№ 10
гр. Шумен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201351 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0869-002626/02.09.2021г., издадено от
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на М. Р. М., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неоснователно и незаконосъобразно, като в жалбата са изложени
подробни доводи за това.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за присъждане на направените
разноски. Административно наказващия орган, редовно призован изпраща упълномощен
представител, който оспорва жалбата и моли съда да преквалифицира деянието по
относимия текст на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДв.П и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.08.2021г. около 09,20 часа, по общински път № SHU2163, на км. 1+800, в
1
посока път I-7 Хитрино - Шумен – Върбак, жалбоподателя М. Р. М., при управление на
собственото си МПС л.а. “Нисан Алмера Тино”, с рег.№ Н 6905 ВХ, предприел
изпреварване на движещия се пред него, трактор „ЮМЗ“, управляван от свидетеля А. Д. Т..
При извършване на това изпреварване, жалбоподателя не осигурил достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното МПС – колесен трактор ЮМЗ6Л без
регистрационен номер и без № на рама, с прикачен инвентар балировачка и се блъснал в
предна лява гума на трактора, с което причинил ПТП. Жалбоподателя М. и свид. Т.
установили щетите от произшествието, които били само по автомобила на жалбоподателя –
съвсем леко предния десен калник хлътнал и увиснало дясно странично огледало, като
провели и разговор. Свидетелят Т. и жалбоподателя се качили и потеглили с превозните си
средства. Малко след това, обаче жалбоподателя сигнализирал на компетентните органи.
След пристигане на полицейски служители – свидетелите С. Б. С. и С. Н. Х., бил съставен
Протокол за ПТП № 1792347 от 21.08.2021г. Свидетелят С. С. съставил и Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 468990 от 21.08.2021г., в който
посочил, че с горното деяние, от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П не е осигурил достатъчно разстояние между своето и
изпреварваното ППС. Към преписката е приложен и снимков материал. Актът е подписан от
нарушителя, като е изложил възражения- не съм съгласен. Впоследствие се е възползвал от
законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. В същите посочва, че при предприетото от него изпреварване „..пуснал ляв мигач,
предприел изпреварване, изпреварил инвентара и задната гума на трактора, когато се
изравнил с предна гума на трактора, той кривнал в ляво, блъснал го в дясната страна на
калника и вратата. От удара навлязъл в тревните площи вляво, където спрял…“ По
възражението била извършена проверка и изготвена докладна записка, от която е видно, че
водачът, предприел изпреварването е допуснал нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно[1]наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 21-
0869-002626/02.09.2021г. от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на М.
Р. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДв.П, за нарушение на чл.42, ал.2, т.1
от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се установява от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, на водача на другото ППС - участник в
ПТП, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
2
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на представляващ жалбоподателя. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл.57 от ЗАНН. Административно[1]наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН,
реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П: “Водач, който изпреварва, е
длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство.” От доказателствата по делото може да се
направи извод, че жалбоподателят, по време на изпреварването, не е осигурил достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, в
нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П. Това се установява от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, предприели действия по установяване на
обстоятелствата. Същото е видно и от изложеното в обясненията, снети от другият водач,
както и от разпита му като свидетел. Посочената като нарушена - нормата на чл.42, ал.2, т.1
от ЗДв.П е относима към разглеждания случай, доколкото тя третира извършването на
маневра изпреварване, и задължава водача, предприел изпреварването, по време на
извършването му да осигури достатъчно странично разстояние между своя и изпреварвания
автомобил. При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и
обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят
М. Р. М. е извършил нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П. С оглед на всичко това съдът
намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, но счита че не е посочена правилната разпоредба на чието основание следва
да се санкционира нарушителя.
С атакуваното НП, за извършеното нарушение на водача е наложена санкция по
чл.179, ал.2 от ЗДв.П във вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 ЗДв.П, предвиждаща наказание за водач,
който, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Разпоредбата на т.5 на чл. 179 ал.1 от ЗДв.П регламентира „ не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението“. В НП е посочено предложение 5 на нормата на
чл.179, ал.1 от ЗДВП, което се отнася „за разминаване“, а предложение 6 се отнася именно
„за изпреварване“ . В случая АНО е наложил санкцията от 200 лева за неспазени правила за
разминаване, а е следвало да наложи санкция за неспазване правилата за изпреварване.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 8 от
3
16.09.2021г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г., в производствата по реда на раздел пети, глава
трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление
като бъде преквалифицирана санкционната разпоредба от чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5,
предл. 5 от ЗДв.П на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.6 от ЗДв.П.
С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД
МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-0869-002626 от 02.09.2021г. издадено от
Началник сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен, с което на М. Р. М. от ********, с ЕГН
********** на основание чл.179, ал.2 връзка с чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДв.П е било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5,
предл.6 от ЗДв.П за нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА М. Р. М., с ЕГН ********** от ******** да заплати по сметка на ОД
МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
4
изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5