Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 1109/2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. Рег. № 52694 от
06.08.2018 г. по опис на Варненски районен съд, възоснова на която е образувано
гражданско дело № 12047/2018 . С определение № 531 от 19.04.2020 г.
производството е прекратено пред Варненски районен съд и изпратено по
подсъдност на Варненски окръжен съд.
Ищците Г.Т.И., А.Т.Д., Д.И.Т. и А.И.М. твърдят, че са наследници
по закон на съпрузите Г. Д. Минкова и И.Т.М.. Излагат, че съпрузите М.са
закупили от Л.Д.З.лозе с площ от 1000
кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „Акчелар“ № 88, заедно с кьошк при
граници К.Б.Д.и от останалите три страни Т.Д.. Сделката била обективирана в
нот. Акт № 126, том XI, дело
3787 от 16.10.1965 г.
На
20.09.1966 г. И.Т.М. закупил от Т.М.К., лозе
с площ от 900 кв.м. в същата местност, при граници път, ГНС, наследници на Д. Х.К.
и И.Т.М..
През 1978 г. съпрузите Минкови, дарили на сина си Т.И.Т. ½
ид. Част от лозе с площ от 1000 кв.м. при граници К.Б.Д.и от трите страни Т.Д..
Ищците твърдят, че понастоящем техният имот е един, с
идентификатор 10135.2526.388 и е с площ от 2216 кв.м. Ищците твърдят, че наследодателите им съпрузите М.са осъществили
фактическа власт върху двата съседни, а сега един имот през 1966 г. и от
тогава, всеки от тях до смъртта си е владял имота. След смъртта на Т.И.Т. /син на съпрузите Минкови/ през лятото на 2008
г. , в имота заживял само А.И.М.. Твърдят, че същия живее там и понастоящем, но
останалите ищци също владеят имота, като сезонно го посещават, отглеждат
плодове и зеленчуци, и животни. Твърдят, че имота е ограден от техните
наследодатели и от 50 години, никой не е претендирал собственост или други
вещни права върху този имот.
В началото на лятото на 2018 г. ищците намерили табела, на
входната врата на имота, на която било записано, че имота е собствен на
наследниците на Т.М.К. /продавач по сделката от 20.09.1966 г./. В средата на
м.юни получили уведомление от р-н Приморски, Община Варна, че по инициатива на
наследниците на Т.М.К. е започнала процедура за изменение на плана ПНИ на
местност „Свети Никола“ , в частта относно имоти с идентификатори 1495 /съседен
от изток/ и 388.
Ищците поискали скица на имот 388, но им отговорили, че не могат
да им издадат скица, тъй като не притежават целия имот. Установили, че е
входиран проект от наследниците на Т.М.К., които желаят да им отнемат част от
притежавания от тях имот – 900 кв.м., които техните наследодатели съпрузите М.са
придобили чрез покупко-продажба през 1966 г. и от тогава този имот се притежава
от тях, а след смъртта им от наследниците.
С тези фактически твърдения, ищците са предявили положителен
установителен иск, за установяване на
право им на собственост върху 900 кв.м. ид. части от недвижим имот с
идентификатор 10135.2526.1495 , целия с площ от 2216 кв.м. при граници на целия
имот имоти с идентификатори 10135.2526. 380, 1495,9521,1494,387. След
уточненията на страните, направени в първото по делото съдебно заседание, съдът
е приел, че предмет на спора е реална част от ПИ 388 с площ от 900 кв.м., която
граничи с път. Ищците твърдят, че тази реална част е част от оставения за
ползване на праводателя по сделката от 1966 г. имот, с площ от 2 дка, а не
частта от 3000 дка, която той е дарил на Държавен поземлен фонд, а в
последствие реституирана.
Заявеното от ищците придобивно основание е покупко- продажба,
наследство и давностно владение чрез присъединяване владението на
наследодателите.
Ответникът
П.Й.С., оспорва фактическите твърдения на ищците и изразява становище за
неоснователност. Оспорва истинността на договор от 20.09.1966 г., като твърди,
че подписът не е на неговия наследодател, че документа не е съставен на датата,
вписана в него. Оспорва, че наследодателите са осъществявали фактическа власт и
твърди, че дори да е така, тази власт не могла да ги направи собственици
предвид чл. 28 и чл. 29 от ЗСГ. Твърди, че договора от 20.09.1966 г. не е
породил никакви правни последици и владението основано на такъв договор е
непротивоставимо на правата му, които е придобил по наследяване и реституция.
