№ 3764
гр. София, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. Н., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Е. А. от САК срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5625004,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г.,
в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като незаконосъобразен. Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение с оглед оказаната безплатна правна помощ.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
1
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Представени са писмени бележки от гл. юрк. Деляна Иванова, с пълномощно
по делото, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния
фиш, в каквато насока са изтъкнати конкретни доводи. Отправено е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.02.2022 г. в 10:37 ч. в гр. София, по бул. „История
Славянобългарска“, срещу ТЕЦ София, с посока на движение от надлез
„Надежда“ към ул. „Каменоделска“, при ограничение 50 км/ч за населено
място, лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ №№№№ ВВ се движи
със скорост от 73 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото
МПС, видно от която собственик е жалбоподателят А. Н.. Нарушението е
установено с техническо средство TFR1-M, радар TR-4D № 505 заснемащо и
записващо дата, час, скорост и рег. номер на автомобила, за което е изготвен
клип № 19193, като същото е било монтирано в служебен автомобил с ДК №
СА 64 18 ММ. Отчетено е превишение от 23 км/ч на разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
2
техническо средство или система, с който на въззивника Н. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М, радар TR4D № 505 е
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Видно от приобщения по делото протокол от сектор „Полицейска техника“
периодичността на проверките на техническото средство е една година, като
последващата такава е извършена на 24.06.2021 г. Само по себе си посоченото
обстоятелство не влияе върху техническата изправност на АТСС, доколкото
процесният срок има отношение единствено към новопроизведени или
внесени системи за измерване до етап пускане на пазара и/или в действие.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ,
обн. в ДВ бр.46 от 07.05.2002 г., в сила от 09.11.2002 г./, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, а
последващата техническа проверка представлява формата за контрол на
средствата за измерване, удостоверяваща тяхното съответствие и изправност.
Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция
„Управление и анализ на трафика“, ведно с приложена схема за организация
на движението, че процесният пътния участък, отразен в оспорения
електронен фиш, попада в населено място и в неговия обхват не е бил
монтиран пътен знак B 26, който да въвежда ограничение на скоростта,
различно от нормативно предвиденото - 50 км/ч.
Съгласно заключението на назначената и изготвена на етапа на
съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.
К. регистрираната скорост на процесния автомобил към датата и часа на
3
твърдяното нарушение, измерена с техническо средство TFR1-M, радар TR-
4D № 505, възлиза на 76 км/ч с точност +/- 3 км/ч. Изрично е пояснено, че в
обхвата за контрол на регистриращото устройство е установено друго МПС,
което обаче не е повлияло на извършеното измерване. Налице е и
положителна констатация за спазване всички нормативни изисквания при
измерването на скоростта с изключение на обстоятелството, че ъгълът на лъча
на излъчване на радара и направлението на движение на автомобила от около
12,8° е по-голям от максималния такъв от 8°, препоръчан в инструкцията за
експлоатация на АТСС, като в дадените разяснения при допълнителния
разпит, проведен в о.с.з. на 04.05.2023 г., вещото лице подчертава, че този
факт препятства изчислението на действителната скорост на превозното
средство, поради възможността за случайно отражение на сигнала от други
повърхности. Установено е и несъответствие между местоположението на
автомобила, видно от изготвените фотоснимки и регистрираните GPS
координатите от порядъка на 17,5 метра, дължащо се на повреден GPS
регистратор, което поначало не влияе на измерването на скоростта.
Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на
притежаваните от него научни знания, не съществуват съмнения в нейната
обоснованост, поради което съдът дава вяра на същата и я използва при
формиране на своите фактически изводи.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, както и
изготвена съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат кредитирани
без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между
си.
4
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът
не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр.
чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
5
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически
изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.
165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на
предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в
която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. В тази връзка не е било
необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително мястото
на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово
осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г.
това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за
обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е
24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба
понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да извършват
контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се
осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това
всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на
6
Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или
подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или
въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи,
доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което
ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от
опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето
защо, следва да се приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов,
е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради
различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
7
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението.
На етапа на съдебното следствие е установено по безспорен начин,
че полицейските органи са експлоатирали процесната АТСС в разрез с
изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
доколкото не са извършили необходимите първоначални настройки за
започване на автоматизирания контрол, съобразни техническата
спецификация на устройството. Видно от заключението на допуснатата в
съдебната фаза на процеса съдебнотехническа експертиза и от дадените
разяснения в проведеното на 04.05.2023 г. о.с.з. от вещото лице проф. С. К. в
процесния случай ъгълът на лъча на излъчване на радара и направлението на
движение на автомобила е около 12,8° и същият е по-голям от максималния
такъв от 8°, предвиден в инструкцията за експлоатация. Констатираното
фрапиращо отклонение препятства изчислението на действителната скорост
на превозното средство, поради възможността за случайно отражение на
сигнала от други повърхности.
На следващо място – служителите при ОПП СДВР не са спазили и
изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., имайки
8
предвид, че в административната преписка е налична снимка на
разположението на АТСС от различна локация, несъответстваща на
регистрираните GPS данни, което пък осуетява възможността за точното
установяване на мястото на контрол. Наред с това, експертът е изчислил, че
GPS координатите, фиксирани от GPS приемника на устройството,
действително не съответстват на локацията на регистриращото устройство
към момента на заснемане на скоростта на автомобила.
Допуснатите нарушения на предвидената в Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. процедура от органите на МВР опорочава резултатите от
измерването и води до изключване на изготвените веществени
доказателствени средства /снимков материал и видеоклип/ от
доказателствената съвкупност, доколкото е обективно невъзможно да се
установи реалната скорост на автомобила и точното място на твърдяното
нарушение. Създаденият доказателствен вакуум, касателно обсъдените
значими за предмета на делото обстоятелства, не би могъл да бъде запълнен с
предвидените в процесуалния наказателен закон средства и способи на
доказване, въпреки проявената служебна инициатива от решаващия орган в
съдебната фаза на процеса.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника Н..
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен, а
това обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от
страните доводи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. Съобразявайки представения договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че съгласно чл. 38, ал. 1 т. от Закона за
адвокатурата /ЗА, обн. в ДВ бр. 55 от 25.06.2004 г./ на въззивника Н. е оказана
безплатна правна помощ от адв. Е. А. от САК за изготвяне на жалбата без
9
процесуално представителство, то на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗА, Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде
осъдена да й заплати парична сума в размер на 400,00 лв., която е опредЕ. в
рамките, предвидени в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 09.07.2014 г./ - за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв. т.е. в
процесния случай интересът продължава да е до 1000 лева и
възнаграждението е определено именно на тази основа.
Предвид изхода на делото, СДВР следва да бъде осъдена да
заплати и извършените по делото разноски в размер на 842,40 лв. за
изготвената съдебнотехническа експертиза.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 5625004 издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ
бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя А. Г. Н., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Ч. А. от САК, личен адв. №
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
10
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА
ЗАПЛАТИ по банковата сметка на Софийски районен съд извършените по
делото разноски в размер на 842,40 /осемстотин четиридесет и два лв. и
четиридесет ст./ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11