№ 331
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514181 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20169251 от 09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 57710/2018 г. на
Софийски районен съд, „Б.- 1” ЕООД е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.И
В.-П.Д.”, както следва:
- по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД -
сумата 2425,65 лв., представляваща непогасен остатък от дължими наемни вноски за
периода от 01.04.2018 г. до 04.05.2018 г. по договор за наем № Н-12/11.10.2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изпащане;
- по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 28 от договор за наем № Н-
12/11.10.2016 г. – сумата 887,34 лв., представляваща неустойка за забава, начислена за
периода от 16.03.2018 г. до 04.05.2018 г., върху задължението за заплащане на наемна цена,
дължима за периода от м. февруари 2018 г. до м. май 2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2544,38 лв.;
- по иска с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 30 от договор за наем № Н-
21/11.10.2016 г. – сумата 2080,40 лв., представляваща неустойка за съхранение на
имуществото на наемателя в наетия обект след връщането му на наемодателя, начислена за
периода от 16.05.2018 г. до 23.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
1
молба до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 2142,80 лв.
С решението са отхвърлени изцяло предявените от Изпълнителна агенция „В.К.И В.-
П.Д.” срещу „Б. – 1” ЕООД искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 4 от договор за наем № Н-
21/11.10.2016 г. за заплащане на сумата 25 000 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за извършване на инвестиция в наетия обект в
размер на 50 000 лв.;
- иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 29 от договор за наем № Н-
21/11.10.2016 г. за заплащане на сумата 6428,44 лв., представляваща неустойка за задържане
на наетия обект след прекратяване на облигационното правоотношение между страните,
начислена за периода от 04.05.2018 г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Решението е обжалвано от ищеца само в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл. 92, ал.1 от ЗДД, вр. чл. 22, ал. 4 от договора за наем. В жалбата се излага
възражение срещу извода на районния съд, че предвидената в чл. 22, ал. 4 от процесния
договор за наем неустойка е мораторна. Сочи се, че неизпълнението на предвиденето в
договора за наем задължение на наемателя да извърши инвестиция в наетия обект съгласно
инвестиционната програма представлява самостоятелно основание за понасяне на санкция
от наемателя, което е приравнено към датата на изтичане на срока за извършване на
инвестициите на 14.10.2017 г. на пълно неизпълнение, а не на забавено такова. Поддържа се,
че предвидената в този член уговорка, че неустойката не освобождава наемателя от
задължението му да извърши инвестицията до крайния срок на договора, само пояснява, че
тази клауза не дава алтернатива на наемателя – да изпълни инвестиция в размер на 50 000
лв. или да предпочете да не направи никаква инвестиция и да заплати неустойка в размер на
25 000 лв., тъй като такава възможност би променила съществено волята на страните. В
подкрепа на това била и съществената разлика в размера на неустойката по чл. 22, ал. 4 и
тази по чл. 27 от договора. Сочи се, че ако бъдат приети мотивите на съда, извън всякаква
икономическа логика би излязло, че неустойката за забава е в размер на 25 000 лв., а тази за
пълно неизпълнение, водещо до прекратяване на договора, е в размер на 6428,44 лв., което
съществено би изменило волята на страните и би дало на наемателя необоснована
възможност да избере да не изпълни уговорената инвестиция в размер на 50 000 лв., а да
предпочете да плати неустойка за неизпълнение в размер на 6428,44 лв. Сочи се в тази
връзка, че тълкуването на клаузите в чл. 22, ал. 4 и чл. 27 от договора за наем еднозначно
води до извода, че неустойката по чл. 22, ал. 4 се дължи при всяко неизпълнение на
инвестиция в срок, а неустойката по чл. 27 би била дължима на отделно основание при
неизпълнение на инвестицията до изтичане на срока на договора. Ако наемателят не
извърши инвестицията в първата година от договора и той не бъде прекратен предсрочно,
то той ще дължи неустойка на двете договорни основания – чл. 22, ал. 4 и чл. 27 от договора.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за
2
заплащане на неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора в размер на 25 000 лв. и вместо него
постановено друго, с което този иск са уважи в предявения му размер.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
извода на районния съд относно естеството на претендираната неустойка по чл. 22, ал. 4 от
сключения между страните договор за наем като такава за забавено изпълнение, а не за
пълно неизпълнение. Сочи, че с развалянето на договора от ищеца за него е отпаднала
възможността да търси от ответника както реално изпълнение на задължението за
инвестиция, така и обезщетение за забавено изпълнение, във връзка с което се позовава на
ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГТК.
За да се произнесе съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.” твърди, че с
ответника „Б. – 1” ЕООД сключили договор за наем № Н-12/11.10.2016 г. въз основа на
проведена тръжна процедура по ЗДС с предмет недвижим имот, публична държавна
собственост, представляващ кафе-бар, обособен като самостоятелен търговски обект с площ
281,40 кв.м., част от сграда, находяща се в гр. София, ул. „Цар *******. С договора
наемателят поел задължение да извърши инвестиция в размер на 50 000 лв. съгласно
инвестиционна програма, която инвестиция следвало да бъде завършена в първата година от
влизане в сила на договора, а именно 2016-2017 г. Инвестицията в три етапа е следвало да
бъде извършена изцяло в срок до 13.10.2017 г., като до момента бил завършен само първия
етап – изготвяне на технологичен проект за реставрация на орнаментите по тавана, а
останалите два етапа – съгласуване на проекта в НИНКН и самото извършване на
реставрационните дейности, не били приключени. Твърди се, че поради неизпълнение на
инвестиционната програма от ответника, както и поради закъснение в плащането на
наемната цена, ищецът упражнил правото си да прекрати договора, предвидено в чл. 32 от
същия, с уведомление, получено от ответника на 04.05.2018 г. Претендира от ответника
заплащане на неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора в размер на 50% от стойността на
неизпълнената инвестиция, равняваща се на 25 000 лв.
С писмения си отговор ответникът оспорва претенцията за заплащане на неустойка
по чл. 22, ал. 4 от договора в размер на исковата сума. Твърди, че към момента на
прекратяването на договора за наем от ищеца срокът за изпълнение на инвестиционната
програма не е бил изтекъл, поради което не е изпаднал в забава по отношение на това
задължение и не дължи претендираната неустойка. Сочи, че поради липсата на ясно посочен
в договора краен срок за изпълнение на задължението за извършване на инвестиция, като
такъв следва да се приеме 31.12.2017 г. Ответникът твърди, че изготвеният от него
технологичен проект е бил представен от него за съгласуване пред Националния институт за
недвижимо културно наследство /НИНКН/, приет на 31.10.2017 г., но становище по него е
било изготвено от НИНКН едва през м. февруари 2018 г. Поради липсата на одобрение или
указание за корекция на представения проект от НИНКН ответникът не е бил в състояние да
пристъпи към изпълнение на задължението си за извършване на ремонтните дейности,
3
поради което ответникът счита, че в периода до одобрението и съгласуването на проекта
срокът за изпълнението му е спрял да тече. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 95 от
ЗЗД – забава на кредитора, който не е предоставил необходимото съдействие за изпълнение
на задължението на ответника, доколкото именно ищецът е избрал НИКНК за даване на
съгласие за започване на извършването на задължението. Сочи се също, че наемодателят и
изпаднал в забава по отношение на ответника като е изготвил инвестиционния проект
повече от 2 месеца след сключването на договора, а именно на 14.12.2016 г., и го е предал на
ответника много по-късно, поради което срокът за изпълнение на инвестиционната програма
не започнал да тече за него до момента на предаване на инвестиционния проект от ищеца.
Ответникът твърди, че преди датата на едностранното волеизявление на ищеца за
прекратяване на договора и въз основа на съгласувания на 21.02.2018 г. инвестиционен
проект от НИКНК той е успял да изпълни в пълен обем инвестиционната програма,
алтернативно в по-голямата си част, но с оглед факта, че срокът за изпълнението й все още
не е бил изтекъл, ответникът е можел да я завърши в срок.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предмета на обжалване, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.10.2016 г. между страните е сключен писмен договор за наем, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника под наем недвижим имот – публична държавна
собственост, а именно кафе-бар, част от сграда с идентификатор № 68134.100.74.1, с адрес
гр. София, бул. „Цар *******, за срок от 5 години, срещу посочена месечна наемна цена.
В чл. 22, ал. 1 от договора е уговорено задължение на наемателя да извърши за своя
сметка инвестиции в размер на 50 000 лв. в съответствие с инвестиционна програма и
график по години, съгласно приложение № 7, неразделна част от договора. В ал. 4 на същата
разпоредба на договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението по ал. 1 през
някоя от годините, за които е отдаден под наем имота, наемателят дължи неустойка в размер
на 50 на сто от стойността на неизпълнените инвестиции за съответната година, което не
освобождава наемателя от задължението за извършването им до крайния срок на договора.
Видно от представената инвестиционна програма на кафе-бара, предмет на
горепосочения договор за наем, е предвидена инвестиция в общ размер 50 000 лв. с посочен
срок на изпълнение „І-ва година 2016/2017”. Като вид на инвестицията е посочено: 1.
Изготвяне на технологичен проект с архитектурни детайли за възстановяване и реставрация
на оригиналните орнаменти по тавана на търговската зала; 2. Съгласуване на изготвения
проект с НИНКН; 3. Ремонтни дейности, съгласно съгласувания проект за реставриране на
орнаменти, обработка на пукнатини и боядисване на тавана на търговската зала. За
изпълнение на всяко от отделните дейности /етапи/ от инвестиционната програма в договора
не са предвидени отделни срокове, а е предвиден общ краен срок за окончателното
приключване на дейностите.
В чл. 32, ал. 1 от договора е предвидена възможност на наемодателя да прекрати
договора без предизвестие при неизпълнение от страна на наемателя на чл. 22 от договора.
Безспорно е установено, че ответникът е изготвил технологичен проект, т.е. изпълнил
4
е задължението си по първия етап на инвестиционната програма. Този проект е бил изготвен
към 22.12.2016 г., което е видно от заявлението на ответника до ищеца изх. №
15086/22.12.2016 г. и от съдържанието на представеното писмо вх. № 1469/ 31.01.2017 г. на
ищеца до ответника, с което на последния са изпратени необходимите документи за
получаване на съгласувателно становище от НИНКН.
В рамките на предвидения срок за изпълнение на инвестицията, а именно на
13.10.2017 г. ответникът е внесъл проекта за съгласуване в НИНКН, което се установява от
представеното становище на Министерство на културата изх. № 33-НН-897/21.02.2018 г. С
посоченото становище от 21.02.2018 г. проектът е съгласуван от НИНКН.
С писмо изх. № 6559/02.05.2018 г. ищецът е уведомил ответника, че на основание чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от сключения между страните договор за наем прекратява същия без
предизвестие - поради неизпълнение на инвестиционната програма в предвидения краен
срок и поради забава на плащането на посочени наемни вноски. Писмото е получено от
ответника на 04.05.2018 г. На 16.05.2018 г. имотът е бил предаден на ищеца, за което е
съставен приемо-предавателен протокол, в който е описано състоянието на обекта.
Според приетото заключение на СТЕ от 27.08.2018 г., извършено въз основа на
представените писмени доказателства и оглед на обекта, към момента на огледа вещото
лице е установило, че дейностите по инвестиционната програма са извършени, като не е
спазено единствено цветното решение на съгласувания проект – стените са боядисани в
черен, а не в бежов цвят. Неспазването на цветното решение на съгласувания проект е
съществено отклонение от проекта, поради което вещото лице сочи, че не може да се
приеме, че извършените ремонти отговарят на изискванията на проекта. В
обстоятелствената част на заключението вещото лице е направило условно разпределение на
общата стойност на отделните дейности от инвестиционния проект /тъй като разходите за
предвидените в инвестиционната програма отделни дейности не са конкретизирани в
Приложение № 7 към договора/, както следва: 1. за изготвяне на технологичен проект – 20%;
2. за съгласуване на изготвения проект в НИНКН – 10 %.; 3. за ремонтни дейности за
реставрация на орнаменти – 35%; 4. за обработка на пукнатини – 10%; 5. за боядисване на
тавана и стените в двете зали – 25%.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са
следните:
Предмет на предявения осъдителен иск е заплащане на сумата 25 000 лв.,
представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължението на ответника по
сключения с ищеца договор за наем за изпълнение на инвестиционна програма в наетия
обект, предвидено в чл. 22, ал. 1 от договора. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
това свое задължение в уговорения в договора срок, поради което на основание чл. 22, ал. 4
от договора му дължи неустойка в размер на 50 на сто от стойността на неизпълнените
инвестиции.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
5
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Договорната неустойката може
да бъде мораторна - неустойка за забавено изпълнение и компенсаторна – за пълно
неизпълнение или за неточно изпълнение /в качествено или количествено отношение/.
Неустойка може да се дължи и след разваляне на договора. Естеството на неустойката се
определя от съдържанието на договора съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД.
В случая с процесния договор за наем страните съобразно чл. 9 от ЗЗД са уговорили
допълнително задължение на наемателя /освен типичните за договора за наем задължения/
да извърши за своя сметка инвестиции в наетия обект в определен паричен размер чрез
изпълнение на определени дейности съгласно определена инвестиционна програма
неразделна част от него, касаещи подобряване на обекта. В чл. 22, ал. 4 от договора е
уговорено, че при неизпълнение на това задължение от наемателя той дължи неустойка в
размер на 50 на сто от неизпълнените инвестиции за съответната година, което не
освобождава наемателя от задължението за извършването им до крайния срок на договора.
Тълкувайки граматически съдържанието на посочената уговорка в договора и във връзката й
с останалите клаузи на договора, целта на договора и на уговореното допълнително
задължение на наемателя за извършване на инвестиции в наетия обект в срок, различен от
крайния срок на договора за наем, се налага извод, че така предвидената в посочената
разпоредба неустойка е такава за забавено изпълнение. Подробни съображения в подкрепа
на този извод е изложил първоинстанционният съд в обжалваното решение, които се
споделят от настоящия състав. Основен аргумент за определяне на претендираната
неустойка като мораторна се извежда от съдържанието на включената в разпоредбата на чл.
22, ал. 4 уговорка, че дължимостта на неустойката при неизпълнение на това задължение не
освобождава наемателя от задължението му да извърши инвестициите до крайния срок на
договора. Така включената уговорка на практика предвижда, че в случай на неизпълнение
на задължението за изпълнение на инвестиционната програма в рамките на уговорения за
това срок, наемателят дължи неустойка и едновременно с това дължи изпълнение след
изпадането си в забава. Възможността наемодателят да иска реално изпълнение от
насрещната страна на задължението му за инвестиция едновременно с неустойката изключва
компенсаторния характер на тази неустойка. Както е посочил първоинстанционният съд, ако
се приеме, че е предвидена компенсаторна неустойка, това би довело до възможност
наемодателят да получи едновременно обезщетение за пълно неизпълнение и да иска реално
изпълнение от страна на неизправния длъжник, което би довело до неоснователно
обогатяване. Фактът, че неустойката не е уговорена изрично като обезщетение за забава на
изпълнението и не е определена като стойност върху времето на забава, не променя
характера й на мораторна. Предвид естеството на престацията – за извършване на дейности
по инвестиционна програма с краен срок на изпълнение, неустойката е определена в
договора като процент от стойността на неизвършените в срока инвестиции.
Неправилно е прието в обжалваното решение, че с оглед развалянето на договора за
наем ищецът не може да претендира неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Даденото в
6
ТР № 7/2013 г. на ОСГТК разрешение, на което районният съд се е позовал за този свой
извод, не намира приложение в случая. С това ТР е прието, че не се дължи неустойка за
забава, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, като в такава хипотеза
дължима е единствено неустойка за обезщетяване на вредите от неизпълнението поради
разваляне, ако такава е била уговорена. Тава разрешение е основано на обратното действие
на развалянето на договорите по чл. 88 от ЗЗД, тъй като разваленият договор се счита за
несключен, при което за кредитора остава единствено правото на обезщетение за вредите от
цялостното неизпълнение. В случая процесният договор за наем не е бил развален по реда
на чл. 87 от ЗЗД, а същият е бил едностранно прекратен от наемодателя в упражнение на
правото му, предвидено в чл. 32, ал. 1 от договора. За разлика от развалянето на договорите
по чл. 87 от ЗЗД, реализирането от кредитора на правото му на едностранното прекратяване
на договора на съответното визирано в договора основание няма обратно действие –
прекратяването има действие занапред, т.е. облигационната връзка се прекратява от момента
на достигането до длъжника на волеизявлението на кредитора за прекратяване и
настъпилите му правни последици до прекратяването не се заличават. В тази хипотеза на
преустановяване на облигационната връзка мораторна неустойка се дължи, ако такава е
уговорена и длъжникът е изпаднал в забава. Кредиторът може да търси неустойка за
обезщетяване на вредите поради настъпилото за в бъдеще прекратяване на договорната
връзка от забавеното изпълнение, респ. за частта от него, по отношение на която длъжникът
е изпаднал в забава.
В случая в приложение № 7 към процесиня договор е предвидено дейностите,
включени в инвестиционната програма, за бъдат извършени ответника в първата година от
договора - „2016/2017”. При тази формулировка в приложението следва да се приеме, че
срокът за изпълнение на всички етапи от инвестиционната програма е до 31.12.2017 г.
Отделните инвестиционни дейности са обособени в три етапа без посочени отделни срокове
за всеки от тях. От представените доказателства се установява, че до края на този срок
ответникът е изпълнил първите две части от уговорените дейности – изготвяне на
технологичен проект и съгласуване на този проект с НИНКН. Проектът е бил внесен за
съгласуване на 13.10.2017 г., с което задължението по втория етап е изпълнено, независимо,
че становището за съгласуване е изготвено от НИНКН по-късно. Установява се също, че
ответникът е започнал извършване на СМР в наетия обект съгласно технологичния проект
преди края на 2017 г., макар и без предварително съгласуване с наемодателя и без проектът
да е надлежно съгласуван от НИНКН. По-голямата част от извършените от ответника СМР
са били направени в съответствие с инвестиционния проект, поради което
преждевременното им извършване /преди одобрението на проекта от НИНКН и съгласуване
с наемодателя/ няма за последица забава на изпълнението или неточно изпълнение. От
заключението на СТЕ се установява, че единствено цветното разрешение на реализирания от
ответника проект /боядисването на стените/ е било в съществено отклонение на този проект.
Останалите ремонтни дейности – реставрация на орнаменти и обработка на пукнатини, са
били извършени съобразно проекта и в рамките на срока на договора. С оглед на това
7
следва да се приеме, че неизпълнение на задължението за изпълнение на инвестиционната
програма от страна на ответника е било налице само по отношение на боядисването на
тавана – изпълнението на т.нар. цветно разрешение, следователно само за тази неизпълнена
част ответникът дължи неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора. В отговор на направеното с
отговора на исковата молба възражение за забава на кредитора, както и за неоснователно
забавяне на одобрението на внесения проект от НИНКН, следва да се посочи, че по делото
не са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл. 95 от ЗЗД –
неоправдано неприемане от кредитора на предложено му от длъжника изпълнение или
недаване на съдействие за това, нито за наличие на непридвидими от ответника обективни
обстоятелства, довели до забава на изпълнението му.
Тъй като стойностите на отделните етапи от инвестиционната програма, както и на
отделните ремонтни дейности от третия етап, не са посочени в договора, а е посочена само
общата стойност на уговорената инвестиция 50 000 лв., определянето на стойността на
неизпълнената част от задължението на ответника следва да се направи на база даденото в
заключението на СТЕ процентен дял на всеки от отделните дейности, включени в
инвестиционния проект. Така съобразно експертното заключение стойността на
неизпълнените СМР – боядисване на тавана и стените на залите, възлиза на сумата 12 500
лв. – 25% от 50 000 лв. Предвидената в чл. 22, ал. 4 от договора неустойка е в размер на 50
на сто от стойността на неизпълнените инвестиции, или дължимата от ответника неустойка
за неизпълнената част от това задължение е 6250 лв., за която сума предявеният иск е
основателен. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25 000 лв. искът
следва да се отхвърли.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част по иска по чл. 92 от ЗЗД, вр.чл.
22, ал. 4 от договора за наем следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен за сумата
6250 лв., и вместо него постановено друго, с което се осъди ответника да заплати на ищеца
тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. В останалата му отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направените от страните
искания за разноски, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски
съразмерно на уважената част от жалбата, както следва: 125 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а
именно сумата 1350 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20169251 от 09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 57710/2018
8
г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Изпълнителна
агенция „В.К.И В.-П.Д.” срещу „Б. – 1” ЕООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 22, ал. 4 от договор за наем № Н-21/11.10.2016 г. за заплащане на сумата 6250 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за извършване на
инвестиция в наетия обект, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б. – 1” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* № 1, да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.” ЕИК
*******, с адрес на управление гр. София, бул. „Цар *******, на основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 4 от договор за наем № Н-21/11.10.2016 г., сумата 6250 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за извършване на
инвестиция в наетия обект, съответна на неизпълнената част от инвестицията в общ размер
от 50 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен
горния иск за разликата над сумата 6250 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА „Б. – 1” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* № 1 , да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.” ЕИК
*******, с адрес на управление гр. София, бул. „Цар *******, сумата 225 лв. за разноски по
делото.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „В.К.И В.-П.Д.” ЕИК *******, с адрес на
управление гр. София, бул. „Цар *******, да заплати на „Б. – 1” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* № 1, сумата 1350 лв. за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9