РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110108932 по описа за 2021 година
Образувано е по молба, подадена от П. Н. М. с искане за налагане на мерки за защита
от домашно насилие срещу Г. М. М..
Твърди се, молителката и ответницата по молбата са майка и дъщеря и обитават
съвместно жилище, находящо се в гр.Варна, ж.к.“В.“ *, вх.*, ет.*, ап. *. Жилището е
собственост на ответницата и трето за спора лице, но молителката е запазила правото си на
ползване върху имота. Навежда се, че в продължение на години ответницата системно
злоупотребява за алкохол и осъществява както физическо, така и емоционално и психическо
насилие по отношение на майка си. В продължение на повече от година молителката е
ограничавана да ползва жилището си, оставяна е навън, като същевременно е търяла
заплахи и обиди от страна на дъщеря си. Конкретно молителят се позовава на следните
актове на насилие, извършени в срока по чл. 10, ал.2 от ЗЗДН:На 08.06.2021г. около 15,00
часа ответницата се обадила на майка си и я заплашила, че ако се прибере в дома им няма да
бъде допусната до апартамента, тъй като е излязла без да остави пари. Когато П.М. се
прибрала в жилището си на 10.06 дъщеря й й нанесла няколко удара по тялото, обиждала я с
думите „селянка“, „махай се от дома ми, отивай при сина ти“, „ако не изчезнеш, ще те
обезобразя, ще те убия“. Молителката била принудена на даде на дъщеря си 50 лева. След
това била изблъскана навън от жилището. На 12.06 около 10,30 часа П.М. отново се опитала
да се прибере в дома си. Последвала сцена на обиди и насилие от страна на дъщеря й.
Ответницата заплашвала майка си, че ще я унищожи и убие, наричала я „глупачка“, „
1
селянка“, „изрод“, казвала й: „не мога да те търпя, не си ми майка“. На 17.06 молителката
гледала телевизия в дома си, когато дъщеря й влязла в стаята в нетрезво състояние и
изгасила телевизора с думите: „Няма да гледаш телевизия, ще те мачкам както си искам“.
След кратък спор, ответницата започнала да удря майка си в областта на ръцете и гърдите.
Взела й чантата и я изхвърлила през балкона, заповядвайки на майка си да напусне
жилището. След подаден сигнал на телефон 112 дежурните полицаи съставили
предупредителен протокол, който ответницата отказала да подпише. Отправеното от
органите на реда предупреждение не повлияло на поведението на ответницата. След като си
заминали полицаите, М. продължила да с насилието спрямо майка си- удряла я с умруци по
лицето, скубала я , ритала я и едновременно с това я заплашвала с убийство, като използвала
думите: “умирай, няма да те търпя в дома ми“. Молителката отново била изхвърлена от
жилището. Молителката излага, че се страхува за живота и здравето си. Въз основа на
изложеното се претендира за уважаване на молбата за защита, като на ответника бъдата
наложенимерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН. Моли за издаване на заповед за
незабавна закрила.
В съдебно заседание молителката П. Н. М., лично и чрез адв. Анастасова поддържа
молбата си за защита.
В съдебно заседание ответникът по молбата Г. М. М., се явява лично в съдебно
заседания. Признава извършените актове на насилие, с изключение на случката, в която се
твърди, че ответницата е изнудила майка си за 50 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от приложените удостоверения се установява, че молителката
и ответника по молбата са майка и дъщеря. Следователно молбата е подадена от и срещу
легитимираното по закон лице съобразно чл. 3, т.5 от ЗЗДН.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от
категорията по чл. 3 от ЗЗДН.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
2
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В случая извършените актове на домашно насилие се признава от ответна страна,
което признание допълнително се подкрепя от доказателствата по делото декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН и събраните по делото гласни доказателства. Същевременно по делото на
практика липсват доказателства, които дори по косвен път да опровергават твърденията на
молителката за упражнено психическо и физическо насилие от страна ответника, поради
което предявената молба за защита от домашно насиле следва да бъде уважена.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие, на осн. чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН.
Доколкото се установи физическо и психическо насилие, изразяващо се в нанасяне на
удари, системно отправяне на обиди и заплахи съдът приема, че като за адекватни мярките,
при които ответникът бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителя жилище и му се
забрани да доближава молителката и жилището й. Срокът на мерките следва да се определи
на 12 месеца. Този срок съдът преценява като подходящ, с оглед постигане на
възпитателния ефект от мерките, както и за преосмисляне на поведнието на ответника.
Допълнително съдът съобразява, че продължение на един месец, през който е действала
заповедта за незабавна защита, ответникът вече е търпял мерките по чл. 5, ал.1, т. 2 и т. 3 от
ЗЗД
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплатят глоба в
размер от 400,00 лв.
При определяне размерът на глобата, съдът съобрази от една страна интензитета и
вида на насилието упражнено, а от друга страна извършеното признание, но и липсата на
проявено от ответника критично отношение към извършените актове на насилие.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лв.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Г. М. М., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо П. Н. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Г. М. М., ЕГН ********** за срок от дванадесет месеца от
съвместо обитаваното с молителя П. Н. М., ЕГН ********** жилище, находящо се в
гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ 41, вх.1, ет.2, ап. 5, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Г. М. М., ЕГН ********** за срок от дванадесет месеца да се
3
приближава на по-малко на 100 метра от П. Н. М., ЕГН ********** и от жилището,
находящо се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ 41, ех.1, ет.2, ап. 5, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС глоба в размер на 400,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на П. Н. М., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4