Твърди, че е законен наследник по право на заместване на Т.Д. Митов /Т.Д.К. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна,
починал на 31.01.1980 г.
Твърди, че неговия наследодател е придобил собственост върху лозе с площ от 5 дка собственост от
Стефана Николова Н.а като пълномощник на
Н.Н. Колев и представя нот. акт № 81/43 г.
Твърди, че неговия наследодател Т.Д.К.
е подарил на ДПФ – 3 дка в същата местност, като в съотвествие с
нормативите към 1963 г. е останал собственик на 2 дка от същия имот, като е би
задължен да предаде разликата над 2 дка, най късно до февруари 1969 г. Според
ответника, това отнемане му е дало възможност да поиска реституция, чрез
процедура по чл. 11 и сл. ЗСПЗЗ.
Посочва, че с решение от 15.08.1994 г. , влязло в законна сила на
19.09.1995 г. по отношение на Община Варна, било признато правото на наследниците на Т.Д.К., да възстановят
собствеността върху лозе с площ от 5 дка, в местността „Акчелар“, на основание
чл. 10, ал.2 от ЗСПЗЗ. В това производство, ищецът установявал права на
наследодателите си с нот. Акт №81/1943 г.
В административната преписка по възстановяване, била възстановена
собственост върху 3 дка, разположени в територия по параграф 4 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, за които имоти границите се определят при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ.
Ответникът твърди, че за имота, собствеността върху който му е възстановен не е
настъпил реституционен ефект, липсва Заповед на Кмета за въвод във владение.
По отношение на ПИ 1495 ответникът твърди, че този имот му е
възстановен с Решение № 771 от 05.02.2001 г. на ПК – Гр.Варна, също възоснова
на нот. Акт № 81/43 г. Твърди, че е допусната грешка относно площта с 993
кв.м., тъй като е възстановен имот с площ от 1790 кв.м. вместо имот с площ от 2783
кв.м. и в тази връзка е предприел процедура с вх. Рег. № АУ-054306
ПР/04.06.2018 г. за изменение на границите на новообразуваните имоти 1495 и
388, поради наличие на ЯФГ. В писмения отговор следва подробно описание на
фактите към твърдението за фактическа грешка, която не е предмет на настоящото
производство.
Ответникът оспорва заявените от ищците придобивни основания, като
се твърди, че земята имайки статут на
земеделска е била държавна собственост.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в своята съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от нот. Акт № 126, том XI, дело 3787 от 16.10.1965 г. Л.Д.З.е продал
на Г. Д. Минкова и И.Т.М. правото на собственост върху 1000 кв. м. заедно с
кьошк , при граници Кръстина Дикова и от останалите три страни Т.Д..
Страните не спорят, че Т.Д. е Т.М.К. съответно Т.Д.К. /удостоверение
№ АУ 108422 от 06.12.2016 г. Община Варна за идентичност на лице с различни
имена/.
От тези два документа – нот. акт и удостоверение/, се установява,
че имот с площ от 1000 кв.м. придобит от съпрузите М.през 1965 г., е граничил
от три страни с имот, за който ответника твърди, че е бил собствен на неговия
наследодател Т.Д.К./ Т.М.К..
Единадесет месеца по-късно, на 20.09.1966 г. Т.М.К. /съсед от
трите страни/ продал на И.Т.М. 900 кв.м.
лозе, при граници – път на градски народен съвет, наследници на Д. Х.К. и И.Т.М..
На същата е предадено владението.
От този документ се установява, че 900 кв. м., обект на договора
за покупко–продажба са граничили с имота на купувача, придобит с нот. Акт от
1965 г. и целия имот след 1966 г. , вече е имал излаз на път.
От приетата СГЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена, се установява, че
документът е истински, носи подписите на договарящите страни. Цената по
договора е заплатена с отделен документ, разписка от 20.10.1966 г., която също носи
подписа на продавача. Този документ също е обект на графологично изследване,
резултатът от който е неоснователност на оспорването на истинността на подписа.
Относно, оспорването на датата на документите, съдът приема, че
след като подписите са автентични, то тези документи са съществували приживе на
лицата, чиито подписи носят. Т.М.К. е починал през 1980 г., следователно
документите в частта относно подписите на това лице /продавач/ са съществували преди 31.01.1980 г.
През 1978 г. И.Т.М. е дарил на сина си Т.И.Т. ½ ид. Част от
лозе с площ от 1000 кв.м. Имотът е част от придобития през 1965 г. с нот. Акт №
126. Този извод следва от идентичност в границите на имотите по двата
документа.
При тази фактическа установеност, следва, че преди датата на
последната сделка И.Т.М. и съпругата му Г. Д. Минкова, са били собственици на
1000 кв.м. лозе, и са осъществявали фактическа власт възоснова на договор за
покупко- продажба върху 900 кв.м. от имот, който е граничил с техния собствен.
След дарението, през 1978 г. техният син
е притежавал ½ ид. Част от 1000 кв., т.е. останалата и 900 кв.м.
реална част от имота, продаден им на 20.09.1966 г. е бил граница от юг. След смъртта на съпругата
Г. през 1991 г. , собствеността върху имотите е притежавана по следния начин –
съпругът И.Т.М., заедно със с тримата му синове Д., А. и Т.по отношение на
½ ид. Част от 1000 кв.м. , само Т.И.Т. останалата ½ ид. Част и
всички заедно по отношение на процесните
900 кв.м След смъртта на И.Т.М.,
собственици остават тримата му синове, най-малкия от които притежава ¼
ид. Части от лозето с площ от 1000 кв.м. и и 1/3 от лозето с площ от 900 кв.м.,
а останалите по 1/6 от лозето с площ от 1000 кв.м. и по 1/3 от лозето с площ от
900 кв.м.
Тъй като се претендира за установяване на права на собственост
върху реална част с площ от 900 кв.м. , тези които са придобити с договор от
20.09.1966 г., то лицата, които се легитимират с права на собственост към
датата на предявяване на иска са двамата братя А. и Д. които са синове, на Т.и Г. М.и децата на най-малкия брат Т.Ивано Т., който е починал през 2008
г. , а именно Г. и А..
Твърденията им за
придобивно основание и правоприемство, обосновават активната процесуална легитимация на всеки от ищците, както следва
– ищцата Г.Т.И., като притежаваща 1/3 ид. Част от 900 кв.м., А.Т. Добрена 1/3
ид. Части от 900 кв.м., Д.И.Т. 1/3 от 900 кв.м. и А.И.М. 1/3 от 900 кв.м.
Обект на
спорни права са процесните реални части, които към датата на предявяване на
иска са включени в имот 10135.2526.388 с площ от 2216 кв. при граници – път,
имот 1494 1495 и 387. Процесната реална част
граничи с път.
Заявените от ищците придобивни основания са наследствено
правоприемство, изтекла придобивна давност, включително и чрез присъединяване
владението на наследодателите им.
За установяване факта на владението и своенето, съдът е допуснал
гласни доказателства. От разпита на св. Х.Н.П., чиито показания съдът
кредитира като основани на непосредствени впечатления се установява, че в
периода от 1996 г. до 2016 г. е
обработвал имот с идентификатор 1494, който граничи от запад с имот 388.
Познава ищците и техните наследници и ги посочва като хората, които са
обработвали и застроявали имот 388. Сочи, че последния е около 2 дка, но му е
познат в подробности от западната част. Имот 1494 му е бил предоставен за
ползване от Мария, което живеела в София. Знае, че част от ищците също живеят в
гр. София, но свидетелства, че ги е виждал в имота, а и че „баба Г. и дядо
Иван“ приживе са живеели целогодишно в същия имот до смъртта на всеки от тях.
Св. К.Б.М., познава имота на ищците
от 1970 г., от която година притежава
имот, който се намира през 4-5 имота от
процесния. Свидетелства за това, че в имот 388 има голяма оранжерия, гараж и две постройки. Свидетелства
за собствениците, като ги нарича с малки имена. Знае последователността на фактите
на смъртта на Г. и Иван, ориентирана е
за годината на смъртта на И./ 2007-2008 г. /.Свидетелства, че от този момент и
понастоящем, в имота живее Наско /ищецът
А.И.М./. Съдът кредитира показанията и
на тази свидетелка, той като освен ориентирана към датите за събития установени
с документи, същата е ориентирана и за местонахождението на своя имот,
процесния имот и имота обработван от
предходния свидетел, който също й е лично познат.
Свидетелства за това, че Христия обработвал имот с идентификатор 1494, но е бил изгонен от хората с фамилия, иронично наречена от свидетелката
„Торбарката“. От контекста на показанията и удостоверение да наследници на Т.М.К.,
се установяват лица с такава фамилия – С.Д. Т.сестра на Т.М.К. и П.К.Т., неин
син – осиновен, за отричането на чиито права на наследяване са изложени мотиви
в писмения отговор на ответника П.Й.С., представен от адв. М.Д..
С писмо от 07.06.2018 г. ищците са уведомени, че по искане на наследниците на Т.Д.К. е започнало
административно производство, за изменение ПНИ на м.ст „Свети Никола“, гр.
Варна, по отношение на имоти 388 и 1495
/последния на изток от просената реална част/. Представена е скица проект и
обяснителна записка изготвени от инж. Маринов, чиито възложители са
наследниците на Т.Д.К.. Предвижданията
за изменение, водят до промяна в южната граница на имот 388, чрез
присъединяване на площ от 993 кв.м. от
имот 388 към имот 1495. Правното
основание за исканата поправка е явна фактическа грешка. След промяната имот
388 остава с площ 1222 км. м., а имот 1495 с площ от 2783 кв.м. Срещу това
искане са постъпили възражения от ищците, в изложенията на което се съдържат
твърдения за факти, такива каквито са изложени и в исковата молба.
От представените от ответника доказателства, се установява, че 15.08.1994
г. П.К.Т., в качеството си на наследник по закон на Т.Д.К. е предявил иск с правно основание чл. 11,
ал.2 от ЗСПЗЗ. В това производство е представен нот.акт № 81/43 г., който
легитимира Т.Д.К. като собственик на лозе с площ от 5 дка в местността „Акчелар“. В това производство е
установено, че част от лозето с площ от 2 дка е предоставено на ползватели.
Наследниците на Т.Д.К. притежават Решение № 771 от 05.02.2001 г. с
което ПК Варна им признава право на
собственост в съществуващи, възстановими, стари реални граници на лозе с площ
от 3 дка, находящо се в местността
„Акчелар“ при граници по плана на
стари имотни граници в местност „Св. Никола“ при граници имоти с №
276,272,263,262,274,260 и път. Това решение посочва, че възстановените 3 дка са имоти 275 и 273. В решението е посочено, че възстановяването на правото ще се извърши с
при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ с влизане в сила на ПНИ.
От служебна бележка от 11.11.1996 г. се установява, че Т.Д.К. е подарил
на ДПФ „3 дка в местността „Акчелар“.
Т.М.К., е починал на 31.01.1980 г. и е оставил наследници по закон
– съпруга .К.К.а, сестра – А.Д. Г.,
сестра - С,Д. Т., сестра - М.Д. А., А.Д.
М.. Към датата на постановяване на съдебното решение 05.02.2001 г. по иска на П.К.Т., всички сестри на Т.М.К. са
починали и са заместени в правото на наследяване от техните деца – Т.И. С., Х.И.
Г./А.и ИВ./, П.К.Т. и С.Н.М.. П.К.Т. е заявил за възстановяване 3 дка по нот. Акт
81/43 г.
Предявеният положителен установителен иск е предявен срещу П.Й.С.,
който в писмения отговор твърди, че е един от наследниците по закон на Т.М.К.
починал на 31.08.1980 г. и вносител на
административната преписка за изменение на ПНИ. Отношенията на този
ответник с останалите лица, посочени като наследници в удостоверенията за
наследници на Т.М.К., не са предмет на делото. Затова, съдът не изследва
възраженията на пр. представител на този ответник по отношение на
възстановените по реституция права на П.К.Т..
Тези отношения по повод възстановената собственост не могат да се
разглеждат в настоящото производство. Ищците посочват кое лице е ответник,
според това кое лице оспорва техните права и спрямо кое лице имат правен
интерес да ги установят. Нито съда, нито лицето посочено като ответник, могат
да посочват кои са ответници по делото, с изключение на задължителното другарство, какъвто не е
настоящия случай.
Правният интерес, за предявяване на положителен установителен иск
срещу П.Й.С. ищците са доказали, от една страна като лице посочено като
наследник по закон на Т.М.К. и от друга като вносител на искането за поправка
на ПНИ.
Към датата на депозиране на искането за поправка на ПНИ,
наследниците на Т.М.К. се легитимират като лица, на които са признати права на
възстановяване на 3 дка от притежаваните по нот. Акт № 81/43 г. Видно от
инициираната процедура, желаната поправка оспорва правата на ищците, поради
което те имат правен интерес да установят правата си и да поискат от съда със
СПН да разреши спора им с вносителя на искането за изменени на ПНИ. Не е
предмет на делото, основателността на искането за поправка на ПНИ, поради което
към датата на обявяване на устните състезания, съдът разглежда заявените от ищците
права и възраженията на ответника, такива каквито са установени с писмени доказателства, съобразно
доказателствената им сила, а не съобразно въведените в писмения отговор
съображения за основателност на исканата поправка.
За установяване идентичност на имота, чиито права претендират за
установяване ищците с тези, които им оспорва ответника, съдът е допуснал съдебно
технически експертизи, представени от вещите лица инж. Ш.Х. и инж. Р.П.. От
заключението представено от в.л. Х. се установява, че по действащата КК имот с идентификатор 10135.2526. 388 е
идентичен с ПИ 388, с площ от 2216 кв.м. при граници ПИ 380 и ПИ 1494 и двата
от запад и ПИ 1495 от изток , от север с
ПИ 387 на Румен Данков Дилов и от юг с
път. От вписването в разписните листи се установява, че имот с ПИ 388 граничи
от запад и от изток с имоти на наследниците на Т.К.. Към момента по КК имотът
388 е вписан на Т.И.Т. и И.Т.М.. До 2000
г. този имот е бил земеделска земя, а към настоящия момент е включен в
строителните граници на населените места. Вещото лице е установило, че
наследодателя на ответника е притежавал 5 дка. От тях 3 дка е дарил на ДПФ през
1949 г. Реституционната процедура за 3
дка, дарени през 1949 не е завършила. Според вещото лице е налице идентичност
между закупените от наследодателя на ищците имот с площ от 900 дка, граничещ с
път и имот 388 в южната му част. Вещото лице не може при наличните данни и от решение по гр.д. № 1730/93 г. да установи
идентичност между имот 388 и имота, за който е признато от съда право на
възстановяване.
Заключението представено от в.л. инж. П., сочи, че е налице пълна
идентичност между закупения с договор от 20.09.1966 г. имот с площ 900 кв.м. и
имот 388. Идентичността е установена по местонахождение, граници и записване в
разписните листи. Към момента на покупката осъществена през 1943г. от
наследодателя на ответника, са закупени само 5 дка от притежаваните от продава
6.2 дка/7 дка. Към датата на покупката през 1943 г. действащ е КП от 1936 г.,
от който факт вещото лице заключава, че наследодателя на ответника е закупил ид.
Части от имот 1210 по КП от 1936 г.
Вещото лице инж. П. е направила идентично заключение, за невъзможност да
се установят граници на имот, за който със съдебно решение е признато право на
възстановяване, на основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Според вещото лице, обаче в Решение 771 от 05.02.2001
г. на ПК Варна е допусната фактическа грешка в номера на имота посочен за
възстановяване. Признато е право за възстановяване на имот 273 и 275, а имота на наследодателя на ответника е 275
с площ от 2.787 дка.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни
изводи. Установено от свидетелските показания е, че от 20.09.1966 г.
наследодателите на ищците съпрузите Минкови, без прекъсване, а след тяхната
смърт и техните наследници са осъществявали фактическа власт върху продадените
900 кв.м. реални части от имот, целия с площ от 2 дка /тези, които не са били
подарени на ДПФ/, както и върху закупените през 1965 г. 1000 кв.м. Тези два
имота са заснети като един общ имот, защото от 1966 г. се ползват от една и
съща фамилия. Неуспешно е оспорването на
истинността на подписа на продавача и достоверността на датата, поради което
съдът приема, че съдържанието на документа договор от 20.09.1966 г. обективира
волята на наследодателя на ответника да се разпореди със собствените си 900
кв.м. Безспорно сделката не е сключена във формата на
нот.акт, но този писмен документ наред с разписката за платена цена, установява
началния момент на осъществяване на фактическа власт, съответно намерението за
своене. Имотът не завладян. Владението е предадено от собственика, т.е. по
волята на продавача. Владението е предавано на наследниците и в нито един
момент от началния, не е прекъсвано. Няма данни и да е било оспорвано и по
съдебен ред.
Съгласно нормата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в
закона. Собствеността не е придобита
чрез правна сделка, тъй като не е спазена изискуемата форма за действителност
на такава сделка и не са налице изключенията по чл. 18 от ЗЗД. В настоящия случай
правото на собственост се претендира да е придобито, чрез осъществяване на
фактическа власт с намерение за своене. Този способ за придобиване на право на
собственост, се свързва с определен период от време, в който владението следва да е такова, каквото
е установено в настоящото производство. Не могат да се придобиват имоти
публична държавна и общинска собственост, но както се установи по-горе е
продадена реална част от имот, който е бил във владение на продавача, а не
имота от 3 дка, които е подарен на ДПФ. Затова,
по отношение на наследодателите на ответника и на самия него, няма забрана за
придобиване право на собственост по давност.
ПК макар и сезирана с
решение на съда за право на възстановяване на 5 дка е възстановила само 3 дка,
тези което са били включени в ДПФ. От 2000 г. територията, в която
са включени процесните 900 кв.м.,
част от имот 388 е в строителните граници и нямат характер на земеделска земя. Тя
не е собственост нито на държавата, нито на общината, поради което от 2000 г.
няма пречка да бъдат придобивани по давност, реални част недвижими имоти, ако
те са части от имот по обособен кадастрален номер. След изтичане на 10 годишен
период при действието на ЗС от 1951 г. при липсата на оспорване от лицата с
признати права на собственост, владелците с намерение за своене, придобиват
собствеността. Няма данни ответникът или неговите наследници да са оспорили
правото на ищците да осъществяват фактическа власт, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. С процедура по поправка на фактически грешки в
ПНИ не се създават, установяват права, нито се оспорват права на собственост.
Затова действията предприети от ответника, не прекъсват давността нито оспорват
правата на собственост на ищците. Съществуващата противоречива съдебна практика
относно момента на придобиване на правото на собственост по давност е
преодоляна с ТР 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че позоваването на
давността, не е елемент от фактическото
основание на чл. 79 от ЗС , а процесуално средство за защита на материално
правни последици. Приема се също, че възможно да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 от ЗС от лице, което не се е
позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят по
отношение на неговите наследници. Последните, които са ищци в настоящото
производство, са осъществявали фактическа власт заедно с наследодателите си и
непосредствено след тяхната смърт, затова те са собственици по давност и
наследяване, чрез присъединяване на владението на наследодателите си, както и на
самостоятелно основание изтекла в тяхна
полза давност върху 900 кв.м., считано десет години назад от датата на предявяване на
иска – 06.08.2018 г.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника, следва да бъдат
присъдени направените от ищците разноски, които съобразно представения списък са
в размер на 3 378.38 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.Й.С., с
ЕГН ********** ***, че Г.Т.И. с ЕГН ********** *** , А.Т. ***, Д.И.Т. с ЕГН **********
с постоянен адрес ***. Петко Войвода“ № 48 , вх. Г, ет.3, ап.29 и А.И.М. с ЕГН ********** от гр.Варна, с.о.
„Акчелар“ № 162, СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от 900 кв.м. от имот
10135.2526.388 целия с площ от 2 216 кв.м. , която реална част от юг изцяло
грани с път с идентификатор 9521, от север с останалата част от имот 10135.2526.388,
от изток с имот 10135.2526. 1495 и от запад с имот 10135.2526.1494, възоснова на
изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследяване, с присъединяване владението от техните
праводатели съпрузите И.Т.М., починал на 25.06.2004 г. и Гроздана Д. Минкова,
починала на 13.09.1991 г., което е започнало на 20.09.1966 г. след предаване
владението от Т.М.К./Т.Д.К., възоснова на договор за покупко-продажба на същия имот и разписка
за платена цена в размер на 1200 лева,
на основание чл. 79, ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА П.Й.С.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.И.
с ЕГН ********** ***. Варненчик, бл. 307, вх. 121 ет.3, ап. 9 , А.Т. ***.
Варненчик, бл. 306, вх. 2, ет. 4, ап. 24, Д.И.Т. с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** и А.И.М. с ЕГН ********** от
гр.Варна, с.о. „Акчелар“ № 162,сумата от
3 378.38 /три хиляди триста седемдесет и осем точка тридесет и осем/ лева,
представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен
акт до страните.
Съдия в
Окръжен съд: