Мотиви
към Присъда № 4
от 14.10.2019 г.
по
НЧХ дело № 41
по
описа за 2018 г.
на Районен съд Своге,
изготвени на 25.11.2019 г.
Делото
е образувано по тъжба подадена на 16.02.2018г. от М.Б.И. ***, ЕГН **********, срещу Г.Ю.А. ***, ЕГН **********,
за извършено от последния на 08.10.2017г. престъпление против личността, а именно по чл. 130, ал. 1 от НК
– причиняване на лека телесна повреда - изразяваща се в временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
В съдебно заседание повереникът на
тъжителя поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация. Счита, че в хода на съдебното
следствие изложените в тъжбата твърдения се доказват по безспорен начин. По
отношение на реализацията на наказателната отговорност не изразява изрично
становище.
Защитникът излага, че по никакъв начин
не е доказана обвинителната теза на М.И.. Счита, че Г.А. следва да бъде
оправдан или да бъде освободен от наказание.
Подсъдимият,
в дадените от него обяснения в съдебното заседание на 02.05.2019г., заявява, че
искрено съжалява за цялата ситуация, но не съжалява за това, което е извършил,
защото според него е упражнил свое право като е защитил себе си и … си –
свидетелката П.Д..
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна :
Частният тъжител и свидетелката П.Д. ***–
И. и се познават отпреди датата 08.10.2017г. Подсъдимият се е запознал със
свидетелката през лятото на 2017г., двамата са станали близки, той започнал да
и гостува в с. И., а в края на същата година те сключили граждански брак и в
момента живеят в Г.
На
08.10.2017г., малко пред 20 часа, А. и свидетелката П.Д. се намирали в …..,
находящ се в центъра на с. И. Около 19,58 часа двамата, след като си
напазарували, застанали пред касата. В 19,59 часа пред търговския обект спрял
лек автомобил, от който слязъл частният тъжител и влязъл в магазина. М.И.
директно се насочил към касата където били подсъдимия и свидетелката Д. и се
обърнал към нея с думите „Здрасти, П.”. Тя не му отговорила и тъжителят се
доближил непосредствено до нея, привел се в посока към лицето ѝ, като я запитал : „Няма ли да ме
поздравиш ?”, но отново не получил отговор. Подсъдимият забелязал, че
тогавашната му приятелка и по-сетнешна негова … видимо се притеснила и смутила
от създадената ситуация, при което той се обърнал към И. и между тях започнал
диалог, в заключение от който те стигнали до решението да излязат пред магазина
и да се разберат „по-мъжки”, тъй като тъжителят споменал, че вътре има камери.
Подсъдимият и приятелката му тръгнали да излизат от магазина, при което
преминавайки в близост до тъжителя подсъдимият го бутнал с дясното си рамо – за
да могат да се разминат, а в следващия момент И. избутал с двете си ръце А..
Последвали реплики между двамата, като подсъдимият и свидетелката неколкократно
влизали и излизали от магазина, тъй като И. забавил излизането си. В 20,02 часа
тъжителят излязъл пред магазина следван от подсъдимия. Между двамата започнала
разправия с взаимна размяна на реплики, като около 20:02:19 часа И. замахнал с
юмрук, с дясната си ръка, по посока на главата на подсъдимия и го ударил в
лицето. За да се защити от непосредственото нападение А. отговорил на тъжителя,
в рамките на необходимите предели за да отблъсне атаката, като го повалил на
земята и при сборичкването между двамата успял да му нанесе няколко удара с
юмрук в областта на главата и шията, около девет на брой и по този начин да го
неутрализира, причинявайки му обаче лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с продължителност около
един месец. След това подсъдимият и свидетелката Д. напуснали
местопроизшествието, а И. се изправил и влязъл в магазина, като по лицето и
шията му имало видими следи от причинените му наранявания : охлузване и
кръвонасядане в дясната челно – теменна – слепоочна област на главата,
кръвонасядане в челната област на главата – срединно, охлузване на дясното ухо,
оток в лявата слепоочна област, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око
със значително стесняване на очната цепка, кръвонасядане в долната половина на
носа, кръвонасядания на юздичката на горната устна и лявата странична повърхност
на езика, охлузване по лигавичната повърхност на долната устна и кръвонасядания
по лявата странична повърхност на шията.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът приема за доказана по делото въз основа на приетата видеотехническа експертиза
и казаното от свидетелката Д., тъй като нейните показания почти изцяло съвпадат
с установеното в заключението. Също така Д. изрично подчертава, че не е видяла …
ѝ да рита И.. Изцяло
в този смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, според която няма данни за друг механизъм за причиняване на
уврежданията освен юмручен. Двете експертизи са приети без каквито и да е
възражения от страните и съдът ги възприема като обективни и компетентно
изготвени. С оглед на това съдът приема за достоверни показанията на Д. и ги
кредитира, независимо че свидетелката е … на подсъдимия. По същите съображения,
съвпадението между установеното от вещите лица и дадените показания/обяснения,
съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия, независимо от двояката им
същност, като годно доказателствено средство и като средство за защита. Единственото
обстоятелство, което свидетелката Д. не споменава, а е констатирано и
документирано от видеотехническата експертиза, е че … ѝ е бутнал тъжителя с
дясното си рамо, но относно причината, поради която се е стигнало до това съдът
приема за достоверни обясненията на А., а именно за да може той да си проправи
път към изхода на магазина. Също така съдът приема за напълно реалистични и
достоверни обясненията на подсъдимия, в частта им, в която той посочва, че при
сборичкването тъжителят му е нанесъл няколко удара в ребрата. Съдът не
кредитира показанията на свидетелките М.Б. и Т.С., работещи в … и намиращи се
там по време на инцидента, тъй като думите им влизат в директно противоречие със
заснетото и документираното от видеокамерите, както и с установеното по
съдебно-медицинската експертиза. По тези съображения казаното от тях, относно
възникването, развитието и приключването на инцидента, както и за тяхното
участие в случилото се, съдът приема за недостоверно, тъй като те
възпроизвеждат избирателно събитията, на които са били свидетели или ги
допълват с неща, които не са се случили. Не само свидетелката Д., но и свидетелят
Т. не си спомня някой от персонала на … да са е намесвал в спора между А. и И..
Свидетелите И. И., Т.И. и В. Д. не са били непосредствени очевидци на случилото
се и съдът не обсъжда показанията им, а в казаното от свидетеля Т. липсва
нужната конкретика.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подсъдимият следва да
бъде оправдан, тъй като е деянието е извършено при
условията на неизбежна отбрана. Съображенията са следните :
Налице е непосредствено противоправно нападение - около
20:02:19 часа И. е замахнал с юмрук, с дясната си ръка, по посока на главата на
подсъдимия и го е ударил в лицето. За да защити личността си А. е причинил
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, а именно толкова, колкото
е необходимо за да бъде прекратено нападението. Защита изцяло съответства на
характера и опасността от нападението. Подсъдимият е ударен с юмрук и той е
отвърнал по същия начин, като е нанесъл около девет удара на частния тъжител.
Няма законово изискване на един удар да се отговори точно с един удар, и след
това нападнатият да трябва да бяга или да се крие. В конкретната ситуация,
според съда и с оглед на установеното по делото, подсъдимият е използвал
съразмерна сила и то с единствена цел да неутрализира И. и същият да прекрати
нападението си. Това е видно и от обстоятелството, че А. е казал на частния
тъжител да не става, докато той и свидетелката Д. не си тръгнат. Относно този
момент показанията на свидетелката Б. и на свидетелката Д. съвпадат и поради
това съдът счита посоченото обстоятелство за безспорно доказано по делото.
Следователно целта на подсъдимия е била да бъде прекратено нападението, а не да
бъде наранен тъжителя, като не е нарушен балансът между нападението и защитата
и защитата не надхърля необходимото за отблъскване на нападението.
Деяние, което е извършено при неизбежна
отбрана не е общественоопасно и следователно не е престъпно, поради което съдът
оправда Г.Ю.А. по обвинението повдигнато му от М.Б.И..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :