Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 418
гр.
Перник, 02.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 27.04.2017., VІІІ-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря К.В. като разгледа гр.дело № 02585 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от Е.К.
срещу С.П., М.Т. и В.Т. за установяване, че на основание договор за
покупко-продажба от 27.07.1941 г., договор за продажба от 15.09.1940 г.,
договор за продажба от 27.07.1941 г. и договор за покупко-продажба от
16.08.1942 г. наследодателят на ищцата – В.К е притежавал собствеността върху
земеделска земя - ливада в местността С. в землището на с. к., с площ от 6 дка,
към момента на внасянето й в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации,
реална част от която земя попада в понастоящем съществуващ ПИ № 12080 по КВС -
представляващ и идентичен с реална част от земеделската земя – ливада. Твърди
се инициирана и неприключила в лицето на наследодателя на ищцата земеделска
реституция за притежавания земеделски имот в съществуващи/стари граници, поради
това, че попада и в реален имот понастоящем ПИ № 12080, за който с решение на
ОСЗ – Перник е възстановено правото на собственост на наследодателя на
ответниците в съществуващи/стари граници,
което според ищцата обосновава наличие на спор за материално право и правния й
интерес от предявяване на иска.
Ответниците
по същество оспорват иска по подробно изложени съображения. Оспорват
наследодателят на ищцата да е придобил процесния
имот, както и че същият представлява част от общ имот с площ от 6 дка. Оспорват
идентичността на имотите, описани в придобивните
сделки с този, заявен за възстановяване и възстановен с решение № 03/06.08.1998
г. на ОСЗ, както и че имот № 12080 представлява част от този общ имот. Твърдят,
че са собственици на ПИ № 12080 по КВС по силата на земеделска реституция,
завършила с издаване на Решение № 1722/03.08.2007 г. на ОСЗ-Перник и скица, въз
основа на които е съставен нот. акт № ***, т. ІІ,
рег. № ***, д. № 312/2011г. Твърдят, че сделките, въз основа на които ищцата се
позовава наследодателят й да е придобил собствеността, са нищожни поради липса
на установената от закона форма, както и предмет. Оспорва действителността на нот. акт № 81, т.IV, дело 1730/1983 г., като считат същия
за нищожен поради заобикаляне на повелителните норми на закона – към датата на
сделката, посоченият в акта имот не е бил собственост на лицата, които се
легитимират като собственици, а на държавата/общината. При условията на
евентуалност, ответниците претендират, че техният общ наследодател е придобил
собствеността върху процесния имот на основание придобивна давност, вкл. и присъединената от неговия праводател, считано
от 1934 година.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
удостоверение за наследници /л. 16 от делото/ ищцата Е.К. е наследник по закон
на В.Й.К., починал на 21.07.1953г. Последният с договор за продажба от 27.07.1939
г. (л. 8-13 от делото) е закупил ливада в с. к., м. "Л." от 1 дка при
съседи: братя П., А.М., К.С., д-р Л., И.П. и Р.Н.; с договор за продажба от
15.09.1940 г. е закупил ливада в с. к., м. "Л." от 805 кв.м. при
съседи: братя П., братя А. и Л., морени и купувача В.Х.; с договор за продажба
от 27.07.1941 г. закупил ливада в с. к., м. "Л." от 153 кв.м. при
съседи: И.П., братя П. и купувача В.Й. Х.; с договор за продажба от 16.08.1942
г. е закупил ливада в с. к., м. "Л." от 1370 кв.м. при съседи: път за
хижа Селимица, купувача В.Й. Х., братя А. и братя А..
Със записки №№ 68/11.05.1943г., 69/11.05.1943г. и 77/11.05.1943 г. /л. 8, 9 и
12 от делото/ са вписани договор за продажба от 27.07.1939 г., договор за
продажба от 15.09.1940 г. и договор за продажба от 27.07.1941 г., на осн. действащия към този момент чл. 25 от Закон против
спекулата с недвижими имоти /ДВ, бр.32
от 1942 г./. Със заявление вх. №
2394/1992 г. до ПК-Драгичево /л.
76 от делото/ Христина Йорданова, като наследник на В.К е заявила за
възстановяване ливада с площ от 6 дка в местност "С.". С решение № 03/06.08.1998 г. на ПК – с.
Драгичево на наследниците на В.К е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари граници върху ливада от 6 дка в землището на с. к. в м. "С.". От
становище изх. 14/06.01.2012г. на ОСЗ – Перник /л. 17 от делото/ се установява,
че част от имот в местността „Селимица, с площ от 6
дка в землището на с. к., заявен по преписка вх. № 2394/1992 г. и възстановен
на ищцата, попада върху имот № 12080, възстановен на наследниците на Р.П.,
които съгласно удостоверение за наследници /л. 21 от делото/ са настоящите
ответници. Според съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ не може категорично
да се установи дали има припокриване на ПИ № 12080 по КВС, възстановен на
ответниците с тези, които са били предмет на договори за продажба от 27.07.1939
г., 15.09.1940 г., 27.07.1941 г. и 16.08.1942 г., тъй като липсват графични
данни за конфигурацията на имотите и съседите. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че съпоставяйки границите на имотите по договори за продажба от
27.07.1939 г., 15.09.1940 г., 27.07.1941 г. и от 16.08.1942 г. и позволително
за строеж от 1941г., може да се направи извод, че имотът по договора от
27.07.1939 г. е първоначално закупен от В.К,
в който след 1942г. е построена сграда /вила/, която съществува и в момента.
Имотът закупен с договор от 1940 г. се намира северно от имота, в който е
построена вилата на В.К, а имотът закупен с договора от 1941 г. се намира южно
от първоначалния имот, закупен с договора от 1939г. От показанията на св.
Т. /наследник на лице, което е притежавало съседен имот/ и Х. И., се
установява, че В.Й. е имал имот в с. к. от 1941г., който се намира на 100 м.
над х.С, в който имот има сграда. От показанията на св. И. и А., се установява,
че имотът е включен /обработван/ в ТКЗС, образувано в селото през 1956-1957г.
Наличието
на решение на ПК в полза на двете групи спорещи лица, с което се възстановява
собствеността върху заявения и от двете страни имот в съществуващи/стари
граници, е достатъчно, за да се приеме, че е налице правен интерес от
предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въз
основа на представените договор за продажба от 27.07.1939 г., договор за
продажба от 15.09.1940 г., договор за продажба от 27.07.1941 г. и договор за
продажба от 16.08.1942 г., съдът приема за доказано, че В.К - наследодателят на ищцата, е бил собственик на имоти,
представляващи ливади в землището на с. к., м. "Л.", правата на който
са легитимирани със записки №№ 68/11.05.1943г., 69/11.05.1943г. и 77/11.05.1943
г. за вписване на договорите, с което вписване договорите са породили вещно-прехвърлителен ефект, считано от вписването - 11.05.1943г.,
съгласно действащия към този момент чл. 25 от Закон против спекулата с
недвижими имоти /ДВ, бр.32 от 1942 г./,
поради което възражението на ответниците за нищожност на сделките е
неоснователно. Дори цитираните частни писмени договори да не могат да породят вещно-прехвърлителни последици, поради липса на изискуемата
се от закона форма, то те установяват предаване на владение, промяна на
намерението, с което се държи един недвижим имот, с оглед придобиване
собствеността по давност - чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. В процесния
случай документът, с който се свързва началният момент на давностния
срок са горецитираните договори от 1939 г., 1940 г.,
1941 г. и 1942 г., които установяват и факта на владението до кооперирането на
земята, а доказателства за обратното не са представени по делото. След обобществяването - по силата на законоустановеното
изключение - чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, давността не е прекъсната и с изтичане на
срока владението е трансформирано в собственост.
Съпоставяйки границите на ливада от 1 дка, посочени
в договора от 27.07.1939 г., а именно: братя П., А.М., К.С., д-р Л., И.П. и Р.Н.,
с тези на границите на имотите по договорите от 15.09.1940 г., 27.07.1941 г. и
16.08.1942 г., при които купувачът В.Й. Х. е обща граница, и в съчетание с позволително
за строеж от 1941г., както и със заявеното от вещото лице по СТЕ, че
позволителното за строеж от 1941г. е издадено в изпълнение на построената в закупения
имот с договора от 27.07.1939 г. сграда – вила, съществуваща и към настоящия
момент; обстоятелството, че имотът по договора от 1940 г. се намира северно от имота
по договора от 1939 г. и в който е построена вилата на В.К, а имотът по
договора от 1941 г. се намира южно от първоначалния имот, закупен с договора от
1939г., в подкрепа на което са и показанията на св. Т. /наследник на лице,
което е притежавало съседен имот/ св. и Х. И., съдът приема, че се доказва
идентичността между притежаваните от наследодателя на ищцата имоти по
договорите от 1939 г., 1940 г., 1941 г. и 1942 г., възстановеният на ищцата
имот и възстановения на ответниците част от този имот, представляващ имот №
12080 по КВС.
В тази връзка, липсата на категоричност в
заключението на СТЕ за това дали има припокриване на ПИ № 12080 по КВС с тези,
които са били предмет на договорите за продажба, не дава основание автоматично
де се направи извод за липса на идентичност между имотите и по този
начин да бъдат пренебрегнати останалите доказателства, както и практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК /решение № 116 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 401/2010 г. на I гр. о.
и решение № 426/21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС на V гр. о./. В
тази практика се приема, че преценката за идентичност в административното
производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна и тя се
извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства,
събрани за тях. Предвид това липсата на кадастрален план към момента на
колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници, а СТЕ в
рамките на гражданско правен спор не може да извърши подобна комплексна
преценка. Отделно от това, сравняването на границите в различни документи за
собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и
при съпоставяне актовете за собственост и движението на собствеността за
съседните имоти, които не винаги са приети като доказателства по делото до
колкото касаят трети лица. На следващо
място, относимо е установяване на точното
местоположение на имотите, а не толкова наименованието на местността, което се променя
във времето и според представите на отделните лица. В случая конкретното
местоположение на имотите на наследодателя на ищцата е установено от писмените
и гласните доказателства, както и от СТЕ.
Обстоятелството, че няма данни ливадите, закупени от наследодателя на ищцата реално да са били включени в ТКЗС е без значение, доколкото е безспорно и се установява /св. И. и А. /, че имотите са обработвани в
ТКЗС и са имали земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ към момента на
колективизацията, доколкото имотите не са се намирали в границите на
регулационния план, и не са се намирали в застроената част на населеното място, като е без значение, че не са били усвоени в блок на ТКЗС, поради което съдът приема, че имотът е подлежал на земеделска реституция.
Неоснователно е възражението на ответниците за придобиването на процесния имот от техният общ наследодател на основание придобивна давност, тъй като липсват доказателства, установяващи
владението на наследодателя на ответниците върху имота в период преди
образуването на ТКЗС през 1956-1957г. /считано от 1934 година и продължило повече
от 20 години, необходими по тогава действащия Закон за давността/. Показанията на св. И. и св. А. касаят
периода 1972-1973г., респ. 1965г., т.е. след кооперирането на земята, когато по силата на чл. 86 ЗС (Изв., бр. 92/51 г.) за периода
от 1951 г. до 1990 г. не може да се придобие по давност вещ, която е
социалистическа собственост, в която собственост съгласно чл. 2 ЗС (в същата редакция - Изв, бр. 92/51 г.) се включват и имотите на кооперациите. При така установеното не би могло да се
приеме, че ответниците са имали право на възстановяване на собствеността върху
имот в същата местност и по-конкретно върху възстановения им имот № 12080 по КВС,
който попада в част от имот, възстановен на ищцата.
По
разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски общо 1450 лв., от които 50 лв.
– заплатена ДТ, 200 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице и 1200 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от ответниците.
С оглед
изхода на спора, на ответниците не се дължат разноски.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по отношение на С.Г.П., ЕГН **********,
В.Р.Т., ЕГН ********** *** и М.Р.Т., ЕГН ********** ***, че В.Й.К., починал на 21.07.1953
г., наследодател на ищцата Е.Г.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание
договор за продажба от 27.07.1939 г., договор за продажба от 15.09.1940 г., договор
за продажба от 27.07.1941 г. и договор за продажба от 16.08.1942 г. е бил
собственик към момента на включване в ТКЗС през 1956-1957 г. на ливади, находящи се в с. к., м. "Л." /сега местността С./
- ливада от 1 дка при съседи: братя П., А.М., К.С., д-р Л., И.П. и Р.Н., ливада
от 805 кв.м. при съседи: братя П., братя А. и Л., морени и купувача В.Х.,
ливада от 153 кв.м. при съседи: И.П., братя П. и купувача В.Й. Х. и ливада от
1370 кв.м. при съседи: път за хижа Селимица, купувача
В.Й. Х., братя А. и братя А., които са имали обща граница и са съставлявали
една обща ливада от 6 дка, с граници на същата показана със син цвят по комбинираната схема към заключението на
съдебно-техническата експертиза /л. 152
по делото/, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, реална част от която ливада попада в
понастоящем съществуващ поземлен имот № 12080 по КВС на с. к., общ. Перник.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********, В.Р.Т., ЕГН **********
*** и М.Р.Т., ЕГН ********** ***, да заплатят на Е.Г.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата 1450 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Решението
обявено на 02.06.2017год.
Деловодител…………………….