Р Е Ш Е Н И Е
194/9.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: И.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1415 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.Париж” чрез “БНП ПАРИБА
Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, община Младост, ж.к. *** 4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу Х.М.Л.,
с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги
с номер №CREX-15657157/09.01.2018 год. “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД е
отпуснало на ответника револвиращ потребителски кредит по кредитна карта
MasterCard. На 16.04.2018 год. Л. е активирал предоставената му от ищцовото
дружество кредитна карта №CARD-15657184 с максимален кредитен лимит 1000 лева.
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2018
год., когато било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в
размер на 1235.05 лева. Посоченото обстоятелство принудило кредитодателя да
блокира картата. Твърдят, че въпреки множеството отправени към ответника покани
задължението не било изплатено доброволно. Поради изложеното на основание
чл.410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да
бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като
ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на
заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото
дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три
положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за
установено, че Х.М.Л., с ЕГН********** дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс
С.А.Париж” чрез “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, с ЕИК***
сумите от 1199.13 лева - главница, представляваща претенция за незаплатени суми
по договор за револвиращ кредит, отпуснат във връзка с Договор за покупка на
стоки или услуги с номер №CREX-15657157/09.01.2018 год., 35.92 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2018 год. до 06.12.2018
год.; 22.41 лева – обезщетение за забава върху претендираната главница за
периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да
бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в
заповедното производство. В условията на евентуалност предявява осъдителни
искове, като моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
посочените по-горе суми.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 14.02.2020 год., в която
излагат становище по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора последният оспорва предявените искове изцяло. Твърди, че е налице
разминаване между изложеното в исковата молба като дата, на която длъжникът е
активирал кредитната карта – 16.04.2018 год. и датата, на която се твърди, че длъжникът
е изразходвал сумата – 09.01.2018 год. за закупуване на стоки. Твърди, че
единственото приложено доказателство касае сумата от 419.04 лева, като по
делото липсват доказателства за други покупки или тегления от кредитната карта.
Счита, че не са били налице и условия за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като оспорва твърдението, че ответникът е бил уведомен за това. В
тази връзка моли предявените в условията на евентуалност осъдителни искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.И.Й. от ШАК, като моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В тази връзка заявява,
че ответникът по делото не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, като счита, че в
този смисъл изявлението е било връчено на него като особен представител и
същото не може да възпроизведе действие спрямо ответника.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
№CREX-15657157/09.01.2018 год. “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на
ответника револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard. Първоначално
изразходваната сума от 442.00 лева е била изразходвана за закупуване на стоки
от „Спорт депо“, като плащането е станало на 09.01.2018 год. Впоследствие на
16.04.2018 год. Л. е активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна
карта №CARD-15657184 с максимален кредитен лимит 1000 лева, чрез теглене в брой
на сума в размер на 50.00 лева. За периода от м.февруари 2018 год. до м.ноември
2018 год. освен първоначално усвоената сума за закупуване на стоки ответникът е
усвоил суми на обща стойност 730.00 лева, като са били начислени и 56.60 лева -
такси и 2.00 лева – такса за справка на АТМ устройство. Ответникът преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2018 год., когато било
последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на 1235.05
лева. Посоченото обстоятелство принудило кредитодателя да блокира картата. Тъй
като ответникът не заплатил доброволно
задължението си на основание чл.410 от ГПК ищцовото дружество поискало издаване
на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им
заплати посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощно, Извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 год., Списък на разноски №1,
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №CARD-15657184/09.01.2018 год., Общи условия, Сертификат, Декларация, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, Фактура, Месечно
извлечение по кредитна карта, Потвърждение за получена пратка, Вносна бележка
за заплатена държавна такса, материалите, приложени ЧГД №514/2019 год. по описа
на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че размера на задължението на ответника по
кредитната карта е в размер на 1257.46 лева, от които 1199.13 лева – главница,
възнаградителна лихва и такса – 35.92 лева и обезщетение за забава плащането на
дължимата главница, изчислено за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год.
в размер на 22.41 лева; както и че платените суми по кредитната карта са на
стойност 228.10 лева, от които 227.26 лева – платени от ответника /съответно на
28.03.2018 год. – 108.84 лева и на 22.05.2018 год. – 118.42 лева/ и 0.84 лева -
начислени от ищцовото дружество.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата
на Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер №CREX-15657157/09.01.2018 год. “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”
ЕАД е отпуснало на ответника револвиращ потребителски кредит по кредитна карта
MasterCard. Първоначално изразходваната сума от 442.00 лева е била изразходвана
за закупуване на стоки от „Спорт депо“, като плащането е станало на 09.01.2018
год. Впоследствие на 16.04.2018 год. Л. е активирал предоставената му от
ищцовото дружество кредитна карта №CARD-15657184 с максимален кредитен лимит
1000 лева, чрез теглене в брой на сума в размер на 50.00 лева. За периода от
м.февруари 2018 год. до м.ноември 2018 год. освен първоначално усвоената сума
за закупуване на стоки ответникът е усвоил суми на обща стойност 730.00 лева. След
усвояване на различни суми е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.07.2018 год., когато е била датата на първата пропусната вноска и балансът
по същата бил в размер на 1199.13 лева. След посочената дата не са постъпвали
плащания по кредита. С оглед на изложеното кредитодателят се е възползвал от
правото си, визирано в разпоредбата на чл.10 от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15657184/09.01.2018
год., да блокира картата, поради неизпълнение на задължения от страна на
кредитополучателя. В този смисъл ищцовото дружество твърди, че до ответникът са
били изпращани уведомления, като последната покана е била от 06.12.2018 год., но
по делото липсват доказателства същата
да е била изпратена и получена от ответника. По делото липсват и доказателства
след посочената дата 01.07.2018 год. от страна на Л. да са били заплащани суми
за покриване на претендираната главница. С оглед на изложеното от материалите
по делото се налага извода, че Л. дължи
на ищцовото дружество сумата от 1199.13 лева – главница, представляваща
претенция за незаплатени суми по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15657184/09.01.2018 год., както и сумата от 35.92 лева – представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 01.07.2018 год. до 06.12.2018
год.
По отношение на претендираната възнаградителна
лихва съдът намира, че ищцовата страна е обосновала крайната дата на
претенцията с датата на изпращане на показаната за доброволно изпълнение до
ответника. Както бе посочено и по-горе от материалите по делото не се
установява такава да е била изпратена до ответницата. Следователно до ответника
не е достигнало изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Такова е било валидно направено с връчване на исковата молба на назначения
особен представител на ответника. В тази връзка съдът съобрази разясненията,
дадени в Решение №198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д. №193/2018 год., I т.о.,
ТК, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми
по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на решението по недвусмислен начин е възприет извода, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Независимо от изложеното обаче, доколкото ищцовата
страна претендира възнаградителната лихва за по-кратък период – до 06.12.2018
год., то същата следва да бъде уважена в посочените от ищцовото дружество
размер и период. С оглед на изложеното вторият обективно съединен положителен
установителен иск, касаещ именно възнаградителната лихва по договора следва да
бъде уважен изцяло като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът
им дължи сумата от 35.92 лева – представляваща възнаградителна лихва по
договора за периода от 01.07.2018 год. до 06.12.2018 год.
По отношение на третия обективно съединен
положителен установителен иск, касаещ сумата от 22.41 лева, съдът намира същият
за неоснователен и недоказан. Ищцовата страна претендира заплащане на законна
лихва в размер на 22.41 лева, изчислена за периода от 06.12.2018 год. /датата,
на която твърди, че е била изпратена покана за доброволно изпълнение до ответника/
до 11.02.2019 год. /датата на която
твърди, че е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както
бе посочено по-горе по делото липсват доказателства ответникът да е получил
поканата за доброволно изпълнение преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, респективно преди датата на завеждане на
исковата молба. Следователно следва да се приеме, че кредита не е бил обявен за
предсрочно изискуем към твърдяната от ищцовото дружество дата – 06.12.2018 год.
Такова уведомяване е настъпило едва с връчване на исковата молба на назначения
особен представител на ответника, което е станало след датата на образуване на
исковото производство. А с оглед на
изложеното се налага извода, че ответникът не дължи претендираната от ищцовото
дружество законна лихва в размер на 22.41 лева, претендирана за периода от 06.12.2018 год. /датата, на която твърди, че
е била изпратена покана за доброволно изпълнение до ответницата/ до 11.02.2019 год. /датата на която твърди, че
е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
В същото време ответникът дължи заплащане на законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата. В този смисъл е Тълкувателно решение №8 от 02 април 2019 год.
на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №8/2017 год. на ВКС.
С оглед задължението на съда, визирано в
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при проверка на представените
по делото писмени доказателства намира, че клаузите на сключения между страните
договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по отношение на изискуемия за
използване шрифт, така също и по отношение на останалите, предвидени в закона
изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В
същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на
разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика
размер, поради което клаузите на договора не са неравноправни.
По отношение на предявените в условията на
евентуалност искове съдът намира, че доколкото същите са предявени при условие,
че първоначално предявените установителни искове бъдат отхвърлени на сочените
от страната основания, то следва и извода, че доколкото не се е сбъднало
условието, при което съдът е длъжен да се произнесе по предявените в условията
на евентуалност искове, то същият не дължи произнасяне по тях.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 798.06 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за назначения в производството особен представител и възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.М.Л., с ЕГН**********,*** дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс
С.А.Париж” чрез “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, Бизнес
Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез
юрисконсулт Н. А. М. сумите от 1199.13
лева /хиляда сто деветдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ - главница,
представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15657184/09.01.2018 год., 35.92
лева /тридесет ипет лева и деветдесет
и две стотинки/ – представляваща възнаградителна лихва по договора за периода
от 01.07.2018 год. до 06.12.2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Х.М.Л., с ЕГН**********,*** дължи на
“БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.Париж” чрез “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А,
клон България”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община
Младост, ж.к.*** 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. –
заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. сумата от 22.41 лева /двадесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ –
обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 06.12.2018
год. до 11.00.2019 год.
ОСЪЖДА Х.М.Л., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.Париж” чрез “БНП
ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, община Младост, ж.к. *** 4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. направените
в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 798.06 лева /седемстотин деветдесет и осем
лева и шест стотинки/, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за назначения особен представител на ответника и възнаграждение
за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен
списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: