Определение по дело №941/2016 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ ПО НОХД №941/2016 година по описа на РС Ловеч

VІІІ  - ми наказателен състав

 

Срещу подсъдимият С.Б.Й. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.339, ал.1, предл.2, алт.6-та от НК, за това, че на 29.10.2015г., в гр. Ловеч, във вила без адресна регистрация в местността „Полето – Лагера”, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/, без да има за това надлежно разрешение по чл.56, ал.1 във вр. с чл.50, ал.1 и ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Чл. 56. (1) Лицето по чл.50, ал.1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от Директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от Началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.; Чл.50. (1) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1 чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение; (3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице).

Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е предявено с обвинителния акт. Излага, че от доказателствата, които били събрани на съдебното следствие, несъмнено се установило, че на датата, посочена в обвинителния акт – 29.10.2015г., свидетелите Д. и М., служители на РУ на МВР – Ловеч, по подаден сигнал извършили проверка във вилата на подсъдимия в местността „Лагера”, която обитавал сам, без някакви близки и роднини. Сочи, че при тази проверка се установило, че същият притежава без изискуемите по закон разрешителни предявените в съдебно заседание веществени доказателства – въздушна пушка, преправена в такава за използване с бойни патрони, газов пистолет и количеството патрони описани в обв. акт - 22-ри калибър. Излага, че подсъдимият, в обясненията си в хода на съдебното следствие потвърдил това, което бил посочил и в протокола за претърсване по ЗМВР, а именно, че тези оръжия и боеприпаси са му останали в наследство от баща му. Счита, че неговите обяснения са достоверни само до тук, и че нямало как да е вярно заявеното от него, че той не е знаел за пушката и патроните, които са останали от баща му, намерени във вилата му, тъй като свидетелят Д. бил категоричен, че патроните са били на етажерка, на видно място и дори не се е налагало да ги търсят. Излага, че при положение, че подсъдимият повече от година обитавал вилата и живеел сам в нея, нямало как да бъдат приети обясненията му, че не знае за тях и ги виждал за първи път. Сочи, че от показанията на свидетеля Д. се установило, че въздушната пушка е била намерена скрита зад хладилник – място, където нямало смислена причина някой да държи оръжие, освен ако не е искал да го скрие. Излага, че същия е искал да е скрие по няколко причини. Първо, тъй като пушката не била регистрирана в РУ на МВР и второ, тъй като същата била преработена за стрелба с бойни патрони, което било абсолютно забранено. Излага, че твърдението, че пушката, патроните и газовият пистолет са били наследени от подсъдимия от неговия баща след смъртта му, също не оневинявало същия, тъй като Закона за оръжията и боеприпасите ясно изисквал и категорично сочел, че разрешение за държането и ползването на оръжие и боеприпаси се изисква, както в случаите на някакво възмездно придобиване и закупуване, така и в случаите на наследяване.  Излага, че в подкрепа на извода му, че подсъдимият много добре е знаел какво точно е останало в наследство от баща му бил фактът, че в жалбата, подадена от свидетелката Р. до органите на полицията било посочено, че той разполага с огнестрелно оръжие и боеприпаси и било логично да се зададе въпроса откъде тя би могла да знае това, освен ако не ги е видяла в дома му или не й е казал той, че ги има. Излага, че ако подсъдимия никога не ги бил виждал тези патрони, било нормално и свидетелката да не ги е виждала, а същата ги била посочила в жалбата. Излага, че що се отнася до извършената проверка във вилата в местността „Лагера”, обитавана от подсъдимия – първо, това не било действие по НПК и по тази причина не трябвало да се притеснява защитата имало ли е основание да се счита, че се касае за неотложен случай или не, тъй като полицейските органи по ЗМВР можели да извършват проверки, преди да е образувано досъдебно производство и нямало никаква пречка да се извърши и такава проверка и да се изземат забранени вещи, ако се установят такива, както било в случая, като при образуване на досъдебното производство същите можело да се предадат с протокол за доброволно предаване, както било станало в случая. Излага, че както било посочено и в обвинителния акт, подсъдимият по никакъв начин не бил  попречил на извършване на проверката – нещо, което било потвърдено и от свидетеля Д.. Излага, че от тази гледна точка, обстоятелството, че в протокола било записано „без съгласие на собственика”, не променяла нещо съществено. Излага, че така или иначе, ставало въпрос за една словесна неточност, която по никакъв начин не влияела на обстоятелствата по делото. Излага, че твърдението на подсъдимия, че служителите са му заявили „Или отваряш или чупим и влизаме!”, не било прикрепено с никакви доказателства по делото. Излага, че това е изцяло израз на защитна теза, и че било напълно логично от страх, подсъдимият да заяви именно това. Относно твърдението на защитата, че веществените доказателства не били предявени, излага, че в НПК имало посочен точен процесуален момент кога се извършва предявяване на веществени доказателства, а именно заедно с материалите по делото, като преди този момент не било постъпвало нито до разследващия орган, нито до наблюдаващия прокурор искане - било от подсъдимия, било от защитата, за по-ранно предявяване на веществени доказателства или други материали по делото. Излага, че когато е извършено самото предявяване, никой не бил оспорил заключението на експертизата, на основание, че преди това не са видели веществените доказателства. Излага, че в заключението на вещото лице било ясно описано, че всички патрони са изстреляни, за да се установи, дали са годни за употреба. Счита, за безспорно доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд с правната квалификация, посочена в обвинителния акт, поради което моли съда да се произнесе с присъда, с която да го признае за виновен и да му наложи наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК да отложите за срок от три години. Излага, че веществените доказателства - както са описани в обвинителния акт, а именно четири броя негодни за стрелба патрони, 104 броя гилзи от изстреляните при експертизата патрони и въздушна пушка, следва да се отнемат в полза на държавата. Излага, че разноските по делото, в пълния им размер, следва да се възложат на подсъдимия за изплащане по сметка на ОД на МВР – Ловеч.

            В с.з. подс. С.Б.Й. се явява лично и с адв. Н. от ЛАК. Подсъдимият в с.з. заявява, че това, което е намерено е останало от баща му, че не бил ходил с години на вилата, че бил в Германия 11 години, и си идвал от време на време. Излага, че не е знаел, че иззетите патрони съществуват, нито свидетелката Р. знаела, какво е видяла и какво не. Излага, че когато дошли полицаите ги открили вътре в стаята, до хладилника, а патроните били вътре в един шкаф, като той не бил знаел, че има патрони. Излага, че полицаите влезли в тях без прокурорска заповед, и че му казали „Ако не отвориш, къртим и влизаме”. Излага, че последните пет години живеел в България, и че има апартамент на центъра на Ловеч. Излага, че му били разбивали 5-6 пъти вилата и че ходел там. Защитникът му адв. Н. от името на своя подзащитен счита, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин се установили няколко факта. Първият бил, че на 29.10.2015г., във връзка с извършена проверка, служител на РУ Ловеч – свидетелят Д., на основание чл.83 от ЗМВР извършил проверка в помещенията, собственост на подсъдимия, без неговото съгласие. Излага, че в тази връзка считал наведените от прокурора и от свидетеля Д. твърдения, че едва ли не служителите на МВР са били поканени да влязат в имота, като неподкрепени с абсолютно никакви доказателства и голословни. Излага, че свидетелят Д. не бил отрекъл, че протоколът от 29.10.2015г. е изготвен от него. Излага, че от показанията на св. Д. се установявало, че всичко е ставало със съгласието и желанието на подсъдимия във връзка с проверката, а видно от въпросния протокол, свидетелят Д., при проверката бил намерил предявените в съдебно заседание като веществени доказателства револвер, въздушна пушка, както и 108 броя малокалибрени патрони – 22-ри калибър. Излага, че към него момент, свидетелят Д., под диктовката на присъствалия като експерт, разпитан преди него като свидетел инспектор „КОС” при РУП - Ловеч са установили наличието на въпросните газово оръжие и малокалибрените патрони, както и обстоятелството, че подсъдимият не е имал разрешение за тях за носене, за ползване и държане. Излага, че към него момент, всички полицейски служители, присъствали на проверката и на претърсването във вилния имот на подсъдимия, по безспорен начин са констатирали и са установили, че са налице данни за извършено престъпление от подсъдимия или от трето лице, ползвател на имота, тъй като има незаконни боеприпаси. Излага, че съгласно ЗМВР и чл.83 от същия, полицейските органи можели да извършват проверка в помещение, без съгласие на собственик или обитатели и в тяхно отсъствие, когато е следвало да се предотврати непосредствено предстоящо или започнато тежко престъпление. Излага, че съгласно ал.5 на чл.83 за извършената проверка незабавно се уведомявал и прокурор, което не било сторено, тъй като бил уведомен Светослав Съев, тогавашният Началник на РПУ. Излага, че съгласно ал.6, е предвиден и специален ред с нарочна инструкция, при наличие на данни за извършено престъпление какво точно трябва да сторят служителите на МВР. Излага, че в тази връзка, на основание чл.81 ал.3 от ЗМВР е била издадена Инструкция №8121з-464/26.08.2014г. за условията и реда за извършване на проверки по чл.81 ал.1 и 2, по чл.83 ал.1 от ЗМВР, и че въпросният подзаконов нормативен акт е бил обнародван в ДВ, бр.74/05.09.2014г. и е влязъл в сила от същата дата. Излага, че в Глава 3 на Инструкцията било предвидено и какво трябва да направят полицейските служители, ако са установили данни за извършено престъпление от общ характер, като в чл.13 било посочено, че „Когато при извършване на проверка на помещение са установят данни за извършено престъпление от общ характер, полицейските органи незабавно създават организация за запазване на местопроизшествието и установяване на свидетели, като докладват на оперативните дежурни части с оглед предприемане необходимите действия по реда на чл.212, ал.2 от НПК. Излага, че не случайно бил задал на свидетеля Д. въпроса „Като ходихте на човека в имота и ровихте из нещата, останали от баща му, потърсихте ли после одобрение на действията си от съда, уведомихте ли прокурор?”, и че такова нещо не било направено. Излага, че поради тази причина, счита, че само на това основание, подзащитният му следва да бъде оправдан, тъй като му било повдигнато обвинение за престъпление, доказателствата, за което са били събрани не по установения от закона ред. Излага, че на следващо място – в кориците на делото по никакъв начин не се съдържало нито едно доказателство за това, че С.Й. е знаел за съществуването на тези боеприпаси, за които му е повдигнато обвинение. Излага, че свидетелят Д. бил казал „Да, влязохме и те се виждаха, те бяха на видно място!”, а свидетелката Р. била казала „Не ги знам къде са били. Виждала съм, но не мога да кажа какви”. Излага, че за конкретните боеприпаси нямало нито едно доказателство, че подсъдимият е знаел за съществуването им. Излага, че прокурорът бил казал „Те са му останали в наследство”, а за да е останало нещо в наследство трябвало да се приеме. Излага, че нямало данни тези вещи да са били приети. Излага, че в протокола от 29.10.2015г.  подсъдимият бил заявил „Пушката, газовият пистолет и боеприпасите са останали след смъртта на баща ми. Той почина преди пет години”, от което следвало извода, че той не ги е приемал. Излага, че било установено в хода на съдебното дирене по безспорен начин, че подс. С.Б.Й. е имал разрешително и за пистолет Макаров, от което следвал извода, че на него са му били извършени абсолютно всякакви проверки, че бил минал психологически тестове, и че е имал нужните условия за съхранение на оръжие, и че органът от МВР, отговарящ за предоставянето на оръжие на граждани за лични нужди бил преценил, че такова може да му се даде, че същият не е обществено опасен, като му е издал такова разрешително за носене и съхранение на оръжие и боеприпаси. Пита къде е обществената опасност в това деяние при условие, че той вече е имал разрешение за носене и съхранение на оръжие от по-голям калибър. Излага, че както инспектор КОС бил казал, боеприпасите били 22-ри калибър, 5,5 мм, а подсъдимият имал редовно право да държи, носи, съхранява и употребява оръжие калибър 9х19, което било изключително по - опасно. Излага, че считам, че и деянието не представлява и не носи тази обществена опасност, каквато би била аналогично такова от лице, не притежаващо разрешително за носене на оръжие. Излага, че само на това основание смятал, че делото би следвало да бъде прекратено и подзащитният му оправдан. С оглед на гореизложеното моли подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1, пр.1 алт.6 от НК и признат за невиновен.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.В.Р., С.Д.Д. и И.К.М.. От приобщените по реда на чл.282, ал.3 от НПК заключения по изготвените в хода на ДП балистическа експертиза №11/16г., и съдебно балистически експертизи №33 и №34, от дадените от подсъдимия обяснения, от веществените доказателства по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

Подсъдимият С.Б.Й. бил роден на *** ***. Български гражданин, със средно образование, неженен, безработен и неосъждан.

            Свидетелката Ц.В.Р. ***. Същата притежавала имот – вила, находяща се в гр. Ловеч, в местността „Полето - Лагера".

В близост до вилата на свидетелката Р.,***, подсъдимият С.Б.Й. също притежавал вила.

Подс. Й. и св. Р. за известен период от време поддържали приятелски съседски отношения. Преди, около 4 години отношенията им охладнели и станали конфликтни. В тази връзка свидетелката Р. неколкократно подавала жалби до РУ МВР - Ловеч.

Свидетелката Р. през месец октомври 2015 година сезирала РП - Ловеч с жалба против подс. Й.. В същата било изложено, че подс. Й. притежава огнестрелни оръжия, и че заплашвал с това обстоятелство както самата нея, така и други съседи, които се страхували и поради тази причина не подавали жалби, и не желаели да свидетелстват срещу него.

Във връзка с цитираната по – горе жалба от св. Р., и с оглед установяване достоверността на твърденията на същата, прокурор от РП Ловеч възложил съответна проверка на РУ МВР - Ловеч.

В тази връзка, на 29.10.2015 година, в изпълнение на указанията на РП – Ловеч, свидетелите С.Д.Д., изпълняващ длъжността полицейски инспектор РУ МВР - Ловеч и И.К.М., изпълняващ длъжността мл. експерт КОС, РУ МВР – Ловеч посетили вилата на подс. Й.,***, местността „Полето – Лагера”. На място същите се представили на подс. Й., като едновременно с това го уведомили, че ще извършат проверка на помещенията във вилата, съгласно правомощията си по ЗМВР. Подсъдимия поканил полицейските служители да влязат, като им дал възможност необезпокоявано да изпълнят задълженията си. В хода на проверка свидетелите Д. и М. установили в едно от вътрешните помещения на вилата на подсъдимия – 1 бр. газов пистолет „Люгер" 90, 1 бр. въздушна пушка „Лонг бранд" и 108 бр. малокалибрени патрони. Установените вещи били описани в протокол по ЗМВР, който подсъдимият подписал без възражения. Видно от протокола подс. Й. собственоръчно е написал, че пистолета, пушката и патроните са му останали в наследство от баща му, като до момента ги е съхранявал без да ги използва по предназначение.

В хода на досъдебното производство била назначена и реализирана балистична експертиза, видно от заключението на която – 108 бр. патрони иззети от вилата на подсъдимия представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия - малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм („22 Long Rifle") и са предназначени да произвеждат изстрели с оръжейни системи калибър „22 Long Rifle", като тях 104 бр. са годни да произвеждат изстрели, а останалите 4 бр. не са годни да произвеждат изстрели.

В хода на досъдебното производство била изискана информация от служба „КОС” при РУ МВР - Ловеч, касаеща издадени на името на подсъдимия разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия или боеприпаси за такива. В тази връзка бил получен отговор, видно от който на подсъдимия било издадено разрешение за носене и съхранение единствено за пистолет „Байкал 442", 9x18 мм № ATM 8442.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С.Б.Й. *** е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.339, ал.1, предл.2, алт.6-та от НК, като на 29.10.2015г., в гр. Ловеч, във вила без адресна регистрация в местността „Полето – Лагера”, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/, без да има за това надлежно разрешение по чл.56, ал.1 във вр. с чл.50, ал.1 и ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Чл. 56. (1) Лицето по чл.50, ал.1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от Директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от Началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.; Чл.50. (1) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1 чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение; (3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице).

От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият на неустановена дата е придобил и към инкриминираната дата е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/, упражнявайки фактическа власт върху тях в нарушение на изискванията на ЗОБВВПИ. В случая е налице и  отрицателния факт – подс. Й. не е имал разрешение за придобиването и държането на конкретните боеприпаси. В тази връзка съдът съобрази и заключението на назначената по делото балистическа експертиза, според изводите на която 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/, са определени като боеприпаси, съгласно критериите на чл. 339, ал. 1 от НК във връзка със законовите дефиниции в ЗОБВВПИ, както и отговора на служба „КОС” при РУ МВР - Ловеч, видно от който на подсъдимия било издадено разрешение за носене и съхранение единствено за пистолет „Байкал 442", 9x18 мм № ATM 8442.

От субективна страна подсъдимият Й. е съзнавал, че не притежава разрешително за придобиване и държане на 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/, но въпреки това на неустановена дата е придобил инкриминираните вещи и ги е държал до 29.10.2015г., в гр. Ловеч, във вила без адресна регистрация в местността „Полето – Лагера”, която същия е обитавал. Съдът намира, че подс. Й. е разбирал  противоправността  на действията си и обществено опасния характер на деянието си, но е целял настъпването на обществено опасните последици от него.

Съдът намира, че обвинението срещу подс. Й. е доказано  по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и веществените доказателства по делото и заключението на балистичната експертиза  може да се  направи категоричен извод, че подс. Й. е автор на престъплението за което е предаден на съд, поради което направените в тази връзка възражения от същия и неговия защитник касаещи участието на подсъдимия в извършването на престъплението за което е предаден на съд се явяват неоснователни.

Съдът намира, даденото от подс. Й. обяснение, видно от което последния отрича да е знаел, че в обитаваната от него вила, находяща се в гр. Ловеч, във вила без адресна регистрация в местността „Полето – Лагера”, са се намирали 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/, за негова защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. В случая обвинението е за извършено престъпление с изпълнително деяние „държане”, а същото е винаги налице, когато няма надлежно разрешение и се намира във фактическа власт на дееца, какъвто е конкретният случай. Самият факт на държането на инкриминираните вещи, които са от вида на поставените под специален контрол, е достатъчен за съставомерността на деянието и затова е без значение начина на възникването му /закупени, подарени, наследени и др./. Освен това съдът стигна до този извод и съпоставяйки обясненията на подс. Й. със събраните по делото писмени доказателства и с показанията на свидетелите Ц.В.Р., С.Д.Д. и И.К.М.. Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Ц.В.Р., С.Д.Д. и И.К.М., които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства, веществени доказателства и заключения на балистичната експертиза. От показанията на св. Р. по безспорен начин се установява, че е виждала в дома на подс. Й. процесните боеприпаси и по – повод на отправени срещу нея закани и заплахи от подс. Й. ***, в която описала тези обстоятелства. Няма как същата да съобщава преди полицейската проверка за наличието на тези оръжия и боеприпаси, ако самата тя не ги е виждала, или подсъдимия не й е говорил за тях. Безспорен е и факта, че в домът на подсъдимия са били намерени и иззети сочените от св. Русанов в жалбата й вещи. В тази връзка са и показанията на свидетелите С.Д.Д. и И.К.М., от които безспорно се установява, че във връзка с депозираната от св. Р. ***, в която били изложени обстоятелства свързани с наличието в дома на подс. Й. на незаконно оръжие и боеприпаси, в посочената в жалбата вила била извършена полицейска проверка, в изпълнение на указанията на прокурор от РП Ловеч, в хода на която проверка били установени процесните вещи, а именно 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/. Безспорно от показанията на св. Д. се установява, „…Боеприпасите 22-ри калибър бяха на етажерка – не бяха скрити. Пушката беше скрита зад хладилника, а боеприпасите бяха на видно място – като влезеш в неговата стая и насреща на стената, на нещо като лавица, етажерка на стената…”. В тази връзка, в деня на проверката – 29.10.2016г. бил изготвен Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, в който били описани намерените вещи, в това число и процесните боеприпаси. Видно от горецитирания Протокол, подс. Й. собственоръчно е написал „Пушката, газовият пистолет и боеприпасите са останали след смъртта на баща ми. Той почина при 5 години. Съхранявал съм ги без да ги използвам.”. Ето защо по изложените по – горе аргументи съдът не кредира обяснението на подс. Й., че не е знаел за наличието на боеприпаси в домът му,  и приема обясненията му само като една защитна позиция. 

Неоснователни са възраженията на защитата на подс. Й., че подсъдимият имал редовно право да държи, носи, съхранява и употребява оръжие калибър 9х19, което било изключително по – опасно, и че в тази връзка не била налице обществена опасност, каквато щяла да е налице  от лице, не притежаващо разрешително за носене на оръжие и подсъдимия не следвало да носи наказателна отговорност с оглед на това. Съдът намира, че процесното деяние е осъществено при действието на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, според който може да се държи оръжие и боеприпаси от вида на намерените в дома на подсъдимия, но след съответното разрешение като никакви други обстоятелства не могат да изключат умисъла. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че за процесните вещи подс. Й. не е притежавал съответното разрешение.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия, че оспорват заключението на в.л. по изготвената балистична експертиза, тъй като веществените доказателства, преди изготвяне на експертизата в хода на ДП не им били предявени. В тази връзка съдът споделя становището на представителят на обвинението, че в НПК  е посочено кога се извършва предявяване на веществени доказателства, и това е моментът на предявяване на разследването. Видно от кориците на ДП, преди датата на извършване на предявяването на разследването не е постъпвало нито пред разследващия орган, нито пред наблюдаващия прокурор искане от подсъдимия, или от защитата му, за по-ранно предявяване на веществени доказателства или други материали по делото. Видно е и от протокола за предявяване на разследване, че както подс. Й., така и защитникът му не са оспорили заключението на експертизата, с аргумента, че преди това не са видели веществените доказателства. Видно от заключението на вещото лице, ясно е описано, че всички патрони са изстреляни, за да се установи, дали са годни за употреба, с оглед на което е установено, че 108 бр. патрони иззети от вилата на подсъдимия представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия - малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм („22 Long Rifle") и са предназначени да произвеждат изстрели с оръжейни системи калибър „22 Long Rifle", като тях 104 бр. са годни да произвеждат изстрели, а останалите 4 бр. не са годни да произвеждат изстрели. Съдът кредитира изцяло заключението на балистичната експертиза за достоверно при изграждане на становището си, както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото, обсъдено само по себе си и въз основа на свидетелските показания, писмените доказателства и конкретно установените по делото факти и обстоятелства. Касае се за експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни дадености, намерени и установени при извършена в дома на подсъдимия полицейска проверка.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия, че подсъдимия следвало да бъде оправдан, тъй като му било повдигнато обвинение за престъпление, доказателствата, за което са били събрани не по установения от закона ред. В случая с Разпореждане за извършване на предварителна проверка по преписка №1729/15 на РП Ловеч от 20.10.2015г. с правно основание чл.145 от ЗСВ – прокурор от РП Ловеч е разпоредил да се извърши проверка по преписка №1729/2015г. по описа на РП Ловеч, образувана по жалба на Ц.Р. ***. Видно от цитираното по – горе разпореждане е указано, предвид твърденията за притежавано от Б. огнестрелно оръжие, да се установи притежава ли същия съответно разрешително и за какво оръжие, както и по реда на ЗМВР да се извърши проверка на жилището му, за да се установи държи ли огнестрелни оръжия, както е посочено в жалбата. В тази връзка и по повод на цитираното по – горе Разпореждане на 29.10.2015г. на основание чл.83 от ЗМВР св. Д. е извършил проверка в помещение, находящо се в гр. Ловеч, мест. „Полето – Лагера”, обитавано от подс. Й., в хода на която проверка са били намерени вещи описани в съставения на същата дата Протокол за извършена проверка в помещения без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие. В протокола подс. Й. е вписал собственоръчно, че няма възражения, искания и бележки, както и че, „Пушката, газовият пистолет и боеприпасите са останали след смъртта на баща ми. Той почина при 5 години. Съхранявал съм ги без да ги използвам.”.. Извършеното действие не съставлява действие по НПК. В случая по повод изготвената докладна записка с №УРИ 1762зм-662/15г., екз.1/30.10.2015г. от св. С.Д. ***, относно работа по преписка №1762зм-662/15г. по описа на РУ Ловеч на 27.11.2015г. с Постановление за образуване на досъдебно производство по преписка №1729/2015г. на РП Ловеч е образувано настоящето досъдебно производство, като прокурор от РП Ловеч е преценил, че са налице предпоставките за образуване на ДП, а именно, налице е „1. Законен повод – чл.208, ал.1 от НПК - съобщение за извършено престъпление до РП Ловеч” и „2. Достатъчно данни – чл.211, ал.1 от НПК, съдържащите се в материалите по преписка №1729/2015г. по описа на РП Ловеч”. Видно от извършените в хода на разследването действия по ДП №662/2015г. по описа на РУ Ловеч, предмета на престъплението е бил приобщен като веществено доказателство по делото с Протокол за доброволно предаване от 11.01.2016г., с който св. М. е предал въпросните 108 бр. малокалибрени патрони 22 L.R. на разследващия полицай, за да се присъединят като веществени доказателства към новообразуваното досъдебно производство срещу подсъдимия. Относно протокола за доброволно предаване, съдът намира за необходимо да отбележи, че действително доброволното предаване не е посочено като способ за събиране и проверка на доказателства в разпоредбата на чл.136 от НПК. Но, както правната теория, така и практиката на ВКС приема обстоятелството, че с оглед своята специфика и предназначение, протокола за доброволно предаване следва да се цени като писмено доказателствено средство. Безспорно веществените доказателства, каквито в случая са 104 бр. малокалибрени патрони, калибър 5,6 мм /”22 Long Rifle”/, са предмет на извършеното престъпление. Факт е, че протоколът за доброволно предаване не възпроизвежда доказателства, както писмените доказателствени средства или веществените, но дава процесуална легитимация на приобщаването на веществените доказателства, като установява връзката на материалните факти с обстоятелствата по делото. Не са редки случаите, в които веществените доказателства не се приобщават към доказателствата по делото чрез протоколите за оглед, претърсване или изземване, обиск или чрез изготвянето на фотоснимки, видеозаписи и др. Но пък се представят от свидетели или самия обвиняем. Тогава разследващият орган следва да се произнесе с акт, който да удостовери прилагането им по делото и това е протокола за доброволно предаване. Именно поради ролята му да попълни доказателствената съвкупност с всички налични доказателства, относими към предмета на доказване, не може да се отрече неговата принадлежност към действие по разследването, когато е извършено в рамките на наказателното производство. Тези доводи обуславят и принадлежността на протокола за доброволно предаване към писмените доказателствени средства. В тази насока е и практиката на ВКС обективирана в Р-192/2012г. на ІІ н.о., Р-454/2010г. на І н.о., Р-204-2010г. на ІІ н.о., Р-358-2009г. на І н.о. Гореизложените доводи обуславят извода, че веществените доказателства в настоящия случай, са приобщени към доказателствения материал при спазване изискванията на НПК. Останалите възражения на защита свързани с наличието или не на основанията на чл.83 от ЗМВР при извършване на полицейската проверка не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са свързани с извършването на предварителна проверка по преписка №1729/2015г. по описа на РП Ловеч, върху която съдът в това производство е недопустимо да взема отношение и да подлага на анализ действията по проверката.

Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.В.Р., С.Д.Д. и И.К.М.. От приобщените по реда на чл.282, ал.3 от НПК заключения по изготвените в хода на ДП балистическа експертиза №11/16г., и съдебно балистически експертизи №33 и №34, от дадените от подсъдимия обяснения, от веществените доказателства по делото.

Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми от страна на подс. Й., неговото ниско правосъзнание.

За престъплението по чл.339, ал.1 от НК е предвидено наказание от две до осем години лишаване от свобода.

Обществената опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасното боравене с общоопасни средства, каквито са огнестрелните оръжия и боеприпасите, засягащи и потенциално застрашаващи живота и здравето на гражданите. От тук следва извода, че „държането” на боеприпаси, при хипотезата на чл.339, ал.1 от НК представлява престъпление с немалка степен на обществена опасност, която не следва да се подценява и омаловажава. При уреждане на съставомерните признаци на същите, законодателят е отчел действащите в страна и в момента обществени отношения, необходимостта от по-интензивна защита на телесния интегритет на гражданите от увреждания, включително и случайни такива, посредством такива източници на повишена опасност, каквито се явяват огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях. Именно поради това и са налице редица строги изисквания, както във връзка със самото придобиване на възможност за съхранение и носене на оръжия и боеприпаси, така и по отношение на режима на тяхното съхранение точно с цел охрана на значим обществен интерес, поради което възражението направено в тази насока е неоснователно.

Съдът прецени, че в случая на подс. Й. следва да бъде наложено наказание на   2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Тъй като подс. Й. не е осъждан на наказание лишаване от свобода, и с оглед данните по делото, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

При индивидуализацията на наказанието "лишаване от свобода", съдът съобрази високата обществена опасност на деянието, чистото съдебно минало, отегчаващи отговорността обстоятелства – не се констатираха. Не се констатираха и други смекчаващи вината обстоятелства.

             Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия Й., че е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Й. определеното по - горе наказание.

При този изход на процеса, съдът присъди Веществените доказателства - хартиен плик, запечатан със силиконов печат с надпис „ЕКД 10-15 МВР”, съдържащ 3 броя кутии със 104 броя гилзи и 4 броя негодни за стрелба патрони и въздушна пушка „Лонг Бранд” 5,5 мм без номер, с монтиран заглушител, да бъдат отнети в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат предадени на служба „КОС” при РУ Ловеч и унищожени по  предвидения в закона ред.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Й. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч, сумата от 511,40 лева за балистични експертизи.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.

           

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: