№ 933
гр. Сливен, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102377 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 432 ал.1, във вр. с чл. 498
ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493 ал.1 т.1 предл.2-ро и т.4 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата В. И. Т. е единствена рождена сестра на
В.И.Т., починал на 17.06.2020 г., вследствие на ПТП, настъпило на същата дата. Образувано
било ДП № 723/2020 г. по описа на РУ на МВР Сливен, като впоследствие наказателното
производство било пренесено за разглеждане пред Окръжен съд Сливен, за което е било
образувано НОХД № 301/2021 г. По така образуваното наказателно производство била
постановена Присъда № 16/02.11.2022 г., с която подсъдимият И. И. И. бил признат за
виновен за това, че на 17.06.2020 г. в гр. Сливен, на бул. „Бургаско шосе“, при управление
на МПС - лек автомобил марка „Пежо 307“, с peг. № ..............., нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.И.Т., като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия -
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ап.1 от
НК. За извършеното престъпление, на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да
заплати на ищцата В. И. Т. направените от нея разноски по делото общо в размер на 1 300
лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство и защита.
На основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 1 и чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила пред ответния застраховател „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
застрахователна претенция за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от загубата на нейния единствен брат В.И.Т., чиято
гражданска отговорност била покрита от сключената комбинирана застрахователна полица
№ BG/06/120000424673 с дванадесет месечен период на застрахователно покритие, считано
от 00,00 на 06.02.2020 г. до 23,59 на 05.02.2021 г. Отделно от застрахователната претенция
за причинените й неимуществени вреди, ищцата депозирала и застрахователна претенция за
1
изплащане на парично обезщетение в размер на причинените имуществени вреди,
обективирани в сторени от нея разноски за процесуално представителство от повереник в
досъдебното и съдебното производство, както в причинените вреди на мотопеда, който е
бил управляван от пострадалия В.И.Т. преди и към момента на настъпване на
горепосоченото ПТП.
До ищцата било изпратено писмо изх. № 0-92-2552/21.02.2023 г., изходящо от ЦУ на
ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с което й се съобщавало, че от
представените документи, не се установявали по категоричен и безсъмнен начин факти и
обстоятелства, обосноваващи включването на В. И. Т. в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение от смъртта на В.И.Т.. При съпоставката на предявената претенция с
обективните критерии посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ, не можело да се направи категоричен извод за съответствие
обуславящо изплащане на застрахователното обезщетение.
Твърди се, че в настоящия случай така възприетата теза от застрахователя се
определя като преднамерено необективна и във всички случаи неморална. Сочи се, че
изразеното становище в цитираното писмо от страна на ответния застраховател се отличава
преди всичко с подбрана и преднамерена избирателност на определени текстове от
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, до степен на
подмяна на неговото същностно съдържание.
Предвид изложеното се моли съда, след като се убеди в изложените твърдения,
съобразно доказателства по делото, както и на основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал.
3 от КЗ, във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро и т. 4 от КЗ и чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД,
да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. И. Т., както следва:
- Сумата в размер на 20 000 лева, съставляваща част от общо причинените й
изключително тежки и непоправими неимуществени вреди, свързани с причинената на
17.06.2020 г. смърт на нейния брат В.И.Т., като този иск се предявява като частичен от иск за
сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от
датата на увреждането 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане;
- Сумата в размер на 4 465 лева, представляваща причинени на ищцата имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване
на исковите претенции в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от процесуален представител
на ответното дружество, който намира предявените искове за процесуално допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.
Оспорва правната легитимация на В. И. Т. - сестра на починалия, да претендира и
получи застрахователно обезщетение в условията на изключителност на взаимоотношенията
й с починалия си брат, съобразявайки се с постановеното с Тълкувателно решение № 1/ 2016
г. на ОСГНК на ВКС. Сочи, че съобразно Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69
г., които не са загубили правната си сила, сестрата на починалия няма правна легитимация
да претендира обезщетение. Условието по тълкувателното решение е особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение, като се сочи съдебна практика.
Твърди, че от исковата молба и приложените към нея доказателства не се установяват
факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищцата да получи застрахователно
обезщетение за смъртта на В.И.Т. и счита, че в случая не са налице критериите по
Тълкувателно решение № 1/2016 г., а именно: изключителни обстоятелства, различни от
обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат
присъждане на обезщетение на ищцата.
2
Сочи, че от описаното в исковата молба не става ясно въз основа на какви житейски
обстоятелства, ищцата твърди изключителност във връзката, която е имала с брат си В..
Изложените съображения били общо формулирани, без да съдържат каквато и да е
конкретика, не били изяснени всички въпроси относно семейното положение на починалия
и сестра му, евентуално споделяне на едно домакинство или пък изключителни отношения
между двамата в тяхното детство.
На следващо място в условията на евентуалнот, прави възражение за съпричиняване
към настъпването на деликта от страна на пострадалия. Сочи, че същият е нарушил грубо
разпоредби и забрани на ЗДвП и с това пряко и непосредствено е съпричинил деликта,
поставяйки се сам в опасност.
Твърди, че пострадалият е управлявал собствения си мотопед без предпазна каска и
че при използвана каска от пострадалия, същият е нямало да получи травматичните
увреждания в областта на главата по степен и вид, с което е съпричнинил настъпването на
вредоносния резултат.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, доколкото счита, че
същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения,
включително и от ВКС.
Отделно, в условията на евентуалност счита, че предявеният размер не е редуциран с
приноса на пострадалия за настъпването на деликта и отделно към настъпването на
вредоносния резултат.
Оспорва размера на претенцията за имуществени вреди.
Оспорва и исковете за лихва за забава като акцесорни на главните, доколкото
неоснователността на главните искове води до неоснователност на акцесорните.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно с всички законови последици,
поради липса на правна легитимация на ищцовата страна, а в условията на евентуалност
моли същите да бъдат редуцирани като неоснователно завишени, както и да бъде отчетено и
значителното съпричиняване към деликта и към вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Претендира разноските по делото.
В с.з. ищцата, лично и чрез процесуален представител моли съда да уважи
предявения частичен иск. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответното дружество, се представлява от процесуален представител, който моли
съда да отхвърли иска като недоказан. Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници, щцата В. И. Т. е единствена рождена сестра
на В.И.Т., починал на 17.06.2020 г.
Образувано е ДП № 723/2020 г. по описа на РУ на МВР Сливен, като впоследствие
наказателното производство било пренесено за разглеждане пред Окръжен съд Сливен, за
което е било образувано НОХД № 301/2021 г.
По така образуваното наказателно производство е постановена Присъда №
16/02.11.2022 г., с която подсъдимият И. И. И. бил признат за виновен за това, че на
17.06.2020 г. в гр. Сливен, на бул. „Бургаско шосе“, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Пежо 307“, с peг. № ..............., нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.И.Т., като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1,
б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ап.1 от НК. За извършеното
3
престъпление, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на
ищцата В. И. Т. направените от нея разноски по делото общо в размер на 1 300 лева,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство и защита.
На основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 1 и чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила пред ответния застраховател „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
застрахователна претенция за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от загубата на нейния единствен брат В.И.Т., чиято
гражданска отговорност била покрита от сключената комбинирана застрахователна полица
№ BG/06/120000424673 с дванадесет месечен период на застрахователно покритие, считано
от 00,00 на 06.02.2020 г. до 23,59 на 05.02.2021 г. Отделно от застрахователната претенция
за причинените й неимуществени вреди, ищцата депозирала и застрахователна претенция за
изплащане на парично обезщетение в размер на причинените имуществени вреди,
обективирани в сторени от нея разноски за процесуално представителство от повереник в
досъдебното и съдебното производство, както в причинените вреди на мотопеда, който е
бил управляван от пострадалия В.И.Т. преди и към момента на настъпване на
горепосоченото ПТП.
До ищцата било изпратено писмо изх. № 0-92-2552/21.02.2023 г., изходящо от ЦУ на
ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с което й се съобщавало, че от
представените документи, не се установявали по категоричен и безсъмнен начин факти и
обстоятелства, обосноваващи включването на В. И. Т. в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение от смъртта на В.И.Т.. При съпоставката на предявената претенция с
обективните критерии посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ, не можело да се направи категоричен извод за съответствие
обуславящо изплащане на застрахователното обезщетение.
Приети са като доказателство приходна квитанция от 20.06.2020 г. за сумата 60 лева-
такса гробно място, приходна квитанция от същата дата за сумата 70 лева за погребение,
фактура от 20.06.2020 г. за сумата 885 лева за погребение, оферта за изработка и монтаж на
паметник за 1150 лева.
С решение от 25.06.1992 г. по гр.д. гражданския брак на ищцата е прекратен по
взаимно съгласие.
Представено е копие от пълномощно от 12.01.2005 г. с което В. Т. е упълномощила
брат си да я представлява пред ОББ АД, като внася и тегли без ограничение суми от нейната
сметка.
С нотариално заверено пълномощно от 08.07.2005 г. ищцата е упълномощила брат си
да учреди от нейно име договорна ипотека върху апартамент в гр. .......................... С
пълномощно от 20.09.2019 г. В.Т. е упълномощен от сестра си да го представлява при
сключване на договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти.
Видно от приетото като доказателство удостоверение за промени настоящ адрес,
ищцата за периода от 18.10.2000 г. до 02.03.2022 г. е с регистриран настоящ адрес в Гърция.
От 02.03.2022 г. настоящия й адрес е в гр. .................... В.Т. е с непроменян настоящ адрес
гр. .............................
Майката на ищцата- Минка Т. е починала на 27.11.2001 г., а баща й И. Т. през 2009 г.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Т.З., дъщеря на ищцата сочи, че В.Т. е брат на майка й и както
тя, така и майка й винаги са имали много тясна връзка с него. С майка й винаги са си имали
доверие през годините. Била с автоимунно заболяване, през времето когато съм била по
4
болници, по операции, той винаги е бил с нея. Майка й поддържала връзка с него. През
годините няколко пъти му била правила пълномощни във връзки с различни действия. Едно
от нещата била къщата, в която вуйчо й живеел. Тя била наследствена и майка й имала част
от нея. Той движел всички неща с тенденцията да живеят заедно след като тя се пенсионира.
Имали планове да живеят заедно в къщата, защото през годините той не можал да създаде
семейство. Чували се постоянно, имали сплотена връзка. Винаги се били допитвали двамата.
Вуйчо й нямал по-близък от майка й. Тя била сразена в деня, в който й съобщила. От
момента когато пътувала и пристигнала, защото била в Гърция, нямала спомен как се била
качила на самолета и как била пристигнала за погребението. От няколко години била в
Гърция. Понякога шест месеца не се връщала, понякога година. Понесла изключително
тежко смъртта му и все още й било тежко. Имали тясна връзка, имали постоянна
комуникация, помощ. Имали си доверие. Вуйчо й в момента живеел в къщата, почти всеки
ден минавала покрай него да го види. Майка й е била и в апартамента при нея и в Гърция, а
след като родителите им починали, започнала да ремонтира долния етаж на къщата.
В показанията си свид. А.Л. сочи, че е втори братовчед на В. и В.. Живеели на една и
съща улица, много били близко като къщи и като преки и родствени отношения В. го
чувствал като голям брат. Ищцата и В. имали много силна връзка, отношенията им били
страхотни, емоционални. В. се грижел за нейната дъщеря като за собствено дете, тъй като тя
имала автоимунно заболяване. Той нямал деца и я приемал като собствено дете. Отнасял
към сестра си за съвети, уникални отношения имали, както емоционални така и материални.
Ищцата не била на себе си и в деня на погребението и месеците след това. В момента, в
който станело въпрос за него, тя се разстройвала, започвала да плаче, разтрепервала се и още
не можела да го понесе това нещо. В. бил много загрижен и й помагал във всяко едно
отношение не само за къщата, а и за други неща. Преди смъртта му не била в България. Не
знае колко често е отсъствала от България. Налагало се да ходи да изкарва пари, защото за
мястото, което купили до къщата им, имали нужда от финанси. Ищцата била човека, който
оставил пари на В. да откупи мястото. Давала била средства за ремонт, давала била средства
на В. да откупи мястото, да отремонтира цялата къща. Тя била човека, който изкарвал по
някакъв начин пари дали в България или в чужбина и давала на В.. Знае, че майка му й е
давала лексотани и валериани, защото са близки. Не знае дали е ползвала специализирана
медицинска помощ или не.
В показанията си свид. А.А. сочи, че познава ищцата, В.Т. също, били отлични
приятели. Често се виждали и се събирали и така ставало въпрос за взаимоотношенията им,
за плановете им за в бъдеще и това, което знае било, че със сестра си били в прекрасни
взаимоотношения. В. бил чудесен човек, личност интересна, с много познания и много
умения и сърцат. За взаимоотношенията със сестра му знае, защото са си говорили, защото
бил сам, нямало жена с него и когато го съветвал да не живее сам, той казвал, че има
семейство - имаше предвид сестра си и племенницата и и плановете, които имали да живеят
заедно в бащината им къща. Имали си доверие и то не малко. При тях разликата била малко
по-голяма и наистина сестра му му е помагала много и го е гледала като мъничък, връзката
им е била много силна. Час преди произшествието, два, се видели с В.. Той дошъл в тях да
обсъждат цветовете на новия мотор - стягал стар мотор. Говорили си, при което той тръгнал
за жигльор на моторчето, което карал в момента. Карал една симсонка, с която дори
катастрофирал. Казал, че придърпвала на високи обороти, не вървяла добре и тръгнал към
Я., който имал магазин до военния стадион, близо където станал инцидента. Свидетелят
сочи, че е отишъл на място малко след катастрофата. Носел танкистка или парашутистка
каска, тя била с предпазни ребра по нея, кожена. Бил с нея, винаги с нея си карал. Видял я,
до него била каската. С В. се познавали от деца. По-късно вече, може би след казармата, се
запознал по-отблизо с родителите му и със сестра му. Били са много близки приятели и си
имали техните теми, защото се занимавали с мотори, отделно и с други занаятчийски
истории. Към всичките си приятели, към родителите си бил сърцат. Били маняци на тема
5
двигателят да работи като часовник. При тях удоволствието от мотора било не само да го
карат, а и да го поправят и да се грижат за него. Моторът си вървял перфектно, но на високи
обороти не можел да вдига висока скорост, защото не му достигало горивото и на високи
обороти прекъсвал малко. Каската лежала настрани до него.
В показанията си свид. И. И. сочи, че си спомня за ПТП на 17.06.2020 г. Прибирах се
от работа към къщи, движел се от ЖП-гара към „Стоян Заимов“. На самото кръстовище на
„Бургаско шосе“ и улицата, трябвало да продължи направо, за да влезе в кв. „Заимов“.
Спрях на знака „стоп“, движението било много натоварено, след това се изместил в дясната
лента напред, имало кола на кръстовището, която му направила знак, че ще го пропусне,
понеже били наредени автомобилите, които идвали от кв. „Дружба“ и от Бургас и завивали
към ЖП-гарата, тогава се изместил напред, за да може да пресече и там се случил инцидента.
Свидетелят твърди, че не се бил движил когато настъпил инцидента. Мотора не можел да
прецени с каква скорост се е движел. Било описано в експертизата, че се е движил с 62 км/ч.
Моториста бил без каска. Имал нещо подобно на някакъв шлем, който бил закачен на
кормилото. Не може да каже дали е имал включени светлини мотора. Не видял мотора, след
удара видял, че от там излетяло нещо. Проследил удара. Казва, че бил спрял и в него се
ударил мотоциклета. Не може да каже къде е настъпил удара между неговия автомобил и
мотопеда. Твърди, че не е съгласен с експертизите.
По делото е изготвена съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която
е видно, че скоростта на движение на мотопед „Симсон“ преди ПТП, е около 61 km/h, както
и към момента на удара.
Скоростта на движение на лек автомобил „Пежо“ към момента на удара, е около 8
km/h, като максимално достигнатата след потегляне от място е била около 13 km/h.
Опасната зона за спиране на мотопед „Симсон“ при определената скорост на
движение, е била около 43 m.
Мястото на удара е в лявата лента за движение на ниво от 6,8 m до 7,7 m преди
мерната линия и на 1,6 m вдясно от лявата граница на платното за движение /спрямо
продължението на разделителната ивица/.
В момента на навлизане на автомобила на платното за движение, мотопедът се е
намирал на разстояние около 49 m от мястото на удара. В този момент водачите на
автомобила и мотопеда не са имали техническата възможност да се възприемат поради
наличието на строителни машини в дясната лента за движение спрямо посоката на
движение на мотопеда.
В момента на открИ.е на възможността за взаимно възприемане, мотопедът е бил на
около 38 m от геометричното разположение към мястото на удара.
Водачът на лек автомобил „Пежо“ е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като спре и изчака преминаването на мотопеда. Водачът на автомобила е предприел
технически неправилна маневра за пресичане на платното за движение и лентата за
движение на мотопеда при наличие на знак стоп.
Водачът на мотопеда е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при
определената скорост на движение и открИ.е на видимостта към автомобила.
Опасната зона за спиране на мотопеда при 50 km/h е около 32 m.
Водачът на мотопеда е имал техническата възможност да предотврати ПТП при
скорост на движение от 50 km/h, като своевременно възприеме опасността и предприеме
спиране.
Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:
Пресичането на пътя с предимство от автомобила „Пежо“ без да пропусне движещия
се от лявата му страна и по пътя с предимство мотопед Симеон.
6
Навлизането на лекия автомобил „Пежо“ в опасната зона за спиране на мотопед
„Симсон“. Технически правилно е при пресичане на платното за движение по пътя с
предимство водачът на „Пежо“ да пропусне мотопеда и след това да пресече платното за
движение.
Движението на мотопеда със скорост над максимално разрешената за населено място.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че в резултат на настъпилото на 17.06.2020 г., около 15:30 часа ПТП на кръстовището
между булевардите „Бургаско шосе“ и „Илинденско въстание“, пострадалият В.И.Т. е
получил мотоциклетна травма (блъскане на мотопед отстрани отдясно с предните състави на
навлязъл в кръстовището без предимство лек автомобил), изразяваща се в следните телесни
увреждания:
Тежка съчетана травма със засягане на главата, гърдите, корема и крайниците;
Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: Разкъсно-контузни рани в лявата и дясна
половини на челната област, над веждите с размери 12 см; Разкъсно-контузна рана на челото
непосредствено над носната пирамида с размери 2-3 см, с физикални данни за счупване на
подлежащата черепна кост; Масивни охлузвания и кръвонасядания по гърба на носната
пирамида с данни от физикалното изследване за масивно, многофрагментно счупване на
носните кости; Масивни двустранни периорбитални хематоми и оток на меките тъкани;
Счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка; Кръвоизливи и
контузионни огнища в челните дялове на двете голямомозъчии хемисфери с нарушаване
целостта на мозъчната тъкан по основите им; Оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване в
големия тилен отвор на черепната основа;
Гръдна травма, изразяваща се в: Охлузвания на кожата и кръвонасядания в десните
предно-странична и задно-странична повърхности на гръдния кош; Охлузвания на кожата и
кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, в неговата лява половина;
Разкъсно-контузна рана с размери 4-5 см по предната повърхност на гръдния кош, над
гръдната кост; Кръвонасядания в горната половина и повърхностни кръвонасядания в
областта на горната лява половина на гръдния кош и в областта на ключицата; Масивни
мекотъканни и мускулни кръвонасядания предимно в горната дясна половина на гръдния
кош; Счупване на всички ребра от дясната половина на гръдния кош по две (предни и
предно-странични) фрактурни линии; Пневмоторакс в дясно (наличие на въздух в гръдната
кухина); Единични счупвания на ребра от лявата половина на гръдния кош; Счупване на
двете ключици; Кръвоизливи в средостението; Множество дълбоки контузионни огнища и
кръвоизливи на десния бял дроб; Хемоторакс (излив на 1 л кръв в гръдната кухина);
Контузии и кръвоизливи на левия бял дроб; Травматична руптура на перикарда;
Хемоперикард (500-600 мл кръв в перикарда); Травматична руптура на стената на лява
сърдечна камера, в близост до върха на сърцето, по нейната предна повърхност;
Кормена травма, изразяваща се в: Травматична руптура на капсулата и паренхима на
черния дроб в областта на предния му ръб; Хемоперитонеум (излив на / 1 л свободна кръв и
съсиреци в коремната кухина);
Контузи на крайниците, изразяващи се в: Масивно охлузване на кожата по предно-
страничната повърхност на бедрото на левия крак; Масивно дълбоко охлузване на кожата
под колянната става на левия крак с размери 7-8 дм; Охлузване на кожата по предната
повърхност на подбедрицата на десния крак, в нейната горна трета; Повърхностни
охлузвания на кожата по предно-вътрешната повърхност на глезенната става на десния крак
и по вътрешната повърхност на палеца на ходилото на същия крак.
Имайки предвид характеристиките и локализациите на телесните увреждания,
получени от пострадалия В.И.Т. и подробно описани по-горе може да се отговори, че
липсата на предпазна мотоциклетна каска има отношение и се е отразило на степента и
7
тежестта на черепно-мозъчната травма. Останалите телесни увреждания са се получили по
механизъм и са с такива локализации, които нямат отношение към това бил ли е
пострадалият Т. с правилно поставени и изправна предпазна каска на главата.
Леталният изход е настъпил в резултат на тежката съчетана травма, засягаща главата,
гърдите, корема и крайниците. Всички тези увреждания играят някаква роля в
танатогенезата. Следва да се отбележи, че гръдната травма е с такива характеристики, които
я определят като несъвместима с живота, т.е. тя самата е изиграла съществената и най-важна
роля за настъпването на смъртта на пострадалия Т.. С изключение на черепно-мозъчната
травма, всички други увреждания биха се получили по установения механизъм независимо
от това дали е бил пострадалият с предпазна каска на главата или не, а те както бе
отбелязано по-горе, играят водеща роля в настъпването на смъртта.
Описаните в отговора на първи въпрос телесни увреждания имат травматична генеза,
дължат се на механичното действие (удар, сътресение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети. При този вид мотоциклетни травми, през различните фази на произшествието
върху тялото на мотоциклетиста действат различни по своите характеристики травмиращи
сили. Видно от материалите по делото и от характеристиките на уврежданията и техните
локализации може да се направи извод, че същите са получени през втората фаза от този вид
пътнотранспортни произшествия. По тялото на пострадалия не са установени тежи телесни
увреждания, които да се дължат на директен удар от страна на лекия автомобил. В резултат
на първоначалния контакт между дясната странична повърхност на мотопеда и предните
състави на лекия автомобил, тялото на мотопедиста под действието на преносни
инерционни сили е полетяло нагоре, напред и леко наляво, след което е паднало със
значителна сила върху терена, най-вероятно предимно върху бордюра на разделителния
остров. За такъв механизъм на получаване свидетелстват характеристиките и локализациите
на уврежданията. Малката разлика между разрешената в населено място максимална
скорост и скоростта на движение на процесния мотопед „Симсон“, определена в
назначената по делото авто-техническа експертиза, не би повлияла съществено на
механизма на получаване на уврежданията, тяхната тежест и локализации и най-вероятно
отново биха били фатални за пострадалия В.И.Т..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на КЗ. По силата на
договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените имуществени или неимуществени вреди на трети
лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни
средства.
За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с
осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата.
С Тълкувателно решение № 1/2016/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС е разширен кръга на лицата, които са активно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило
сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите
8
до лицата, изброени в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на
ВС. Според т. 1 от решението материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В тълкувателното решение е
разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение
– само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на
починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
баба/дядо и внуци, братя/сестри. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек – баба/дядо, внук,
брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото
и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни.неимуществени вреди.
В частност –братята и сестрите са легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства са
създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
съдържание от традиционно съществуващите в българските семейства връзки между братя и
сестри, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по
повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай
на смърт на брат/сестра.
Безспорно се установи, че ищцата е единствена рождена сестра на В.И.Т.- поч. На
17.06.2020 г. , вследствие на ПТП, . Образувано е ДП № 723/2020 г. по описа на РУ на МВР
Сливен. Образувано е НОХД 301/2021 г. по описа на СлОС и постановено Присъда №
16.02.11.2022 г., с която подсъдимият И. И. И. е признат за виновен за това, че на 17.06.2020
г при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 50,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.Т..
От показанията на св. З.- дъщеря на ищцата става ясно, че майка й и брат й са имали
много тясна връзка, обичали се и си помагали – Правила му пълномощни във връзка с
различни действия. Пратила пари за закупуване на двор зад къщата и той движел всички
неща с тенденцията да живеят заедно, когато тя се пенсионира Вуйчо й нямал по близък
9
човек от сестра си, нямал жена и деца, родителите им починали. Майка й ходела и се
връщала в Гърция няколко години. Понякога шест месеца не се връщала, а понякога и
година Заявява, че майка й понесла изключително тежко смъртта на брат си. Родителите им
починали преди десет години.
Св. Лазаров сочи, че В. се грижел за племенницата си, която имала автоимунно
заболяване като свое собствено дете Със сестра си имали уникални отношения, както
емоционални, така и материално В. не била на себе си в деня на погребението. В моментите
когато ставало въпрос за него се разстройвала и започвала да плаче. В. бил много грижовен
и й помагал във всяко едно отношение, не само за къщата, а и за други неща. В. се налагало
да ходи извън България да изкарва пари, защото имали нужда от финанси за мястото , което
купили зад къщата. Предполага, че на В. не му стигала заплатата да направи тези ремонти.
В. била човека, който изкарвал пари дали в България или в чужбина и давала на В..
В показанията си св. А. също заявява, че В. и брат й са имали много близки
отношения, помагали са си. Тя била по- голяма и го гледала като малък.
Във всички случаи присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на брат/сестра предпоставя категоричен извод за наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, която се отличава по съдържание от типичните родствени
връзки в семейството, и проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя/сестри.
Анализът на свидетелските показания разкрива обичайна връзка, характерна за брат и
сестра. Ищцата е отсъствала през последните повече от двадесет години , работела в
чужбина, идвала си на шест месеца, а понякога и веднъж в годината. Установи се , че
родителите на ищцата са починали съответно през 2001 и 2009 г., поради което не може да
се приеме, че ищцата е полагала грижи за брат си като малък. Тя е осигурявала средства,
както за закупуването на двор в задната част на къщата, така и за извършването на ремонти
по нея. В тази връзка не са налице доказателства, ангажирани от ищцата, които да
установяват особени житейски ситуации или обстоятелства, довели до силно сближаване
между двамата до степен, при която ищцата като по-голяма сестра да е заместила изцяло
родителите си в грижата и възпитанието на брат си и да е имала доминиращо присъствие в
живота му.
При преценка на всички приети за установени по делото правнорелевантни факти,
съдът достигна до фактически извод, че в процеса на доказване са установени близките
отношения между ищцата и нейния починал брат, които се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа и емоционална близост. Установи се че макар и да са били разделени
през продължителни периоди от време последните години са поддържали нормални
човешки отношения. Безспорно е, че след смъртта на брат си, ищцата е била съкрушена и
още страда за загубата на брат си.
Изцяло в съответствие с нормалната човешка логика, а и следователно правно
обосновано се явява съждението, че с оглед на обстоятелството, че при настъпване на
процесното ПТП напълно естествено е ищцата да се е намирала в стресово състояние,
емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка., която изпитва и към
момента, когато се говори за В.. Но от събраните по делото доказателства не се установи, че
ищцата е поела грижата, вкл. издръжката за загиналия,. че е подпомагала брат си в
образованието му, професионалната и личностна реализация ,че взаимно и при съвместна
подкрепа са преодолявали значими житейски препятствия, за да могат техните отношения да
се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в
традиционното българско общество. Нещо повече, съдът не отрича и пренебрегва мъката,
която ищцата е изпитвали при смъртта на своя брат, но, както бе изяснено, за да възникне в
нейната патримониум субективно право за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет
10
/над обичайните/ негативни емоционални преживявания. И когато от събраните по делото
доказателства, съдът не установи тези превишаващи нормалните, обичайните болки и
страдания при кончината на много близък родственик, той прилага точно и правилно закона
съобразно задължителните за него тълкувателни разяснения.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни
съображения съдът достига до категоричния правен извод, че не е установено в процеса на
доказване, че ищцата е активно материално легитимирана съобразно критериите за
справедливост /пояснени и с ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/, да
получи заместващо обезщетение за претърпените болки и страдания от трагичната кончина
на нейния брат
Изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Несъмнено е, че внезапната загуба на близък родственик се
преживява тежко и е травматично събитие, което сочи за претърпени неимуществени вреди,
но липсват доказателства интензитетът и продължителността им да са такива, които да са
годни по естеството си да обосноват извод, че е налице основание да се направи изключение
от разрешенията, дадени от Пленума на ВС в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., и да се
признае на ищцата право да получи обезщетение за тези вреди..
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
следва се отхвърли.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да обсъжда възражението
на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
По предявеният иск за имуществени вреди.
Претендирани са имуществени вреди в размер на 4465 лева, от които 60 лева
заплатена такса за гробно място, 70 лева такса за извършване на погребение в стар гроб, 885
лева- заплатена цена за организация на погребение, траурни погреби , транспорт, 1150 лева
заплатена сума за изработване и монтаж на мемориален паметник, 1300 лева,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство в досъдебното и съдебно
производство и 500 за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
застрахователните претенции.
Предявеният иск за сумата 1300 лева, представляващи възнаграждение за
процесуално представителство в досъдебното и съдебно производство е неоснователен, тъй
като с присъда № 16/02.11.2022 г. по НОХД 301/2021 г. на СлОС, подсъдимия И. И. И. е
осъден да заплати на В. И. Т. разноски в размер на 1300 лева, представляващи
възнаграждение за процесуално представителство. Не са представени и доказателства за
заплащане на сумата 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
застрахователните претенции, поради което и тази претенция е неоснователна..
Предявените искове за имуществени вреди , представляващи такса за гробно място,
70 лева такса за извършване на погребение в стар гроб, 885 лева- заплатена цена за
организация на погребение, траурни погреби , транспорт, 1150 лева заплатена сума за
изработване и монтаж на мемориален паметник са недопустими и производството в тази
част следва да бъде прекратено, тъй като
Искът е предявен по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ и за него са относими нормите на КЗ в
сила от 01.01.2016 год Предвидена е допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС,
уредена в нормата на чл. 498, ал.3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на прекия иск
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
11
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от
законодателя с новия КЗ с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства.
Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. / В тази
насока е определение № 29711 от 15.11.2017 год. на СГС по гр.дело № 7479/2017 год.,
определение № 165 от 24.03.2017 год. по ч.т.дело № 306/2017 год. ТК, ІІ Т.О. на ВКС/.
В настоящият случай този срок към датата на подаване на исковата молба не е
изтекъл. Това е така, защото към датата на подаване на исковата молба -13.06.2023 год.
застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началният момент, от
който текат сроковете за произнасяне по чл. 496 от КЗ, съответно по чл. 498, ал.3 от КЗ.
Видно от доказателствата ,ищцата не е предявила надлежна извънсъдебна претенция,
отговаряща на изискванията на чл. 380 от КЗ
В подаденото до застрахователя заявление за изплащане на обезщетение е заявена
само претенция за неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 1300 лева за
процесуално представителство с досъдебното и съдебно производство, както и за сумата 500
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на застрахователни
претенции.
Предвид горното се извежда извод, че към датата на подаване на исковата молба не е
изтекъл срока по чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ с оглед на
което предявеният иск за имуществени вреди в общо размер на сумата 2165 лева се явява
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на процеса, ищцата следва да заплати на
ответника сторените разноски в производството за юриск. възнаграждение, което съдът
определя в размер на 350 лева, възнаграждение за вещи лица в размер на 874 лева, д.т. за
удостоверение в размер на 15 лева и адм. такса за удостоверения в размер на 7 лева..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. И. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
........................., против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, за осъждането на
ответника ДА ЗАПЛАТИ сумата 20000 /двадесет хиляди лева/ лева, предявен като частичен
от сумата 100 000, съставляваща част от общо причинените й изключително тежки и
непоправими неимуществени вреди, свързани с причинената на 17.06.2020 г. смърт на
нейния брат В.И.Т., , ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от
датата на увреждането 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. И. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
........................., против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, иск за осъждането на
ответника ДА ЗАПЛАТИ имуществени вреди в размер на сумата 1300 лева , представляваща
възнаграждение за процесуално представителство с досъдебното и съдебно производство и
сумата 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на
застрахователни претенции , ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на предявяване на исковите претенции в съда до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА В. И. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ......................... да
12
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, направените по делото разноски в
размер на 1246 лева
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от В. И. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. ........................., против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б
осъдителен иск за имуществени вреди в общ размер на сумата 2165 лева от които: 60 лева
заплатена такса за гробно място, 70 лева такса за извършване на погребение в стар гроб, 885
лева- заплатена цена за организация на погребение, траурни погреби , транспорт, 1150 лева
заплатена сума за изработване и монтаж на мемориален паметник, ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция като НЕДОПУСТИМ.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните, а в частта , имаща характер на определение в едноседмичен
срок от съобщаването пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13