№ 156
гр. Разград, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20243300500262 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 242 от 21.04.2024 г. постановено по гражданско дело №
20233330101800 по описа за 2023 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. ск чл. 498, ал. 3, вр. с чл. 493,
ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от КЗ вр. с чл. 477 КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172,
общ. Столична, обл. София (столица), район Изгрев, ж.к. „Д.бад“, бул. „Г. М.
Д.“ № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните
директори Б.Г.И.,Р.В.М. и Т.Д.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. П. с ЕГН-**********
от ***, следните суми: 50,00 (петдесет) лева, представляващи обезщетение
за имуществени вреди, 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева, предявена
като частичен иск и представляваща обезщетение с претендиран общ
размер от 5000,00 (пети хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и сумата от 300,00 (триста) лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на
застрахователна претенция пред ответника, настъпили след претърпяно
ПТП на 26.05.2023 г. в гр. Разград, причинено по вина на Б.Х.Ш., управлявал
мотоциклет “КТМ” с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното дружество, ведно с обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва върху всички посочени по-горе суми, считано от
27.06.2023 г. до окончателното им заплащане, като отхвърля иска в частта
му, в която се иска заплащане на законна лихва, считано съответно от
31.05.2023 г. и 21.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, общ. Столична, обл.
София (столица), район Изгрев, ж.к. „Д.бад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори
Б.Г.И.,Р.В.М. и Т.Д.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. П. с ЕГН-********** от ***,
сумата от 1404,00 лв. (хиляда четиристотин и четири лева),
представляваща направени по делото разноски.
Недоволен от това решение в ЧАСТТА ЗА СУМАТА НАД 1 000 ЛВ.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е останал
ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, който го обжалва в тази част, чрез пълномощника си юрисконсулт
М. М.. Намира решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, в частта за сумата над
1 000 лв. до пълния присъден размер от 3 500 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
27.06.2023г. до окончателното плащане, както и в частта за присъждане на
разноските и адвокатското възнаграждение, като вместо него бъде
постановено решение с което исковата претенция за неимуществени вреди
над сумата от 1 000 лв. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Сочи, че справедливото обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД за причините на
ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 2 500 лв. От тях
ответникът е изплатил 1 500 лв. още в извънсъдебната фаза, в т.н.
рекламационно производство пред застрахователя, на осн. чл. 380 КЗ. След
постановяването на обжалваното решение, ответникът е изплатил на ищеца на
14.05.2024г. още 1 000 лв., за което представя и Преводно нареждане за
кредитен превод. Ето защо, счита че е репарирал изцяло причинените на
ищеца неимуществени вреди. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт М. М.
депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в негово
отсъствие, поддържа жалбата и излага подробни съображения. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал.5 ГПК
относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
2
въззиваемата страна Д. А. П., се явява лично и с пълномощника си адвокат С.
Д. Н. от АК – Разград. Оспорват жалбата и молят решението в обжалваната му
част да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД.
Претендират разноски.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, по отношение на
правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените
указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.
РОС в настоящия си състав, намира, че съобразно събраните в
доказателства и оплакванията във въззивната жалба, позицията на
въззиваемия по чл. 263, ал. 1 ГПК, както и това, че първоинстанционното
решение се обжалва само частично /същото е влязло в законна сила относно
иска за имуществени вреди, както и за размера от 1 000 лв. обезщетение за
претърпени болки и страдания от ищеца/, не се спори по следното:
а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка "ГО
на автомобилистите" при дружеството-въззивник, която е била валидна към
датата на процесното застрахователно събитие; б) ищецът е претърпял
неимуществени вреди от описаното ПТП; в) заплатено е извънсъдебно
застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на
1 500 лв., а след постановяването на обжалваното решение са заплатени още
1 000 лв. на 14.05.2024г.; г) отговорността на застрахователя, произтича от
нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице всички елементи от
фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, а се спори само по
това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на критерия
за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. В обжалваната част, същото се явява изцяло правилно и
следва да се потвърди с препращане към мотивите на първостепенния съд по
чл. 272 ГПК, но и с добавяне на следните съображения касателно
горепосочените оплаквания във въззивната жалба:
Оплакванията в жалбата са свързани с приложението на
материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД и определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно цитираната разпоредба,
3
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968 г., при определянето му следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят търпените вреди – всички,
които са настъпили или ще настъпят в резултат на увреждането като съдът
трябва да посочи конкретно обстоятелствата и значението им за размера на
неимуществените вреди. В този смисъл и практиката на ВКС изисква точно
очертаване на релевантните при определяне размера на обезщетението
обстоятелства и тяхната съвкупна оценка /решение по т. д. № 1020/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 202 от 16.01.2013 г. по т. д. № 705/2012 г. на ВКС,
ТК, Решение № 114 от 03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 4 от 03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение
№ 172 от 11.01.2017 г. по т. д. № 2140/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др/.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни
увреждания, макар неизчерпателно визирани от ППВС, са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнително влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение да присъди за конкретните
неимуществени вреди. Когато съдът обсъди всички фактори от значение за
определяне вида, характера и интензитета на търпените вреди, определеното
обезщетение ще отговаря на критерия за справедливост и като косвен резултат
ще съответства на общественото разбиране за справедливо /адекватно/
възмездяване на засегната неимуществена сфера на увредения.
Настоящият състав основава изводите си на събраните пред първата
инстанция доказателства, които са детайлно обсъдени в първоинстанционния
акт.
Приетия във въззивното производство – амбулаторен лист, не води до
промяна в приетата от първата инстанция фактическа обстановка.
Съдът е ценил в съвкупност както медицинската експертиза,
установяваща получените травматични увреди и съС.ието на ищцата, така
гласните и писмените доказателства по делото, съотнесени към ръководните
критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД. Следва да се подчертае, че съгласно
заключението на СМЕ, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и
правилно е че: „травмирането на подкожния нерв на десния крак е
необратимо“ /л. 77-81 РС/. При изслушването му, вещото лице е посочило,
че: „намаления усет за допир, натиск, вибриране, стабилност, нисък праг на
болка, мравучкане, изтръпване и тъй като е механично засягане на нервната
система няма функция да се самовъстановява, това ще остане трайно и
необратимо и най - вероятно с напредването на възрастта тази
4
симптоматика ще се отразява с по-голям интензитет. Не само при вървене,
дори и при статично натоварване, покой, промяна на времето, във всеки един
момент от дейностите на живота тези усещания ще ги има и те са
необратими, с прогресивен ход и нямат лечение.“ /л. 108 РС/.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и във
връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция съобрази
обективни и доказани по делото факти - интензитет и продължителност на
болките, период на възстановяване, как застрахователното събитие се е
отразило върху пострадалия с оглед на неговата личност, възраст, начина на
живот и т. н.
При горните факти и обстоятелства, РОС намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди правилно е определено от първата
инстанция на сумата от 5 000 лв., като приспадайки извънсъдебно платената
сума от 1 500 лв. в хода на производството по чл. 380 КЗ, правилно е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500 лв. за репариране на
неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД.
Същевременно с въззивната жалба е представено преводно нареждане
за кредитен превод, установяващо извършено на 14.05.2024г. /след
постановяването на обжалваното решение/ плащане от ответника -
жалбоподател към ищцата за сумата от 1 000 лв., с посочено основание
частично плащането по г.д. № 1800/2023г., РС - Разград, за което плащане във
въззивната жалба се сочи, че касае плащане на обезщетение за присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата - въззиваема не оспорва
същото. Следователно, като съобрази настъпилия до приключване на
съдебното дирене във въззивната инстанция правопогасяващ частично
вземането на ищеца факт (плащане на сума в размер на общо 1 000 лв.),
въззивният съд приема, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в посочената част, а искът за главница да бъде отхвърлен за
разликата над 2 500 лв. до присъдения с решението размер от 3 500 лв. (за
сумата от 1 000 лв., заплатена на ищеца в хода на производство след
постановяването на първоинстанционното решение). Следва да бъде
присъдена дължимата сума за законна лихва дължима върху платената сума от
1 000 лв. за периода от 27.06.2023г. /датата на която застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие/ до 14.05.2024г.
/датата на плащането/, която е в размер на 120.04 лв., изчислена чрез
електронен калкулатор за законна лихва.
В останалата част решението, следва да бъде потвърдено.
По разноските по производството:
Независимо, че решението на първоинстанционния съд се отменя
частично по изложените по-горе мотиви, доколкото основателността на иска
за главница е установена, а отхвърлянето частично на иска е поради
извършено след постановяването на решението частично плащане, и предвид
че решението, в останалата част се потвърждава, то въззивната жалба следва
5
да се приеме за неоснователна за целите на разпределяне на отговорността за
разноски по делото. Въззивникът, въпреки извършеното плащане на част от
претендираната сума, неоснователно е пренесъл спора пред въззивната
инстанция, поради което разноски на въззивника не се дължат. Разноски се
следват само на въззиваемата страна.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и действията,
извършени от процесуалните представител на въззиваемата страна, съдът
намира за неоснователно възраженията на въззивника за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал.5 ГПК. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 550 лв. представляващи деловодни разноски
във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81, във вр. чл. 273
ГПК.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 242 от 21.04.2024 г. постановено по гражданско
дело № 20233330101800 по описа за 2023 година на РС – Разград, в частта, в
която в която е осъдено "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД с ЕИК ********* да заплати на Д. А. П. с ЕГН-
**********, обезщетение за неимуществени вреди, за разликата от 2 500 лв.
до 3 500 лв., като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А. П. с ЕГН-********** срещу
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с
ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, за разликата от 2 500 лв. до 3 500 лв., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1172, общ. Столична, обл. София (столица), район Изгрев, ж.к.
„Д.бад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано заедно от поне двама от
изпълнителните директори Б.Г.И.,Р.В.М. и Т.Д.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. П. с
ЕГН-********** от ***, следните суми:
120.04 лв. /сто и двадесет лева и четири стотинки/ - законна лихва
дължима върху платената сума от 1 000 лв. дължима за периода от
27.06.2023г. до 14.05.2024г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД,
550 лв. /петстотин и петдесет лева/ - представляващи деловодни
разноски във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81,
във вр. чл. 273 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила като
6
необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7