Решение по дело №61722/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13885
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20211110161722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13885
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110161722 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „фирма“ ООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: адрес, представлявано от С.П, срещу И. И. К., с ЕГН **********, с адрес:
адрес, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие неизпълнение
на сключени между страните Договор №РД-56- 64/18.04.2016г. и Договор №РД-56-
93/17.04.2017г., а именно: сумата от 877,01 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- заплатена на 25.11.2020г. сума по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-
00844739/24.11.2020г. от НОИ- ТП - С., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.10.2021г., до окончателното плащане на дължимото, сумата
от 67,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.11.2020 г – 27.10.2021
г., сумата от 78,12 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-
заплатена на 16.04.2021г. сума по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-00909382/15.04.2021г.
от НОИ- ТП - С., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
28.10.2021г., до окончателното плащане на дължимото, сумата от 3,80 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.04.2021г – 27.10.2021 г., сумата от 7255,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатена на 11.10.2021г.
сума по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01013486/11.10.2021г.от НОИ- ТП - С., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.10.2021г., до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 28,46 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.10.2021г. – 27.10.2021 г., сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име
и търговска репутация на дружеството, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.10.2021г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор №РД-56- 64/18.04.2016г. и Договор
№РД-56-93/17.04.2017г., по силата на които ответника следвало да извършва следните
1
дейности: 1) изваждане на необходимите данни от архивната финансово-счетоводна
документация и изготвяне на документи на настоящи и бивши служители на дружеството,
както следва: Образец УП-1, Образец УП-2, Образец УП-3, 2) проверка на документи и
изваждане на необходими данни, извършване на необходимите действия, както и изготвяне
на съответните документи, във връзка с извършване на проверка от НОИ и 3) изготвяне на
удостоверения за „Инспекция по труда“ за издаване на трудова книжка и на удостоверения
по искане на съдебни органи. Ответника била оторизирана да издава документи и да
извършва справки от архивната финансово-счетоводна документация на „Инжстрой“ ЕАД,
което дружество е влято във „фирма-София“ ЕАД.
Твърди се, че след изтичане на договорите с ответника, НОИ съставило на
дружеството-ищец три акта за начет- РА-5-21-00844739/24.11.2020г. за сумата от 877,01лв.,
РА-5-21-00909382/15.04.2021г. за сумата от 78,12 лв. и РА-5-21- 01013486/11.10.2021г. за
сумата от 7255,00 лв., които били издадени във връзка с издадени от ответника
удостоверения за лица, който не са били служители на дружеството. Ищеца заплатил по
трите РА сумите, ведно с лихвите, като по първия на 25.11.2020г. заплатил обща сума в
размер на 877,01 лв., по втория на 16.04.2021г. обща сума в размер на 78,12 лв., а по третия
на 11.10.2021г. общо 7255,00 лв.
Излагат се съображения за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на
1000 лв., които също се претендират.
В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Дашева, която поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото е постъпила писмена защита.
Ответникът, редово призован, се явява лично във второ съдебно заседание. Оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли. По делото е постъпило писмено становище.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Между страните е сключен Договор № РД-56-64/18.04.2016г., със срок от една
година, съгласно чл. 1 от който, ответника е приел да извърши срещу възнаграждение
изваждане на необходимите данни от архивната финансово-счетоводна документация и
изготвяне на настоящи и бъдещи служители на дружеството на образци УП-1, УП-2 и УП-3,
проверка на документи и изваждане на необходими данни, извършване на необходимите
действия, както и изготвяне на съответните документи, във вр. с извършване на проверки от
НОИ и изготвяне на удостоверения за ИТ за издаване на трудова книжка и на удостоверения
по искане на съдебни органи.
На 17.04.2017г. страните са сключили нов Договор № РД-56-93/17.04.2017г. за срок
от една година, с опция за продължаване при липса на изявление за прекратяване, като
договора е със същия предмет.
С РА за начет № РА-5-21-00844739/24.11.2020г. на НОИ- ТП – София град, за
ревизиран период 12.10.2016г. - 31.07.2020 г. са установени неправомерно изплатени пенсии
за осигурителен стаж и възраст в размер на общо 877,01 лв., от които 723,15 лв. главница и
153,86 лв. лихва. Видно от приложения анализ към ревизионния акт, същия е във връзка с
некоректно издадено УП-3 изх. №111/23.03.2017г. на лицето Любомир Георгиев Табаков.
