Р Е
Ш Е Н
И Е
№
198
гр.Свищов, 17.12.2013 година
Свищовският
районен съд, в открито съдебно заседание на 18.11.2013г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря П.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 134, по
описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взема предвид :
Иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК вр. чл. 59 ал. 9 от СК.
Ищецът Р.С.Г. *** твърди, че с ответницата са
родители на малолетното дете Е., роден на ***г.. До 06.10.2011г. с ответницата
и детето живеели заедно, но след това с ответницата се разделили. Заявява, че
по гр.дело № 1119/2011г. на СвРС, постигнали споразумение относно упражняването
на родителските права, местоживеенето на детето им, родителския му контакт с
детето и издръжката му, което било утвърдено от съда в съдебно заседание на
14.03.2012г.. По силата на
споразумението, родителските права били предоставени на майката, като на нейния
адрес било определено и местоживееното на сина им, а на него бил определен
режим на лични контакти с Е. всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
като го взема в 10.00 часа в събота и го връща в неделя в 16.00 часа; всеки
втори и четвърти вторник на месеца, като взема детето вечерта от детската
градина с приспиване на Е. на адреса на бащата и като води детето на следващия
ден на детска градина; по един ден по време на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, както и за по десет дни през лятото, когато детето да
живее при него. С одобреното от съда споразумение се задължил да заплаща на
майката месечна издръжка за детето в размер на 100,00 лева. Релевира, че са
налице важни промени в обстоятелствата, при които е спогоден този режим на
личните отношения. Посочва, че начинът на определяне на режима за контакти му създавал определени
затруднения в осъществяването му.
Посочва, че с детето са изключително привързани един към друг, като с
времето тази връзка се задълбочила. Детето вече било на 4 години, в която
възраст общува свободно и имало засилена нужда от неговото присъствие до себе
си, в която нужда той не можел да бъде заменен от присъствието на майката.
Заявява, че когато наближавал часа за
връщането на детето при майката, то се натъжавало и плачело. Закупил на сина си мобилен
телефон, по който да могат да разговарят, но с времето майката започнала да
препятства провеждането на тези телефонни разговори. Потърсил съдействие на ДСП Свищов чрез Службата за закрила на
детето, от където бил пренасочен към Център за обществена подкрепа в Свищов.
Там му бил съставен план за действия за преодоляване на това затруднение.
Посочва, че при контактите с Е., изграели заедно, четял му детски книжки,
гледали заедно детски предавания по телевизията, ходели на разходка, водел го
на почивка, и детето се чувствало щастливо с него. През лятото и есента до
02.12.2012г. , със съгласието на майката, имал контакт с детето и в дни, извън
режима утвърден в споразумението. През
октомври 2012г. детето било болно и две седмици живяло при него, докато се
излекува. При настояванията на детето да остане да живее при баща си, майката
ограничила контактите им до утвърдения
от съда режим и не позволявала на сина им да разговаря с него по
телефона. Счита, че е в интерес на детето да бъде променен режима за личните му
отношения с него към съществено разширение. Освен това, режимът следвало да
бъде конкретизиран, поради това, че среща
затруднения от страна на майката при липса на яснота кой точно ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, детето да бъдело при него,
както и му било отказано да види Е. на рождения му ден и да му предаде
подарък. Счита, че е удачно режимът на
лични отношения в съботния и неделния ден да бъде променен, като се промени
началния час в събота с по –ранен, тъй
като детето се надявало да бъде взето в
по-ранен час, а по времето в неделя, когато следвало да върне детето на
майката, то все още спяло , а майката не проявявала разбиране към молбите му да
го върне в по-късен час. Интересите на детето от разширяване на контакта с
бащата , като негов баща и най-близък човек и приятел, налагали този контакт да
бъде изменен по описания в исковата молба начин. Счита, че за да се
предотвратят спорове с майката, съдът следвало да се произнесе по искането му
през летния месец, когато Е. живее при него за по две седмици, дължимата от
него издръжка да се счита в размера на
половината – 50,00 лева за съответния месец. Това се налагало, тъй като август
2012година завел детето на море, но същевременно заплатил на майката пълния
размер на издръжката за същия месец, а през това време тя не е полагала грижи
за детето. Счита, че за да се решат спорове с ответницата, следвало да се
произнесе съда и относно разходи за закупувани от него лекарства, като призната
част от дължимата издръжка за детето. Тази необходимост произтичала от обстоятелството, че по уговорка с
ответницата заплащал лекарства на детето
като част от издръжката, но впоследствие същата издръжка била събрана от него
чрез съдебен изпълнител. Моли съда да постанови решение, с което да измени
режимът му на лични отношения с детето Е., определен по гр.дело № 1119/2011г.
на СвРС, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца, от 9 часа в
събота до 18 часа в неделя; всеки вторник и четвъртък от седмицата, като взема
детето от детската му градина, с приспиване на детето при него и като завежда
детето на следващия ден на детска градина; ако в тези вторници и четвъртъци
детето не е на детска градина, да го взема в 9 часа сутринта на всеки вторник и
четвъртък, каго го връща на майката на др.ден /сряда и петък/ в 18.00 часа;
детето да живее при него през първите
седем дни от зимната му ваканция, като прекарва с бащата Бъдни вечер и Коледа;
детето да живее при него през първите седем дни на пролетната му ваканция, а
когато тя не съвпада с Великденските празници, които са общо четири почивни дни
от Разпети Петък до Възкресение Х.о в понеделник, вторите два дни /третия
и четвъртия от почивните дни – неделя и понеделник/, детето да пребивава на
адреса му от 9 часа в неделя до 18 часа в понеделник, освен в случаите, когато
тази неделя е част от първата или третата седмица на месеца, в които дни детето следва да бъде
при него, в който случай да взема детето от събота в 9 часа и го връща в 18
часа в понеделник; във всички останали случаи на официални празници и групирани
почивни дни, както бъде определено от МС, детето да пребивава на адреса му с
преспиване през първата половина на тези почивни дни от 9 часа на първия
почивен ден до 18 часа на деня, в който да предаде детето на майката; всяка
четна година да взема детето при себе си на рождения му ден от 9 часа до 18
часа на следващия ден, ако датите са на почивен ден и ако не съвпадат с дни на
родителския му контакт, а ако е работен ден – да взема детето от детската му градина
или от училището му с приспиване при него и на другия ден завежда детето на
детска градина или на училище; да взема детето на рождения си ден - 9 ноември,
от детската му градина или от училище с приспиване на детето при него и като го
завежда на другия ден на детска градина или на училище, а ако рождения му ден е
в почивен ден, който да не съвпада с дните му на родителски контакт – да взема
детето от 9 часа на тази дата и да го връща в 18 часа на другия ден; да взема
детето за по 14 дни през лятото, както и да контактува неограничено със сина си
Е. по телефона му-от 17.30 часа до 21.30 часа в дните, когато е на детска
градина или на училище и от 10 часа до 13 часа и от 17 до 21.30 часа в почивни
и празнични дни и през ваканциите на детето, когато е при майката или при нейни
близки. Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че
през съответния летен месец, когато детето ще живее при него за по 14 дни,
дължимата от бащата издръжка за този месец е в размер на половината от определената
му – 50,00 лева за този месец, както и че направените от него разходи за
закупуване на лекарства на детето Е. са част от дължимата от бащата издръжка за
детето за съответния месец, в който са закупени тези лекарства. В хода на
устните състезания взема становище, да бъде уважен иска, както е предявен и претендира
разноски по делото.
Ответницата
М.Е.Ч. *** дадения от съда срок е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва иска и изложените фактически твърдения.
Счита иска за неоснователен, защото
не били налице промени в обстоятелствата, при които е определен
настоящия режим на лични отношения, както и съществуващият режим за лични
контакти не създавал на ищеца
затруднения при осъществяването му. Заявява, че след прибиране на
детето, когато е било с баща си, същото се радвало, че се е прибрало в къщи.
Посочва, че когато се връщало от баща
си, детето било със същите връхни дрехи и бельо, с които е взето от нея. С непрекъснатите телефонни разговори на
бащата с детето се нарушавал съществено режима на живот и на детето, а и нейния
личен живот, както и се използвало като възможност за настройване на детето
срещу нея. Счита, че ищецът не осъзнавал, че така оказва негативно влияние над
психическото и емоционално развитие на детето. Сочи, че въпреки
предупреждението на ищеца по реда на чл. 56 от ЗМВР, да не отправя заплахи,
обиди и клевети публично и по телефона, не се наблюдавала промяна в поведението
му, а напротив-тези му действия продължавали с нарастваща интензивност, което
нанася вреда върху психиката на сина им. Оспорва твърдението, че лятото и
есента на 2012г. детето е живяло при баща си по няколко дни в седмицата, извън
определения режим, както и че през октомври 2012г. докато е било болно, е било при
баща си две седмици, до оздравяването му.
Правила компромиси и разрешавала контакти на бащата с детето, извън
определения режим, но това било инцидентно. Оспорва, че не е позволила на ищеца да се види
с детето на рождения му ден. Твърди, че бащата
се среща с детето и в детската градина, с което нарушавал нормалния
ритъм на работа в детското заведение, а и си позволявал да не го води на
градина без основателна причина за това, с което не задоволявал образователните
му потребности. Промяната в началния и крайния час на режима на лични отношения
в съботни и неделни дни, не била удачна, още повече , през есенно – зимния
сезон, когато рано се стъмнява. Счета, че предлаганият от ищеца режим на лични
отношения с детето, би се отразило негативно върху психическото му състояние,
неговото правилно развитие и възпитание, и не е в негов интерес, предвид и
ниската му възраст. Липсвало правно основание, което да допуска
заплащане половината от размера на месечната издръжка по време на 10
дневното пребиваване на детето през лятото в семейната среда на бащата, както и
направените от бащата разходи за закупуване на лекарства за детето не били част от дължимата му
издръжка за съответния месец. Завела изпълнително дело № 53/2012г. по описа на
ДСИ при СвРС, поради нередовно изплащане на издръжката за детето, с което не го
била лишила от средства за собствената му издръжка. Счита, че ищецът не
притежава необходимия родителски капацитет, качества и умения, за да отглежда и
възпитава правилно сина им, когато той е при него, както и не е способен да
създаде подходящи условия за това. Посочва, че последната една година детето
ставало свидетел на неприлично, недостойно от морална гледна точка поведение от
страна на бащата, който не умеел да контролира гнева си. Това се случвало и в детската градина, и пред
блока, в който живее, пред майка, както и пред социален работник от ДСП Свищов
– Г. Р.. Позовава се, че по нейна молба срещу ищеца има издадена заповед за
защита от домашно насилие. Релевира, че ищецът периодично внася жалби в ДСП
Свищов, въпреки, че му било известно, че бабата на детето – началник на отдел
Закрила на детето, не работи по случая.
Възразява срещу промяната в режима на лични отношения на бащата с
детето, тъй като постоянната и рязка
смяна на следата, в която пребивава и начина и режима на живот би се отразил
неблагоприятно върху неговото правилно развитие и възпитание. Претендира
разноски. В хода на устните състезания
процесуалният представител на ответницата взема становище, че от събраните по
делото доказателства, искът се явявал
неоснователен и следвало да бъде оставен без уважение.
В писмена защита по делото процесуалният
представител на ищеца излага подробни съображения за основателност на
предявения иск, а в писмена защита по делото процесуалният представител на
ответницата доразвива становището за
неоснователност на молбата, но те са
представени след дадения от съда срок за
представянето им, поради което не следва да бъдат обсъждани изложените в тях
доводи.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не
се спори по делото, че ищецът и ответницата са родители на малолетния Е. Р. Г.,
роден на *** г., констатации за което се
съдържат и в приетия по делото социален доклад на Отдел “Закрила на детето” при
ДСП Свищов. Не се спори по делото, че с определение от 14.03.2012г. по гр.дело № 1119/2011г. на СвРС, влязло в
сила на същата дата, е одобрена постигната между Р.С.Г. и М.Е.Ч. спогодба, с
която на М.Е.Ч. – ответница по настоящото дело са предоставени родителските
права по отношение на малолетното дете Е. Р. Г. с ЕГН **********,
местоживеенето на детето е определено на настоящия адрес на майката в гр. Свищов,
ул. ****, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, като го взема в 10.00 часа в събота и го връща в неделя в 16.00 часа;
да взема детето всеки втори и четвърти вторник от месеца, като взема детето вечерта от детската
градина с приспиване на Е. на адреса на бащата и като води детето сутринта на детска градина; по един ден по време на
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и за по десет дни през
лятото. С одобрената от съда спогодба, бащата Р.С.Г. се е задължил да заплаща
на М.Е.Ч., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е.
Р. Г. ежемесечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 01.03.2012г. до
настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Не се спори по делото, че по молба на
ответницата е образувано изп.дело №
53/2012г. по описа на ДСИ при РС Свищов за принудително събиране от ищеца на
определената месечна издръжка за малолетния Е..
Не се спори по делото, че страните по делото,
както и малолетния Е. Р. Г. са ползвали социални услуги в Център за обществена
подкрепа гр. Свищов.
Според
служебна бележка от ЦДГ № 1 “В.Л.” изх. № 244 от 03.04.2013г., през периода от
16.10.2012г. до 26.10.2012г. и от 13.11.2012г. до 22.11.2012г. детето Е. е
отсъствало от детската градина по
здравословни причини.
Приложено
по делото е Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство на
прокурор Л.Минкова – прокурор от РП Свищов по пр.преписка № 54/2013г., с което
е отказано образуването на досъдебно производство по преписката и същата е
прекратена. В мотивите на същото е прието, че не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер от Р.Г., но на последния с превантивна цел е съставен
предупредителен протокол по ЗМВР.
Изискана
и приложена по делото е преписката на
Д”СП” гр. Свищов във връзка с постъпил сигнал в Център за обществена подкрепа
гр. Свищов /ЦОП/ с вх. № СУ – 219/26.06.2013г.. В същата се съдържат подадения
от ищеца сигнал до Център за обществена подкрепа гр. Свищов с вх. № ОУ-96 от
26.06.2013г. , в който се твърди, че на
25.06.2013г. детето Е. му казало, че вуйчо му го ударил с пръчка по дупето, за
това има синина там. В преписката се съдържат писма до РУП Свищов, ЦДГ В.Л. и
Център за обществена подкрепа, за
осигуряване техни представители при
насрочената на 28.06.2013г. работна среща в сградата на ДСП Свищов.
Видно от медицинската документация по тази преписка е, че детето Е. е
прегледано в Спешна помощ. В протокол от
проведената работна среща на
мултидисциплинарния екип от 28.06.2013г.
са отразени планираните дейности по
случая – ДСП Свищов да изпрати копие на сигнала до РП Свищов за предприемане на
действия по компетентност; предоставяне на информация от ЦОП Свищов на ДСП
Свищов относно използвания метод при
работа с детето за проверка достоверността на сигнала от 26.06.2013г., както и
изготвяне на актуална оценка на семейната среда на майката и разширеното
семейство, като е приложен и план за действие с посочена дългосрочна цел –
осигуряване на спокойна и безопасна семейна среда на отглеждане на детето Е.. В
доклад за ЦОП Свищов за извършени действия по План за действие по координационен механизъм, за
взаимодействие при работа в случай на деца, жертви на насилие или в риск от
насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, изготвен от Ел.С. –
психолог, съгласуван с директора на ЦОП Свищов, е изразено становище, че детето
не е било обект на физически наказания, а водещият мотив на детето за споделяне
на тревожна информация е желанието да
провокира внимание и загриженост от страна на родителя. Направена е
констатация, че взаимоотношенията между родителите, липсата на единност в
грижите и методите им на възпитание, оказват негативно влияние над
емоционалното развитие на малолетното дете, като самото дете демонстрира склонност към раздвояване в
поведението, според наложения модел на възпитание и очакванията спрямо него на
всеки от родителите. Според доклада за детето не е осигурена необходимата
стабилност в семейните взаимоотношения, което оказва негативно влияние върху
емоционалното му развитие. В протокол от преглед на план за действие, изготвен
на 01.07.2013г. от Отдел “Закрила на
детето” при ДСП Свищов, е отразено, че детето Е. и родителите му са насочени
към ползване на дългосрочна социална
услуга в ЦОП гр. Свищов – “Подкрепа и
консултиране на родителите и детето” с направление от 02.04.2013г.
Приложена
по делото е жалба от ищеца с вх. № 600/13 ОТ 03.07.2013г. при Районна
прокуратура Свищов, по която е образувана пр.преписка 600/2013г. Същата е
изискана и приложена по делото. С постановление
от 24.07.2013г. на прокурор С.Начкова – прокурор в РП Свищов, е отказано
да се образува досъдебно производство и преписка 60082013г. по описа на РП
Свищов е прекратена. Липсват данни дали постановлението е влязло в сила.
С
представеното и прието като доказателство по делото писмо на РУП Свищов изх. № Я-25101 от 17.09.2013г.
, ответницата била уведомена, че във връзка с нейна жалба вх. №
5575/26.08.2013г. по описа на РУП Свищов за осъществен психически и физически
тормоз и нарушен режим на личен контакт от Р.С.Г., е заведена предварителна
проверка с рег. № 5575/26.08.2013г., като преписката е изпратена на РП Свищов
за произнасяне по компетентност с оглед данни за извършено престъпление по чл.
182 ал. 2 от НК.
Разпитани
по делото бяха свидетелите, посочени от ищцовата страна.
Св. В. Х. заяви, че познава страните по делото. Поясни, че с ищеца са
приятели от 30 години, а ответница я познава, защото живеят в един и същ
квартал. Видно от показанията му, страните имат дете Е., което е на четири
години. Според този свидетел, между бащата и детето съществува голяма привързаност, а когато детето е с баща
си е “спокойно, усмихнато, играе си с него, весело е”. Този свидетел изнесе, че ги е виждал заедно и
на разходка и по детските площадки и впечатленията му са, че им е приятно да
общуват помежду си. Същият заяви, че имало случаи, в които чувал детето да
казва на баща си, че иска да бъде повече време с него. Този свидетел знаел, че ищецът закупил
телефон на сина си, за да може да контактува с него, с цел да не притеснява
майката, а да си говори директно с Е.. Допълни, че присъствал на разговори
между бащата и детето, при които разговорът изведнъж прекъсва, в момент, когато
детето обяснява нещо. Този свидетел обясни, че често гостува в дома на ищеца.
Бил запознат с режима на лични контакти на бащата и детето, но имало и случаи,
при които детето живеело при ищеца извън този режим. Така според показанията
му, цялата есен -от септември до ноември
детето било болно и било при ищеца, който се грижел за него. Св. Х.
изнесе, че една вечер имали сбирка на
пенсионерите от МВР, минал през дома на ищеца за да го вземе, детето също било
там и ответницата се обадила и разрешила детето да остане при него, поради
което ищецът не отишъл на събирането.
Този свидетел даде показания, според които се случвало да присъства при
връщането на детето на майката, тъй като живеел в квартала, и тогава детето не
искала до слиза от джипа на баща си “ после ме вижда и казва, че не иска да
слезе, отива на задната седалка”. Чувал
от ищеца, че когато детето е болно, ответницата не купувала лекарствата , а му
давала рецептата той да ги вземе. Виждал ищеца , че купува дрехи за детето,
защото майката отказвала да му даде. Той
заяви, че след като се пенсионирали с ищеца от 01.01.2012г. поддържат постоянен
контакт и често виждал бащата с детето, както и като разговарял с него по
телефона, се чувал детски глас. Същият заяви, че ищецът има и по-голям син,
който вече не живее с него, но не е запознат поради какви причини. Видно от
показанията му, ищецът му споделял, че понякога му разрешавали да вземе детето
и извън дните за лични контакти, както и понякога в срядата от седмицата Е.
също бил с баща си, като предполага, че това било със знанието на майката.
Св.
М. Х. заяви, че познава страните и те имат син – Е., който е на четири
години. Посочи, че последната година
често идвала в гр. Свищов и отсядала в дома на ищеца. Това било основно в периода септември,
октомври 2012г., като при около три от идванията си, детето било при бащата.
Знаела, че детето е при бащата във вторник и събота, но се случвало да го вижда
в дома му и през други дни. Според показанията й, бащата и детето имали отлични
отношения, били привързани един към друг, играели заедно, четели книжки.
Забелязала, че когато наближавал часа Е. да се върне при майката, ставал
неспокоен, натъжавал се, дори се разплаквал. Тя изнесе, че многократно обсъждали
с ищеца здравословното състояние на детето, понеже била лекар, в Спешен център
работела само с деца. Случвало се лично да преглежда Е., като конкретизира, че
това било единия път през пролетта на 2012г., а по-късно – месец октомври на
същата година, както и два пъти уреждала консултации със специалист УНГ през
същата година, на които ищецът бил сам с детето. Нейните впечатления са, че Е.
се чувства добре с баща си, спокоен е, а ищецът полага “максимални грижи за
детето, които са изключително добри”. Посочи, че при гостуванията й в дома на
ищеца, детето винаги било с чисти дрехи. Присъствала и на телефонни разговори
на бащата с детето, като била запозната, че ищецът му закупил телефон.
По
искане на ищеца е разпитана и св. Е.С. ***. При разпита й същата поясни, че е
ключов специалист по случая на детето Е..
Заяви, че познава родителите на детето, което е на четири години и
физическото и комуникативното развитие на което отговаря на възрастта. Тази свидетелка изрази мнение, че е
достатъчно разширен родителския контакт на бащата с детето, тъй като детето на
тази възраст се раздвоява и това може да има негативни последици, най – вече
през пубертета, тъй като след осемгодишна възраст тенденцията е прояви на
рисково поведение и склонност към манипулиране на родителите, вследствие това
раздвояване. Според тази свидетелка за детето е необходимо да контактува и с
двамата родители, като същите следва да са насочени към пълноценното общуване
родител-дете, а не детето да бъде разпитвано какво се случва при другия
родител. Св. С. изнесе, че лично тя
работи с детето, а нейни колеги работят с родителите, които се консултират да
се въздържат от действия, които
дискредитират личността на другия родител в присъствието на детето. Видно от
показанията й, в ЦОП е имало междуекипна среща, на която присъствали родителите
и водещия социален работник, на която констатирала конфронтацията между двамата. Тя заяви, че не
може да установи при работата си по случая, дали срещите с бащата указват
негативно влияние върху Е., както се твърдяло от майката, още повече, че до
момента са работили краткосрочно по
случая, а дългосрочната социална услуга се извършва към момента. Изнесе, че
детето споменавало, че се чувства добре с бащата и иска да работи неговата
професия, отъждествява се с бащата, към когото е привързано, както и е
споделяло желанието си да разговаря с него по телефона. Видно от нейните
показания е, че при последните си срещи с детето, същото било унило, а при
разговор с педагозите, както и психоложката от детската градина, последните
споделили, че детето се променя. Изрази мнение, че при уговорка между родителите не е проблем
детето да разговаря с баща си по телефона, но е твърде малко, за да бъде
разширяван режима на родителски контакт. Според показанията й, телефонните
разговори на бащата с детето са в интерес на детето, но следва да са във
фиксирано време, един път през деня, защото децата са непостоянни, като не би
попречило на детето, ако прекарва празниците, както се иска от ищеца, защото
детето е привързано към него, както и няма пречка на рождения ден на ищеца
детето да е с него.
По
инициатива на ищеца е разпитана и св. А.В. – педагогически съветник в ЦДГ
“Радост” гр. Свищов, по образование психолог. Същата изнесе, че е работила с
детето Е. на 13.12.2012г. в качеството
си на психолог. Това се случило, след като бащата се обърнал към директорката
на ЦДГ “В.Л.”, в която е записан Е., защото “наблюдавал тревожно състояние в
детето си”. Св. В. поясни, че не се е срещала с ищеца, а е разговаряла с него
по служебния телефон на детската градина, след проведената среща с детето,
защото не разполагала с информация, на кого са предоставени родителските права.
Допълни, че в края на работния ден, когато извършила това изследване, се
срещнала и с майката, на която обяснила, че няма място за притеснения. Тази
свидетелка заяви, че детето било много щастливо от срещата им и пред майката я
запитало, кога ще се видят пак. Узнала от госпожата на групата, че детето е разказало на другите деца за срещата с нея.
Изрази мнение, че детето изпитва необходимост да контактува с бащата, разказва
многобройни случки, свързани с него, търси близост и от двамата родители. Видно
от показанията й още е, че през цялото време Е. търсил на книжката с
професиите, професията полицай, а при проведената среща не е констатирала нищо
притеснително в поведението му.
По
делото бяха разпитани и посочените от ответницата свидетели Р. Ч. и Г. Р..
Първата от тях – св. Ч. е майка на ответницата, с която към момента живеят в
едно домакинство. Видно от нейните показания, от есента на 2011г. страните не живеят заедно, последвало дело за защита
от домашно насилие, издадената ограничителна заповед по която била за срок от
три месеца, а през март 2012г. постигнали спогодба за упражняване на
родителските права спрямо Емануел и режима на лични контакти на бащата. Тази
свидетелка заяви, че ищецът нарушавал режима на лични контакти, като ходел в
детската градина да се вижда със сина си, с което нарушавал образователния
процес. Даде показания, според които ищецът ги преследвал по улиците, по
детските площадки в града, с цел да осъществи контакти с детето извън
установения режим. Св. Ч. знаела, че ищецът закупил телефон на детето, а при
телефонните разговори “едни и същи неща си говорят” и “всеки път
настоява да му каже, че го обича и лека нощ тате”. Тя заяви, че почти винаги
ставала свидетел при вземането и връщането на детето, като при връщането, го
държал на ръце и не го пускал, докато “не каже всичко на майката яростно”,
което стресирало Е.. Понякога слизала и слушала какво се случва, без да бъде
забелязвана, а друг път по жестовете, мимиките, разбирала че се карат. Връщал
детето сам, без да има оборудвано столче в колата си. Не е чувала ищецът лично
нея да я обижда, въпреки, че подавал многократно жалби срещу нея, но казвал, че ответницата е лоша. Имало случаи
детето да остава при бащата извън утвърдения режим на лични контакти, но със
съгласието на майката. Според показанията й, през месеците септември, октомври
и ноември 2012г. детето не е оставало
при бащата, който не спазвал елементарни хигиенни навици спрямо детето- не го
приучвал да си мие зъбите, държал го със същите дрехи, с които бил при
вземането от майката. Имало случаи бащата да вземе детето с нови дрешки, а го
връщал с стари и скъсани. Допълни, че
след завеждане на делото, водел детето на детска градина с други дрехи, а не с
тези, с които го е взел от майката, както и й го връщал също с други дрешки.
Пред нея детето не било казвало, че иска да живее повече с баща си, но си
спомняла ситуация, в която се върнал тъжен от срещата с баща си, като обяснил,
че той му казал, че ще му намери друга майка. Изрази мнение, че не е в интерес
на детето да бъде разширяван режима на родителски контакт, както се претендирал
от ищеца, защото същият не бил пример за подражание, още повече, че изгонил
сина си. Последното го чувала от дъщеря си, пред която ищецът споделил, че е
набил по –големия си син Станислав и го изгонил. При една от командировките на
ответницата през месец април се наложило да остави детето при баща му за
няколко дни, извън режима на лични контакти, тъй като и самата свидетелка била
също извън града командировка.
Св. Г. Р. работи като социален
работник в отдел “Закрила на детето” гр. Свищов. Според показанията на тази
свидетелка, ищецът е силно конфликтна личност. При провежданите срещи не съумявал да контролира поведението си,
ръкомахал, повишавал тон, използвал обидни думи по отношение на ответницата,
засягал теми, които не касаели конкретната ситуация, а неразрешени спорове
между тях, които не били свързани с работата по случая на детето. Тази
свидетелка заяви, че една от насрочените срещи, при която следвало да се
направи нов план за действие в интерес на детето, ищецът прекъснал срещата
“конкретно избухна срещу мен, че аз определям и го бавя и намалявам времето,
което той ще прекара с детето”. Тогава напуснал срещата, заедно с детето, без
да обижда никого, но около петнадесет минути след това и телефонирал крещейки,
че не била тя човека, който ще определял. Св. Р. прекъснала този телефонен
разговор, като изразява предположение, че вероятно детето е присъствало на
същия. Според нейните показания, ищецът подавал многобройни жалби, включително
и, че майката го води на неподходящи места,
събира го с лица от криминалния контингент. Била запозната, че след като
ответницата забранила бащата да разговаря по телефона с детето, същият
посещавал детето в детската градина. Известно й било, че той има и пълнолетен
син, с когото до септември 2012година живели заедно. Към момента другият му син
ни живеел при него, защото ищецът й казал, че го е одрал и изгонил, защото го
ощетил с голяма сума пари, които изиграл на комар. Това според свидетелката
показвало родителския капацитет на ищеца. Същевременно същата заяви, че има
известни дефицити в родителския капацитет и на двамата родители, тъй като
взаимоотношенията им са силно конфликтни, липсва диалог по въпроси, които
касаят интересите на детето.Според показания й, честите срещи между бащата и
детето се благоприятстват от факта, че живеят в едно и също населено място. Тази
свидетелка е категорична, че св. Ч. – началник –отдел “Закрила на детето” при
ДСП Свищов и баба на Е. не е работела по случая, като работата по случая се
осъществявала под ръководството на директорката Милена Илиева.
В
изготвения социален доклад на Отдел Закрила на детето при Дирекция
Социално подпомагане гр. Свищов, приет като доказателство по делото, е посочено, че страните са родители на
малолетния Е., на четири години. Констатирано е, че ищецът има и пълнолетен син
от предходен брак, с когото ищецът е живял до месец септември 2012г., който към
датата на изготвяне на доклада е с
неизвестно местоживеене. Констатирано е,
че страните са живели на семейни начала от август 2007г. до месец октомври
2011г., в жилище собственост на ищеца.
Отразено в доклада е, че след твърдяно от ответницата упражнено спрямо
нея физическо насилие на 05.10.2011г. в
присъствието на детето, напуснала дома на ищеца, заедно с детето. По време на
социалната анкета, ищецът от своя страна
посочил като причина за влошаване взаимоотношенията му с
ответницата боледуването и смъртта на
нейния баща на 18.09.2011г. , което се отразило неблагоприятно върху
емоционалното и развитие. Посочено е, че на 21.12.2011г. майката е подала
сигнал в ОЗД при ДСП Свищов, като по случая с детето, началник отдел Закрила на
детето не работи, не дава указания и не контролира развитието му. Отразено е
още, че по молба на Р. Ч. е образувано
гр.дело № 1214/2011г. по описа на Районен съд Свищов с искане за защита от
домашно насилие, по което е издадена Заповед № 3 по делото, с която спрямо Р.Г.
са наложени мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН – забрана да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителката, забрана да приближава жилището, в което живее М.Ч. *** за срок от
три месеца. Сочи се, че по същото дело
не са установени данни с поведението си Г. да е осъществил каквато и да е
проява на насилие по отношение на детето
или в негово присъствие. Видно от доклада, в срока на действие на
ограничителната заповед, родителите сключили спогодба за упражняване на
родителските права и режима на лични контакти с детето и издръжката му. С
одобрена от съда на 14.03.2012г. по гр.дело № 1119/2011г. била одобрена
спогодбата между тях, като упражняването на родителските права е предоставено
на майката, както и при нея е определено местоживеенето на детето, а на бащата
е определен режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета събота от
месеца с преспиване при него и всеки
втори и четвърти вторник от месеца с преспиване при бащата, както и бащата се е
задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100,00 лева.
Направена е констатация, че след раздялата на страните, цялостните грижи по
отглеждане и възпитание на Е. са поети от ответницата, подпомагана от нейните майка и брат. Видно от
доклада и при майката и при бащата са създадени подходящи условия за отглеждане
на детето, поддържат се добри санитарно-битови условия. Описано е, че ищецът не
поддържа добри отношения с лицата от разширения семеен кръг и не може да
разчита на подкрепа от тяхна страна – същият твърди, че е изгонил пълнолетния
си син и няма информация за местоживеенето му, както и не поддържа контакти с
по-малкия си брат, а майка му живее в с. Татари. Също според доклада, ответницата съжителства със своите майка и
брат, като между тях е налице уважение и подкрепа. При проведеното социално
проучване е установено, че от месец декември 2012г. бащата редовно
посещава детското заведение, посещавано
от Е. - ЦДГ “В.Левски”, с което нарушава регламентирания режим на контакти с детето. Видно от доклада,
на 12.12.2012г. бащата подал сигнал в ДСП Свищов, с данни за ПТП, при което
детето е пострадало, както и информация, че детето е ударено с кърпа от вуйчо
си. С постановление на РП Свищов от 26.02.2013г. е отказано образуване на
досъдебно производство и прекратяване на преписка 1198/2012г. по описа на РП
Свищов. През периода от 06.02.2012г. до 31.03.2013г. родителите и детето са
насочвани за ползване на различни по вид краткосрочни социални услуги в ЦОП гр.
Свищов, а към момента са насочени към ползване на дългосрочна социална услуга в
ЦОП. Според доклада, майката на Е. се стреми да налага правила в поведението
му, както и към рационално задоволяване на основните потребности на детето.
Видно от доклада, бащата полага усилия да отговори на детските потребности по
адекватен начин, като разполага с ресурс и задоволява базисните потребности на
детето, но е налице стремеж към презадоволяване на Е. със скъпи играчки и
храни. Констатирано е, че бащата реагира адекватно по отношение образователното
развитие на детето, като се старае да го стимулира към разширяване на общите му
познания , проявява интерес и желае да бъде осведомяван относно поведението на детето при престоя му
в детското заведение. Установено е при
изготвяне на доклада единност на двамата родители по отношение на взаимната им
информираност по въпроси, касаещи образователните и здравни потребности на
малолетния Е.. Дадена е констатация, че по време на пребиваването на детето при
бащата, последният се старае да го подпомогне при доразвиване на уменията са
самостоятелност при хранене, обличане и хигиена. Отчетено е като силна страна в родителския модел на
бащата стремежът да развива силна емоционална връзка със сина
си, високия интерес към развитието на детето и неговото ежедневие, както и
наблюдаваното силно желание на бащата да полага цялостните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. От друга страна е констатирано, че често модела на възпитание и правила на поведение,
към който се стреми ищецът, не съвпада с изисквания от майката модел на
възпитание. Изразено е становище, че
липсата на единност в грижите и методите на възпитание, оказват силно негативно влияние над психическото състояние и емоционално
развитие на малолетния Е., тъй като детето демонстрира склонност към раздвояване на
поведението. Описано е, че се наблюдават
тревожни тенденции у детето, прояви на
агресия и загуба на душевно равновесие,
които предполагат негативни преживявания. Причина за това според доклада е
неумението на родителите да овладеят конфликта помежду си, както и
неразбирането, че тези конфликти влияят негативно върху емоционалното и
психическо развитие на детето. Описани са предприети действия във връзка с
подаден от ищеца сигнал от 28.06.2013г. в ДСП Свищов, както и, че с
постановление на РП Свищов е отказано образуване на досъдебно производство по
преписка № 600/2013г. Посочено в доклада е и становището на ЦОП гр. Свищов по случая,
че взаимоотношенията между родителите,
липсата на единност в грижите и методите им на възпитание, оказват негативно
влияние над емоционалното развитие на детето, за което не е осигурена
необходимата стабилност в семейните взаимоотношения, което ще се прояви в
юношеството. Сочи се, че с майката са проведени множество разговори, но
същата е категорична, че телефонните
разговори на бащата с детето я лишават от възможност да осъществява пълноценен
контакт с детето, да планира и изпълнява
родителските си задължения, тъй като били прекалено продължителни, несъобразени
с режима на детето и възможностите за задържане на вниманието му. Не е взето становище в доклада, по изложените
в него причини, по въпросите дали е в интерес на детето разширяването на родителския
контакт с бащата по описания в исковата молба начин. При изслушването на
социалния работник, изготвил доклада – Г. Р., същата заяви, че докладът
текстово е изготвен от нея, лично е направила констатациите, но самият доклад е
подписан от директора на ДСП Свищов. Същата поясни, че е използвала и
констатации на ЦОП Свищов при изготвянето на доклада, както и лично направени
от нея констатации от срещата с родителите и детето. Категорично заяви, че този
социален доклад не е съгласуван с Началник отдел Закрила на детето при ДСП
Свищов. Същата обясни, че имало
насрочена съвместна среща с родителите, която по случайност съвпаднала с ден, в
който детето трябвало да бъде с бащата, бащата сложил край на срещата, излязъл
от стаята и взел детето, но не е имало конфликти и обиди.
В приетото по делото заключение
по съдебно-психологическа експертиза, вещото лице Х. сочи, че при
влизането на психолога в стаята на
групата в детската градина, децата слушат приказка, станали са току-що от сън и
поздравяват. Описано е, че поканата детето да отиде за изследване, е приета като нещо нормално и поле за изява, както и че
лесно детето е влязло в контакт с психолога, който контакт дори инициира сам. Дадено е заключение, че на детето Е. му
харесва да бъде център на внимание и да му се възхищават, което умело се
подхранва от двамата родители в техния конфликт. Вещото лице е заключило, че в
психичния свят на детето, двамата родители още са заедно. Заключението на
вещото лице е, че при детето има вътрешно чувство на хармония, увереност в себе
си, както и детето се идентифицира с образа на бащата – човекът, който е силен,
но и се чувства дълбоко свързано емоционално с майката. Изразено е становище,
че в момента у детето е изграден ритъм на добри взаимоотношения с двамата
родители, но и една промяна в режима на свиждане с бащата не би оказала
неблаготворно влияние. Дадено е заключение, че доказването пред детето “Кой е
по-добър” не би повлияло благотворно на неговото израстване, защото така ще му
насядат усещането за това, че каквото поиска може да го има, стига да се оплаче
пред другия родител. В съдебно заседание
вещото лице Х. заяви, че от разговора с детето не е останала с впечатлението,
че единият родител разрешава всичко, а другият въвежда ограничения свързани с
възпитанието му. Детето било научено да спазва правила, което е заслуга вероятно на двамата родители, според вещото
лице. Същата обясни, че е възможно от една среща с детето да се изведе общото
му състояние. Поясни, че при използваната от нея методика е извела описаното в края на заключението, че
двамата родители не бива да действат един срещу друг по отношение на детето,
защото ако нямат еднакви изисквания към детето ще се стигне до това то да ги
манипулира на една по-зряла възраст. Вещото лице Х. заяви при разпита й, че е
запозната с режима на лични контакти на бащата с детето, чела е свидетелските
показания, но не е запозната подробно какъв режим претендира бащата. Изразеното
от нея в съдебно заседание мнение е, че не би навредило на детето по-разширен
контакт, но ако детето в момента е свикнало с установения режим и това му е
дало спокойствие.
С оглед на събраните доказателства, съдат прави следните изводи:
Детето Е. Р. Г. е родено от съжителството на
страните на семейни начала. Безспорно по делото се установи, че страните не живеят
заедно, като детето Е. от момента на раздялата на родителите – от месец
октомври 2011г. живее при своята майка. По силата на одобрена от съда на
14.03.2012г. спогодба между
родителите по гр.дело № 1119/2011г. на
СвРС, на ответницата по настоящото дело са предоставени родителските
права по отношение на малолетния Е.,
местоживеенето на детето е определено на настоящия адрес на майката в
гр. Свищов, ул. ****, като на бащата е определен режим на лични контакти с
детето - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, като го взема в 10.00 часа в събота и го връща в неделя в
16.00 часа; да взема детето всеки втори и четвърти вторник от месеца, като взема детето вечерта от детската
градина с приспиване на Е. на адреса на бащата и като води детето сутринта на детска градина; по един ден по време на
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и за по десет дни през
лятото, както и бащата се е задължил да заплаща на М.Е.Ч., в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Е. Р. Г. ежемесечна издръжка в
размер на 100,00 лева, считано от 01.03.2012г..
Текстът на чл.59, ал.9 от СК, към който препраща разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, предвижда, че ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, или служебно може да измени постановените
по-рано мерки относно упражняването на родителските права и режима на личните
отношения между децата и родителите, и да определи нови. За да бъде основателна
претенция с това правно основание, тя следва да се основава на изменение на
обстоятелствата, които са настъпили след влизане в сила на решението по чл.127,
ал.2 от СК, с което е разрешен спор между родителите относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него, и да
засягат съществено интересите на детето, като съдът следва да преценява тези
промени именно с оглед интересите на последното.
Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства и най вече на заключението на съдебно-психологичната
експертиза установява, че е налице изменение на обстоятелствата при които е
определен режима на личен контакт на ищеца с детето Е.. Общият извод от
показанията на разпитаните по делото свидетели е, че между бащата и детето е
налице силна привързаност. Това се установи не само от показанията на
посочените от ищеца свидетели – Х.,
Х., но и от показанията на свидетелите на ответната страна – св. Ч. и св. Р..
Същото се установи и от показанията на свидетелите С. и В., както и от
приложения по делото социален доклад на ДСП Свищов. Св. В.-психолог, след
проведеното изследване на детето в посещаваната от него детска градина, е
констатирала че детето изпитва желание да контактува с бащата, разказва с
оживление случки, свързани с бащата, както и през цялото време на картинката е
търсило професията полицай. Св. С. ***, също изнесе в показанията си, че
малолетното момче се отъждествява с бащата, към когото е силно привързано и
споделяло, че иска да разговаря с него по телефона. Св. В. е категорична, че
детето изпитва необходимост да контактува с баща си, като същевременно не е
констатирала при срещата с детето нищо притеснително в поведението му. Вещото
лице Х. даде заключение, че разширяването на режима на лични отношения на ищеца
с детето не би навредило на интересите на детето. Установи се силната привързаност между ищеца и детето, но
и желанието на ищеца да участва активно в отглеждането и възпитанието на
детето, както и желанието на самото дете да контактува повече време с него.
Последното е видно от показанията на свидетелите Х., Х., а и тези на св. С.,
пред която детето лично споделило желанието си да разговаря с баща си по
телефона. От определянето на режима на лични отношения на бащата с детето е
изминал период от време, през който детето е пораснало, вече е навършило четири
години, на почти пет години е. Установи се, че бащата се среща с детето не само
в дните, съгласно утвърдения режим за лични контакти, но и използва всяка
възможност да бъде със сина си, със съгласието на ответницата/показанията на
св. Х. и св. Х./. От показанията на св. Х. се установи, че ищецът се
случвало да не отиде на събиране, за което преди това са се уговорили да
отидат, защото ответницата го помолила да остане детето при него. Следователно
за ищеца е приоритет прекарването на повече време с детето, още повече, че
същият е пенсионер, разполага с повече свободно време, което желае да споделя
със сина си. Св. Р. изнесе, че ищецът напуснал една от насрочените срещи, взел
детето и си тръгнал, защото срещата съвпадала с деня, в който детето трябвало
да бъде при бащата. Горното се явява потвърждение на установеното желание на
бащата да използва пълноценно времето със сина си, за да общува с него. Детето
е момче, на навършени четири години, отъждествява се с бащата, но и с оживление
споделя за прекарани случки с бащата. Всичко това говори за необходимостта на
самото дете да общува повече време с бащата. Св. С. счита, че детето е твърде
малко, за да бъде разширяван режима на лични отношения с бащата, но
същевременно поясни, че няма пречка същият режим да бъде разширен, включително
през празнични дни, рождения ден на бащата, както и за телефонните разговори,
но не и толкова чести, както са посочени в молбата, но при условие, че
възпитателните методи на двамата родители се допълват. Установи се от
показанията на св. Р.Ч. и св. Р., а и от социалния доклад, че ищецът в момента
не живее с пълнолетния си син, както и не знае настоящото му местоживеене,
констатации за което се съдържат и в социалния доклад. Не беше доказано по
безспорен начин причината за това, поради което съдът намира, че от горното не
може да се правят изводи за родителския капацитет на бащата, още повече, че не
беше установено по никакъв начин контактите му с малолетния Е. да се отразяват
негативно на развитието му. Напротив
показанията на св. В., които кореспондират със заключението на вещото
лице по съдебно-психологичната експертиза, сочат необходимост на детето да
общува с бащата, както и липсата на притеснителни прояви при детето. Действително
установиха се конфликтните взаимоотношения между родителите, установи се, че по
отношение на ищеца е издадена заповед за защита от домашно насилие по молба на
ответницата, но следва да се отчете, че със същата е постановена защита от
домашно насилие единствено по отношение на нея, а не и спрямо детето. Съгласно
разпоредбата на чл. 122 ал. 2 от СК родителите имат равни права и задължения,
независимо дали са в брак, а самото дете съгласно чл. 124 ал. 2 от СК има право
на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго. От тук
следва, че и двамата родители, независимо от раздялата между тях ще участват в
отглеждането и възпитанието на детето, ако това е в негов интерес. От
доказателствата по делото-показанията на свидетелите Х., Х., В., както и
на св. С., а и от заключението на вещото лице Х. по съдебно-психологичната
експертиза се установи, че в интерес на детето е да общува повече време с
бащата. Действително родителите са се разделили, упражняването на родителските
права е възложено на ответницата, но ищецът не само не е лишен от родителски
права и има право да участва в отглеждането и възпитанието на детето, но и
същият желае това, разполага с време и възможности активно да участва в живота
на сина си, а и самото дете изпитва
необходимост да бъде повече време с бащата. От друга страна се установи от
изложеното от вещото лице Х., че детето
е научено да спазва рамки и правила на поведение, което вероятно е заслуга на
двамата родители, както и същата не е констатирала при срещата с детето, че
единия родител въвежда забрани при възпитанието му, а другият – позволява
всичко. И от показанията на свидетелите Х. и Х., а и изложеното в
социалния доклад на ДСП Свищов се установи, че бащата полага необходимите
грижи при отглеждането и възпитанието на детето, спазва установения хигиенен
режим и също се стреми да го научи на самостоятелност. Горното говори, че по
важни въпроси свързани с възпитанието на детето, двамата родители успяват да
преодолеят конфликта помежду си, включително и въпроси, свързани със здравето
на детето, с образователните му потребности. Констатации в тази насока се
съдържа в социалния доклад на ДСП Свищов. Според показанията на св. Р. има известни дефицити в родителския капацитет
и на двамата родители, тъй като взаимоотношенията им са силно конфликтни,
липсва диалог по въпроси, които касаят интересите на детето. Въпреки това,
както се посочи, по важни въпроси, включително за здравето на детето, двамата
родители успяват да преодолеят конфликта помежду си. След
като ищецът желае да прекарва повече време с детето си, след като самото дете
изпитва необходимост от това и според показанията на свидетелите Х. и Х.
се натъжава, когато наближи времето за връщане при майката, след като през
времето, което прекарва с детето, бащата се справя с грижите за него, а и
самото дете е пораснало и изпитва необходимост да контактува повече с баща,
следва, че са налице промени в обстоятелствата, при които е определен режима на
лични контакти на бащата с детето. Ето защо съдът намира, че са налице
предпоставките за изменение на режима на лични отношения между баща и дете.
Предвид данните съдържащи се в
заключението на вещото лице по СПЕ, като взема предвид и приетия по делото
социален доклад от ДСП Свищов, както и показанията на свидетелите Х., Х., В.,
С. и Р., съобрази нарасналата възраст на
детето, намира, че следва да бъде
изменен началния и крайния час на режима на лични отношения в съботни и неделни
дни, като същият бъде изменен на всяка първа и трета седмица на месеца от 9
часа в събота до 18 часа в неделя. Съдът намира, че най - подходящ режим за
осъществяване на лични отношения, съобразен с ежедневието на детето,
както и с неговите нужди е бащата да вижда и взема детето всеки
вторник от седмицата, като взема детето от детската му градина, с приспиване на
детето при него и като го завежда на
следващия ден на детска градина, а ако тези вторници детето не е на детска
градина, да взема детето в 9 часа сутринта всеки вторник и го връща на майката
на другия ден – сряда в 18.00 часа. Що
се отнася до ваканциите на детето, следва да се отбележи, че детето посещава
детска градина, при което през учебното
време не се ползват ваканциите,
определени за децата в училищна възраст, поради което съдът не би могъл да
определи дни за лични контакти за периода на ваканциите – зимна и пролетна. Следва
обаче да се определят дни от официалните празници за страната, през които
детето може да бъде взимано от родителя, който не упражнява родителските права.
Официалните празници са уредени в чл.154 КТ, като по-голяма продължителност на
дните за почивка са тези по Коледа – 3 дни съответно на 24 декември – Бъдни
вечер, 25 и 26 декември - Рождество Х.о, както и
дните по великденските празници, определени за празнуване всяка
съответна година – Велики петък, Велика събота, Велик ден- неделя и
понеделник. Съдът
намира, че на бащата следва да бъдат определени дни за виждане и вземане на
детето през тези почивни дни, както следва:
На 24 декември – Бъдни вечер, с преспиване на
детето, като вземе детето в 9 часа сутринта и го върне на майката на следващия
ден - 25 декември в 18 часа, както и
последните два дни от великденските празници – а именно от 9 часа на Великден –
неделя до 18 часа в понеделник-освен в случаите, когато тази неделя е част от първата или третата седмица на
месеца, в които дни детето следва да бъде при ищеца, съгласно вече определения
режим на лични отношения, като в такъв случай взема детето от събота/Велика
събота/ и връща детето в 18 часа в понеделник/ . На ищеца следва да се определи да прекарва с
детето и половината от всички останали случаи на официални празници и групирани
почивни дни, като пребивава при бащата с
преспиване през първата половина на тези
почивни дни от 9 часа на първия почивен ден до 18 часа на деня, в който да
предаде детето на майката. За защита правото на детето да общува с родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, а и правото на
самия родител следва на ищеца да се определи възможност да прекарва с детето и
някои от рождените дни на детето, а именно всяка четна година да взема детето
при себе си на рождения му ден от 9 часа до 18 часа на следващия ден, ако
датите са на почивен ден и ако не съвпадат с дни за родителския му
контакт/първа и трета събота и неделя на месеца/, а ако е работен ден – да
взема детето от детската му градина с
преспиване при него и като на другия ден завежда детето на детска градина.
След
като бащата желае активно да участва в отглеждането и възпитанието на детето,
следва да му се даде възможност и детето да би при него на лични празници на
бащата, а именно като се определи бащата да взема детето на рождения си ден –
девети ноември от детската му градина с
приспиване на детето при него и като завежда детето на другия ден на детска градина, а ако
рождения му ден е в почивен ден, който да не съвпада с дните му за родителски
контакт – да взема детето от 9 часа на тази дата и да го връща в 18 часа на
другия ден. Съдът намира, че на бащата следва да бъдат определени и повече дни
през лятото, през които детето да бъде при него, а именно да взема детето за по
14 дни през лятото, което е изключително
полезно за общуването между бащата и детето с оглед на непосредствените
отношения между тях през това време.
Личните
отношения на детето с родителя, на който не са предоставени родителските права,
не включват само свиждания, но и
по-продължителен контакт на детето с родителя, като е допустимо родителският
контакт може да се осъществява и с
провеждани телефонни разговори. Установи от показанията на свидетелите по
делото, че ищецът закупил телефон на детето, за да разговаря с него. Такава
констатация се съдържа и в социалния доклад, приет по делото. Лично пред св. С.
малолетното дете заявило желанието си да разговаря с баща си по телефона. Същевременно
отчитайки възрастта на детето, а и изнесеното от св. С., че децата на тази
възраст са непостоянни, трудно им се задържа вниманието, с оглед и ненарушаване
на установения дневен режим на детето от страна на майката, съдът намери, че
тези телефонни разговори следва да бъдат сведени до един път на ден, в дните, в
които детето не е при бащата, същите да са в интервала от 19.30 часа до 20.00
часа, и с продължителност до 10 минути, на мобилния телефон на детето, в
присъствието на майката, с оглед
възрастта на самото дете. По този начин ще се даде възможност детето да сподели
преживените емоции през деня пред своя баща, а той от своя страна ще бъде запознат
с ежедневието на детето. Следователно тази форма на родителски контакт се явява
полезна и необходима и за двете страни – и за бащата и за детето.
Съдът намира, че така определеният
режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на
детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са
предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител
да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към
детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието
му. Разбира се следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата,
винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения.
Що се отнася до
исканията за приемане
за установено по отношение на М.Е.Ч., че през съответния летен месец, когато
детето ще живее при него за по 14 дни, дължимата от бащата издръжка за този
месец е в размер на половината от определената му – 50,00 лева за този месец,
както и че направените от него разходи за закупуване на лекарства на детето Е.
са част от дължимата от бащата издръжка за детето за съответния месец, в който
са закупени тези лекарства същите не представляват самостоятелни искове, както
и липсва правна възможност за уважаването им, поради което искането в тази
част, както и това за разширен режим с детето в останалата му част, следва да
се отхвърли като неоснователно.
При този изход на делото, а
именно частично уважаване на исканията на страните и с оглед характера на
производство /разрешаване на спорна администрация/, разноските следва да се понесат от всяка от
страните, така като са направени.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определеният с
Определение от 14.03.2012г. , с което е
одобрена постигната между Р.С.Г. и М.Е.Ч. спогодба по гр.дело № 1119/2011г. по описа на СвРС, режим на личен контакт на Р.С.Г. с ЕГН **********
с детето Е. Р. Г., родено на ***г. , като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти,
както следва: всяка първа и трета седмица на месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя; всеки вторник от седмицата, като бащата взема
детето от детската му градина, с приспиване на детето при него и като го завежда на следващия ден на
детска градина, а ако тези вторници детето не е на детска градина, да взема
детето в 9 часа сутринта всеки вторник и го връща на майката на другия ден –
сряда в 18.00 часа; на 24 декември –
Бъдни вечер, с преспиване на детето, като бащата вземе детето в 9 часа сутринта
и го върне на майката на следващия ден - 25 декември в 18 часа, както и последните два дни от
великденските празници – а именно от 9 часа на Великден – неделя до 18 часа в
понеделник-освен в случаите, когато тази неделя
е част от първата или третата седмица на месеца, в които дни детето
следва да бъде при бащата, като в такъв случай взема детето от събота/Велика
събота/ и връща детето в 18 часа в понеделник/ ; бащата да прекарва с детето половината от всички останали случаи на
официални празници и групирани почивни дни, като детето пребивава при
бащата с преспиване през първата
половина на тези почивни дни от 9 часа
на първия почивен ден до 18 часа на деня, в който да предаде детето на майката;
всяка четна година бащата да взема детето при себе си на рождения му ден от 9
часа до 18 часа на следващия ден, ако датите са на почивен ден и ако не
съвпадат с дни за родителския му контакт/първа и трета събота и неделя на
месеца/, а ако е работен ден – да взема детето от детската му градина с преспиване при него и като на другия ден
завежда детето на детска градина; бащата да взема детето на рождения си ден - 9
ноември от детската му градина с
приспиване на детето при него и като завежда детето на другия ден на детска градина, а ако рождения
му ден е в почивен ден, който да не съвпада с дните му за родителски контакт –
да взема детето от 9 часа на тази дата и да го връща в 18 часа на другия
ден, да взема детето за по 14 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и да провежда по един телефонен разговор на ден с детето, в дните в които детето не е при бащата, които
телефонни разговори да се провеждат по мобилния телефон на детето, в
присъствието на майката, в интервала от 19.30 часа до 20.00 часа, с
продължителност 10 минути, като ОТХВЪРЛЯ искането на Р.С.Г. за разширен режим на
контакти с детето в останалата му част, за приемане за установено по отношение на М.Е.Ч., че през
съответния летен месец, когато детето ще живее при него за по 14 дни, дължимата
от бащата издръжка за този месец е в размер на половината от определената му –
50,00 лева за този месец, както и че направените от него разходи за закупуване
на лекарства на детето Е. са част от дължимата от бащата издръжка за детето за
съответния месец, в който са закупени тези лекарства, като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: