на иска по чл. 74 ТЗ, като също така не
зависи какво е съдържанието на решението.
Вярно е, че в по-старата практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК,
(напр. Решение № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС II ТО, по т. д. № 898/2010 г., решение №
128/19.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009 г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на
ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ
на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при
законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за
ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в
дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна.
Преценката за допустимост на иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде извършена единствено с
оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на провеждане
на Общото събрание и съответно с оглед спазването на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ
преклузивен срок. След като едно лице твърди наличие на свое потестативно право, то
конститутивният иск за реализирането му е винаги допустим.
В по-новата практика на ВКС обаче трайно се приема, че и при конститутивните
искове, каквито са тези по чл. 74 ТЗ и по чл. 25, ал. 3 ЗЮЛНЦ следва да е налице
конкретен правен интерес от иска, за да бъде той допустим. Съгласно Решение №
3
150/30.06.2014 г. на ВКС, ІІ т.о по т.д. № 286/2012 г., постановено по реда на чл. 290
ГПК, не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че правният интерес
от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при
всеки конститутивен иск правеният интерес се презюмира със самото предписание на
закона, че потестативното право, произтичащо от твърдяния в исковата молба
фактически състав може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника.
Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за
всички искове, безспорно следва от общото съображение, че правораздавателната
дейност трябва да се използва само, когато това е наистина необходимо за целения от
страната правен резултат. Несъмнено е, че като абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът е задължен да следи служебно, правният интерес от търсената защита
трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса т.е. до последното заседание,
преди съдът да пристъпи към постановяване на решение по същество. Същевременно
съобразено действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е
характерът и на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и неговата специфика позволяват да се
приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло
да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо
потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не
съществува. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружник,
съотв. акционера процесуалната възможност да упражни преобразуващото си
субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск
по чл. 74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия
конститутивно решение, да се създаде целеното ново правно положение, съобразно
предявяването му, спрямо онова, което е съществувало преди между страните, изключа
допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.
Същото се приема и в други решения, макар въпросът в тях да не е толкова подробно
развит – напр. Решение № 81/25.04.2017 г. по т.д. № 563/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 249/26.05.2017 г. по ч.т.д. № 576/2017 г. на ВКС, І т.о., Решение №
254/12.07.2018 г. по т.д. № 1479/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Следователно, правото на иск принадлежи на всеки съдружник или акционер, но
правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие
със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга
правото на членство или отделни членствени права на съдружника и с отмяната на това
решение ще бъде постигната защита на това право.
В случаите, когато не е взето положително решение, т.е., не е прието дадено
предложение за решение и формално е налице решение за неприемане на направеното
предложение, липсва правен интерес от отмяната му. Това е така, тъй като
отрицателното решение няма никакви правни последици нито в правната сфера на
отделните съдружници или акционери, нито в правната сфера на търговското
дружество. Т.е., то не засяга по никакъв начин членствени права. От друга страна
отмяната му не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения
преобразуващо действие – отмяната не би възстановила някакво предходно правно
положение, нито би създала ново такова. Така в случая при отмяна на решението за
неприемане на конкретно одиторско дружество за изготви ГФО за 2019 г. това
одиторско дружество не би било автоматично избрано. Не би бил освободен от
отговорност управителя при отмяна на решението, с което той не е освободен от
отговорност. За да настъпят тези правни последици е необходимо ново и то
положително решение на ОС, каквото няма пречка да бъде взето на последващо ОС.
Посоченото обосновава извод, че съдружникът в „Белфаст“ ООД – „Саневиан“ ООД
4
няма никакъв конкретен правен интерес да иска отмяна на решения, с които не се
приемат съответни предложения по точки от дневния ред, поради което такива искове са
недопустими, а производството по тях подлежи на прекратяване. Ето защо правилно
СГС е прекратил производството по исковете за отмяна решения на ОСС на „Белфаст“
ООД от 13.12.2019 г. по т. 1 и т. 3.ІІ от дневния ред, с които не са приети направените
предложения за решения.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 69993/15.07.2020 г., депозирана от
„Саневиан“ ООД против определение № 3049/23.06.2020 г. по т.д. № 2744/2019 г. на
СГС, VІ-16 състав в частта му за връщане на исковата молба по исковете с правно
основание чл. 74 ТЗ за отмяна решения на ОСС на „Белфаст“ ООД, взети на 13.12.2019
г. по т. 1 и т. 3.ІІ от дневния ред.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5