Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 09.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №3 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 31-0000179/17.12.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, е наложена на „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, представлявано от Р.Ф.М., ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г, ал.1 от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за това, че на 26.11.2019 г., около 14.30 часа в гр. Ловеч, в Областен отдел „Автомобилна администрация” при извършване на комплексна проверка на фирма „Ф.Т. БГ” ЕООД, притежаваща лиценз на Общността №19911 за извършване на международен превоз на товари се констатира, че: 1. Превозвача е осъществил превоз на товари с водач Р.Ф.М., ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност – след направена справка в електронния регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” София, лицето няма валидно удостоверение за психологическа годност. Извършването на превоза е установено от разпечатка от данните за управление на водача от 05.07.2019 г. до 22.09.2019 г. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и целите на чл.12 от ЗАНН издавам настоящето наказателно постановление, като считам, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случаи, с което е нарушил чл.7а, ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, представлявано от Р.Ф.М., който го обжалва в срок чрез адв. П. П. от ЛАК и излага, че моли НП да се отмени като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални на материалния и процесуалния закон. Излага, че НП е връчено и получено от друго лице, различно от управителя на дружеството. Излага, че вписаното в акта обстоятелство, че дружеството се управлява и представлява от Й.Т. С. е невярно. Излага, че съгласно ТРРЮЛНЦ „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, се представлява от Р.М., с ЕГН ***********, т.е. от лице различно от посоченото в НП. Излага, че тези разминавания водят до незаконосъобразно на акта и НП, като излага, че константната практика на ВАС и на административните съдилища показвала, че посочването на различно физическо лице в акта или в НП, представлява съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице. Сочи, че вменената за нарушена норма на чл.7а, ал.2 от ЗАвП препраща към изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, уредени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвП и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Излага, че това определя нормата като препращаща, респект. посочването й като нарушена изисква конкретизиране и на нарушените норми, уредени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.126, ал.1 от ЗАвП и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Сочи, че това не е сторено нито в акта, нито в НП, в които не е посочено от кой нормативен акт произтича задължението на водача да притежава удостоверение за психологическа годност. На следващо място излага, че санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП урежда две отделни и самостоятелни състава на нарушение – за лице, което назначи на работа или което допусне водач, който не отговаря на нормативните изисквания за това. Сочи, че в случая както в акта, така и в НП, е използван израз, който не съответства на нито един от тези два състава, като вместо това било посочено, че ЮЛ жалбоподател е осъществило обществен превоз на товари. Излага, че по този начин е нарушено правото му на защита, тъй като по този начин било трудно да се определи, в коя от двете хипотези на изпълнителното деяние по чл.96г, ал.1 от ЗАвП попада израза „осъществил”. Излага, че неясната формулировка на изпълнителното деяние, в съвкупност с липсата на конкретизация по отношение на конкретния нормативен акт, от който произтичат нарушените задължения по чл.7а, ал.2 от ЗАвП, водят до допуснати в хода на административно наказателното производство на съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на обжалваното НП. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., който моли да се отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно на подробно посочените в жалбата основания. Акцентира на това, че в процесното НП е посочено, че се представлява от Р.Ф.М., като за същия било посочено ЕГН, което не отговаряло на ЕГН на лицето, което представлява дружеството, с оглед на което това лице не било конкретизирано правилно, което съставлявало нарушение на императивната разпоредба на чл. 42 от ЗАНН. На следващо място излага, че не е посочено кой нормативен акт е нарушило юридическото лице „Ф.Т. БГ” ЕООД, като както актосъставителят, така и наказващия орган били посочили като нарушена нормата на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози, която норма била препращаща към други нормативни актове, а именно Наредба № 11 от 31.10.2002 год. и Наредба №36/15.05.2006 год. Сочи, че в чл. 58, т.3 от Наредба №11 било записано, че водача на превозното средство извършващ международен превоз трябва да притежава валидно у-ние за психологическа годност, и че това била нормата, която давала задължението на водача да има психологическа годност. Считам, че санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП, която било посочена като санкционираща в НП има два отделни състава, като единия бил за лице което назначи на работа или допусне водач който не отговаря на нормативните изисквания. Излага, че в случая, в акта и в НП било посочено, че изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на обществен превоз, каквото изпълнително деяние не било посочено като такова в нормата на чл. 96г, ал.1 от ЗАвП като санкциониращо. Счита, че посоченото изпълнително деяние в АУАН и в НП е неправилно и не отговоря на целта на закона. Излага, че неясната формулировка на изпълнителното деяние в съвкупност с липсата на конкретизация по отношения на конкретния точен нормативен акт, водят до допуснати в хода на административно наказателното производство на съществени процесуални нарушения съставляващи самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. В този смисъл моли съда да постанови своето решение, с което отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в съществено противоречие както на ЗАНН така и на Закона за автомобилните превози. На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, представям списък за сторените съдебно деловодни разноски за воденето на настоящето административно наказателно дело, които моли съда да им присъди.
Ответникът – РД „АА” гр. Плевен, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и М.Д.М., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.11.2019 г. бил съставен акт Серия А-2018 с бл. №259980 за установяване на нарушение от св. Д.П.И. в присъствието на св. М.Д.М. срещу „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, представлявано от Й. Т.С., ЕГН ********** /упълномощен представител, за това, че на 26.11.2019 г., около 14.30 часа в гр. Ловеч, в Областен отдел „Автомобилна администрация” при извършване на комплексна проверка на фирма „Ф.Т. БГ” ЕООД, притежаваща лиценз на Общността №19911 за извършване на международен превоз на товари се констатира, че: 1. Лицензираният превозвач е осъществил превоз на товари с водач Р.Ф.М., ЕГН ***********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност – след направена справка в електронния регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” София, лицето няма валидно удостоверение за психологическа годност. Извършването на превоза е установено от разпечатка от данните за управление на водача от 05.07.2019 г. до 22.09.2019 г., с което е нарушил чл.7а, ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози. С акта са иззети като доказателства: 1. Разпечатка на данните за управление на водача; 2. Заверено копие на пълномощно с рег. №3280; 3. Справка от ел. регистър на ИА „АА” гр. София. В акта не е вписано възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.П.И. за когото не се спори, че е служител на ОО „АА” гр. Ловеч / в момента РД „АА” гр. Плевен/, и като такъв се явява длъжностно лице по смисъла на чл.91 от ЗАвП. А нормата на чл.92 от ЗАвПр, регламентира, че при изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения, поради което направеното възражение за липса на компетентност на актосъставителят се явява неоснователно. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – началник на ОО „АА” гр. Ловеч / в момента РД „АА” гр. Плевен/. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 год. на Министъра на МТИТС и заповед №227/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”, се установява, че административно - наказващия орган е определен за такъв от Министъра.
От показанията на св. Д.И. се установява, че на 26.11.2019 г., съгласно утвърден график на началника на ОО АА гр. Ловеч извършили комплексна проверка на фирма „Ф.Т. БГ” ЕООД, притежаваща лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари. Установява се, че в хода на проверката установили, че превозвача „Ф.Т. БГ” ЕООД е осъществил превоз на товари с водач Р.М., който бил и управител на фирмата, но в случая се касаело за действието му като водач, че е извършил превоз на товари без да отговаря на изискванията за психологическа годност. Установява се, че направили справка в електронния регистър на ИА „АА” гр. София, от която се потвърдило, че водача не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Установи се, че превоза бил извършен в периода от 05.07.2019 г. до 22.09.2019 г., в който период имало осъществени „няколко пътувания”, за които св. И. изрази предположение, че са били осъществени „в България и чужбина”. Идентични на показанията на актосъставителят И. са и показанията на свидетелят по АУАН – св. М..
Между страните не е спорно, че жалбоподателят „Ф.Т. БГ” ЕООД е "превозвач" по смисъла на пар. 1, т.5 от ЗАвП, доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва международен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, както и че дружеството-превозвач, притежава лиценз на Общността № 19911 за извършване на международен превоз на товари. Съгласно чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този ЗАвП и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът намира, и че няма спор, че Р.М. за периода от 05.07.2019 г. до 22.09.2019 г., не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Съдът намира обаче, че е основателно направеното от адв. П. възражение, че посочената като нарушена правна норма, в акта и НП на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП сама по себе си не съдържа индивидуализация на изпълнително деяние на административно нарушение. Тя е едно общо правило за поведение, което препраща към съответния подзаконов нормативен акт. В случая това е Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,и по точно чл.58, т.3 от същата, който регламентира, че водачът на превозно средство, извършващо международен превоз на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съобразно тази норма и изискванията на издадената въз основа на нея наредба №36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на водачите на МПС, регламентирани в чл.1, ал.1, т.4 от същата, водачите на автомобил за обществен превоз на пътници или товари следва да притежават издадено и валидно Удостоверение за психологическа годност към момента на осъществяване на съответния превоз. В конкретния случай обаче нито в АУАН, нито в обжалваното НП са конкретизирани тези Наредби като нарушени и съответно не е посочено кои от техните правни норми са относими към общото правило за поведение, формулирано в чл.7а, ал.2, предложение трето от Закона за автомобилните превози.
На следващо място, направеното описание на нарушението от фактическа страна, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателното постановление, е че дружеството е осъществило превоз на товари с водач Р.М., който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Посочената в НП санкционна норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП предвижда административно наказание за всеки, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния на нарушението по този член са "назначи на работа" или "допусне". В конкретния случай не е посочено кое от двете изпълнителни деяния е вменено на жалбоподателя. В НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението. В това число кога и къде е извършено вмененото нарушение. Мястото и времето на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Волята на АНО следва да бъде ясна и категорична, а не да се презюмира.
На следващо място, видно от представената справка от регистър на психологическите изследвания на водачите лицето Р.М. не е притежавало валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 05.07.2019 г. до 22.09.2019 г. включително, като ново УПГ, видно от ангажираните в с.з. доказателства не му е било издадено и след тази дата до датата съставяне на АУАН. Същевременно от събраните по делото доказателства /извадка от картата на водача/ се установява, че Р.М., в качеството си на водач е осъществил превоз на товари за превозвача – жалбоподател за периода от 05.07.2019 г. до 22.09.2019 г. В хода на извършената комплексна проверка, не са били изискани пътни листи, или поне такива не са описани в акта, и в НП, а и не са приложени по делото. Съгласно Наредба № 33/1999 г. пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите на автомобилите. Именно от пътния лист може да бъде установено, къде дружеството го е издало, за да се установи и мястото на извършване на нарушението. От друга страна това би било от значение, ако на жалбоподателят е вменено, че е допуснал извършване на управление на МПС с водач без валидно удостоверение за психологическа годност, в който случай мястото на извършване на нарушението би било адреса на управление на наказаното дружество, каквото нарушение, видно и от описаната в акта, и в НП фактическа обстановка не е описано. В случая с оглед направеното в акта и НП описание на нарушението, а именно че жалбоподателят е осъществявал превоз противно на изискванията (съгл. чл.7а, ал.2, пр. 3 от ЗАвП, е от значение мястото на извършване на превоза, в каквато насока, както актосъставителят така и АНО доказателства не са събирали доказателства, а и тези обстоятелства не са посочени, както в акта, така и в обжалваното НП. В тази връзка, съдът намира за нужно да посочи, че с оглед направеното описание на нарушението, а именно извършването на превоз, посочването на мястото на извършване на нарушението е от значение и, за да се изследват изискванията на съответната държава-членка, където този превоз е бил осъществен и дали са били налице изисквания водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Обстоятелства, които, както е посочено и по - горе, видно и от свидетелските показания на актосъставителят не са изследвани и не са установявани, съответно не са намерили отражение нито в акта, нито в НП. Тъй като отговорността на жалбоподателят, в случая е ангажирана за извършителство, а не за допустителство тези обстоятелства е следвало да бъдат описани и в акта, и в обжалваното НП.
Съдът намира, че е основателно и направеното от адв. П. възражение, че словесното описание на нарушението не съответства на приложената санкционна норма. С оглед посочената санкционна норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП, Наказващият орган е следвало от фактическа страна да вмени на превозвача, че е допуснал водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, да управлява превозно средство за превоз на товари. Следвало е да посочи и конкретното превозно средство и къде е осъществен превозът, тъй като тези факти са част от административнонаказателното обвинение и липсата им нарушава изискването за пълно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му. Като не е сторил това, а е смесил различни форми на противоправно поведение, наказващият орган е нарушил чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на жалбоподателя и са довели до несъставомерност на описаното нарушение.
На следващо място в АУАН е посочено, че дружеството се представлява от Й. Т. С., ЕГН **********, което обстоятелство не отговаря на обективната действителност. От доказателствата по делото се установява, че акта е предявен, респ. връчен на нарушителя, доколкото това е сторено чрез пълномощник за който са налице писмени доказателства, че същия е разполагал със съответна представителна власт, но липсват доказателства последния да е представляващ дружеството, каквото обстоятелство е посочено в акта. В случая актосъставителят не е направил разлика между пълномощник, в присъствието на който се съставя/респект. връчва акта и представляващ дружеството. Освен това в НП е посочено, че наказаното дружество - „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, се представлява от Р.Ф.М., с ЕГН **********. От приложените по делото писмени доказателства и след направена от съда справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, се представлява от Р.М., с ЕГН ***********. Неправилното индивидуализиране и посочване на ЕГН на представляващия наказаното дружество в обжалваното наказателно постановление, прави същото неправилно и незаконосъобразно и също се явява основание за отмяна на обжалваното НП.
За да произведат актовете и наказателните постановления своите наказателно - правни последици, законът поставя изискване да са налице редовни административни нередовност. Възложените от законодателя властнически правомощия на различните държавни органи винаги кореспондират право-пропорционално със съответните задължения на същите. В хода на делото се констатираха съществени процесуални нарушения засягащи основните реквизити на акта и атакуваното наказателно постановление, водещи до неговата незаконосъобразност. По изложените съображения съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като делото не следва да се разглежда по същество.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание бл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / РД „АА” гр. Плевен да бъде осъдена да заплати на „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, представлявано от Р.Ф.М., ЕГН **********, сумата от 410.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се е явил в две съдебни заседания и не е ставал причина за отлагане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000179/17.12.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което е наложена на „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, представлявано от Р.Ф.М., ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г, ал.1 от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА” гр. Плевен да заплати на „Ф.Т. БГ” ЕООД, ЕИК с. Д., обл. Ловеч, представлявано от Р.Ф.М., ЕГН **********, сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: