М О Т И В И:
Обвинението
е срещу В.М.Н.
- родена на *** ***, ***, *** гражданка, без образование, неомъжена, не работи,
неосъждана /реабилитирана/, с ЕГН – **********, за ВИНОВНА в това, че на 25.06.2018 г. в гр. Плевен,
по специален начин ловкост отнела чужди движими вещи – сумата от 150 лв. от
владението на собственика В.В.К. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Представителят на Р.п.– г. след
подробен и прецизен анализ на събраните доказателства, изразява становище за доказаност на обвинението. Предлага на съда да наложи на
подсъдимата наказание към минимума от една година лишаване от свобода, което е
предвидено в закона.
На основание чл. 84 и сл. от НПК съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявен устно от В.В.К.,
против подсъдимата В.Н. за сумата от 150.00 лв. представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
25.06.2018г. до окончателното й изплащане.
Гражданският ищец К. иска от съда да уважи предявения
гр. иск в пълен размер и лихва върху тази сума, считана от 25.06.2018 г.
Защитникът на подсъдимата, адвокат Н.М. от Плевенска
адвокатска колегия. В пледоарията си изтъква съображения за недоказаността на
обвинението и моли на основание чл.304 от НПК да бъде оправдана подсъдимата Н..
Подсъдимата не се признава за виновна. Дава подробни
обяснения по делото. Моли да бъде оправдана.
Съдът като взе предвид обясненията на подсъдимата В.М.Н.
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на гр. ищец В.В.К., показанията на свидетелите В.С.Л., Б.Б.К.; заключението на вещото лице по изготвената съдебно
техническа експертиза, заключенията на вещите лица по изготвената допълнителна комплексна
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза,
както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, намира
за установено следното:
На 25.06.2018г. подсъдимата В.Н. се намирала в
централната част на гр. Плевен, по бул. „***”. Следобеда свидетелката В.К.,
заедно със своя съпруг, посетила клон на „***” с цел да изтегли сума необходима
й за лечението на съпруга й. Заедно с нея в банката влязла и подсъдимата Н.,
която внимателно наблюдавала действията на гр. ищец К.. Установила, че
изтеглила сумата от 150 лева, която заедно с банкова разписка сложила в
дамската си чанта. Подсъдимата Н. преценила, че може да открадне тази сума от
гр.ищец К.. Именно с тази цел проследила В.К. и нейния съпруг до Медицински център
„***”, който се намира на ул. „***”. По неясни причини подсъдимата разиграла
сценка пред гр. ищец, че медицинския център е затворен, но в последствие с
помощта на продавачка от съседен магазин се разбрало, че гражданите имат достъп
до здравното заведение. Гр. ищец К. заедно с нейния съпруг и подсъдимата В.Н.
влезли в МЦ където Н. се дегизирала като сложила слънчеви очила и слънцезащитна
шапка. Подсъдимата влязла пред гр. ищец в МЦ, но с цел да улесни извършването
на кражбата й дала ред да мине пред нея.
От приложените и приобщени по делото видеозаписи се
установява механизма на извършване на престъплението, като констатираното е
отразено и в протокола от съдебно заседание проведено на 29.11.2018г., а именно
– подсъдимата застанала непосредствено зад гр. ищец К., с брошурата която
държала в лявата си ръка, прикрила действията на дясната си ръка, с която
отворила ципа на чантата, ловко бръкнала в нея и взела сумата от 150 лева, в
банкноти от по 20 и 10 лева. След което напуснала МЦ.
Действията по извършване на престъплението били
заснети от охранителните камери намиращи се в сградата. Малко по-късно при
посещение на магазин, гр. ищец К. установила, че й е открадната сумата от 150
лева. Впоследствие извършването на престъплението било разпространено в
социалната мрежа „Фейсбук” и на гр. ищец са се
обадили нейни познати, които я уведомили за това. Тя видяла как е извършена
кражбата, а била потърсена и от органите на полицията за разпит. По този начин
бил установен и автора на престъплението, а именно подсъдимата В.Н..
Така установената от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на гр. ищец В.В.К.,
показанията на свидетелите В.С.Л., Б.Б.К.;
заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза,
заключенията на вещите лица по изготвената допълнителна комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, както
и от другите писмени доказателства по делото приети по реда на чл.283 от НПК.
От показанията на гр. ищец В.К. се установяват, поредността на нейните действия от тегленето на парите в
банкови клон до констатиране на престъплението. Установява се, че тя е
забелязала подсъдимата и в банката и в МЦ, като разликата е била в ползването
на аксесоари очила и шапка от страна на Н., но това не е възпрепятствало К. да
установи, че се касае за едно и също лице. Самоличността на подсъдимата като
извършител на престъплението е била констатирана от свидетелите В.Л. и Б.К.,
които са полицейски служители и които в хода на съдебното производство, в
показанията си като свидетели, категорично разпознават подсъдимата като
извършител на престъплението. Тук е мястото да се отбележи, че заключението на
експертизата /л.28 – л.30 от ДП/ от което не може да бъде направена
идентификация на заснетото лице, поради изброените в т.3 обстоятелства, непротиворечат
с показанията на свидетелите В.Л. и Б.К., които подробно описват физически
характеристики на подсъдимата, като походка, телосложение, конфигурация на
долните крайници, поради предишното си познанство с нея, като извършител на
кражби. Тези визуални възприятия на
свидетелите К. и Л., съдът намира за достатъчни, за да бъде направен извода кой
е автора на деянието. След като са приети като годно доказателствено средство
видеозаписите, свидетелите К. и Л. своего рода се явяват очевидци на
извършеното престъпление и разпознават неговия автор. Доказателствената
стойност на техните показания е подкрепена от назначената от настоящия съдебен
състав експертиза л.49 – л.53 от съдебното производство, от която се
установява, че с висока степен на достоверност, а именно – от проведеното
сравнително лицево-идентификационно изследване може да се направи извод, че на
снимка от фотоалбум изготвен на 06.12.2018г. по ДП №1548/2018г. по описа на
РП-Плевен и на изследваните снимкови кадри с изображение на лице от видим
женски пол, извлечени от видеофайлове, регистрирани от 2 камери в интервала
14:33ч. – 14:40 ч. „най-вероятно„ е заснето едно и също лице, посочено като В.М.Н..
Така описаната фактическа обстановка безспорно се
установява от показанията на гр. ищец В.В.К.,
показанията на свидетелите В.С.Л., Б.Б.К.;
заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза,
заключенията на вещите лица по изготвената допълнителна комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза.
В своите обяснения подсъдимата дадени на 29.11.2018г.
в съдебно заседание л.32 от съдебното производство, отрича извършване на
престъплението, като защитна версия твърди, че по същото време се е намирала в
гр. София, където е подготвяла и организирала провеждането на сватбено
тържество. Тези твърдения остават не подкрепени с каквито и да било
доказателства по делото, поради което не следва да бъдат приемани за достоверни.
Безспорно за съдът е, че подсъдимата изгражда защитна
теза не подкрепена с каквито и да било доказателства. Тази теза не може да бъде
противопоставена на безспорно установените факти доказващи умисъла на подсъдимата
посредством действията й описани по-горе.
При тези правни изводи направени въз
основа на установените по делото факти, съдът счита, че подсъдимата В.Н. безспорно
е осъществила от субективна страна престъплението в което е обвинена при пряк
умисъл, който се доказва от нейните действия и от обективна страна посредством
отнемането на веща предмет на престъплението.
Поради тези установени факти правилно
престъплението на В.Н. *** по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр.
чл. 194, ал.1 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство
за подсъдимата В.Н. е чистото й съдебно минало.
Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимата.
Подбуда за извършване на престъплението е стремежа за
облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на установения в страната
правов ред.
Преценявайки по реда на чл. 54 от НК степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказанието
на подсъдимата В.М.Н., следва да се определи в пределите на предвиденото в закона
за съответното престъпление към неговия минимален размер от една година
лишаване от свобода.
Съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл. 36
от НК и най-вече главната от тях, да се поправи и превъзпита осъдената към
спазване на законите и добрите нрави, ще бъдат постигнати с размера на
наказанието, като в още по-голяма степен отлагането на неговото изпълнение при
условията на чл.66, ал.1 от НК ще накарат подсъдимата да подложи на критична
преоценка поведението си и ще й дадат възможност да се поправи, с оглед определения
изпитателен срок от три години.
Относно предявения граждански иск от гр. ищец В.В.К. против подсъдимата В.М.Н. за сумата от 150.00 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
престъплението предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 25.06.2018г. до окончателното й изплащане, съдът счита, че
гражданският иск е основателен и доказан и подсъдимата В.Н., следва да бъде
осъдена да заплати на гражданския ищец тази сума.
Предвид изхода на процеса на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимата В.М.Н., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенски
районен съд направените деловодни разноски в размер на 268.13 лева, по сметка
на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер на 64.76 лева, както и държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: