Определение по дело №403/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 184
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220200403
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
гр. Нова Загора , 08.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Частно наказателно
дело № 20212220200403 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”, взета по отношение на обвиняемия Г. ИВ. Г. – роден на
01.06.1974 г. в гр.Стара Загора, български гражданин, с постоянен адрес: ***
основно образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********, по ДП № 306 зм-
39/2019 г. по описа на РУ Нова Загора, вх. № 1370/2020 г. по описа на РП
Сливен /ТОН 106/2019 г./, в мярка за неотклонение „ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева
Определената мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
500.00 лева да бъде заплатена в 7-дневен срок от днес, като след внасянето й
обв. Г. ИВ. Г. да бъде освободен.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в тридневен срок
от днес пред СлОС, като насрочва заседание пред Окръжен съд град Сливен
на 17.09.2021 г. от 14.00 часа.
Препис от определението да се изпрати на Началника на ареста при
Затвора гр. Сливен за сведение и изпълнение, на РП – Сливен за сведение,
РУ – Нова Загора за сведение и изпълнение, и да се приложи по делото.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към определение № 184/08.09.2021 г. по ЧНД № 403/2021 г. по описа на
НЗРС, изготвени на 08.09.2021 г.

Производството е по чл. 65 ал. 1 от НПК.
Като се запозна с приложените към делото доказателства, съдът установи, че на
21.08.2021 г., по ЧНД № 389/ 2021 г. на същия Новозагорски Районен съд, в сила от
25.08.2021 г., спрямо обвиняемия по ДП № зм-39/2019 г. по описа на РУ – Нова Загора, вх.
№ 1370/2020 г. по описа на РП Сливен /ТОН 106/2019 г./ на Г. ИВ. Г., със снета по делото
самоличност, е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Тогавашните мотиви
на съда са били, че исканата от прокурора мярка за неотклонение “Задържане под стража”
се явява адекватна спрямо обвиняемия Г.. За постановяване на такава мярка нормата на
чл.63 ал.1 от НПК изисква да са налице две кумулативно дадени предпоставки, а именно: да
е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се
наказва с лишаване от свобода или друго по тежко наказание, и доказателствата по делото
сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго
престъпление.
Втората алинея на същия текст е още по обстоятелствена и допълва, че ако по делото
не се установява противното при първоначалното вземане на мярката за неотклонение
“Задържане под стража”, реалната опасност по ал.1 е налице, при наличието на следните
предпоставки: 1. лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление извършено
повторно или при условията на опасен рецидив. 2. лицето е привлечено като обвиняем за
тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ
характер на лишаване от свобода не по-малко от 1 година или друго по-тежко наказание,
чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК и 3. когато лицето е привлечено
като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 10 години
лишаване от свобода или друго по тежко наказание.
Видно от справката за съдимост, Г. е осъждан за различни престъпления от общ
характер, включително и за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 20
ал.3, вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ от НК. Така е била налице първата препоставка по
посочената по горе втора алинея на чл. 63 от НПК. Налице е била основната предпоставка и
на алинея първа от същия член, а именно „обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление“.
Обвиняемият, заедно със своя защитник моли съда да уважи молбата му за изменение
на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, като предлагат на съда
„Парична гаранция“.
В настоящото производство, което е по чл. 65 от НПК, въпросът е дали е настъпила
промяна на обстоятелствата, при условията на които е била взета тази мярка, считано от
влизане в сила на последния акт на съда. Съгласно кумулативните изисквания на чл. 63 ал.1
от НПК, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема, когато е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление.
При настоящото производство по чл. 65 от НПК съдът следва да прецени всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, като това се извърши въз основа на
всички събрани до момента доказателства, като съдът следва да прецени дали обоснованото
1
предположение за участието на обвиняемия в извършването на престъплението, което е
било налице при вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се подкрепя
или опровергава от събраните в последствие доказателства, както и дали към момента е
налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
В този аспект съдът счита следното по отношение на някои от особеностите на
обективните състави на престъплението.
Относно повдигнатото обвинение за извършеното престъпление по чл. 196 ал.1 т.1,
вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 20 ал. 3, вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК затова, че на
22.11.2010 г. в гр. Нова Загора, на ул. „Васил Левски“ № 10-12, в условията на опасен
рецидив, в съучастие като помагач с К. И. С. последния като извършител /умишлено
склонил К. И. С. да извърши кражба на чантичка, подтиквайки го към това, предполагайки
че в нея има пари, след като предварително се е уверил, че автомобила не е заключен и
давайки указания на извършителя/ от купето на товарен автомобил – микробус марка „Форд
Транзит“ с рег. № СН 5384 СН, собственост на „Загора Фаворит“ ООД Нова Загора е отнел
чужди движими вещи – лични документи, мобилен телефон м. „Моторола“ СИМ карта на
Глобул /Бикънет/, пластмасов ключодържател с 8 бр. секретни ключа за брави на врати и 1
бр. автомобилен ключ за л.а. м. „Рено Клио“, пари в размер на 290.00 лева, поставени в
платнена чантичка с презрамка,всичко на обща стойност 374.50 лева от владението на Н. С.
С. от гр. Нова Загора, собственост на Ж. К. Ж. от гр. Нова Загора, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
По така повдигнатото му обвинение обв. Г. дава обяснения като признава
извършената кражба. Това обвинение предвижда ангажирането на наказателна отговорност
спрямо обвиняемото лице.
С оглед обективността на преценката на съда, същият счита, че следва да бъде
изследвана активността на органите на разследването през периода след образуване на
досъдебното производство.досъдебното производство против Г. е образувано през 2011год.
като до 2021год. единствено е повдигнато обвинение в негово отсъствие, т.е. същият не е
бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство. Вече през 2021год. по
отношение на Г. е взета Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ - мярката е взета на
21.08.2021 г. и от постановяване на съдебния акт до настоящия момент са изминали 15 дни,
като в този период не се извършвани спрямо него действия по разследването. Разследването
по досъдебното производство е към края си и предстои внасяне в съдебна фаза. Но
принципно, настоящият съдебен състав счита, че след задържането на едно лице с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, прокуратурата следва да представи все по-
убедителни и категорични доказателства в съответствие с презумпцията за невиновност, за
да оправдае продължаващо ограничение на личната свобода на обвиняемия чрез взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Критерият – кога общественият интерес доминира над индивидуалното право на
свобода, е заложено в разпоредбата на чл. 5 т.3 от Конвенцията за правата на човека, а
именно там е поставено изискването за разумен срок на задържане. Когато задържането се
проточи, макар и обосновано на подозрения, базирани на първоначалните данни, които не са
съвсем безспорни доказателства, вече не е достатъчно да оправдае задържането и срокът
става неразумен. В тази насока следва да се отбележи, че макар задържането да е в рамките
на минималния, визиран в разпоредбите на НПК, не прави априорно същото законно, като
често в зависимост от фактите европейският съд е приемал, че и срок по-малък от месец
може да бъде прекомерно дълъг. Съдът счита, че самата продължителност на задържането
може да съставлява много обстоятелства, които да обусловят смекчаване на наложената
2
мярка за неотклонение, като в този смисъл са и разпоредбите на Европейската конвенция за
правата на човека, както и трайната практика на Върховния касационен съд.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства ,съдът счита, че към момента от
наличните доказателства може да се направи извод за наличие на обстоятелства, които не
намаляват силата на обоснованото предположение, че обв. Г.Г. е осъществил състава на
повдигнатото му обвинение.
Съдът счита, че следва да се спре и върху кумулативно предвидените предпоставки
по чл. 63 ал.1 от НПК за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление. Безспорно е, че обв. Г.Г. освен деянията, за които има
повдигнати обвинения по настоящото досъдебно производство, има влезли в сила присъди
за предишни престъпления от общ характер. Това говори за наличието на една по-висока
обществена опасност на дееца, но същевременно наличието на влезли в законна сила
съдебни актове по тези деяния говори и за това, че същият е имал добро процесуално
поведение, явявал се е пред органите на досъдебното производство и се е стигнало до
осъдителните присъди.
Действително при служебна проверка на досъдебното производство съдът счита, че
към момента са извършени почти всички възможни процесуални следствени действия,
поради което аргументът за възможни въздействия на обвинения при изменение на мярката
за неотклонение върху свидетелски показания е неотносим.
По делото няма представени доказателства, че са настъпили някакви здравословни
промени при обвиняемия.
Съдът приема изложеното от защитата и обвиняемият Г., че същият макар да не
работи в Р България, има спестявания от работа зад граница.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че наличието на обоснованото
предположение за осъществяване на състава на престъплението, по което е повдигнато
обвинение на обвиняемия, както и срокът на задържането на същия, повишената
обществена опасност на обвиняемия, както бе споменато от съда, с оглед на това, съдът
счита, че към момента са налице основания за изменение на мярката му за неотклонение с
друга такава, но с по-нисък интензитет, а именно „Парична гаранция“, предвид липсата на
постоянен адрес на обв.Г.,което води до невъзможност на прилижение на мярка за
неотклонение домашен арест, поради и което съдът счита че определената мярка парична
гаранция ще изпълни целите на мерките за неотклонение, предвидени в чл. 57 от НПК, а
именно да попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. Относно
размера на „Паричната гаранция“ от 500 лева съдът счита за адекватен, предвид
обстоятелството, че обв. Г. ИВ. Г. в момента не е зает с трудова дейност.
С оглед горните мотиви, съдът постанови определението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3