Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   273  

гр.Сливен,   06 март  2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри    граждански състав     в публично съдебно заседание на  двадесет и шести февруари   две хиляди и  деветнадесета   година  в  състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1615/2018 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е    иск , който намира правното си основание в чл.   422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД  и цена на иска  633.10 лева. 

 

В Исковата молба на  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД чрез юриск.  Нина СТОЯНОВА  се твърди, че   са подали Заявление по чл. 410 от ГПК въз основа на което  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на  Й.И.И.  при условията на чл. 47, ал. 5 отГПК  в резултат на което  за   „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

            Издадената заповед за изпълнение  е въз основа на подписан Договор за паричен заем от 5 декември 2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Й.И.И.  сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. 

На 1 октомври 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения Договор за заем „Изи Асет Мениджмънт” АД  се е задължил да отпусне на Й.И.И.  паричен заем в общ размер на 400 лева и последния усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор.  Й.И.И.  се е задължил да ползва и върне заемната сума, като заплати сума в размер на 434.70 лева, ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни вноски, всяка  в размер на 20.70 лева.

 По договора за паричен заем Й.И.И.  е извършвал плащания в общ размер на  70 лева и  към настоящия  момент дължимата главница е в размер на 381.82 лева.

За ползването  на предоставената сума по Договора за паричен заем ответникът дължал договорна лихва, която в настоящия случай е в размер на 28.68 лева за периода от 13.12.2016 г.  до 02.05.2017 г. – датата на настъпване на падежа на Договора.

В сключения между страните Договор ответникът се е съгласил  в случай на неизпълнение, че дължи неустойка която се начислява еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.  Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 178.60 лева.

Разпоредбите на Договора предвиждали  при забава на плащане повече от 30 календарни   дни се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес  в размер на по 9 лева до максимален размер от 45 лева.  В настоящия  случай Й.И.И.  дължал  разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 18 лева.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 2 май 2017 г. – последната падежна дата като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед  за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата ИМ, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответника виновно продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което дължал и обезщетение за забава   в размер на 26.00 лева от 3 май 2017 г.  до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на Заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. 

               Предвид изложено моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД има следните вземания срещу Й.И.И.:

-           381.82 /триста осемдесет и един лева и 82 стотинки/ лева, представляващ главница по Договор за паричен заем от 05 декември 2016 г., прехвърлен с цесия от 1 октомври 2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;

-            28.68 /двадесет и осем лева и 68 стотинки/ лева договорна лихва   за периода от 13.12.2016 г. до 02.05.2017 г.;

-           178.60 /сто седемдесет и осем лева и 60 стотинки/ лева неустойка за неизпълнение на задължение;  

-           18 /осемнадесет/ лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението;  

-           26 /двадесет и шест/ лева  законна лихва   за периода от 03.05.2017 г. до 30.11.2017 г.

Претендират   направени  съдебни разноски   и възнаграждение за процесуално представително в общ размер на 350 лева.      

В предоставения  едномесечен срок  е постъпил Отговор от ответника Й.И.И.  чрез назначеният му особен представител – адв. Т.Ч. ***   в който  счита главния иск за неоснователен.  В ИМ се цитирал и към нея бил приложен Договор за паричен заем от 5 декември 2016 г. със страни „Изи Асет Мениджмънт” АД  и Й.И.И..

Освен този договор страната е представила и т.нар Предложение за сключване на Договор за паричен заем от 2 декември 2016 г. със страни  в случая лице  за контакт Й.И.И.  и ответника - Й.И.И..

Оспорва автентичността на частния свидетелски документи- Договор за паричен заем  № 2697304 от5 декември 2016 г., тъй като счита че не бил автентичен.  Той не бил автентичен от гледна точка на авторството на доверителя му. Противопоставя на този подпис подписа на същото лице от т.нареченото Предложение за сключване на Договор за паричен заем. Очевидно било различието в изписването им под двата документа.  Излага подробни съображения за оспорването си.

Следващото му възражение засягало петитума на ИМ, който бил неясен.  Не бил формулиран конкретно, както предполага повдигнатия спор – положителен установителен иск.

Оспорва и размера на претендираната главница, след  като   в обстоятелствената част на ИМ се излагало признание, че доверителят му е извършил плащане  в размер на 70.00 лева, от което следвало, че остатъкът на главницата е 330 лева, а не 381.81 лева. 

Ако не бъде ангажирано доказателствено искане чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза от страна на ищеца моли съда   да отхвърли  иска като недоказан по основание и размер.

Оспорва претендираните от ищеца разноски, ако бъдат уважени неговите искания. Нереципрочно според интереса, който се защитава, но и според морала е да се очаква присъждането на 350 лева хонорар при цена на иска 633.10 лева.

Моля да бъдат призовани  като свидетели  И.И.И. и Й.В. за изясняване на обстоятелствата, касаещи подготовката   подготовката на основния Договор с ответника като заемател.

Моли съда да задължи ищцовата страна да представи Стандартен европейски формуляр на който се позовава  в ИМ, но не е приложен към същата и Удостоверения за актуално състояние на първоначалния претендент на вземането.

Ищецът  - „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, редовно призован не се представлява в с.з.

С Молба от  юриск. Десислава АЛЕКСАНДРОВА в  която  моли делото да се гледа в нейно отсъствие и да се даде ход на делото. Поддържа ИМ и заявява, че няма възражения относно проекта за доклад по делото.  Моли да се приемат представените с ИМ доказателства.

Във връзка с Отговора на ИМ заявява,  че ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на уведомлението в настоящото производство, доколкото в ЗЗД няма изискване кога и по какъв начин длъжникът да бъде уведомен за цесията  -  Р № 123 от 24 юни 2009 г. на т.д. № 12/2009 г. на ВКС,  Решение № 3 от 16 април 2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС  и Решение  №78 от 9 юли 2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС.   Отделно от това  съгласно Решение № 137 от 2 юни 2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС  не е налице пречка на общо основание цедента да упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането.

Моли да се има предвид, че със сключването на Договора за заем и на основание чл. 1 от него на  ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр за което същият е положил и подпис на всяка страница  от процесния Договор, удостоверяващо, че същият се е сдобил с него.

В случай, че съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и го обяви за решаване представя Списък с разноските по чл. 80 от ГПК които  претендира и моли да им бъдат присъдени и разноските в заповедното производство. 

            Ответникът – Й.И.И.  се  явява лично и  се представлява от  назначеният му особен представител адв. Т.Ч. ***, който  оспорва ИМ по основание и размер с конкретните възражения, изложени в писмения Отговор на ИМ.      

            Й.И.И.  лично заявява: „Теглил съм кредит. Имам платени вноски към Изи кредит, но казват, че им дължа много пари. Аз съм изтеглил 400 лева кредит и съм им платил 150 лева, но не пазя бележки.  Плащал съм ги в книжарницата на техен представител.  Помня  име П. на която съм платил сумите.   Не зная какво представлява Стандартен европейски формуляр.   Уведомен съм по телефона от АКПЗ, че дължа на тях 900 и няколко лева, не сещам точно сумата. Това беше миналата седмица.   Договорът беше уговорен по телефона, а го подписах в офиса на Изи кредит, но всичко там беше готово.  П. беше в офиса на пл. Левски в гр. Сливен”.  

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Й.И.И.  е сключил Договор за паричен заем № 2697304 от 5 декември 2016 г.  с „Изи Асет Мениджмънт” АД  и  му е отпуснат заем в размер на 400 лева.

               На 01 октомври 2017 г.  е подписано Приложение 1 към  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания   сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД   и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  по силата на което  вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД  по отношение на Договор за паричен заем № 2697304 от 5 декември 2016 г. е прехвърлено в собственост на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения  и принадлежности.

На  8 декември 2017 г.    г. „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  подало молба до СлРС със искане за издаване  Заповед за изпълнение въз основа  задължения по  Договор за паричен заем № 2697304 от 5 декември 2016 г.

 Образувано е ч.гр.д. № 6368/2017 г. по описа на СлРС и издадена Заповед № 4249 от 12 декември 2017 г.  с която  съдът е   осъдил Й.И.И.   в настоящото гражданско дело да заплати  на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД СУМАТА от 381.82 /триста осемдесет и един лева и 82 стотинки/ лева, представляващ главница по Договор за паричен заем от 05 декември 2016 г., прехвърлен с цесия от 1 октомври 2017 г., договорна лихва в размер на 28.68 /двадесет и осем лева и 68 стотинки/ лева за периода от 13.12.2016 г. до 02.05.2017 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 178.60 /сто седемдесет и осем лева и 60 стотинки/ лева, разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 18 /осемнадесет/ лева, законна лихва в размер на 26 /двадесет и шест/ лева за периода от 03.05.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, от които 25 лв. заплатена държавна такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 50 лева защита по заповедно производство.

По делото  е допусната до разпит свид.  П.К.Х. -  Мениджър екип в „Изи асет мениджмънт”.  Познава  ответника.  През 2016 г. с ответника имала  сключени два договора.   Процесния договор от 5 декември 2016 г. се осъществил след като  Й.И. изтегли 400 лева и в деня на усвояването внесъл 193.84 лева  с която сума приключил старият си кредит.  Разликата я получил в брой.  Предходния му кредит бил в забава, а правилата на компанията били, че няма как да бъде с два активни кредита.  По процесния договор били направени погасителни вноски на 22 февруари 2017  г. на стойност  20 лева.   От тези 20 лева защото кредита е бил в забава 18 лева са били за глоби, а 2 лева по вноската му. Във всеки един кредит клиента,  ако допусне забава над 30 дни   на всеки следващ след 30-я ден се начислява 9 лева  наказателна глоба.  На 25 март имало отчетени 50 лева, от които 41 лева били по вноски и 9 лева по глоби.  Тази глоба не можело да бъде повече от 45 лева.  Погасителния план бил седмичен. Той е направил само две плащания. Задължението  при тях  е 589.10 лева  общо. Клиента е избрал да изтегли сума от 400 лева за 21 седмични погасителни вноски, всяка по 30.10 лева.    Тъй като за 11-годишна практика   за първи път я призовавали за свидетел,   се допитала до тяхната компания за всички правни въпроси по отношение на договора. Била упълномощено лице, което е предоставило кредита в деня на усвояването. Конкретния договор тя го подписала.

Съдът пердяви  на свидетелката  Договора.

СВИД. Х. заявява, че подписа,  който й се показва е на Й., а този е неин.  Във офиса имало камери и нямало как клиента да не подпише договора.   Почерка на  Предложението за кредит е на Й.В. – неговата кредитна консултантка.   

Й.И.И.  отговаря:   „Договора беше готов, когато аз отидох в офиса. Подписах само последната страница на Договора.  Аз не отричам, че съм теглил парите, но съм внесъл 150 лева за които нямам  бележки”.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Не се спори в производството че „Изи Асет Мениджмънт” АД  и ответникът е сключен Договор за паричен заем № 2697304 от 5 декември 2016 г. в размер на 400 лева.

Установи се, че на 01 октомври 2017 г.  е подписано Приложение 1 към  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания   сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД   и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  по силата на което  вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД  по отношение на Договор за паричен заем № 2697304 от 5 декември 2016 г. е прехвърлено в собственост на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения  и принадлежности.

Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като  цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.  За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.  Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай.  Изпълнителният директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД  е упълномощил „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  да уведомява от името на кредитора всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.

В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответника, които да установяват, че е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми по договора за кредит, поради което предявените искове са основателни и доказани в претендираните в исковата молба размери.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на  175 лева д.т., 150 лева за особен представител и юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева, както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 200 лева юриск. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.И.  с ЕГН  ********** ***  чрез назначеният му особен представител адв.  Т.Ч. ***, със съдебен адрес:*** офис 4, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  с ЕИК *********  с адрес на управление:  гр. София,   бул. Васил Левски № 114

- сумата 381.82 /триста осемдесет и един лева и 82 стотинки/ лева, представляващ главница по Договор за паричен заем от 05 декември 2016 г., прехвърлен с цесия от 1 октомври 2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 28.68 /двадесет и осем лева и 68 стотинки/ лева договорна лихва   за периода от 13.12.2016 г. до 02.05.2017 г;.

- сумата 178.60 /сто седемдесет и осем лева и 60 стотинки/ лева,, неустойка за неизпълнение на задължение; за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4249/2017 г. на СлРС  на  12 декември 2017

 

ОСЪЖДА Й.И.И.  с ЕГН  ********** ***  чрез назначеният му особен представител адв.  Т.Ч. ***, със съдебен адрес:*** офис 4  ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД  с ЕИК *********  с адрес на управление:  гр. София,   бул. Васил Левски № 114  разноски в производството в общ размер на сумата 525 лева и разноски по ч.гр.д. № 6368/2017 г. в размер на 225 лева.   

  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: