Определение по дело №223/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 483
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20225500500223
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
гр. Стара Загора, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500223 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от „У.Б.“ АД
срещу разпореждане № 793 от 08.02.2022 г., с което изцяло е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно. Излага съображения в подкрепа на
становището си за неправилност на извода на заповедния съд за липса на
документ по чл.418, ал.3 ГПК, който да удостоверява настъпването на друго
обстоятелство, от което зависи изискуемостта на вземането. Излага
съображения е по отношение на другото самостоятелно основание на
първоинстанционния съд за липсата на предсрочна изискуемост. Иска от
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане и вместо него да
уважи искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – Стара Загора по заявление от „У.Б.“ АД срещу Ж.С.Г. от с. М., ***, с
което се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл.418 ГПК. Със заявлението е представено извлечение от
счетоводните книги по чл.60, ал.2 ЗКИ, както и договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка от 04.07.2018 г. Посочено е, че между банката и
1
длъжника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, по която длъжникът се е
задължил и да погасява кредита. Посочено е, че задължението за погасяване
е свободно и възниква в случай че средствата се ползват. Затова нямало
изготвен погасителен план, нито размери на погасителните вноски.
Определен е крайният за погасяване на кредита срок, но с оглед на вида на
продукта (овърдрафт) е предвидена възможност за удължаване на срока
многократно с по период от още една година в случай, че кредитополучателят
спазва условията по договора и не е в просрочие на задълженията си. В
заявлението се посочено, че кредитополучателят не е възстановил ползваните
от него суми по кредита. С оглед на неизпълнението и поради изтичане на
крайния срок за погасяване на кредита – 04.07.02021 г., е изпратена покана за
доброволно изпълнение, но това не се е случило. Заявителят е поискал съдът
да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
извлечението от счетоводните книги за 500 лв. за главница; 43,12 лв.
неразрешен овърдрафт; 32,12 лихва за просрочена главница за периода от
06.08.2021 г. до 31.01.2022 г.; 25 лв. за неустойка за просрочена главница за
периода от 06.08.2021 г. до 31.01.2022 г. и 2,16 лв. за неустойка за просрочена
редовна лихва за периода от 06.08.2021 г. до 31.01.2022 г.
Заповедният съд е приел, че представеното от заявителя извлечение от
счетоводните му книги представлява документ по чл.417, т.2 ГПК, но той
(документът) не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу
длъжника, защото изискуемостта на кредита не е настъпила на уговорения в
договора падеж – 04.07.2021 г., а от сбъдването на посоченото в заявлението
прекратително условие за уговореното в т.12.1 от договора многократно
продължаване на срока за погасяване с още една година. Това прекратително
условие е твърдяното от заявителя неплащане от длъжника на ползваните по
кредита суми до изтичането на този поредно продължен до 04.07.2021 г. срок
за погасяването му. Заповедния съд е приел, че това прекратително условие е
„друго обстоятелство“ по смисъла на чл.418, ал.3 ГПК, а именно неплащането
от длъжника до края на следващия продължен с една година срок. Това друго
обстоятелство заявителят може да установи или с официален, или с изходящ
от длъжника документ, какъвто не бил представен. Затова е счел, че не може
да приеме, че другото обстоятелство за изискуемостта на процесните
вземания е настъпило, респ. претендираните вземания подлежат на
изпълнение.
На второ място, заповедният съд е приел, че ако заявителят е обявил
кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на посочените в
заявлението суми, следва изрично да заяви това и волеизявлението му да
достигне до кредитополучателя, което в случая не е сторено.
Разпореждането е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда
заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не
отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите
2
нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Р България. В това производство на съда е
вмененото в задължение и да следи за наличието на неравноправна клауза
или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3
ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с
договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да
даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на
неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането
противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави, както и дали е
изискуемо, съдът е ограничен до информацията, съдържаща се в заявлението
и документа с изключение на хипотезата на предсрочна изискуемост.
В случая първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на своята
компетентност, като е проверил въз основа на представения със заявлението
договор за потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт, изискуемостта на
вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Това е въпрос по същество, който не може да бъде разрешаван в
заповедното производство, тъй като неговата цел е друга.
От друга страна, въззивният съд намира, че заповедният съд
неправилно е приел за друго обстоятелство по смисъла на чл.418, ал.3 ГПК
неплащането от длъжника до края на следващия продължен с една година до
04.07.2021 г. срок за погасяване на целия ползван кредит с лихвите. Нормата
на чл.418, ал.3 ГПК няма предвид неизпълнението по един договор, а друго
обстоятелство, от настъпването на което зависи изискуемостта на вземането,
и то според представения документ по чл.417 ГПК. Правно невъзможно е
неизпълнението по един договор, който е изцяло частен документ, да се
изисква да се доказва от кредитора с официален или изходящ от длъжника
документ. По правило винаги кредиторът, който претендира вземането си,
твърди неизпълнението, а ако длъжникът го оспорва, той доказва, че е
изпълнил или основанията, поради които не дължи изпълнение. Този въпрос
обаче е по същество и следва да бъде разрешен в исковото производство.
В случая е налице редовен от външна страна документ по смисъла на
чл.417, ат.2 ГПК, удостоверяващ както основанието и размера, така и
изискуемостта на претендираното вземане, без от него да е видно, че
изискуемостта е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение ли от
настъпването на друго обстоятелство.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд
заиздаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Воден от горните мотиви, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане с № 793/08.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
395/2022 г. по описа на Старозагорски районен съд и ВРЪЩА делото за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
заявлението на „У.Б.“ АД срещу Ж.С.Г. от с. М., ***.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4