РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Пловдив, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно
административно наказателно дело № 20255300601177 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение рег. №150 от 31.01.2025г. по а.н.д. № 6879/24г., РС Пловдив е
признал обвиняемия М. М. Д. – ********** за НЕВИНЕН в това на 16.12.2024
г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително да е държал наркотични
вещества – високорискови наркотични вещества - 3 (три) броя пълнители за
електронни цигари, съдържащи оранжева на цвят вискозна течност,
представляваща „препарат“ по смисъла на ЗКВНВП, в който се съдържа
психоактивното вещество хексахидроканабинол (ННС) с общо нето тегло
2,219 грама, на обща стойност 88,76 лева съгласно Приложение към член
единствен, т. 1 от Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г.,
с последно изменение ДВ бр. 85 от 10.10.2023 г., за определяне на цени за
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството и в маловажен
случай, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.5
вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест на РП -
Пловдив и допълнение към него, в които се твърди, че решението е
неправилно и не отговаря на доказателствата по делото. Излагат се
съображения срещу извода на съда за липса на субективен елемент. Предлага
се на въззивния съд да отмени протестираното решение и да постанови ново, с
което да се признае обвиняемия за виновен и му се наложи наказание.
1
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
не поддържа подадения протест. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е
правилен и законосъобразен, като излага съображения в тази насока.
Защитникът на обвиняемия М. Д. – адв. Н. Д., счита, че от
доказателствата по делото не се доказва умисъл от страна на обвиняемия, като
излага доводи в тази насока. Моли да бъде потвърден съдебния акт.
Адв. Ш. – защитник на обвиняемия Д. поддържа заявеното от адв. Д..
Моли решението на Районен съд – Пловдив да бъде оставено в сила.
Обвиняемият М. Д. поддържа изложеното от защитниците му. В
последната си дума заявява, че е невинен и моли решението на Районен съд –
Пловдив да бъде потвърдено.
Настоящия състав на въззивния съд, след обсъждане доводите в
протеста, становищата на страните, съгласно правомощията си по чл.313 и сл.
от НПК извърши цялостна служебна проверка на протестираното решение
приема следното:
Протеста е процесуално допустим, като подаден в установения за това
срок от страна имаща право и интерес от това. Разгледан по същество същия
се явява неоснователен.
За да постанови атакуваното решение РС Пловдив е приел за
установено от фактическа страна, че:
На 15.12.2024 г. обвиняемият Д. се намирал в бар „***“ в гр. Пловдив
заедно със свои познати. Той пушил електронна цигара, но течността за
пушене в нея се изчерпала. Обвиняемият Д. попитал дали някой в заведението
продава никотинови вейпове, искайки да си закупи нова електронна цигара.
Тогава лице с малко име ***, неустановено по делото, казало на обвиняемия,
че можел да му продаде електронни цигари. *** обяснил, че цената била 25
лева за един брой. Обвиняемият го попитал дали всичко било легално, на
което *** отговорил утвърдително и заявил, че това, което му продавал, били
никотинови пълнители за електронни цигари. На мобилния си телефон ***
показал на Д. интернет сайт, от който твърдял, че е поръчал тези вещи. Пред
обвиняемия лицето с име *** се обадило на посочения в интернет страницата
телефонен номер. На обаждането отговорил женски глас на английски език.
Обвиняемият владеел много добре този език, поради което разбирал
съдържанието на комуникацията, макар да била на чужд език. При
телефонния разговор лицето от женски пол също заявило, че това били
никотинови електронни цигари, което убедило обвиняемия, че нямало нищо
нередно. Поради това той си купил от *** 3 броя продълговати вещи с
цилиндрична форма, пълни с оранжево-кафеникава течност, за които
обвиняемият мислил, че са никотинови електронни цигари.
Всъщност оранжево-кафеникавата на цвят течност във всяка от тези
вещи, приличащи на електронни цигари, представлявала смес, която
съдържала наркотичното вещество хексахидроканабинол (ННС). Течността в
първата електронна цигара била с тегло 0,591 грама; във втората – с тегло
0,835 грама, а в третата електронна цигара теглото на оранжевата течност
било 0,793 грама, или общата нетна маса на течността в трите електронни
цигари била 2,219 грама.
Хексахидроканабинолът (ННС) е психоактивно вещество, поставено
под контрол и включено в Списък I на „Растения и вещества с висока степен
2
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растения и вещества като наркотични.
Обвиняемият Д. нямал издадено разрешително за държането на
хексахидроканабинол, нито на друг вид наркотично вещество.
Неустановеното по делото лице на име *** предал на обвиняемия процесните
вещи, на които бил придаден вид, че са електронни цигари, прибрани в
картонена правоъгълна кутийка с ярко розов цвят, на която бил изписан
характерният за предлаганите на пазара тютюневи изделия надпис, че
продуктът съдържа никотин. Върху лицевата страна на кутийката била
посочена и марката електронни цигари „Vozol“.
На 16.12.2024 г. свидетелите Я. А. Я. и Д. П. К. – полицейски служители
в сектор „Криминална полиция“ към 01 РУ при ОДМВР гр. Пловдив,
извършвали обход в района на „Събота пазар“ в гр. Пловдив. Около 15:45 ч. на
същия ден двамата свидетели забелязали как водачът на лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № **** го паркирал пред СУ „Братя Миладинови“ на ул. „Гоце
Делчев“ в град Пловдив. Този автомобил бил управляван от обв. Д.. Той бил
поставил трите вещи с цилиндрична форма, които закупил предната нощ и за
които смятал, че са електронни цигари, до скоростния лост на автомобила,
прибрани в розовата кутийка, както ги бил закупил от неустановеното по
делото лице с име ***. Свидетелите Я. и К. решили да извършат проверка на
водача, поради което се приближили към превозното средство. Двамата се
легитимирали със служебни карти, след което установили самоличността на
водача, който бил обвиняемият М. М. Д.. Розовата кутийка до скоростния лост
привлякла вниманието на полицейските служители, поради което те попитали
обвиняемия какво държи в нея. Д. обяснил, че вътре имало пълнители за
електронна цигара, тип „Вейп“. Свидетелите Я. и К. докладвали в група
„Оперативна дежурна част“ (ОДЧ). След това свид. Я. запазил
местопроизшествието до явяването на дежурен разследващ полицай. До
започването на проверката обвиняемият все още не знаел, че в течността в
електронните цигари се съдържал препарат с наркотично вещество. На място
бил извършен оглед на местопроизшествие, при който от вътрешността на
автомобила „Форд Фокус“ с рег. № ****, до скоростния лост била иззета
розовата кутийка, в която се намирали трите броя цилиндрични вещи, за които
обвиняемият мислил, че са електронни цигари. Със съставянето на протокола
за оглед на местопроизшествие било образувано бързо производство.
Обвиняемият Д. бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на
лице с рег. № 432зз-276/16.12.2024 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР гр.
Пловдив.
Описаната фактическа обстановка РС Пловдив е приел за установена от
показанията на свидетелите Я. А. Я. (лист 16 от досъдебното производство);
Д. П. К. (лист 17 от досъдебното производство) и обясненията на обвиняемия
М. М. Д.; от писмените доказателства и доказателствени средства – извадка от
студентска книжа на обв. М. М. Д. от **** (лист 8 от досъдебното
производство); характеристична справка за обвиняемия М. М. Д. (лист 30 от
досъдебното производство); справка от АИС „Български документи за
самоличност“ за обвиняемия М. М. Д. (лист 31 от досъдебното производство);
справка в автоматизираната информационна система на МВР /Централна база
– КАТ/ по регистрационен номер за МПС с рег. № **** (лист 34 от
3
досъдебното производство); Заповед за задържане на лице с рег. № 432зз-
276/16.12.2024 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР гр. Пловдив (лист 35 от
досъдебното производство); справка за съдимост за обвиняемия М. М. Д. (лист
20 от делото); Уверение с № **********/20.01.2025 г. от инспектор от
Факултет по икономически и социални науки в *** (лист 21 от делото) и
трудов договор № 106 от 02.01.2025 г., сключен между „****“ ЕООД като
работодател и обв. М. М. Д. като работник/служител (лист 22 от делото);
протокол за оглед на местопроизшествие (лист 11-12 от досъдебното
производство) и оглед на веществени доказателства в хода на съдебното
следствие; от заключението на съдебно-химическа експертиза с протокол №
2702 от 18.12.2024 г. (лист 19-20 от досъдебното производство), както и от
веществените доказателства по делото.
Въззивният съд счита, че правилно първия съд е приел за установена
описаната фактическа обстановка.
Правилно районния съд е кредитирал показанията на свидетелите
очевидци Я. Я. и Д. К.. От техните показания се установява по безспорен и
категоричен начин датата и мястото на извършената проверка, самоличността
на обвиняемия, както и в цялост възприетата фактическа обстановка. По
същество техните показания са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. За
да бъде отречена достоверността на показанията на посочените по-горе
свидетели е необходимо да се установи, че показанията им са необективни и
тенденциозни. В конкретния случай показанията на свидетелите се
характеризират с убедителност и правдивост, като освен това последните са
дадени под страх от наказателна отговорност.
Правилно са съотнесени в две групи гласните доказателствени
източници, в случая свидетелски показания и обясненията на обвиняемия,
събрани са по надлежен процесуален ред и при постановяването на
окончателния съдебен акт първият съд правилно е използвал и едните и
другите отчитайки тяхната взаимовръзка, като е приел, че обясненията на
обвиняемия като гласно доказателствено средство, но и като средство за
защита се подкрепят от събрания и проверен по съответния ред
доказателствен материал, поради което правилно ги е кредитирал с доверие.
Правилно са кредитирани и писмените доказателствени средства,
явяващи се документи приобщени по съответния процесуален ред и
неоспорени от страните.
Всички кредитирани доказателствени материали – разпитите на
свидетелите; заключението по назначените СХЕ, справка съдимост, както и
всички останали писмени доказателства по делото са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо
друго и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин фактическата обстановка приета за установена от районния съд.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд
правилно е оправдал обвиняемия Д. по възведеното обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
Законосъобразни са изводите на първия съд относно обосноваването на
признаците от обективната страна на деянието. Същите са изяснени детайлно
в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, а и не са предмет на спор от
страните, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да
преповтаря изводите на първия съд. Основния спор по делото е относно
4
съставомерността на деянието от субективна страна.
За осъществяване на състава на престъплението възведено от РП
Пловдив от субективна страна е необходимо да бъде установено по безспорен
и категоричен начин от доказателствата по делото, че деянието е извършено
умишлено от обвиняемия.
Известно е от теорията и практиката, че всякога за субективното
отношение на дееца към неговото деяние се съди от обективните му действия,
а не от последващите му обяснения и собствената му интерпретация на
произтеклите събития. Мотивът действително може да индикира на умисъла
за престъплението. Независимо от това какъв мотив е имал деецът, обаче,
умисълът се установява преди всичко от обективното му проявление и това
именно проявление, а не мотивът за възприетото поведение, е от значение за
доказване субективната страна на престъплението.
В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява по
никакъв начин, че обвиняемия Д. е знаел, че в закупените от него вещи, на
които е придаден вид, че представляват електронни цигари, всъщност се
съдържа и препарат с наркотично вещество. Напротив доказва се с
категоричност, че обвиняемият използва електронни цигари и поради това, че
течността в неговата е свършила си е поръчал течности за такива, какъвто е
бил и неговия мотив. Индиция за представното съдържание на умисъла му е и
проверката на произхода на тези вейпове и проведения разговор с жената на
английски език. От това следва, че в момента на извършване на деянието в
съзнанието му не е изведена представа /интелектуален момент/ относно
реалния химически състав на течността в електронните цигари. Същият не е
предвиждал и настъпването на общественоопасните последици, така като
повелява разпоредбата на чл. 11, ал.2 от НК, т.е липсва умисъл.
Наведените доводи в мотивите към протеста на РП Пловдив, че още към
момента в който е бил задържан обвиняемия е признал за държането на
наркотични вещества и е предал веществените доказателства са
неоснователни доколкото от последващото поведение не може да се съди за
субективната съставомерност на деянието, тъй като не може да има
последващ умисъл. Вината е психическото отношение на дееца към
престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на
деянието, а не след това. Още повече и, че липсват доказателства, които да
подкрепят твърденията във въззивния протест , че обвиняемият е признал за
държането на наркотични вещества, нито предаването им на разследващите
органи може да води до извод за признание в тази насока, които да обосноват
тезата, че е налице умисъл.
В този смисъл първия съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, че деянието е несъставомерно от субективна страна и съобразно
разпоредбата на чл. 304 от НПК е признал обвиняемия за невинен.
Законосъобразно е постановено разноските в съдебното производство
да останат за сметка на РС – Пловдив на основание чл. 189, ал.2 от НПК, а
разноските в досъдебното производство да останат за сметка на Държавата на
основание чл. 190, ал.1 от НПК.
5
Правилно е произнасянето на съда относно веществените доказателства
по делото.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
е нарушен материалния закон с признаването на подсъдимия за невинен в
извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК, да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното решение.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че
следва да се потвърди изцяло протестираното решение, като правилно и
законосъобразно.
С оглед на изложеното и на основание чл. 378, ал.5, вр. чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/31.01.2025г., постановено по АНД №
6879/2024 г. по описа на РС - Пловдив, XXI наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6