№ 78
гр. Благоевград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600550 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв. К. Д., защитник на подс.Н. Г., с
ЕГН:**********, срещу присъда №906505/05.05.2022 г., постановена
по НОХД №821/2020г., по описа на PC – гр.Б..
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при
съществено нарушение на процесуалните правила. Обвинението не
било доказано по несъмнен начин, но независимо от това подсъдимият
бил признат за виновен и му било наложено съответно наказание. РС
не обърнал достатъчно внимание и не изложил съображения относно
редица съществени противоречия в доказателствения материал по
делото. Тенденциозно били обсъждани обясненията на подсъдимия и
част от показанията на свидетелите Р.и и А.. Като артернативна
позиция се поддържа това, че първата инстанция не била приложила
1
текста на чл.132, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2, пр.последно, във вр. с
ал.1 от НК независимо от обстоятелството, че деецът бил в силно
раздразнено съС.ие. Наказанието, наложено на подсъдимия, не било
определено съобразно чл.55, ал.1, т.1 от НК независимо от това, че
били налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността
на Г. обстоятелства.
Отделно от това при разглеждане на делото и постановяване на
присъдата били нарушени принципите, изведени с нормите на чл.13,
чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5, чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК. Моли се съда да
отмени присъдата на РС и признае подсъдимия за невиновен в
извършване на престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, а
при условията на алтернативност: да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, респ. да
измени атакувания съдебен акт, като приложи състав на по-леко
наказуемо престъпление ( по чл.132 от НК) и/или намали размера на
наложеното наказание с приложение на чл.55 от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата.
Развити са допълнителни съображения.
Представителят на ОП – Благоевград намира жалбата за
неоснователна. Счита, че по делото са били изяснени всички
обстоятелства, като обвинението било доказано по несъмнен начин
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, и приетите
експертни заключения. Наложеното наказание се явявало справедливо
и адекватно на стореното от подсъдимия. Ето защо моли ОС да
потвърди изцяло първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Страните не сочат нови доказателства.
Въззивният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и
становището на страните в съдебно заседание, при съобразяване с
доказателствата по делото, закона и всички обстоятелства, имащи
2
значение за случая, намира следното :
С присъдата, отмяна или изменение на която се иска, РС е
признал подсъдимия Н. В. Г., с ЕГН-**********, за виновен в това, че
за времето от 09.00 часа до 11.00 часа, на 22.05.2019 г., пред магазин
за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. Р., пл.“В.“, чрез
нанасяне на удар с метален стол в областта на лявата част на
главата(слепоочието) на С. М. Р. му причинил тежка телесна повреда,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма, съпроводена с
вътрешночерепен кръвоизлив(епидурален хематом), реализирало
медико-биологичния признак „поС.но общо разстройство на здравето,
опасно за живота" на пострадалия С. М. Р., поради което и на
основание чл.128, ал.2, пр. последно, вр. ал. 1 НК, във вр. с чл.54 НК
му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6
месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим съгласно чл.
57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На подсъдимия били възложени сторените по
делото разноски, вкл. и тези на пострадалия.
За да постанови присъдата си, РС приел за установено следното
във фактическо и правно отношение:
Подсъдимият Н. В. Г. е роден на ****г. в гр.Б., българин, с
българско гражданство, със средно образование,безработен, с адрес в
с.Б.П., общ.Б., ул. „В.Б.“, ****, осъждан, неженен, с ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелката Ж. Р.а имат дългогодишна връзка,
като към 22.05.2019 г. били във фактическо съжителство.
Пострадалият С. Р. и подсъдимият са приятели от деца, а Ж. Р.а и
пострадалият С. Р. са роднини.
Вечерта на 21.05.2019 г. пострадалият и свидетелят И.К. били в
заведение в с. Р. на празненство по случай рожден ден. По- късно
вечерта, на празненството дошли подсъдимият и свидетелката Ж. Р.а,
като всички употребявали алкохол. Докато били в заведението, между
подсъдимия и Р. възникнал лек конфликт, свързан със свидетелката
3
Ж. Р.а, но създалото се напрежение се уталожило. Около 01.30 ч. на
22.05.2019 г. подсъдимият, Р.а, пострадалият и свидетелят К. отишли в
дома на подсъдимия в с. Б.П., където и четиримата продължили да
употребяват алкохол, като К. си тръгнал около 05.30 ч. Същата вечер
пострадалият, подсъдимият и Ж. Р.а употребявали и наркотични
вещества.
Около 09.00 часа на същата дата подсъдимият, Ж. Р.а и
пострадалият отишли пред магазин за хранителни стоки, находящ се
на центъра на с.Р., пл.“В.“, където по това време на работа като
продавач била свидетелката С.ка А.. Тримата седнали на маса пред
магазина като продължили да пият бира, която си закупили от
магазина. Около 11.00ч. подсъдимият отишъл до тоалетната, като на
масата останали само пострадалият и Ж. Р.а. Р.а започнала да се
оплаква на пострадалия от Н. Г., като му споделила, че Г. иска от нея
да простититуира в РГърция. Малко след това Г. се върнал на масата и
пострадалият започнал да го критикува за отношението му към Р.а,
вследствие на което между двамата възникнал конфликт.
Подсъдимият казал на Р. да спре да говори и му ударил един шамар по
лицето. Пострадалият продължавал да говори неразбираемо, при
което Г. взел един от намиращите се до масата столове с метални
крака и с него нанесъл удар в областта на лявата част на
главата(слепоочието) на пострадалия Р.. Последният усетил силна
болка и паднал на земята, като от лявото му ухо започнало да тече
кръв.
Свидетелката А., която през това време се намирала в магазина
видяла, че подсъдимият удря с ръце пострадалия Р. и излязла отвън, за
да провери какво се случва. А. видяла, че от лявата страна на главата
на Р. има много кръв и попитала какво се е случило. Р. й обяснил, че
Г. го е ударил със стол по главата. В присъствието на А., Г. заплашвал
пострадалия и замахвал да го удари, но А. и Ж. Р.а го задържали, като
го хващали за ръцете. А. предупредила подсъдимия, че ако не си
4
тръгне от магазина ще извика полиция, при което той и Ж. Р.а
напуснали магазина.
Свидетелят К. Г. и съпругът на собственичката на магазина – Г.Г.
забелязали, че Р. не се чувства добре, поради което телефонирали на
свидетеля Н. Г. и го помолили да отиде и прибере Р. до дома му, като
му обяснили, че последният бил ударен от подсъдимия със стол.
Когато пристигнал на място И. видял, че пострадалият има кръв по
главата, като Р. също му казал, че бил ударен от Г.. Свидетелят К.,
който по това време бил там обяснил на И., че подсъдимият с метален
стол ударил Р. по главата, след което го удрял с юмруци.
Свидетелят И. отвел Р. до дома му в с.Б.П., който веднага легнал
да спи. Майката на пострадалия забелязала,че Р. е замаян, но го отдала
на употребения от него алкохол. В продължение на два дни
пострадалият въобще не ставал от леглото си, поради което майка му
се притеснила и се обадила на свидетеля М. Р. – баща на пострадалия,
като му разказала за съС.ието на сина им. М. Р. настоял пред жена си
незабавно да бъде извикана линейка, за да проверят здравословнот
съС.ието на сина им.
На 24.05.2019г. бил извикан екип на спешна помощ, който
констатирал общото тежко съС.ие на пострадалия С. Р.. От
направените образни изследвания/скенер/ било установено наличието
на черепно-мозъчна травма, поради което на същата дата
пострадалият бил транспортиран до болница УМБАЛ „Света
Анна“АД в гр.София, където бил настанен за лечение в Клиниката по
неврохирургия. Р. е приет в тежко общо съС.ие, като с проведената
компютърна томография на главата е установено линейно счупване на
черепа в лявата слепоочна област, голям кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка - епидурален хематом, разположен в лявото
слепоочие, съответстващ на установеното линейно счупване на
черепните кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки –
субарахноидален хематом. Установеният епидурален хематом
5
притискал значително мозъка и измествал значително всички мозъчни
структури, поради което още на същата дата по спешност било
проведено оперативно лечение за отстраняване на вътречерепния
кръвоизлив – епидурален хематом.
Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза № 03/2020г., изготвена
от д-р Камен Аврамов, установеният вътречерепен кръвоизлив е
причинил на пострадалия поС.но общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Изяснено било, че големите вътречерепни
кръвоизливи предизвикват притискане и изместване на мозъчната
тъкан и структури и без провеждането на оперативно лечение и
отстраняването им неминуемо настъпва смърт.
В проведеното в хода на съдебното следствие изслушване
експертът пояснил, че нанесената травма е възможно да бъде получена
от удар с ръбестата част на стол. Сочи, че риск за живота на
пострадалия е съществувал до отстраняването по оперативен път на
хематома, като без провеждането на оперативно
висококвалифицирано и високоспециализирано лечение крайният
изход би бил смърт. Категорично е отречена възможността за
възстановяване на здравето без извършена хирургична интервенция,
тъй като при големите вътречерепни кръвоизливи, какъвто бил
причиненият на Р., излялата се в черепната кухина кръв започва да
притиска и измества мозъчните структури, което води до затрудняване
на основни жизнени функции. Сочи, че причиненото увреждане е
необратимо и ще продължава до края на живота на пострадалия, като
неотстраняването на хематома причинява неизбежна смърт и
опасността от настъпване на летален изход съществува във всеки един
момент до отстраняването на хематома. Вещото лице разяснява, че
причинената на пострадалия телесна повреда е преценена към
момента на причиняването, без да се отчита лекарската намеса.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното
6
следствие допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
съдебен лекар и лекар със специалност „неврохирургия“,
пострадалият Р. е получил следните травматични
увреждания:Черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти:Мозъчна контузия; Остър травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка(епидурален хематом) в лява челно-
слепоочно-теменна област на черепа; Изразен компресионно-
дислокационен синдром с изместване надясно на срединните мозъчни
структури; Мозъчен оток; Травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивики (субарахноидален кръвоизлив) и в базалните
цистерни; Импресионно (вдадено към черепната кухина)
многолинейно счупване на левите слепоочна /темпорална/ и теменнна
(париетална) кости на черепа; Контузия с подкожен травматичен
кръвоизлив в лява слепоочна (темпорална) област на главата-
пропиване с кръв на слепоочния мускул; Линейна по форма разкъсно-
контузна рана в лява скулна (ябълчена) област на лицето.
Причинената на Р. черепно-мозъчна травма е реализирала медико-
биологичния критерий „поС.но общо разстройство на здравето,
опасно за живота“, като без своевременна и специализирана
неврохирургична помощ травмата неминуемо би довела до летален
изход. Разяснено е, че образувалият се остър травматичен кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област
на черепа е довел до развитие на компресионно - дислокационен
мозъчен синдром с повишено вътречерепно (интракраниално)
налягане. Кръвоизливът и мозъчният оток са причинили изместване на
срединните мозъчни структури надясно. При компресионния мозъчен
синдром на базата на остър травматичен кръвоизлив операцията е
необходимо да се извърши преди да е настъпила фазата на стволова
декомпенсация-тахикардия (значително учестен пулс), артериална
хипотония (силно понижено кръвно налягане), разширени и
нереагиращи на светлина зеници (и двете), тежки нарушения на
7
дишането до пълното му отпадане. При неотстраняване на хематома
би настъпило херниране на части от слепоочния мозъчен дял в
тенториалната изрезка с притискане на мозъчния ствол и летален
изход. Вещите лица сочат, че причинената на Р. травматичната увреда
на черепа е настъпила по контактен механизъм-удар с твърд, тъп и
тъпоръбест предмет в лява слепоочна област. Експертите описват, че в
мястото на нанасянето на удар се е получила локална деформация на
костта- в случая слепоочната сквама, с вдаването й навътре,
причинено от притискането (компресията) върху външната костна
пластинка (ламина екстерна), а вътрешната костна пластинка на
слепоочната кост е подложена на сили на разтегляне (ламина
интерна). Тъй като черепната кост е по-слабо издръжлива на сили на
разтегляне, отколкото на притискане, достатъчно вдлъбване
причинява счупване, което започва от вътрешната пластинка - ламина
интерна. Счупването след това пропагира по линията на най-малкото
съпротивление от мястото на приложение на удара. Като според
вещите лица по този механизъм е настъпило импресионното
многолинейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа на
пострадалия. Допълват, че разположението на артериални и венозни
кръвоносни съдове по черепа обуславя голямата ранимост на
артериалните и венозни клонове при счупване на слепоочната кост и
набиране на кръв в епидуралното пространство.
В проведеното лично изслушване вещите лица поясняват, че с
оглед характеристиката на металните крака на стол, констатираната
фрактура на черепа може да бъде причинена от един удар с металната
част на стол, каквито са краката. Излагат аргументи, че формата и
видът на счупването съответстват на характеристиките на метални
крака на стол. Предвид местоположението на счупването категорично
отхвърлят възможността причиненото на Р. счупване на черепа да
бъде получено при падане от собствен ръст. Допълват, че забавянето
на хириргичната интервенция с няколко часа би довело до смъртта на
8
пострадалия. Сочат, че поради големия обем на причинения
кръвоизлив неврологичните изяви на увреждането довежда до
засягане на много функции на организма, като в следствие на
притискане и изместване на мозъчните структури предизвиква
парализа на сърдечната и дихателната дейност и настъпва смърт.
С оглед данните за влошено здравословно съС.ие на подсъдимия в
хода на досъдебното производство, по отношение на него е назначена
съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която Г.
боледува от аортна /клапна/ стеноза – аортно клапно протезиране,
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, друга
неуточнена цироза на черния дроб. Установените заболявания налагат
ежедневен прием на лекарства, както и периодични медицински
прегледи. При личното изслушване експертите допълват, че
констатираната чернодробна цироза е с хроничен характер, като
настъпването на влошаване зависи от спазването от страна на
подсъдимия на хигиенно-диетичен режим, редовния прием на
медикамент, проследяването на здравословно му съС.ие, като приемът
на медикаменти, осъществяването на медицински прегледи и
необходимите изследвания могат да бъдат осъществени и в местата за
лишаване от свобода. Експертите акцентират, че влошаването на
здравословното съС.ие на подсъдимия е в изключителна зависимост
от приема на токсични субстанции, каквито са алкохолът и
наркотичните вещества.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното
следствие психиатрично-психологична експертиза към
инкриминирания момент подсъдимият е бил в съС.ие на остро просто
алкохолно опиване, средна степен. Актуалното му психично съС.ие не
е предпоставяло продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Същият е разбирал свойството и значението на това,
което върши и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е улеснен в
действията си от токсичния ефект върху ЦНС на поетите от него
9
количества и вид ПАВ. Деянието не е извършено по
психопатологични мотиви. Според вещите лица към инкриминирания
момент Г. е бил повлиян от токсичния ефект на поетите от него ПАВ
етилов алкохол / кокаин, като при такъв вид и степен на интоксикация
преходът от приповдигнатост към гневливост и агресивност е лесен, с
повод и без такъв и предпоставят свръхреактивност. Към
инкриминирания момент подсъдимият е бил в съС.ие на силно
раздразнение, непокриващо параметрите на физиологичен афект.
Експертите сочат, че по делото не са налице достатъчно клинични
аргументи за обсъждане на физиологичен или патологичен афект
предвид спецификата на клиничните им картини, преминаващи през
определени основни фази, наличието на които не се регистрират при
подсъдимия, както и предвид данните за сериозна намеса на
токсичната нокса. Вещите лица разясняват, че при доказаност на
обвинението, предвид резултата от проведеното изследване за ниво на
агресивност, степен на устойчивост на стрес, ценностна система,
емоционален статус, начини за реагиране в конфликтни ситуации,
следва да се приеме, че изречените и възприети от подсъдимия обиди
са провокирали несъразмерен агресивно поведенчески акт от негова
страна, който не би се случил, ако същият не е бил повлиян от приема
на ПАВ.
В проведеното лично изслушване експертите поясняват, че
констатираното от тях силно раздразнение на подсъдимия към
момента на инкриминираното с обвинителния акт деяние не покрива
критериите на физиологичния афект, тъй като това раздразнение не е
било така интензивно, че да стесни съзнанието му и да овладее
неговия психичен живот в степен, че емоцията да ръководи волята и
той да действа при силно скъсен самоконтрол или невъзможност за
самоконтрол на собственото поведение. Подчертават, че по време на
изследването подсъдимият проявявал тенденция към даване на
социално-желателни отговори и тенденция да представи себе си в
10
социално-приемлива светлина. Допълват, че едновременният прием на
алкохол и наркотични вещество образува много по-силно токсично
вещество, което провокира клинична картина, в която дори и при
липсата на провокация е възможно да избухне дисфорично съС.ие,
което и без конкретен повод да бъде насочено към някого. Според
вещите лица провокацията от страна на пострадалия е засегнала
много чувствителна за подсъдимия тема, като същият е почувствал
застрашаване на връзката му със свидетелката Р.а, която била много
важна за него.
След като в заключението си експертите са описали фазите на
физиологичния афект, при личното изслушване сочат, че с оглед
данните по делото, включително и съдържащите се такива в
обясненията на подсъдимия, съгласно които той е запазил
спокойствие, в случая не е съществувала латентна фаза, както и бурна
интезификация на афекта и съответно не е имало агресивно-
поведенчески акт, насочен към пострадалия. Според експертите при
подсъдимия не е констатирана и последваща фаза, която се
характеризира с обърканост, хаотичност, чувство за вина, изтощеност,
силна анестезия, като липсват данни за драматична вегетативна
симптоматика през време на ескалацията на този афект. Липсват и
констатирани външни признаци на физиологичния афект, изразяващи
се в различни изменения на вегетативната система. Акцентират, че с
оглед последващото инкриминираното деяние поведение на Г., са
достигнали до извода, че подсъдимият е бил в съС.ие да възприема
информацията от околния свят и да съобразява поведението си с нея.
Изложената фактическа обстановка РС приел за установена въ
основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства: обясненията на подсъдимия Г., показанията на
свидетелите С. Р., С.ка А., Н. Г., К. Г., Д. К., И.К., Ж. Р.а, М. Р., В. Р.а,
Ф.Ф., А.А., Г.И. и Й.Д.; писмените доказателства и доказателствени
средства: справка за съдимост за подсъдимия Н. Г. с рег.
11
№2264/30.09.2021 г. с приложени бюлетини и справка за съдимост за
подсъдимия Н. Г. с рег. №751/07.03.2022 г.; писмо от МБАЛ –
Благоевград с изх. №11-00-14/30.03.2022 г. с приложения Становище и
ИЗ №1927/2022 г., ИЗ №1792/2022 г.; епикриза №474 на С. Р. от
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света
Анна“ АД - София; епикриза №507 на С. Р. от Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД -
София; справка за съдимост за лицето Н. В. Г. с рег.
№1286/28.05.2019 г.; медицински документи от Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД –
София и МБАЛ-Благоевград; декларация за семейно и материално
положение и имотно съС.ие от Н. Г. от 25.02.2020 г.; медицински
документи на Н. Г. и заключенията на съдебно-медицинските и
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
При така установеното във фактическо отношетние РС приел, че с
деянието си подс.Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.128, ал.2, пр. последно, вр. ал. 1 от
НК, поради което и му наложил съответно наказание.
Окръжният съд намира въззивната жалба за допустима, като
подадена от надлежна страна в законовия срок чрез постановилия
атакувания акт РС. Разглеждайки я същество приема същата за
неоснователна.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e
била изяснена обективната истина по делото. Относно
преобладаващата част от фактите, подробно изложени по-горе, липсва
възражение от страна на защитата както във въззивната жалба, така и
в хода на съдебните прения. Индиция затова е и обстоятелството, че
страните не са направили нови доказателствени искания.
РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен
материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои обстоятелства
въз основа на кои доказателства намира за установени.
12
Особено внимание било отделено на обясненията на подсъдимия
при отчитане на двойствената им роля в наказателния процес – на
доказателствено средство и средство за защита. Извършеният щателен
анализ на тези обяснения, вкл. съпоставянето на същите с останалите
доказателства по делото, е позволило на РС обосновано и в
съответствие с процесуалните правила да кредитира само част от тях,
като по отношение на останалата такава, насочена най-общо казано
към отричане на извършване на престъплението, законосъобразно е
било прието, че се касае единствено до защитна позиция, целяща
оневиняването на подсъдимия. Споделяйки изцяло изводите на РС в
тази насока, ОС не намира за необходимо да преповтаря същите.
Много задълбочено и при спазване на процесуалните изисквания
са били анализирани и останалите гласни доказателства, в частност
показанията на постр. С. Р. и свид.Ж. Р.а. Съобразявайки се със
заинтересоваността от изхода на делото на тези две лица, първата
инстанция е кредитирала частично заявеното от свид.Р.а, обуславяйки
извод за достоверността им съобразно тяхната изчерпателност,
логичност, последователност и непротиворечивост с останалия
доказателствен материал.
Правилно в преобладаващата им част са били кредитирани
показанията на останалите разпитани по делото свидетели. В тази
връзка следва най-напред изрично да се отбележи, че както РС, така и
настоящият съд, не съзира наличие на обстоятелства, дискредитиращи
показанията на тези свидетели. Същите са вътрешно
непротиворечиви, логични, взаимодопълващи се и подкрепени от
останалия доказателствен материал по делото.
Липсват основания да не бъдат приети и заключенията на
изготвените в хода на производството експретизи. Вещите лица са
отговорили компетентно на всички поставени въпроси, вкл. и на
такива от страните в съдебно заседание. Същевременно не са налице
13
данни за тяхна некомпетентност или някаква заинтересованост у
същите от изхода на делото.
Въззивният съд не намира, че в хода на наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до накърняване правото на защита на страна в процеса. В
частност не е налице такова, състоящо се в непопълване на делото с
достатъчно доказателства, което да е довело до неизясняване на
обективната истина. Ето защо и възраженията на защитата в тази
насока се явяват неоснователни.
Поради изложеното ОС намира, че направените на базата на
установената в оптимална степен фактическа обстановка правни
изводи от страна на първата инстанция са логични, обосновани и
верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно
въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.
В обобщение може да се посочи, че са налице достатъчно както
преки, така и косвени доказателства, въз основа на които по делото е
установено по несъмнен начин, че автор на деянието е именно подс.Г..
Определено същият, макар и в раздразнено съС.ие, предизвикано от
пострадалия, не е действал в сътояние на афект. В тази насока РС е
изложил подробни съображения, които ОС възприема изцяло. Ето
защо и претенциите на защитата за приложение на чл.132, ал.1 от НК
се явяват неоснователни.
Правилно е бил приложен материалния закон при
квалифицирането на стореното от подсъдимия. Касае се за умишлено
нанесена от Н. Г. на С. Р. тежка телесна повреда по чл. 128, ал.2,
пр.последно, във вр с ал.1 от НК. Засягането на жизН.ажен орган на
пострадалия (мозъка) по начина и със средството, описани по-горе, е
било в такава степен, че без осъществяването на спешна оперативна
намеса неминуемо би се стигнало до летален изход.
Доколкото са били налице всички условия на закона и след като
14
признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,
съдът му наложил съответно наказание. При осъществяване на тази
си дейност първата инстанция законосъобразно е извела релевантните
смекчаващите и отегчаващи отговорността на Г. обстоятелства, с
чиято относителна тежест се е съобразила при определяне на вида и
размера на санкция.
Правилно РС е приел, че в случая не следва да намери
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Не са налице както
многобройни, така и изключително смекчаващо отноворността на
подсъдимия обстоятелства. Определено тежкото здравословно съС.ие
на дееца е било взето предвид при определяне на размера на
санкцията, но само по себе си същото не обуславя приложението на
посочената правна норма.
Наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години
и 6 месеца по отношение на Н. Г. се явява оптимално и предвид
данните за това, че последният е извършил престъплението след
употреба на алкохол и наркотични вещества, което константната
съдебна практика винаги е отчитала като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
При служебната проверка, която ОС извърши съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, не бяха установени
обстоятелства, налагащи изменение или отмяна на обжалвания
съдебен акт. Като законосъобразен и правилен, същият следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №906505/05.05.2022 г., постановена по
НОХД №821/2020г., по описа на Pайонен съд – гр.Б..
15
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16