Решение по дело №126/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ ...........

 

град Шумен, 13.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:                                                                                                                                         

                                                               Председател:  Росица Цветкова

                                                                           Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                       Бистра Бойн

               

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното от  съдия Б.Бойн  КАНД № 126 по описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ТД на НАП- Варна, офис Шумен, срещу Решение № 160/14.04.2020г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 2661/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление  № 475001-F511711/08.11.2019год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ на ТД  на НАП- Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.3 от ЗДДС на Л.Д.В. с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 200 лева. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди, че санкционираното лице е в кръга данъчно задължени субекти. Сочи още, че актът е връчен лично на нарушителя и не е било накърнено правото му на защита. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Ответната страна- Л.Д.В., не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

  Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.  Съображенията за това са следните:

  С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление  № 475001-F511711/08.11.2019год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ на ТД  на НАП- Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.3 от ЗДДС на Л.Д.В. с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 200 лева.

  Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 21.08.2019г. в 13.05 часа, на търговски обект, представляващ автомивка „Вълеви“, находяща се в гр. Шумен, ул. “Цветан Зангов” № 2, стопанисвана от “Вълеви 2010“ ООД гр. Шумен, в присъствието на един от управителите- ответникът по касация Л.В., работещ на касовия апарат в обекта, служители на НАП констатирали, че в обекта има монтиран и работещ ЕКФП, модел DAISY с ИН на ФУ DY482404 и ИН на ФП 36640444. Били направени три контролни покупки на жетон за апарат за самообслужване– водоструйка на стойност 1 лев, на безалкохолно на стойност 1 лев и услуга „почистване на автомобил“ на стойност 6 лева, за които се констатирало, че не са издадени фискални касови бонове. На  основание чл.118 ал.1 от ЗДДС, по отношение на управителя бил съставен АУАН №F 511711, за това, че на 21.08.2019г. като продавач и управител в обекта, не е изпълнил задължението си  да издаде фискални касови бележки за направени покупки за 7 лева. С деянието била нарушена разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН, но без това да е отбелязано в него и бил връчен лично по-късно същия ден. В акта е отбелязан като свидетел при съставянето му, служител на НАП, който не е присъствал, а само се е подписал. При връчването на акта от Л.В. били направени възражения в него, като било вписано, че има издадени касови бележки, преди извършване на проверката, както и че лицето е „недоказан нарушител“. Възражения пред АНО били представени в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН и били приети от органа по приходи за неоснователни. Въз основа на така изготвения акт и на материалите по преписката, АНО издал и процесното НП.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати нарушения на  процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на нарушителя, като съставянето на акта в негово отсъствие и при участие на свидетел, който е присъствал при неговото съставяне и също е положил подпис по-късно. По съществото на спора съдът счел, че събраните писмени и гласни доказателства установяват с категоричност, че не е било извършено приписаното на лицето деяние, понеже за направените контролни покупки били издадени три броя касови бележки, приложени по делото. По тези съображения предходната инстанция отменила атакуваното пред нея постановление, като изложените мотиви са много подробни и по всички направени от жалбоподателя възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

Налице са съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство. ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които следва да се реализира административно наказателното производство като гаранция за неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване процесуалните права на засегнатите правни субекти. Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, и в частност, изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Цитираната разпоредба въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, като възраженията му, като първа гаранция за реализиране на правото му на защита, се вписват в съставения акт. Задължение на оправомощените да съставят актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови действия с цел осигуряване на присъствието му. Изключение се допуска само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Както правилно е отбелязал районният съд, в процесния случай съставянето на АУАН в негово отсъствие е в разрез със законовите предпоставки на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила накърнява правото на защита на нарушителя, поради което същото е съществено и същото заедно с нарушението на процедурата по чл.40 ал.3 от ЗАНН във връзка с отсъствието при съставянето на свидетеля по акта са достатъчни основания за отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда спорът по същество. В този смисъл е практиката на настоящия административен съд/Решение №94/11.06.2020г. по к.а.н.д. №70/2020г. и др./

По отношение на другото възражение в жалбата за осъществено нарушение на данъчните правила и правилно санкциониране на задълженото лице, съдът намира същото за неоснователно. В съставения при проверката Протокол №0389191 от 21.08.2019г. са отразени данни за предоставени по време на проверката три броя касови бележки за осъществени продажби на процесната стойност, като фискалните бонове са приложени по делото. В протокола за извършена проверка е вписан начален час на проверката- 13.05ч. и е посочена констатация относно разминаване от 38 минути в данните за часа на ФУ с реалното време, което съпоставено с отразения във фискалните бонове съвпада с часа на извършване на продажбите. В този смисъл се е произнесъл и настоящия съд във връзка с обжалване на наложена ПАМ по а.д. 481/2019г. по описа на ШАС, на което се е позовал в жалбата си управителя. Съдът е приел в Решение от 05.11.2019г., че събраните по делото доказателства, опровергават отразеното в протокола за извършена проверка неизпълнение на задължението по чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за издаване на фискален бон. С оглед изложеното съдът намира, че липсва неизпълнение на задължението по чл.118 ал.1 от ЗДДС, осъществено от санкционираното лице. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на АУАН и НП, не е сторил това по безсъмнен начин, поради което издаденото от него НП се явява постановено при липса на материално-правните предпоставки за това и правилно е било отменено.

         Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

         С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

        Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/14.04.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2661/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................        ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                           2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.07.2020г.