№ 129
гр. Пазарджик, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Съдът е сезиран с
жалба от „СВИКОМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2 - партер, представлявано
от изпълнителните директори Д.В. и К.М. против разпореждане от 15.02.2022
г. по изп.дело № 16/2022 г. по описа на ЧСИ Д. Д. с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство е образувано по
молба на „ ТРАНС ИНВЕСТ ПРО“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството му
на цесионер по договор за цесия, сключен на 31.07.2018 г. с „НБТ България“
ЕООД, по силата на който „НБТ България“ ЕООД е прехвърлило възмездно
на „ТРАНС ИНВЕСТ ПРО“ ЕООД част от вземанията си срещу „Свиком“ АД
в размер на 1 050 000 лв., произтичащи от задължение по съдебна спогодба,
одобрена от съда по реда на чл.234 от ГПК в о.с.з. на 07.06.2017 г. по т.д. №
197/2016 г. по описа на ПзОС.
С молбата за образуване са поискани и наложени от съдебния изпълнител
запор на настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори и касети, както и възбрана върху недвижими имоти
1
собственост на „Свиком“ АД.
Жалбоподателят твърди, че на 11.07.2018 г. между „НБТ България“, ЕООД
- клиент и „Българо-американска кредитна банка“ е сключен Договор за
специална сметка под условие, като „НБТ България“ ЕООД е декларирало, че
преводът на сумата от 3 730 000 евро по откритата съгласно този Договор
специална банкова сметка под условие, се превеждат на „НБТ България“
ЕООД за пълно заплащане на задълженията на „Свиком“ АД към „НБТ
България“ ЕООД по Договор за възлагане на проектиране, доставка и
строителство от 18.08.2015 г. и Споразумение от 23.12.2016 г. към него, във
връзка с които вземания е било образувано т.д. № 197/2016 г. по описа на
ПзОС.
Твърди, че на 31.07.2018 г. между „НБТ България“ ЕООД в качеството му
на цедент и „Транс инвест про“ ЕООД в качеството му на цесионер е сключен
договор за цесия, по силата на който цесионерът е прехвърлил възмездно на
цедента част от вземанията си срещу „Свиком“ АД, „Орион агроинвест“ ЕАД,
И С П. и „Орион 2002“ ООД в размер на 1 050 000 лв.
В становището си относно депозираните от длъжниците молби за
прекратяване на изпълнителното дело поради плащане и вдигане на
наложените запори и възбрани взискателят по делото твърдял, че никъде в
горецитирания договор за специална сметка под условие не било посочено
сключеното между „НБТ България“ ЕООД и „Свиком“ АД Споразумение от
01.05.2018 г. и Анекса към него от 29.05.2018 г., съгласно което общият дълг
на „Свиком“ АД към „НБТ България“ ЕООД възлизал на сумите от 3 700 000
евро и 1 050 000лв. в вкл. ДДС, като удобно спестявал факта, че „…страните
се съгласяват да сключат настоящото споразумение при условие, че БАКБ
АД приеме, че остатъкът от дълга над 3 700 000 евро на „Свиком“ АД към
„НБТ България“ ЕООД в размер на 1 050 000 лв. с вкл. ДДС…бъде извършено
на 12 равни месечни вноски до 15 число на съответния месец, като първата
месечна вноска е дължима най - късно до 15.06.2018 г.“.
Според жалбоподателя уредбата на договорите, сключени под условие, е
установена с нормата на чл. 25 ЗЗД - „действието на договора или
прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо
несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която
има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да
2
настъпи“. От цитираната разпоредба се извеждало, че условието е бъдещо
несигурно събитие, положителен юридически факт, предвиден по волята на
страните, в зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се
пораждат желаните с конкретния договор правни последици. Позовава се на
правната теория, според която с оглед правните последици, условията се
делят на отлагателни и прекратителни, като страните, съгласно установения в
чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, могат да поставят сключения
от тях договор под условие, предвиждайки потенциалните изменения в
облигационната връзка, досежно целия комплекс от права и задължения или
отделни негови елементи. Условието е юридически факт от категорията на
юридическите събития, поради което е недопустимо сключването на договори
под условие, поставено изцяло в зависимост от волята на едната страна -
т.нар. чисто потестативни условия, тъй като при тях се поставя под съмнение
намерението за обвързване и съществуването самия договор. Жалбоподателят
поддържа в тази връзка, че законът въвежда фикцията, че условието се счита
за настъпило, ако страната, която има интерес от несбъдването му,
недобросъвестно попречи то да настъпи, като преценката относно
фингираното сбъдване на условието, следва да се осъществи по правилата на
логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход
на събитията, като се отчете интересът на страните в предметната рамка на
сключения договор.
В жалбата се твърди, че в конкретния случай била налице хипотезата на
спогодба, сключена под отлагателно условие, като действието на спогодбата
било поставено в зависимост от осъществяването на едно бъдещо несигурно
събитие - приемане от страна на БАКБ разсрочване на остатъка от
задължението, т. е. докато то не настъпи спогодбата не поражда действие, а
задължението не е изискуемо и изпълнение не може да се търси от кредитора.
Искането е отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство да
бъде отменен с присъждане на разноските.
В законния срок е постъпило писмено становище от „Транс инвест про“
ЕООД чрез неговия процесуален пълномощник с изразено становище за
правилност на обжалваното разпореждане. Изложени са доводи в подкрепа на
изводите на ЧСИ Д., че изпълнителното производство не може да бъде
прекратено. Претендират се разноски.
3
Постъпило е и писмено становище на ЧСИ Д. Д., рег.№ 887 и район на
действие Окръжен съд – Пазарджик, в което се твърди, че жалбата е
неоснователна с изложени подробни съображения за това.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмените становища, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „ТРАНС ИНВЕСТ
ПРО“ ЕООД с ЕИК ********* (л. 1 от изп.д.), в качеството на цесионер по
договор за цесия, сключен на 31.07.2018 г. с „НБТ България“ ЕООД, по силата
на който „НБТ България“ ЕООД е прехвърлило възмездно на „ТРАНС
ИНВЕСТ ПРО“ ЕООД част от вземанията си срещу „СВИКОМ“ АД, И.П.,
„Орион Агроинвест“ ЕАД и „Орион 2002“ ООД в размер на 1 050 000,00 лева.
Към молбата е приложен Изпълнителен лист от 17.11.2021 г., издаден от
Окръжен съд - гр. Пазарджик по ТД № 197/2016 г. по описа на Окръжен съд -
гр. Пазарджик (л. 2 от изп.д.), съгласно който лицето „СВИКОМ“ АД е
осъдено да заплати сумата в размер на 262500 лв., произтичащи от
задължение по съдебна спогодба, одобрена от съда по реда на чл. 234 от ГПК
в о.с.з., проведено на 07.06.2017 г. по т.д. № 197/2016 г. по описа на ПзОС и
представляващо 1/4 от общото задължение на ответниците.
Изпълнителното производство е образувано с разпореждане на ЧСИ от
13.01.2022 г. (л. 9 от изп.д.). Извършено е проучване на имущественото
състояние на длъжника. Съгласно разпореждане на ЧСИ от 08.02.2022 г. (л.
20 от изп.д.) са наложени запори върху вземания на длъжника и възбрана
върху собствени на длъжника недвижими имоти. На длъжника е връчена и
покана за доброволно изпълнение (л. 49 от изп.д.).
С молба вх. № 3117/11.02.2022 г. (л. 52 и сл. от изп.д. ) длъжникът
„СВИКОМ“ АД е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело и
вдигане на наложените възбрани и запори, като твърдял, че е заплатил всички
свои задължения към „НБТ България“ ЕООД още през 2018 г., преди да бъде
издаден изпълнителен лист № 260113 от 17.11.2021 г. Към молбата е
приложил копия от удостоверение, издадено от „НБТ България“ ЕООД на
31.05.2018 г. и отчет по сметка, открита в Българо-американска кредитна
банка АД, удостоверение от 02.08.2018 г.
По тази молба е постъпило писмено становище от взискателя с изложени
4
съображения за неоснователност и необоснованост на молбата на длъжника и
искане същата да бъде оставена без уважение. Към молбата са приложени
копия от Споразумение от 01.05.2018 г. и Анекс към него от 29.05.2018 г.,
Договор за специална сметка под условие от 11.07.2018 г. и банково
извлечение от 03.08.2018 г.
С Разпореждане от 15.02.2022 г. ЧСИ е отказал да прекрати производството
по изп. дело № 20228870400016 поради липса на процесуално основание. В
мотивите на отказа си е приел, че основанията за прекратяване на изп.
производство са императивно посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК. Приел е, че
наведеното от длъжника основание би могло да кореспондира единствено с
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: когато длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Приел е, че от представените от взискателя
доказателства не може да се направи категоричен извод за плащане на
задължението, за което е образувано изпълнителното производство и е
отказал да прекрати същото.
Обжалваният акт е правилен. Действително съгласно чл.433, ал.1, т.1 от
ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя
се приема за истинска.
От представените по делото удостоверение и отчет по сметка, намиращи се
на л.53 и л.54 от изп.д. не може да се направи категоричен извод, че сумата от
1 050 000 лв. е заплатена от жалбоподателя преди образуването на
изпълнителното дело. Установява се от представеното споразумение от
01.05.2018 г., че в чл. 1 от него страните се съгласяват да сключат това
споразумение при условие, че БАКБ АД приеме, че остатъкът от дълга над 3
730 000 евро на „Свиком“ АД към „НБТ България“ ЕООД в размер на 1 050
5
000 лв. бъзе разсрочен по описания по-долу начин, а именно, че общият дълг
на „Свиком“ АД към НБТ България ЕООД към момента на подписване на
споразумението е в размер на 3 730 000 евро и 1 050 000 лв. с включен ДДС,
като плащането на сумата от 3 730 000 евро ще бъде извършено по реда,
посочен в договора за банков кредит с БАКБ АД, а плащането на сумата
1 050 000 лв. „Свиком“ АД се задължава да заплати на 12 равни месечни
вноски до 15-то число на съответния месец, като първата месечна вноска
се дължи най-късно до 15.06.2018 г. Видно е от приложеното копие на отчет
по сметка в Българо-американска кредитна банка АД, че към 27.07.2018 г. в
полза на „НБТ България“ ЕООД има извършен превод на сума – 3 730 000
евро, в съответствие с чл.1 от цитираното по-горе споразумение от 01.05.2018
г.. Задължението по изп. лист е за сумата в размер на 262 500 лв.,
представляващи 1/4 от общото задължение на ответниците или общото
задължение следва да е 1 050 000 лв. За плащането на такава сума обаче
длъжникът не е представил доказателства както към молба вх. №
3117/11.02.2022 г., така и към настоящия момент. Разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 1 е категорична, че доказването на плащането се извършва само с
изчерпателно изброените в нея доказателства, а такива за заплащането на
сумата по изпълнителния лист не са представени. Договорът за цесия между
„НБТ България“ ЕООД в качеството му на цедент и „Транс инвест про“
ЕООД е сключен на 31.07.2018 г., т.е. след 01.05.2018 г., като липсват
твърдения от която и да е от страните по сделката, че към тази дата
цедираното задължение не е съществувало. Липсват обаче и доказателства, че
считано от 15.06.2018 г. до датата на сключване на договора за цесия е
извършено плащане на част или на цялата сума от 1 050 000 лДоводите на
жалбоподателя, свързани с действието на договор, сключен под условие, не
могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като се касае за
установяването на спорни обстоятелства, които следва да бъдат установени
по общия исков ред в рамките на състезателно исково производство пред
гражданския съд.
Като е отказал да прекрати изпълнителното производство, ЧСИ Д. е
постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на „Транс инвест про“ ЕООД следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лв.
6
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.02.2022 г. по изп.дело № 16/2022 г.
по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№ 887 и район на действие Окръжен съд –
Пазарджик, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
ОСЪЖДА „СВИКОМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2 - партер, представлявано
от изпълнителните директори Д.В. и К.М., да заплати на „ТРАНС ИНВЕСТ
ПРО“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
1421, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 36, ет.4, ап.12,
представлявано от управителя Л.М.М., деловодни разноски в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7