Решение по дело №2806/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 18 ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/.

 

Образувано е по жалба с вх. № 18317/21.12.2023 г. от С. П. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез служебен защитник адв. М. Д., против Задължително предписание /ЗП/ № П/Д-В-001/06.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, с което на основание чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЗДет, вр. чл. 18 ал. 4 от ППЗЗДет е предписано на жалбоподателката 1. Да съдейства на служителите на Отдел ЗД; 2. да участва в организираните срещи за ползване на социалната услуга, „социална услуга в общността „Терапия и рехабилитация. Застъпничество и посредничество.“, предоставена от ЦОП на територията на [населено място], където е насочена със заповед на ДСП - Варна № ЗД/Д-В-010/10.01.2023г. и 3. да съдейства за изпълнение на определения РЛО на детето й В. Я. с неговия баща С. Я., съгласно влязло в сила решение на Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 358/2022г.

Жалбоподателката твърди нищожност на Задължителното предписание с аргументите, че задължението по т. 3 от същото е безпредметно, тъй като задължението й за осъществяване на режим на лични отношения, произтича от влязлото в сила съдебно решение по делото от Окръжен съд – Варна. Твърди се нищожност и на предписанията по т. 1 и т. 2, тъй като същите се основават на невлязла в сила заповед, която е предмет на оспорване по административно дело № 802/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Същото към момента се намира във Върховен административен съд, за произнасяне по касационна жалба на жалбоподателката. В случай, че съдът не установи нищожност, се прави искане за отмяна на Задължителното предписание като незаконосъобразно. С допълнение към жалбата доразвива аргументите си за това, че предписанието е ненужно и противоречи на духа и целта на закона, а именно, че липсата на срещи на детето с баща му в периода месец септември 2022 г. до м. януари 2023 г. се дължат единствено и само на недоброто здравословно състояние на детето, което е приоритет за майката и понастоящем срещите с бащата се осъществяват редовно. В съдебно заседание оспорващата не се явява, процесуалният й представител адв. Д., поддържа жалбата на изложените в нея и допълнението основания и пледира за отмяна на оспорения акт.

Ответникът - Директор Д “СП“ - Варна, чрез гл. юрисконсулт Е. С., оспорва жалбата. Излага съображения, че предписанието е издадено след отказ на майката от ползването на заявената социална услуга – съдействие за изпълнение на режим на личен контакт. Твърди, че издаването на ЗП не е последица от издадената заповед, а е самостоятелен акт, който се издава, когато се установи дете в риск, каквото в случая са установили органите на дирекцията. Поддържа, че ЗП е акт на подкрепа и е от полза за детето и родителите. Моли за отхвърляне на жалбата.

Заинтересована страна – бащата С. П. Я., чрез пълномощника си адв. В., оспорва жалбата. Излага съображения, че и трите точки от ЗП са изцяло в интерес както на детето, така и на двамата родители, както и че не е отпаднала необходимостта от изпълнението му. Независимо от това, че жалбоподателката от средата на м. декември 2023г. не препятства срещите на бащата с детето, това не е трайна промяна в поведението й и необходимостта от изпълнение на предписанието не е отпаднала. Моли за отхвърлянето на жалбата.

 

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото доказателства, процесното Задължително предписание е съобщено на С. Б. на 09.04.2023г /л. 57 от адм. преписка/. Същата е предприела оспорване по административен ред в законоустановения срок, като с Решение № 03-РД06-0046/18.10.2023г. на Директора на Агенция „СП“ жалбата е отхвърлена. Решението е съобщено на Б. на 11.12.2023г. /л. 114 от адм. преписка /, а жалбата против ЗП е подадена до съда на 21.12.2023г. От изложеното следва, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и пред надлежния съд, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.

Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка: Жалбоподателката С. Б. е майка на детето В. С. Я., [ЕГН]. Същото е родено от съвместното й съжителство със заинтересованото лице С. П. Я., вписан в акта за раждане като баща на детето. След раздялата на двамата родители, с Решение № 1512/01.11.2021г. по гр. д. № 3182/2021г. на ВРС упражняването на родителски права над детето В. е предоставено на майката, като са определени размер на дължимата от бащата издръжка и режим на личен контакт на бащата с детето. След предприето съдебно оспорване, с Решение № 1092/19.08.2022г.по гр. д. 358/2022г. състав на ВОС в една част е отменил, а в друга е потвърдил решението на ВРС, като е определил диференциран режим /съобразно възрастта на детето/ на лични отношения с бащата. Решението е влязло в сила на 15.10.2022г. На 26.10.2022г. по искане на бащата е издаден изп. лист за определения от съда режим на лични отношения между него и детето.

На 05.12.2022г. С. Я. е подал до Дирекция „СП“ заявление с искане за компетентна намеса и помощ да осъществява режима на лични отношения със сина си, съобразно решението на ВОС, което към момента майката не изпълнява. В резултат на отправена до двамата родители покана /л. 24 и 25 от адм. преписка/ на 14.12.2022г. е проведена среща между същите в присъствието на психолог и социален работник. Предмет на срещата е бил подаденият от бащата сигнал, а резултатите от същата са обективирани в Протокол от посочената дата /л. 26 от адм. преписка/. На прочетеното заявление от бащата, майката е обяснила, че детето боледува често, като е изразила несъгласие в тези моменти режима на личен контакт да се осъществява в дома й. Представила е 3 бр. амбулаторни листи. От своя страна Я. е заявил, че винаги се съобразява със състоянието на детето, но желае да го вижда. На двамата родители е предоставена възможност да вземат решение, което да удовлетворява всички. Психологът им е разяснил, че с неспазването на режима се нарушават правата на детето. Обяснени са им последиците от невъзможността сами да определят начин за решаване на възникналия проблем. Предвид липсата на конкретни предложения от страна на родителите, на същите са предоставени заявления за ползване на социална услуга. Заявленията са попълнени и от двамата, с искане за съдействие за изпълнение на режима на личен контакт. На 16.12.2022г. майката е подала ново заявление /л. 39 от адм. преписка/, с което се е отказала от социалната услуга, с мотива, че не желае на срещите да присъства трето лице /социален работник/.

След анализ на сигнала, на проведените срещи, на представените документи и извършена проверка на място, е изготвен доклад от социален работник, съгласуван с началник отдел ЗД /л. 36-38/. В същия е отразено, че детето живее в много добра среда, като в полаганите за него палеативни грижи, липсват пропуски. Констатирано е, че майката С. Б. полага усилия в осигуряването на подходящи условия за грижа и задоволяване на ежедневните му потребности. Същевременно с това в поведението й се наблюдава свръхпротективност по отношение на детето и невъзможност да осъзнае последствията за В. от липсата на контакт с другия му родител. Посочено е, че участието на бащата в живота на детето е силно ограничен, поради две причини – свит режим на лични отношения, определен със съдебното решение и липсата му на изпълнение, поради поведението на майката. Същата категорично отказва да съдейства за изпълнението на режима на лични отношения в моменти когато В. е болен, като заявява, че детето боледува непрекъснато и дълго. Констатирано е, че взаимоотношенията между двамата родители са силно конфликтни, което не се отразява добре при решаване на въпроси свързани с него. В заключение е прието, че липсата на редовен и пълноценен контакт между В. и баща му и неизпълнението на определения от съда РЛО, биха могли да доведат до развитие на Синдром на родителско отчуждение при детето. Именно с цел превенция развиването на този синдром и предвид принципно изразеното от родителите желание за насочване към социална услуга, в доклада е направено предложение родителите да бъдат насочени към такава услуга, съгласно Закона за социалните услуги, без към този момент спрямо детето В. да се предприема мярка за закрила по Закона за закрила на детето.

На 20.12.2022г. от бащата е постъпил нов сигнал /л. 41 от адм. преписка/, приет устно и заведен от социален работник.

С Протокол от 20.12.2022г. /л. 40 от адм. преписка/, във връзка с няколкото постъпили сигнала и доклада, е взето решение за насочване на майката към социална услуга, както и да се предприеме мярка за закрила на детето, след нова оценка. Такава е направена с нов доклад от 21.12.2022г. /л. 42-44 от адм. преписка/. В същия, като е описана горната фактическа обстановка и като е констатирано, че за периода от 15.09.2022г. до 05.12.2022г. бащата е виждал сина си само на 19 и 20.11.2022г., както и отказа на майката от социална услуга, която да подпомогне преодоляване на констатираните проблеми и пропуски във взаимоотношенията родители–дете, е отправено предложение до Директора на Д „СП“ за насочване на майката и детето към подходяща социална услуга в общността.

На 09.01.2023г. от бащата е подадено Заявление за ползване на социална услуга – терапия и рехабилитация „Застъпничество и подкрепа“ /л. 46 от адм. преписка/. От същата дата е и Доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете /л. 50-52 от адм. преписка/, в който при отразяване на горните обстоятелства и констатирана липса на промяна в поведението на майката, е изведен извод за наличие на риск от родителско отчуждение и възникнала необходимост в тази връзка от предприемане на мярка за закрила по отношение на малолетния В., на основание чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗЗДет и насочване на детето и родителите към подходяща социална услуга „Терапия и рехабилитация“, със заповед на Директора на Д „СП“-Варна, като е направено и предложение при отказ на майката за сътрудничество, да бъде издадено Задължително предписание по чл. 18 ал. 4 от ППЗЗДет.

На 10.01.2023г. от А „СП“ е изготвен План за действие /л. 48-49 от адм. преписка/, с очертаване на краткосрочни и дългосрочни цели и начин на работа с родителите. Издадено е и Направление за ползване на социална услуга /л. 53 от адм. преписка/. Издадена е Заповед № ЗД/Д-В-010/10.01.2023г., с която детето и родителите му са насочени към ползване на услуга терапия и рехабилитация „Застъпничество и подкрепа“. Заповедта е оспорена и е предмет на адм. дело № 802/2023г. на Административен съд Варна. Производството по делото не е приключило, тъй като решението е обжалвано пред Върховен административен съд и към настоящия момент е висящо.

Въз основа на Доклада от 09.01.2023г. Директорът на Д „СП“ Варна издава оспорения акт – ЗП № П/Д-В-001/06.02.2023г., с което на майката С. Б. е предписано 1. Да съдейства на служителите на Отдел ЗД; 2. да участва в организираните срещи за ползване на социалната услуга, „социална услуга в общността „Терапия и рехабилитация. Застъпничество и посредничество.“, предоставена от ЦОП на територията на [населено място], където е насочена със заповед на ДСП - Варна № ЗД/Д-В-010/10.01.2023г. и 3. да съдейства за изпълнение на определения РЛО на детето й В. Я. с неговия баща С. Я., съгласно влязло в сила решение на Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 358/2022г.

След връчване на ЗП, е предприето оспорване по административен ред, с твърдения, че задълженията по т. 1 и т. 2 от него произтичат от невлязлата в сила заповед, а по т. 3 - не е възпрепятствала РЛО и доколкото детето вече е по-добре, срещите вече се провеждат системно. С Решение № 03-РД06-0046/18.10.2023г. Директорът на Агенция „СП“-Варна е отхвърлила жалбата с мотиви за нейната неоснователност.

В резултат на горното, ЗП са оспорени и пред съда, като по жалбата е образувано настоящото производство.

С оглед указаната от съда доказателствена тежест, в подкрепа на твърденията си жалбоподателката отново е представила амбулаторните листи и Епикриза, които са и по административната преписка. От същите се установява, че в периода 30.09.2022г. - 21.10.2022г. детето е било с хрема и кашлица, като на 31.10.2022г. е хоспитализирано с диагноза „Друга пневмония с неуточнен причинител“, от където е изписано на 05.11.2022г. в добро общо състояние. В периода 28.11.2022г. - 13.12.2022г. при прегледи е установено, че детето е с невисока температура и хрема. Представен е амбулаторен лист и от 16.01.2023г., при който отново е констатирана хрема и е назначено вземането на носен секрет.

В хода на съдебното производство от ответника са представени Протокол от преглед на оценката от 05.01.2024г., План за действие от 10.01.2024г., отговор от директор на ДТ № *****Варна, служебна бележка № 37/06.12.2023г., информация от личния лекар, в които е отразена актуална информация по казуса.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесното задължително предписание е валиден административен акт, като издадено от материално и териториално компетентен орган – Директорът на дирекция "Социално подпомагане" Варна, с оглед разпоредбата на чл. 18 ал. 4 от ППЗЗДет, която е посочена като правно основание за издаването му. Процесният административен акт е издаден в писмена форма и е мотивиран, като в него са посочени фактически и правни основания за издаването му. В оспореното предписание е посочено, че се издава на основание чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЗДет и чл. 18 ал. 4 ППЗЗДет.

Жалбоподателката не твърди и при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предписанието е издадено след покана, разговори и осигурена възможност за изразяване на становище и на двамата родители; извършена оценка на случая от съответните компетентни лица; изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание; изготвени заключителни и социални доклади и установена необходимост от ползването на социалната услуга при заявено нежелание от майката на детето да ползва предлаганата социална услуга.

Възраженията на жалбоподателката за нищожност на предписанието са неоснователни. Това, че РЛО е определен с влязлото в сила решение по в. гр. д. №358/2022г. на ВОС не е пречка за издаване на ЗП, тъй като предпоставка за него е отказ за сътрудничество от страна на родител за прилагане на мерките за закрила, когато родителите не могат сами да се справят с конфликта между тях, резултат от раздялата им. Не представлява основание за нищожност и твърдението за невлязлата в сила Заповед ЗД/Д-В-010/10.01.2023г., защото предмет на заповедта е насочване на детето и родителите към ползване на социална услуга, а издаването на ЗП не е обвързано от наличие или не на заповед, т.е. заповедта не е предпоставка за издаване на ЗП, нито пък наличието й прави недопустимо издаването на ЗП.

Съдът намира, че ЗП е издадено в съответствие с материалния закон и съответства на целта на закона, по следните съображения:

Оспореното предписание е издадено на основание чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЗДет От правна страна, в цитираната разпоредба е предвидено, че по този закон Дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18 ал. 1 от ППЗЗДет е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда /изброени в чл. 23 от ЗЗДет/ е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. Според ал. 2, мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 18 ал. 4 от ППЗДет е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на ДСП издава задължително предписание. Безспорно установено по делото е, че родителите на детето са разделени, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. Административният орган е приел, че е налице предпоставка за издаване на ЗП, тъй като са нарушени взаимоотношенията между родителите, установено е неизпълнение на съдебното решение от страна на майката, като даденото от нея съгласие за насочване към социална услуга за изпълнение на РЛО е оттеглено, което е отказ от сътрудничество по смисъла на посочената норма. Установена е потребност от оказване на психологическа и социална подкрепа за снижаване напрежението в общуването между родителите, консултиране на родителите за последиците от родителското отчуждение, което налага издаване на акта.

Приетото от административния орган се установява безспорно от събраните по делото доказателства. На практика жалбоподателката не оспорва констатацията за неспазване на установения със съдебното решение РЛО на бащата с детето. Същата обаче твърди, че това се дължи единствено на здравословното състояние на детето. Действително, събраните по делото доказателства установяват, че в определени периоди детето е боледувало. Това обаче не може да бъде основание за отказ да се изпълнява РЛО, както и да не се допускат служителите на дирекцията или да се отказва среща за осъществяване на подходящата за конкретния случай мярка за закрила на детето. Съдът намира, че възпрепятстване на контактите на детето с другия родител са предпоставка за възникване и затвърждаване на отчуждението. Безспорно, основният приоритет на родителите е здравето на детето, но в конкретния случай не се установява заболяване, което да е пречка за осъществяване на срещите с бащата, освен периода на хоспитализация. Установеното от службата като основен проблем е не здравословното състояние на детето, а „невъзможност за диалог между родителите и силно нарушени взаимоотношения“. Това стои и в основата на отказа на майката да съдейства за това, детето да се вижда с баща си. Това нейно поведение се определя като дефицит на родителския капацитет. Тези обстоятелства могат да доведат до поява на Синдрома на родителското отчуждение и до разрушаване на връзката между детето и бащата, което е във вреда и на двамата. Поради това, задължение на органите, на които по закон е възложено осъществяване на закрилата на децата е, да се прилагат всички възможни мерки, за да се осигури на всяко дете, което е поставено в риск от поведението на родителите си, ограничаване на възможността за родителско отчуждение и с оглед психоемоционалното си развитие детето да получава грижа и положителни преживявания с двамата си родители, независимо от това дали всеки или някой от тях има нов партньор в живота си и/или други деца /както е в случая с бащата/, особено когато самият баща настоява и търси връзката с детето си.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на предпоставка за издаване на процесното задължително предписание – отказ за сътрудничество на родител, от което следва изводът, че същото е постановено при правилно приложение и на материалния закон. Спазена е и целта на закона, тъй като с дадените задължителни преписания се цели осигуряване възможност за диалог между родителите по повод въпроси касаещи малолетното им дете, за да се обезпечи неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие и да се защитят неговите гарантирани и от закона права и интереси – на лични контакти и с двамата родители, в частност регулярни такива с бащата.

Предвид гореизложеното съдът счита, че ЗП е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата против него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. Б., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес] против Задължително предписание № П/Д-В-001/06.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.