№ 96218
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20251110122217 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от Т.С. срещу М. С. Р..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 22217/2025 г. по
описа на Софийски районен съд.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника М. С. Р. с твърдения за плащане на задължението.
Към възражението са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят е
посочил, че претендираните суми са платени, освен част от главницата,
мораторната лихва и деловодните разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумите: 6 037,28
лева (шест хиляди тридесет и седем лева и 28 стотинки), представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 16.04.2025 г. до изплащане
на вземането, сумата 837,80 лева (осемстотин тридесет и седем лева и 80
стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от
15.09.2023 г. до 09.04.2025 г., 49,56 лева (четиридесет и девет лева и 56
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за периода от 16.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 11,58 лева
(единадесет лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази
главница за периода от 16.07.2022 г. до 09.04.2025 г., държавна такса в размер
на 138,72 лева (сто тридесет и осем лева и 72 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Представено е платежно нареждане (л. 18 в кориците на делото) от което
1
се установява, че длъжникът е заплатил на заявителя сумата от 3653,82 лева.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение е частично погасено чрез извършеното плащане, като
част от главницата, мораторната лихва и деловодните разноски.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото,
ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да
се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението
в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
поставеното в негова тежест задължение в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен
интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл.
414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е
налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя
наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но
производството не приключва веднага, касае разрешаването на
материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една
от посочените хипотези не е налице, а страните са изразили становище, че
всички претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото
са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането
на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила,
поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а
ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено
частично, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да
представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата е
налице годно изпълняемо право за част от вземането, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение трябва да бъде уважено частично. От заявителя е посочено, че не
са останали незаплатени задължения. Необходимо е да се изясни, че доколкото
вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е
влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1
ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение трябва да бъде частично отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 199621/09.06.2025 г.,
подадено от М. С. Р. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 22217/2025 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.С., за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 22217/2025 г. по
описа на Софийски районен съд по отношение на сумата от 5988,09 лева -
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 837,80 лева - мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2023 г. до 09.04.2025 г., 49,56
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за периода от 16.04.2025 г. до изплащане на вземането и държавна такса
в размер на 138,72 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на Т.С. срещу М. С. Р. за
сумите 49,19 лева – непогасена главница, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за периода от 16.04.2025 г. до изплащане на
вземането, 11,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
09.04.2025 г. и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, както и в
частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист с частна жалба
пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Делото да се докладва след влизане на разпореждането в сила!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3