№ 113
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100500869 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С РЕШЕНИЕ № 15834 от 03.10.2023 г . по ГР. Д. № 72567/2021 г. на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 състав се: ОСЪЖДА "ЗД "Е." АД, да
заплати на Г. И. С., сумата от 1960 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета
на собствения на ищцата лек автомобил марка "Ауди", модел А 3, с рег. № СА
**** ХВ, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на
11.01.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане.
В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- ЗД „Е.“ АД.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Сочи, че по делото не била установено причинно-следствена връзка между
настъпилото застрахователно събитие и уврежданията по МПС, собственост
на ищцата. СРС и вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се
1
основавали единствено на описа, изготвен от „К.м.д.“ ЕООД. Този документ,
обаче, бил оспорен от ответника/въззивник като неотносим по спора. Освен
това бил съставен за целите на процеса. Неправилно СРС бил приел, че в
случая не е налице груба небрежност по смисъла на чл.6, ал.1,т.25 от ОУ,
виновно поведение или бездействие на застрахованото лице. Дружеството-
застраховател било препоръчало почистване и диагностика на увреденото
имущество, за което било извършено и плащане, но такива действия не били
предприети от страна на застрахованата. Затова счита, че уврежданията на
МПС са породени от бездействието на застрахованата. Последната била
нарушила чл.18, ал.1,т.1 от ОУ към застрахователния договор да полага
грижата на добър стопанин за застрахованото имущество. СРС не бил
обосновал в мотивите на решението си как е попаднала вода в цилиндрите на
двигателя. Сочи, че заключението на експертизата било оспорено. Намира
изводите на вещото лице за нелогични, тъй като огледа на МПС бил извършен
две години след настъпването на застрахователното събитие. Невъзможно
било да настъпи късо съединение вследствие на събитието. В о.с.з. вещото
лице сочело, че късо съединение настъпвало само ако се стартира автомобила.
Това всявало съмнение относно причинно-следствена връзка със събитието,
както и с обективността на заключението. СРС бил приел наличие на тотална
щета, а именно средна пазарна цена на МПС в размер на 2486 лв. Липсвали
мотиви, обаче, относно това каква е стойността на запазените части и частите
за вторични суровини, какъвто отговор вещото лице не предоставяло. Затова
неясно оставало как е изчислено застрахователно обезщетение в размер на
1960 лв. Твърди, че ищцата се обогатявала неоснователно с останалите в
нейно владение запазени части и части за вторични суровини. Неправилно
СРС бил приел и, че застрахованата е диагностицирала и установила щетите
по МПС своевременно. Това било сторено с молба от 08.07.2021 г., което било
6-месеца след настъпването на застрахователното събитие.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което да се отхвърлят претенциите на ищеца.
Претендират се разноски.
Въззиваемата – Г. И. С., ищец пред СРС е подала отговор по въззивната
жалба, в който се излага становище за неоснователност на същата и
правилност на така постановеното решение с което претенцията по чл.405 КЗ
2
е била уважена. Счита, че са доказани всички предпоставки за уважаване на
претенцията- страните били обвързани от застрахователно правоотношение;
доказано било настъпило застрахователно събитие – „наводнение“, което
представлявало покрит застрахователен риск по смисъла на чл.4, ал.2, т.1,
б.“г“ от ОУ; доказани били вредите по МПС, както и причинно-следствена
връзка между вредите и настъпилото застрахователно събитие; последното се
установявало и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Налице била тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 КЗ. Ирелевантно за
плащането на обезщетението било обстоятелството дали е прекратена
регистрацията на МПС, в този смисъл била и съдебната практика на ВКС,
която се цитира. Правилно СРС приел, че възраженията на ответника са
неоснователни. Застрахованата била изпълнила едно от основните си
задължения по чл.395, ал.1 КЗ. Сочи, че своевременно- на 13.01.2021 г. била
уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. А това
събитие било и ноторно известно, тъй като настъпилото наводнение било
разгласено чрез средствата за масова информация. В подкрепа на това по
делото били представени и писмени доказателства. Сочи, че за периода от
11.01.2021 г. до 14.01.2021 г. жителите на гр. Нови Искър били евакуирани,
както и за осигуряване на тяхната безопасност не били допускани хора на
територията на засегнатите райони поради което била в обективна
невъзможност до осигури достъп до процесното МПС, респ. да предприеме
каквито и да е действия по ограничаване на щетите. В такъв район попадала и
улица „Славовци“, където процесния автомобил марка „Ауди А3“, рег. № СА
**** ХВ бил паркиран. Твърди, че неправилно застрахователят бил възложил
тежестта за установяване на вредите върху застрахования. Сочи, че по
отношение на увреденото МПС били извършени два огледа – един след
подаването на заявлението от 13.01.2021 г. , който оглед бил извършен от екип
на застрахователя като резултатите от този оглед били отразени в опис-
заключение, както и втори оглед на място от „К.м.Д.“ ЕООД, за който бил
съставен опис на щетите като същите били оценени на стойност от 4 000 лв.
Застрахователят заплатил само сумата в размер на 88,90 лв., която
представлявала стойност на диагностициране и подсушаване на МПС.
Останалата част не била платена с мотива, че от страна на застрахованата била
проявена груба небрежност. Счита, че в случая приложение намира правилото
на чл.396, ал.1 КЗ. Сочи, че на 30.11.2021 г. била подала допълнително
3
заявление с искане отказът за плащане да бъде преразгледан като представила
и допълнителни писмени доказателства във връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Твърди, че не е допуснала груба небрежност по
смисъла на чл.6, ал.1,т.25 от ОУ, както и, че била положила повече от
дължимата грижа на добър стопанин. Застрахователното събитие било
настъпило по причини, които стояли извън поведението на застрахованата.
Независимо от предприетите от застрахованата действия, щетите върху
автомобила били нанесени и вече непредотвратими. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 11.10. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 23.10.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл.405 КЗ, а именно: страните
били обвързани от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ с
клауза А-пълно каско; на 11.01.2021 г. в гр.“Нови Искър“ било настъпило
наводнение, при което бил увреден застрахования автомобил марка „Ауди“,
модел „А 3“, рег. № СА **** ХВ; това събитие представлявало покрит
застрахователен риск. От събраните по делото писмени доказателства се
установявало, че застрахователното събитие „наводнение“ е настъпило поради
обилни валежи и снеготопене, при което нивата на реките – р.Блато и р.Искър,
преминаващи през гр.Нови Искър, се покачили, което е довело до наводнение
4
на целия район на гр. Нови Искър. Установено било, че за периода от 11.01.-
14.01.2021 г. били извършвани огледи от екипи на Столична община, както и
била оказвана помощ на бедстващите хора. Проведена била процедура по
отводняване на улиците, както и евакуиране на хора, вкл. и на улица
„Славовци“, където бил паркиран процесния автомобил. В засегнатите райони
не били допускани цивилни лица. След като достъпът до района бил
възстановен, ищцата установила щети върху автомобила си и в
законоустановения срок подала искане до ответника /застраховател за
обезщетяване. Заведена била щета № **********. Мобилен екип на
застрахователя извършил оглед на МПС на място и описал щетите, които били
отразени в опис-заключение. Извършен бил втори оглед на МПС от „К.м.Д.“
ЕООД, за което също бил изготвен опис; стойността на щетите била оценена
на 80 % от изчислената от експертите действителна стойност на МПС към
датата на събитието, т.е. касаело се до тотална щета. Установило се, че на
12.05.2022 г. регистрацията на МПС била свалена от отчет в КАТ, т.е.
регистрацията била прекратена. По делото била допусната, изслушана и
приета съдебно-автотехническа експертиза. На 12.012023 г. вещото лице било
направило оглед на МПС, който се състоял в гр.Нови Искър, ул. „****. При
извършените от вещото лице два огледа не били установени поражения от
механични въздействия върху МПС. Регистрационните табели били свалени,
страничните огледала били здрави, зимните губи били с добри грайфери,
акумулаторът бил демонтиран, ДВГ в комплексност – без горна предпазна
кора, в масломерната щека маслото не било пресечено. Постелките на пода
били със слаб слой тиня. При вътрешния оглед било установено, че
тапицерията на вратите е разлепена, както и на седалките, по тавана нямало
поражения; предпазните колани били блокирани. Където било проникнала
вода – по електронни блокове и ел. веригите било налице късо съединение.
Заключението е прието за обективно и компетентно изготвено. Налице била
причинно-следствена връзка между вредите по МПС и настъпилото
застрахователно събитие. Доказано било наличие на тотална щета по смисъла
на чл.390, ал.2 КЗ. Това се потвърждавало и от прекратената регистрация на
МПС към 12.05.2022 г. СРС е приел, че ищцата е изправна страна по договора
за застраховка. Възраженията на ответника са приети за неоснователни; не
били налице изключения от застрахователното покритие. Не била налице
груба небрежност или виновно поведение, или бездействие на застрахованото
5
лице, във връзка с настъпването на щетите. Ищцата била уведомила
застрахователя на 13.01.2021 г. в първия възможен момент, както и била
осигурила автомобила за извършване на оглед от страна на застрахователя. От
този момент тежестта за установяване на щетите била на застрахователя. От
събраните по делото писмени доказателства се установявало, че
застрахователя е прехвърлил отговорността за установяване на щетите на
застрахованата и по-конкретно от документа, приложен на л.92 от делото се
установявало, че застрахователят е възложил на собственика на автомобила да
извърши диагностика на щетите, а когато това било сторено от „К.м.Д.“
ЕООД, застрахователят не бил приел нито една от констатациите по
изготвения опис от това трето за спора дружество; не приел цената на
подлежащите за възстановяване части и консумативи в размер на 1940 лв.,
както и общата цена на демонтажа и общата цена на щетата в размер на 4 000
лв. За неприложимо е прието наведеното от ответника, правило на чл.6,
ал.1,т.13 от ОУ. Това било така, защото вещото лице по САТЕ сочело, че
проникването на вода не е „засмукване“. Въпреки, че маслото по време на
проверката било нормално, то щяло да се пресече като се разбие - когато
двигателят заработи, т.е. когато автомобилът започне да се ползва по
предназначение. Автомобилът бил с бензинов инжекцион, а горивната уредба
също се управлявала по електронен път. Когато водата намокрела тези
блокове, автомобилът нямало как да стартира. Установено било, че
електрическите вериги са „изгорели“, тъй като водата е проводник.
Установена била корозия. Според вещото лице частите, отдолу на автомобила
били пълни с вода. Тази вода нямало как да бъде издухана без автомобила да
заработи, а същият не бил пален. След датата на настъпване на
застрахователното събитие не били установени щети, които да са резултат на
друго въздействие, освен на наводнението. Това доказвало, че ищцата не е
допринесла за настъпването на вредите. Ищцата не била допуснала
нарушение на клаузата на чл.18, ал.1,т.1 от ОУ да полага грижа на добър
стопанин. Правилото на чл.26, ал.1 от ОУ определяло начина на изчисление на
дължимото обезщетение. В случая действителната стойност на МПС била
определена от вещото лице на 2 486 лв. Ответникът, обаче, не ангажирал
доказателства с каква сума следва да се намали това обезщетение по
формулата, цитирана по-горе. Затова за размер на обезщетението е приета
сумата от 1960 лв., посочена от „К.м.Д.“ ЕООД и потвърдена от вещото лице
6
по САТЕ. Тази сума отразявала вярно реалната стойност на МПС към датата
на застрахователното събитие – 11.01.2021 г., без стойността на запазени части
и такива за вторични суровини. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е уважена,
считано от 12.05.2023 г., когато е била прекратена регистрацията на МПС като
СРС се е аргументирал с нормата на чл.390, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Страните не спорят, че са обвързани от застрахователно
правоотношение; това не само е безспорно, но и се установява от
представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица.
/л.5 по делото пред СРС/. В същата оценката на МПС е посочена в размер на
2 800 лв.
От представените писмени доказателства, л.15 и следв., както и л.27 и
следв. по делото /пред СРС/, изходящи от НИМХ и Столична община, се
установява, че в периода от 07.-11.01.2021 г. в резултат на обилни валежи и
снеготопене са се покачили нивата на реките, преминаващи на територията на
Столична община. В резултат на това на територията на гр.Нови Искър на
11.01.2021 г. настъпва наводнение. Това е наложило евакуиране на засегнатите
жители на гр.Нови Искър, вкл. тези на ул.“Славовци“, където е бил паркиран
процесния автомобил и където същият е останал под вода за няколко дни. В
периода от 11.01.-14.01.2021 г. в района не са били допускани цивилни лица. В
този период аварийните екипи на Столична община са извършвали
отводняване на улиците, оглед на пострадалите райони и оказване на помощ
на бедстващите хора.
На 13.01.2021 г. /л.53 от делото пред СРС/ ищцата е подала искане за
завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ като причина за
настъпването на щетите по автомобила е посочено именно настъпилото
наводнение – автомобилът е бил паркиран и вследствие на настъпилото
наводнение улицата се е наводнила, а автомобилът се е напълнил с вода.
На 15.01.2021 г. е отправено искане за допълнителен оглед и оценка на
щети на процесното МПС, л.92 от делото пред СРС. Съставен е протокол.
Посочено е, че „автомобилът е издърпан на въже от водата. Когато е станало
наводнението колата е била паркирана на адрес: гр.Нови Искър, ул.“****.“
Отбелязано е като препоръка на застрахователя „диагностика и цялостно
7
почистване-подсушаване“. Към протокола е приложен и снимков материал.
На 08.07.2021 г. застрахованата е подала нова молба, съдържаща искане
за преразглеждане на размера на определеното й обезщетение като е посочено,
че същото не покрива настъпилите вреди, л. 57. Представен е опис от „К.м.Д.“
ЕООД, в който като увредени детайли са посочени: аербек предна дясна
седалка, аварийни светлини- наводнен комфорт модул, мотора не върти –
пълен е с вода в цилиндрите, няма връзка с компютър, наводнен климатроник,
централен аербек, които щети са определени на стойност от 4000 лв., от които
части и консумативи в размер на 1940 лв. и разходи за демонтаж и монтаж
2 060 лв.
На 27.07.2021 г. застрахователят е отправил до застрахованата отговор,
че определеното й обезщетение касае диагностициране и подсушаване на
автомобила. Тъй като застрахованата не била извършила тези дейности, то
били настъпили значителни увреждания на МПС, л.59 от делото пред СРС.
На 30.11.2021 г. застрахованата е подала „допълнително заявление“, л.60
по делото пред СРС, съдържащо искане за преразглеждане на присъденото й
застрахователно обезщетение като е претендирана сумата в размер на 1960 лв.
С писмо от 10.12.2021 г. застрахователят е отговорил, че размерът на
присъденото й застрахователно обезщетение е определен коректно. От страна
на застрахования не били представени доказателства, че застрахованият е
предприел мерки за ограничаване на вредите. Налице била проявена груба
небрежност от страна на застрахованата. Вредите, описани от „К.м.Д.“ ЕООД
не били констатирани при първоначалния оглед на МПС. Документът бил
представен 6-месеца след настъпването на застрахователното събитие.
От представените с молбата на ищцата от 12.01.2023 г. писмени
доказателства, л.87 и следв. се установява, че регистрацията на процесното
МПС е прекратена, считано от 12.05.2022 г., л.88 по делото пред СРС.
В клаузата на чл.6, ал.1, т.25 от ОУ, представляващи неразделна част от
договора за застраховка е посочено, че от обхвата на застрахователното
покритие са изключени всякакви косвени вреди, произлезли от: груба
небрежност или виновно действие или бездействие, в точа число и умишлено
на застрахования.
Съгласно чл.18, ал.1, т.1 от същите ОУ застрахованият е длъжен да
8
полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин, както и да взема
мерки за предпазването му от увреждане.
Спорно по делото е дали вредите върху МПС са в причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие „наводнение“, налице ли е
груба небрежност от страна на застрахованата, както и положила ли е същата
грижа на добър стопанин за предотвратяване на вредите.
Съгласно общата разпоредба на чл. 408 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон.
Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че основание за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това
неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения,
което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Съгласно чл. 395, ал.1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки.
При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение
на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е
предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да
намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на
неизпълнението- ал.4 от същата разпоредба.
Независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования
по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на
застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или
размера на вредата- ал.5.
9
Следователно, трябва да е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие,
респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до увеличаване на
размера или разширяване обхвата на вредите или да явява препятстващо
доказването им. Наличието на такава причинна връзка трябва да се изследва и
доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е
у застрахователя, който се позовава на правоизключващите възражения.
Същевременно, условието за значителност следва да се преценява във всеки
конкретен случай с оглед това да се не се допуска посредством договорни
клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на
застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния
интерес на съответния застраховател. Става дума както за значителност на
неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и
характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено
значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност.
В конкретния случай вещото лице по допуснатата, изслушана и приета
по делото съдебно-автотехническа експертиза, е посочило, че при
първоначалния оглед на МПС е констатирал, че е доказано, че автомобила е
бил във вода. При външния оглед на МПС от страна на вещото лице е
констатирано че липсват поражения от механични въздействия върху МПС.
Регистрационните табели са били свалени, страничните огледала били здрави,
зимните губи били с добри грайфери, акумулаторът бил демонтиран, ДВГ в
комплексност – без горна предпазна кора, в масломерната щека маслото не
било пресечено. Постелките на пода били със слаб слой тиня. При вътрешния
оглед било установено, че тапицерията на вратите е разлепена, както и на
седалките, по тавана нямало поражения; предпазните колани били блокирани.
Където било проникнала вода – по електронни блокове и ел. веригите било
налице късо съединение; електрическите вериги са „изгорели“, тъй като
водата е проводник. Маслото не било пресечено, но това не означавало, че на
дъното на маслената вана няма вода. Маслото ще се пресече само, когато се
разбие, което става, когато двигателят заработи. Посочено е, че когато
автомобилът е паркиран и настъпи наводнение, то водата го облива, л.124. Тъй
като автомобилът е бензинов инжекцион, както и горивната уредба също се
управлява по електронен път, когато водата намокри тия блокове, то няма как
10
същият да стартира. Именно затова проникналата в автомобила вода не
представлява „засмукване“. Намиращите са отдолу на автомобила части, вкл.
гърнетата, според вещото лице са пълни с вода, която няма как да бъде
издухана без автомобила да заработи, а в случая автомобилът не е бил пален,
л.125 от делото пред СРС.
Според вещото лице уврежданията на МПС са в причинно-следствена
връзка с настъпилото събитие – наводнение, отговор на задача № 2, л.125 от
делото пред СРС.
При така приетата по делото /пред СРС/ писмени доказателства относно
настъпилото природно явление и съответно покрит застрахователен риск
„наводнение“, както и констатациите на вещото лице по допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза,
не се доказва тезата на ответника поведението на собственика на
застрахованото МПС да е допринесло или станало причина за реализиране на
застрахователното събитие. Както сочи вещото лице, след като водата е
„свършила своята работа-електрониката и ел.кабелите са дали на „късо“,
както и в двигателя е проникнала вода, то всички увреждания са щели да
настъпят независимо от препоръчаните от застрахователя „своевременно
подсушаване и диагностициране“.
Противно на соченото от въззивника, заключението на вещото лице
Станкова не е било оспорено нито от ответника, нито от ищеца.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Това означава, че посочената
застрахователна сума в процесната полица- 2800 лв. представлява
максималния размер на обезщетението, което може да бъде изплатено на
застрахования, така и в РЕШЕНИЕ № 60135 ОТ 15.11.2021 Г. ПО Т. Д. №
1821/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите
за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на:
11
1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура
на вредите, или
2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.
В конкретния случай щетите върху МПС, както и стойността, която е
необходима за възстановяване на същото е посочена в описа, съставен от
„К.м.Д.“ ЕООД, л.58 от делото пред СРС и същата възлиза на сумата от 1940
лв.- за части и консумативи, както и за демонтаж и монтаж – 2060 лв. или
общо в размер на 4 000 лв.
Противно на соченото от въззивника това доказателство не се явява
съставено с оглед процеса, а е било представено от застрахованата с молбата й
от 08.07.2021 г. до застрахователя. „Описът“ е изготвен във връзка с
препоръчаната от застрахователя с искането за допълнителен оглед и оценка
на щети на МПС /л.92 от делото пред СРС/ диагностика на увреденото МПС,
т.е. не е неотносимо доказателство както се твърди от страна на ответника.
Освен това същото установява и факта,че застрахованата е изпълнила
указанието на застрахователя за „диагностициране“ на увреденото МПС.
Тезата, че това доказателство не се явява съставено с оглед процеса се
потвърждава и от факта, че всички изброени в горните два абзаца от
настоящето решение, доказателства, са представени с отговора по исковата
молба от самия ответник/застраховател.
В отговор на задача № 4 вещото лице по САТЕ е посочило, че средната
пазарна цена на процесното МПС към датата на настъпилото събитие е 2 486
лв., а действителната му стойност възлиза на 2 574 лв., л.126 по делото пред
СРС. Според вещото лице МПС не подлежи на ремонт, тъй като същият е
икономически неизгоден поради факта, че стойността на ремонта надвишава
70 % от стойността на МПС. Касае се до тотална щета.
С доклада по делото, обективиран в определение № 28075 от 23.10.2022
г. СРС изрично е указал на ответника, че носи тежестта да докаже :“ че по
увредения автомобил са налице запазени части и стойността, на която същите
могат да бъдат предадени за вторични суровини“. При прилагане последиците
от недоказването, то доводът на въззивника, че СРС е допуснал процесуално
нарушение като не е съобразил стойността на запазените части и тези за
вторични суровини се явява неоснователен; страната не може да черпи
12
благоприятни права от собственото процесуално поведение.
Наред с това СРС е приел за съответна за обезщетяване сумата в размер
на 1960 лв., която сума представлява „реалната стойност на автомобила към
датата на застрахователното събитие, без стойността на запазените части и
такива за вторични суровини“, както изрично е посочено в мотивите на
обжалваното решение.
Следователно довода на въззивника за липсата на обоснованост на
първоинстанционното решение също се оказва неоснователен.
Налага се извод,че първоинстанционното решение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски и такива са сторени в размер
на 500 лв. за адв.възнаграждение.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Въззивната инстанция намира същото за неоснователно при
съобразяване с материалния интерес, както и извършените процесуални
действия от пълномощника на въззиваемата.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 15834 от 03.10.2023 г . по ГР. Д. №
72567/2021 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 състав, изцяло.
ОСЪЖДА ЗД "Е." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, да заплати на Г. И. С., ЕГН **********, с.Мировяне,
Столична община, ул.“****, съдебен адрес: гр.София, ул.“**** – адв. В.Н.,
13
сумата в размер на 500 лв. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14