С платежно нареждане № В8669192/25.11.2020г. ищеца е заплатил на НОИ сумата от
877,01 лв. по РА за начет № РА-5-21-00844739/24.11.2020г.
С РА за начет № РА-5-21-00909382/15.04.2021г. на НОИ- ТП – София град, за
ревизиран период 14.12.2017г. - 28.02.2021 г. са установени неправомерно изплатени пенсии
за осигурителен стаж и възраст в размер на общо 78,12 лв., от които 66,80 лв. главница и
11,32 лв. лихва. Видно от приложения анализ към ревизионния акт, същия е във връзка с
некоректно издадено УП-3 изх. №018/31.01.2018г. на лицето Радослав Димитров Райков.
С платежно нареждане № В9601098/16.04.2021г., ищеца е заплатил на НОИ сумата от
2
78,12 лв. по РА за начет № РА-5-21-00909382/15.04.2021г.
С РА за начет № РА-5-21-01013486/11.10.2021г. на НОИ- ТП – София град, за
ревизиран период 01.03.2018г. - 31.08.2021 г. са установени неправомерно изплатени пенсии
за осигурителен стаж и възраст в размер на общо 7255,00 лв., от които 6064,66 лв. главница
и 1190,34 лв. лихва. Видно от приложения анализ към ревизионния акт, същия е във връзка с
некоректно издадено УП-3 изх. №356/17.10.2017г., на лицето Чавдар Асенов Асенов.
С платежно нареждане № В10264496/11.10.2021г., ищеца е заплатил на НОИ сумата
от 7255,00 лв. по РА за начет № РА-5-21-01013486/11.10.2021г.
По делото са представени Писмо с изх. №191000-14281-14.09.2021г., Писмо изх. №
РД-075/3/17.09.2021г., Писмо с изх. № ДП-17/31.03.2021г., Писмо изх. №РД-
384/3/23.04.2021г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Зоя Стоянова
Гюрова, която посочва, че работи при ищеца от 04.02.2019 г. на граждански договор, като
издава удостоверения за пенсиониране за осигурителен и трудов стаж и за осигурителен
доход. При подадено заявление за издаване на удостоверение, извършвала проверка на
лицето дали и колко е работило в дружеството. Подчинена била на главния счетоводител,
който следва да извършва проверки на документите, които издава. Но проверка от главния
счетоводител не се извършвала, а само се подписвали удостоверенията. За трите случая, за
които са издадени процесните ревизионни актове, имало несъответствие в данните за
издадените удостоверения. Имало разминаване в данните на Любомир Табаков, като УП
било издадено въз основа на трудова книжка, но копие не било представено, като за този
човек нямало данни, че работил в дружеството. За Радослав Райков имало представено
копие от трудова книжка, но имало разминаване от 17 дни и въз основа на това бил издаден
РА. За третия случай нямало никаква конкретна информация къде и какво е работил човека.
Свидетеля посочва, че имиджа на дружеството не бил добър и имало финансови
последствия. От НОИ правили проверки, защото се съмнявали, че може да има някакво
нарушение. Само от НОИ- гр.Кърджали били изпратени 16 писма за проверка, а общо
сигурно били над 50 за цялата страна за последните три години, от както работела във
фирмата. Имало и едно наказателно дело в Кюстендилския съд и едно дело в Пловдив.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява размера на претендираните от ищеца вреди, както и размера на претендираните
обезщетения за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл.
45, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
неизпълнение на договорни задължения, както и предявените обективни съединени
акцесорни искове за заплащане на лихви върху претендираните суми от момента на тяхното
плащане, до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, като се претендират и
разноските по делото.
Безспорно по делото се доказа, че страните са били в договорни отношения помежду
си по силата на два договора за услуги от 18.04.2016г. и от 17.04.2017г. В двата договора
изрично е посочен обема на задълженията на ответницата. По делото не е спорно и че
процесните 3 бр. ревизионни акта са издадени във връзка с изготвените от последната
удостоверения, както и че ищеца е заплатил сумите по тях. С оглед на това по делото се
установи, че в резултат виновното неизпълнение на задълженията на ответницата по
договора, ищецът претърпял вреда под формата на претърпяна загуба в размер на
заплатените суми по актовете за начет, а именно сумата от 877,01 лв. по РА-5-21-
00844739/24.11.2020г., сумата от 78,12 лв. по РА-5-21-00909382/15.04.2021г. и сумата от
7255,00 лв. по РА-5-21-01013486/11.10.2021г., поради което предявените искове за главници
са изцяло основателни. Съдът не взима предвид изложените в депозираното становище в
срока по чл. 149, ал.3 ГПК възражения от ответника, доколкото последния в срока за
отговор на исковата молба не е оспорил исковете и не се е явил и в първото по делото
3
съдебно заседание, а е оспорил исковете едва във второто поред съдебно заседание.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато задължението няма падеж, какъвто е
настоящият случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По
делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за отправяне на такава покана
към ответника и респективно същата да е получена от последния, поради което исковете
следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
По иска с правно основание чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД:
Претърпените от търговеца- юридическо лице вреди, несъмнено се отразяват в
патримониума на същия и поради безспорно паричния му еквивалент, тези щети не могат да
имат неимуществен характер, а това само по себе си изключва приложението на чл. 52 ЗЗД.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното се явява самият общопризнат смисъл
вложен в понятието "неимуществени вреди", според който същите нямат своя имуществена
стойност и следователно- парично изражение, а това е несъвместимо с правната същност и
начин на възникване на юридическо лице - търговец. Вярно е, че според действащото право
с нормата на чл. 52 ЗЗД, законодателят е създал правно задължение за обезвреда на
неимуществените вреди при всички състави на непозволено увреждане, но непосочвайки
изрично конкретно правните субекти, имащи право на обезщетяване за същите, то явно
възприето е правилото - да бъдат определяни според вида на вредата, т. е. от вида на
засегнатото благо. Следователно при съобразяване на така сочения критерий се налага
правен извод, че неимуществени вреди са причинени, когато увреждането е засегнало
психическата сфера на пострадалия, като трайно и продължително състояние, а това
житейски и правно е неприложимо към юридическото лице, дори и да е търговец. Поради
това присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД на
юридическо лице - търговец е лишено от основание в закона /в този см. Решение № 47 от
10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 625/2008 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
Определение № 887 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2712/2013 г., IV г. о./. Неотносими са
посочените от ищеца в писмените бележки съдебни решения, доколкото същите са
постановени във връзка с изнесени обидни и клеветнически относно дейността на
религиозна институция, с който са нарушени права по ЕКЗПЧОС, какъвто не е настоящия
случай.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото разноски. Ищеца е представил списък за извършени разноски
в размер на 830 лв. за адвокатско възнаграждение, но доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на адвокатския хонорар, същите не следва да бъдат присъждани.
Видно от приложения по делото ДПЗС от 28.10.2021г. (стр. 7) страните са договорили адв.
възнаграждение от 830 лв., което да бъде платено по сметка. Доказателства за извършено
такова плащане не са представени. Предвид това следва да бъдат присъдени на ищеца само
разноски за заплатени ДТ и депозит за вещо лице, като съразмерно с уважената част от
исковите претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на сумата от 390,20 лв. за платена ДТ и сумата от 200 лв. за депозит за вещо лице.
Искането за разноски за съдебно удостоверение не следва да бъде уважавано, доколкото
иска по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. К., с ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма“ ООД,
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 877,01 лв. /осемстотин
седемдесет и седем лева и 01 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- заплатена на 25.11.2020г. сума по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-
00844739/24.11.2020г. от НОИ- ТП - С., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.10.2021г., до окончателното плащане на дължимото, сумата
от 78,12 лв. /седемдесет и осем лева и 12 стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди- заплатена на 16.04.2021г. сума по Ревизионен акт за начет
№ РА-5-21-00909382/15.04.2021г. от НОИ- ТП - С., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 28.10.2021г., до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 7255,00 лв. /седем хиляди двеста петдесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатена на 11.10.2021г.
сума по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01013486/11.10.2021г.от НОИ- ТП - С., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.10.2021г., до
окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 67,89 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.11.2020 г – 27.10.2021 г., иска за
сумата от 3,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.04.2021г –
27.10.2021 г., и иска за сумата от 28,46 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.10.2021г. – 27.10.2021 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска на „фирма“ ООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: адрес, за осъждане на ответника И. И. К., с ЕГН **********, с адрес: адрес, да
заплати на ищеца сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и търговска репутация на
дружеството, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
28.10.2021г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА И. И. К., с ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма“ ООД,
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 590,20 лв. /петстотин и
деветдесет лева и 20 стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5