О П Р ЕД Е Л Е Н И Е
гр.София, 22.10.2020г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, трети първоинстанционен състав, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
Разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 455/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 5255/22.07.20г. от М.Д.Б.,гражданин на А., пребиваващ постоянно в Р.Б. с ЕГН **********, в която са обективно кумулативно съединени
искове против С.Д. Б. с ЕГН ********** ***,с правно основание чл.27, ал.2 СК,
чл.29, ал.3 СК с цена 46 429.56 лв.
и чл.59, ал.1 ЗЗД с цена 15 105 лв.
Ищецът твърди,че сключил брак с
ответницата на 12.08.2006г. в Златица и имали дете Е. М.Б. .По искова молба на
ответницата било образувано бракоразводно дело № 41/2020г. на РС-Пирдоп.През
време на брака съпруддигте придобили имоти: две УПИ в
Златица,които впоследствие застроили.Закупили два автомобила. Доходът на ищеца
многократно надвишавал този на ответницата-за периода от 2009г. до 2020г.
получил ТВ 1 308 438.96 лв.Доходите на ответницата от ТВ и продажба
на собствен имот възлизали общо на 22 520 лв.За периода на брака им
разходите за издръжка на семейството възлизали на 91 242лв., т.е.
45 621 лв. се полагал за всеки съпруг.От около 7 години те не живеели
заедно и ответницата препятствала контактите с детето.Грижите за домакинството
и детето не можели да компенсирата голямата разлика в
доходите.Иска съдът да прекрати на осн.чл.27, ал.2 СК
семейната общност и на осн.чл.29, ал.3 СК да определи
дял на ищеца от общото имущество в размер на 95/100 ид.ч.Тъй
като ,бидейки чуждестранен гражданин,не можел да придобие собственост върху
терена по силата на чл.22, ал.1 КРБ, а само върху сградите, иска стойността на
дяла му от терена да бъде компенсирана на осн.чл.59 ,
ал.1 от ЗЗД.неоснователното обогатяване се осъществило в деня на сключване на
сделката/24.10.2007 г./.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е
оспорила исковете като процесуално недопустими и неоснователни.Искът по
чл.27,ал.2 бил процесуално
недопустим,тъй като в момента течал бракоразводен процес, и следвало искът да
бъде предявен по време на фактическата раздяла.Обусловеният иск по чл.29,ал.3
също бил недопустим като следващ обуславящия иск.Искът по чл.59 СК бил
недопустим преди прекратяване на брака.
Ищецът е дал становище по отговора
вх.№261610/21.10.2020г.,което засяга само основателността на иска и ангажираните
от ответницата доказателства.
Не се спори между страните,че от
седем години са във фактическа раздяла и е образувано бракоразводно дело №
41/2020г. на ПРС.
Настоящият състав намира исковете
процесуално недопустими.
Искът по чл.27, ал. 2 няма
предназначение да урежда имуществените отношения по повод развода, а се
основава на важни причини,които налагат прекратяването на СИО по време на
брака.
Искът по чл.27,ал.3 СК изцяло
обслужва уреждането на имуществените отношения по време на съществуващ
брак,логично с без актуална перспектива за прекратяването му.Съпрузите желаят
да продължат съпружеския си живот,но да не придобиват имущество в СИО или да
сключат брачен договор.
Искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и недопустим по повод уреждане на брачни
имуществени отношения.В СК има специални разпоредби с оглед избягване на
несправедливи последствия от несъответствие в приноса за придобиване на
имущество по време на брака.Конституционната пречка за придобиване на терена в
СИО не е аргумент в полза на иска по чл.59 ЗЗД, а напротив-цитираната
разпоредба от Конституцията дава правното основание на ответницата,изключващо
право на ищеца да претендира компенсация на базата на непрестационна
кондикция.Законното положение е било известно на
ищеца по време на придобиване на терена през 2007г. и той е намерил
последствията приемливи с оглед интереса си.
Ето защо исковата молба следва да
бъде оставена без разглеждане, да бъде върната и делото да бъде прекратено.
Водим от горното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ искова молба вх.№5255/22.07.20г.
от М.Д.Б. против С.Д.Б. БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, ВРЪЩА исковата молба ведно с
приложенията и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №455/2020г. на СОС.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия: