№ 1
гр. С. , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря В. Е. К.
в присъствието на прокурора Й. С. П. (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201800600327 по описа за 2020 година
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е
сезиран с въззивна жалба срещу присъда № 9 от 1.04.2020г., постановена
по НОХД № 566/2017г. по описа на РС- С., по силата на която съдът е
признал подсъдимия С. Х. М., роден на 14.11.1995 г. в гр. С., българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. Г., Община С., ул. „13-
та” № 2, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като шофьор в
„С.“ ЕООД, гр. С., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2015
г., около 02,00 ч., на пътя с. Г. - к. к. „М.“ на територията на Община С., на 1
километър от табелата за края на с. Г., при управление на моторно превозно
средство марка „УАЗ“ без регистрационни номера, движещо се в посока към
с. Г., е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 16, ал.
1, т. 1 и чл. 70, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на И. Б. В., изразяваща се в закрито
счупване на двата лъча на лявата подбедрица - в дисталната /долна/ трета на
големия пищял и проксимална /горна/ трета на малкия пищял, довело до
1
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30
дни, а именно за период от 7-8 месеца и СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на Г.
Х. Д., изразяваща се в открита фрактура на двете кости на лявата подбедрица
в долната трета - голям и малък пищял, довела до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, а именно за период
от 7-8 месеца и в травматичен шок, причинил на пострадалия разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и е избягал от местопроизшествието -
предвид на което и на осн.чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, вр. ал. 1,6. „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК /в редакцията на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „а“
от НК, обн. ДВ, бр. 60/2012 г./, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.
„а“ от НК /в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 60/2012 г./, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 343г от НК ГО Е ОСЪДИЛ на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца и му е наложил
допълнително наказание „лишаване от право да упражнява определена
професия или дейност“, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 1 /една/ година
и 3 /три/ месеца.
ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 месеца, наложено на
подсъдимия С. Х. М., за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на
присъдата в сила.
На осн.чл.189,ал.3 НПК разноските по делото са възложени в тежест
на подсъдимия.
Присъдата е обжалвана от защитниците на подсъдимия адв. Н.К. /по
отношение на когото след депозиране на жалбата е оттеглено
упълномощаването/ и адв. Е.М., както и от упълномощеният след
приключване на делото и за въззивното производство адв. Х. Х.. В жалбата
си двамата досегашни защитници на подсъдимия излагат оплаквания, че
присъдата е необоснована, неправилна- постановена в разрез с материалния
закон и в противоречие с процесуалните правила с молба същата да бъде
отменена и въззивната инстанция да постанови нова- оправдателна присъда за
подсъдимия.В допълнение, съставляващо неразделна част от жалбата адв. Е.
М. счита, че изтъкнатото процесуално нарушение се изразява в отказ на съда
2
след изслушване на обясненията на подсъдимия и съдържащите се нови
данни в тях да назначи повторна съдебно- автотехническа експертиза, като по
този начин са останали неизследвани и не са получили категоричен отказ
съществени за предмета на делото обстоятелства- скоростта, с която е
управлявал подсъдимия инкриминирания товарен автомобил, както и
мястото на удара. По този начин е сторено процесуално нарушение, като
присъдата почива на предположения, предвид противоречивото и неясно
заключение на вещите лица, а с.т. излага подробни съображения относно
непълнотата на доказателства, при която е приключено делото и е
постановена присъдата.
В жалбата се съдържа искане за назначаване на повторна тройна съдебно
автотехническа експертиза. На следващо място – защитникът М. излага
доводи, че е налице привилигированият състав на чл.343а НК, като
подсъдимият е оказал помощ на пострадалите, данни за което се съдържат в
разпита на единия от тях, същевременно оспорва по- тежко наказуемата
квалификация "избягал от местопроизшествието“.
В подобен смисъл са и оплакванията, изложени от встъпилия във
въззивното производство в качеството на защитник адв. Х. Х.. По същество
упреците му към процесуалната дейност на съда се свеждат до такива към
приемането като компетентно и добросъвестно на заключението на тройната
съдебно-автотехническа експертиза, оспорват се изводите в същата като
противоречиви и неясни, оспорва се понятието „динамичен коридор“.В
жалбата до въззивния съд се съдържат две доказателствени искания – за
назначаване на „арбитражна“ съдебно- автотехническа експертиза, което
следва да се приеме като искане за повторна такава – с различни вещи лица от
участвалите понастоящем в производството, както и за издаване на съдебно
удостоверение.
Присъдата е обжалвана и от повереника на частните обвинители с
оплакване за явна несправедливост, изразяваща се в прекомерна
снизходителност на РС С. при реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия, като и двете наказания – лишаване от свобода с прилагане на
института на условното осъждане по чл.66,ал.1 НК и лишаване от права са в
занижен размер и несъответни на многобройните и тежки нарушения,
3
допуснати от подсъдимия като водач и обусловили в пряка причнност
настъпването на съставомерния резултат за двамата пострадали.
Въззивният съд, е счел за основателно искането да бъдат проверени
изводите, съдържащи се в експертните заключения по съдебно-
автотехнически експертизи, изслушани и приети от първия съд, като за целта
е открито въззивно съдебно следствие и е назначена повторна комплексна
съдебно- автотехническа експертиза с три нови вещи лица: С. М. К., Х. В. У.
и И. Р. И. , с поставени за изследване и заключение задачи: след като се
запознаят с материалите по делото да дадат повторно заключение относно
механизма на настъпване на произшествието, скоростта, с която са се
движили двете превозни средства, мястото на удара /по ширина на пътното
платно/, видимостта напред и встрани пред водачите на двете ППС в
условията на нощна видимост, съобразената безопасна скорост с оглед
отговора на предходния въпрос и дължината на опасната зона при
констатираната видимост при конкретните пътни условия, техническите
причини, довели до настъпване на произшествието, възможно ли е било
предотвратяването му от страна на всеки един от водачите и при наличието
на какви правомерни действия, налице ли е промяна в техническата
конструкция на някои от автомобилите, допринесло ли е това обстоятелство
за настъпванена произшествието и по какъв начин, както и въпроси,
поставени от защитника Х.:“В коя част на пътното платно е настъпил
транспортният конфликт, Какъв е следвало да бъде „динамичният габарит“
между двете разминаващи се ППС, каква роля е изиграла липсата на
включени светлини в двете ППС за да настъпи вредоносния резултат?При
условие, че насрещно движещият се автомобил е имал включени къси
светлини от кой момент М. е имал обективна техническа възможност да
забележи насрещно движещия се автомобил“
В заседанието по същество на делото, след изслушване на експертното
заключение, прието в хода на въззивното съдебно следствие, защитниците на
подсъдимия поддържат най- общо заявените искания пред въззивната
инстанция и оплакванията, на които се основават.
В пледоарията си адв. Х. застъпва позицията, че вмененото на неговия
подзащитен –подсъдимия М. нарушение по чл. 70,ал.1 ЗДП -навлизане в
4
пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се ППС, не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, т.к. видно от доказателствата,
местопроизшествието не е било запазено, което влияе на констатациите за
находки, описани в протокола за оглед на местопроизшествие, а САТЕ
приоритетно основава изводите си на същите, което е признато от в.л. К.,
докладващ от името на колектива експерти в съдебно заседание. Адв. Х.
отправя упрек към процесуалната дейност на РС С. по преценка на
доказателствата и установяване на релевантните факти, под формата на
превратно тълкуване на доказателствата, който упрек е лишен изцяло от
конкретика, тъй като следва позоваване на доказателства за които защитникът
уточнява, че се намират във взаимно противоречие помежду си. На следващо
място, упрекът към логическо-оиценъчната дейност на съда от страна на
защитника Х. се изразява в необсъждане и игнориране на обясненията на
подс. М., поставянето им вън отдоказателствената съвкупност, съставляваща
фундамент на фактическата обстановка, приета от първата инстанция.
Цитирано е Решение №318/11.08.1998г. на ІІІ НО, във връзка с поддържана от
защитника „обективна невъзможност на подсъдимия М. да изпълни
задълженията си на участник в движението“, същата обусловена от
нарушения, допуснати от водача на насрещно движещото се ППС. Застъпва
се становище, че не би могло да се направи категоричен извод от правна
гледна точка за допуснатите нарушения и за отговорността на подсъдимия
само въз основа на експертното заключение, като се игнорират свидетелските
показания / без уточнение и конкретизиране, показанията на кои свидетели са
игнорирани и по какъв начин оставени без обсъждане- изцяло или отчасти/.
От материалноправна гледна точка защитникът отправи алтернативно искане
/в случай, че въззивният съд не намери основания за отпадане на
отговорността на подсъдимия / да преквалифицира деянието на подсъдимия
по по- леката квалификация по чл.343а НК, като се приеме „Оказана помощ
на пострадалите“, във връзка със застъпено становище и развити аргументи,
че наличието на съставомерни признаци, квалифициращи престъплението
като по- тежко, не съставляват пречка за приложение на този
привилигирован състав – в тази връзка е направено позоваване на Р №
169/1.06.1994г. на ІІІ НО : „Опитът на подсъдимия да заблуди органите на
досъдебното производство, относно авторството на престъплението по
транспорта не е основание да се откаже привилигирования състав на 343а, ако
5
той е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия. На следващо място- съдът неправилно е приложил материалния
закон, отказвайки приложението на чл.78а НК за замяна на наказателната
отговорност с административна.Като последно искане, отправено в условията
на евентуалност /ако съдът не приеме наличие на предпоставките по чл.78а
НК/, е за намаляване на размера на наложените наказания, предвид изминалия
период от време от извършването на престъплението през м. VІІ 2015г.
В този същия смисъл са отправени искания и от защитника на
подсъдимия М. – адв. М. – с акцент за напущане пределите на
„разумния срок“ при провеждане на наказателното производство и в двете му
фази, което съставлява „изключително“ по своя характер обстоятелство,
императивно обуславящо смекчаване на отговорността при нейното
индивидуализиране-намаляване на наложеното наказание.
И двамата защитници възразяват против жалбата на повереника на
частното обвинение, определяйки като несъстоятелно твърдението за
проявена прекомерна снизходителност при определяне на наказанието и
произтичащото от това искане за завишаване на определените наказания от
РС С. по размер.
В заседанието по същество на делото повереникът –адв. В. поддържа
искането си.
Представителят на СОП е дал заключение, че в мотивите на
първоинстанционния съд е направен подробен и задълбочен анализ на
събраните по далото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Фактическите изводи, формирани от съда са обосновани и непораждат
съмнение, относно кореспонденция и подкрепа от доказателствата.
Възприетата от съда фактическа обстановка беше потвърдена от
заключението на повторната КСАТЕ, назначена в откритото въззивно съдебно
следствие. Поради което следва да бъде приета за изцяло лишена от
основание жалбата на подсъдимия М.. Същевременно, жалбата на частното
обвинение е частично основателна досежно частта при определяне на
наказанието лишаване от свобода, което представителят на СОП предлага да
бъде завишено по размер по преценка на съда.
6
Съдът като разгледа жалбите на заявените основания и след като
осъществи цялостен служебен контрол по реда на чл.314,ал.1 НПК по
отношение на атакувания съдебен акт, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Не съществуват основания, от гледна точка на опора в доказателствата и
мотивите към атакувания съдебен акт, да бъдат споделени оплакванията за
допуснати съществени процесуални нарушения, нито по време на хода на
съдебното следствие пред РС С., което е протекло при стриктно спазване на
процесуалните правила и съблюдаване на правата на подсъдимия и на
неговите защитници.Още по-малко би могъл да бъде споделен упрекът към
логическата оценъчна дейност на доказателствата и формираните въз основа
на тях фактически изводи. В тази връзка настоящия състав се солидаризира
изцяло със заявеното от представителя на СОП наличие на подробен и
задълбочен анализ на доказателствата, положени всестранни усилия за
установяване на обективната истина чрез изследване на доказателствата в
дълбочина и при взаимната им връзка и влияние, компетентно прилагане на
законите на формалната и на житейската логика. Настоящият съд намира
упрека на адв. Х. за превратност при тълкуване на доказателствата не само за
голословен- лишен от всякаква конкретика /както бе отбелязано по-горе/, но и
некоректен и неверен, при изследването на волята на съда.
Обратното-изложена е ясна, конкретна и доказателствено и логически
обоснована в пълна мяра фактическа обстановка, която се подкрепя и от
новите доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно следствие, която
този съдебен състав споделя изцяло , а именно:
На 09.07.2015 г. около 02,00 ч. свидетелите Г. Д. и И. В. (тогава
непълнолетен) тръгнали по пътя от с. Г., Община С. в посока към к. к. „М.” с
лекотоварен автомобил „УАЗ”. Автомобилът бил управляван от Д., който не
бил правоспособен водач на МПС, а В. седял в кабината на седалката вдясно
от тази на водача. Д. бил закупил този автомобил неформално и той бил без
регистрационни табели. Автомобилът бил бордови, т. е. пространството зад
кабината било открито и с монтирани дървени греди, издадени извън
страничните му габарити било допълнително приспособено за превоз на
товари. Тъй като целта на Д. била да извърши през нощта незаконен
7
транспорт на дърва за огрев той управлявал автомобила без включени
светлини.
По същото време по същия път в посока от к. к. „М.” към с. Г. се движел
друг бордови лекотоварен автомобил „УАЗ” без регистрационни табели,
управляван от подсъдимия С. М.. Автомобилът принадлежал на свидетеля Й.
С.. Известно време той сглобявал автомобила от части от други подобни
автомобили и предишния ден го предоставил на подсъдимия М., тъй като
последният го помолил да си свърши работа. Подсъдимият М. също
управлявал автомобила без включени светлини. Заедно с него в кабината на
автомобила пътували свидетелите В. К. и И. Р., като първият от тях седял
върху кожуха на двигателя между двете седалки, а вторият - на седалката
вдясно от тази на водача. С този автомобил били превозвани около 1,5-2 куб.
м. незаконно добити дърва, натоварени в бордовата му част от подсъдимия и
двамата му спътници.
Свидетелят Д. управлявал своя автомобил „УАЗ” в дясната пътна лента
на този път и на прав участък от него, с лек наклон на изкачване в посока от
с. Г. към к. к. „М.”, на около 1 километър след табелата за края на селото, той
забелязал насрещно движещия се управляван от подсъдимия М. автомобил на
няколко метра пред себе си. Д. веднага рязко завил надясно, но въпреки това
между левите страни на предните части на двата автомобила настъпил удар.
Въпреки удара управляваният от поде. М. автомобил запазил посоката си на
движение направо, а поради последвалото непосредствено след този удар
съприкосновение между него и една от напречните усилващи дървени греди
на борда (товарната част) на автомобила, управляван от Д., издадена встрани
от лявата му част, този автомобил се завъртял по мислените си хоризонтална
и вертикална оси и се установил напречно на пътното платно, преобърнат по
таван. В. излязъл от кабината, опитал се да се изправи, но не успял, защото
установил, че кракът му е счупен. Тъй като Д. бил в кабината, не се движел и
не издавал никакви звуци освен хъркане, В. започнал да вика за помощ по
посока на другия автомобил. Последният спрял, от него слезли подсъдимият и
спътниците му и те се върнали до преобърнатия автомобил. С помощта на
нож, който носил у себе си, В. срязал дрехите на Д., а дошлите хора от другия
автомобил / в.т. и подсъдимия/ успели да го извадят от кабината и започнали
да му задават въпроси, на които той отговарял несвързано. Свидетелят В. К.
8
се обадил по телефона на своя съсед в е. Г. - свидетеля Й. С. и го помолил да
дойде до мястото с автомобила на бащата на К. - „Фолксваген голф”, който
бил паркиран пред дома им е поставен на таблото контактен ключ. С. дошъл е
този автомобил и в него били качени (отново с участието на подсъдимия) Д. и
В., за да бъдат транспортирани до болницата в гр. С.. Свидетелят К. не бил
правоспособен водач на МПС, но потеглил с автомобила към гр. С., а св. С.
позвънил по телефона на чичо си - св. Г. Я. и го помолил да дойде да го
прибере с неговия автомобил до дома му, тъй като е станало пътно-
транспортно произшествие. Когато св. Я. пристигнал на място, той видял, че
там е подсъдимият, както и че лекотоварният автомобил „УАЗ”, сглобен от
племенника му, стои на пътя и е ударен. С. се качил на автомобила на Я. и се
прибрал в дома си, а след това подсъдимият си тръгнал от мястото на
произшествието.
По повод посещението на Д. и В. в болницата в гр. С. в РУ - С. постъпил
сигнал за произшествието и на място били изпратени свидетелите С. Г. и В.
К.. Когато те пристигнали на пътя с. Г. - к. к. „М.” те заварили няколко лица,
които им съобщили, че са се ударили два автомобила „УАЗ”, но отрекли те
самите да са участници в произшествието. На мястото нямало такива
автомобили, а на пътя имало разпръснати части от автомобил, парчета от
стъкло и петна от разлив на течности. В банкета край пътя се намирал и един
дървен труп. Свидетелите чули шум от работещ двигател и видели светлини
от фарове в гората в близката местност „М.”. Те уведомили дежурния в РУ -
С. да изпрати други служители за запазване на местопроизшествието там,
където те се намирали, след което тръгнали в посоката, откъдето идвал шума
и се виждали светлините. След около 2 километра те видели изоставен
лекотоварен автомобил „У АЗ” без регистрационни табели със силно
деформирана кабина с разкъсани греди и елементи по нея и с пресни следи от
разрязване на металните й части. Горната част на кабината не била на мястото
си, а била поставена в каросерията. Свидетелите Г. и К. останали на мястото,
където намерили лекотоварния автомобил „УАЗ” до пристигането на
разследващ полицай за извършване на оглед на местопроизшествието, при
който автомобилът бил иззет като веществено доказателство.
На 11.07.2015 г. в РУ - С. били получени сведения, че в коритото на
реката край е. Г. се намира лекотоварен автомобил „УАЗ”. При направения
9
оглед на местопроизшествие автомобилът бил иззет като веществено
доказателство.
Според приетото заключение на д-р М. А. С. по назначената в
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, от изследваната
медицинска документация се установява, че св. И. В. е получил закрито
счупване на двата лъча на лявата подбедрица - в дистална (долна) трета на
големия пищял и проксимална (горна) трета на малкия пищял, които са
довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
период от 7-8 месеца. Според експертното заключение от изследваната
медицинска документация относно състоянието на св. Г. Д. се установява, че
същият е получил открита фрактура на двете кости на лявата подбедрица в
долната трета на големия и на малкия пищял, която е довела до трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за период от 7-8 месеца;
травматичен шок, който по своята медико-биологическа характеристика му е
причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и
разкъсно-контузна рана с подкожен хематом вляво слепоочно, рана от
изгаряне на ляв глутеус (седалищна област) и сътресение на мозъка, за което
в медицинската документация няма сигурни данни да е довело до загуба на
съзнание, като всяко от последните три увреждания са причинили на Д.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
заключението описаните при двамата пострадали травматични увреждания са
получени при действието на твърди тъпи предмети с голяма маса и кинетична
енергия и могат да се получат по начина, описан в свидетелските показания,
чието съдържание е било достъпно на експерта към датата на изготвяне на
заключението (06.03.2016 г.).
При изслушването на експерта по съдебно-медицинската експертиза пред
съда при обсъждане на заключението му същият уточнява, че по техните вид,
морфология, характер и тежест, уврежданията на свидетелите Д. и В. напълно
отговарят да са причинени при настъпване на пътно¬транспортно
произшествие. Допълва, че при липсата на данни свидетелите В. и Д. да са
били е поставени обезопасителни колани, локализацията на уврежданията им
не може да послужи за извод относно посоката на завъртане на превозното
средство, в което са се движили. Посочва, че при липсата на данни за
специфична форма и характер на травматичните увреждания на пострадалите
10
(лентовидни и жлебовидни), както и при липсата на увреждания на дрехите на
пострадалите или техни зацапвания с материали извън превозните средства,
тези травматични увреждания добре отговарят да са получени вътре в купето
на автомобила.
В досъдебното производство са назначени три отделни автотехнически
експертизи, заключенията по които са изготвени съответно от експертите
инж. С. В.ев А., инж. Н. П. К. и инж. Л. П. П. и са приети в хода на съдебното
следствие.
Противоречията, доколкото съществуват между отделните експертни
заключения на САТЕ са били подробно обсъдени от решаващия съд, даден е
аргументиран отговор по каква причина съдът възприема изводите на дадена
експертиза и отхвърля изводите, които и противоречат.
Въззивният съд държи да отбележи на вниманието на защитата, че
известната непълнота на доказателствата не съставлява процесуално
нарушение а още по- малко- съществено такова – обуславящо отмяна, същата
може да бъде успешно преодоляна в хода на открито въззивно съдебно
следствие.
За проверка на експертните изводи и преодоляване на противоречията бе
назначена в хода на съдебното следствие повторна КСАТЕ, която е дала
заключение за механизма на настъпване на произшествието, посредством
което се допълват и конкретизират обстоятелства / за величината на скоростта
и опасната зона за двете превозни средства/. Но изводите на повторната
КСАТЕ принципно се намират в пряка кореспонденция с възприетия от РС С.
механизъм :
Лек автомобил УАЗ 1/управлявания от пострадалият Д./ се е движил в
посока от с. Г. към к. к. М. със скорост на движение около 48 km/h. Опасната
му зона за спиране при тази скорост е била около 45 т, като е отчетено
движение в нощни условия, управление на автомобила без светлини и
видимост до около 49 m в тъмната част на денонощието.
В същото време, в обратна посока, се е движил лек автомобил УАЗ 2
/управляваният автомобил от подсъдимия С. М./ със скорост на движение
около 39 km/h, натоварен с дървен материал. Опасната му зона за спиране при
11
тази скорост е била около 37 т, като е отчетено движение в нощни условия,
управление на автомобила без светлини и видимост до около 49 m в тъмната
част на денонощието.
В зоната на прав участък от пътя и пътна лента с ширина от 2,63 m
водачът на УАЗ 2 е навлязъл в насрещната пътна лента, като навлизането на
габарита на автомобила е било до около 0,6 m, а на стърчащите в ляво от
габарита дървета до около 1,2 т.
В същото време в обратна посока се е движил УАЗ 1, водачът на който е
използвал средната част на собствената дясна пътна лента. Когато двата
автомобила са се намирали на около 49 m един от друг водачите са се
възприели, като са реагирали при завъртане на волана надясно спрямо
собствените посоки. Въпреки тези действия е настъпил челно-страничен
приплъвзащ удар с левите части на двата автомобила. При този удар
автомобил УАЗ 2 е продължил движението си напред и леко надясно спрямо
неговата посока, а автомобил УАЗ 1 напред и надясно спрямо неговата посока
с едновременна ротация около вертикална ос, в посока обратна на часовата
стрелка, гледано отгоре. При линейното преместване напред е последвало
обръщане на автомобила и около надлъжната ос в посока по часовата стрелка,
гледано отзад.
От удара УАЗ 1 е достигнал крайно положение на покой, обърнат върху
тавана и напречно на платното за движение, а автомобил УАЗ 2 е продължил
напред, като водачът плавно е спрял в дясната пътна лента.
В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания и
материални щети.
При така установеното по безсъмнен начин се налага извода, че РС С. е
изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е
ангажирал отговорността на подсъдимия М. по чл.343,ал.3 б.“а“, предл.2,
вр.ал.1 б.“б“, врчл.342,ал.1 НК, по който текст е бил привлечен.
Вещите лица изразяват категорично становище, че мястото на удара по
ширина на пътното платно попада в лентата за движение на управлявания от
пострадалия Д. товарен автомобил УАЗ, макар и да правят уговорката, че
12
произшествието не е било запазено- УАЗ, управляван от подсъдимия е бил
изтеглен и преместен от мястото на произшествието и същото не е опазено от
преминаващи автомобили да идването на дежурна следствена група, която да
извърши оглед на местопроизшествие.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.14,ал.2 НПК –принцип на липса на
предварително определена доказателствена сила (предимство) на определени
доказателства, защитата е поискала да бъдат игнорирани изводите на
експертизата, по-конкретно –констатацията за мястото на удара, съдържаща
се в заключението, с аргумента, че този извод не би могъл да бъде излъчен по
категоричен начин, при липса на запазено МП.
Настоящият състав не би могъл да се съгласи си подобно становище, не
само предвид изразената категоричност и липса на колебание от страна на
експертите, а най- вече заради липса на повлияване в съществена степен на
експертните изводи в резултат на тази констатация /че местопроизшествието
не е запазено/.Видно от базовите данни и констатации, установени при огледа
на МП, с които е боравила експертизата, касае се за следи, които са стабилни
и трудно и почти невъзможно да бъдат променени и при незапазено място на
произшествието /преминаващи автомобили в двете посоки, след настъпване
на инцидента, въпреки се в този участък трафикът на МПС не е
интензивен/.Видно от обстоятелствената част на заключението на КСАТЕ- на
л.11 от същото: “на мястото на ПТП, в дясната пътна лента /предназначена за
движение на УАЗ1/ е намерена една зона на разлив на мазна течност и
изпадане на части от автомобил, както и в продължение след него протрИ.е
от твърд предмет…“ Следователно, експертите са взели под внимание и са
изследвали три вида находки, документирани в протокола за оглед – разлив
на масло от двигателя, следи от протрИ.е и изпаднали части от автомобил.
Видно от характеристиките на тези следи само последната – изпадналите
части от автомобил биха могли да бъдат повлияни от факта, че МП не е
запазено като бъдат съзнателно преместени или случайно- от преминаващите
по платното автомобили след произшествието. Останалите – разлив на
течност и следа от протрИ.е са константни – неизменни от настъпването на
произшествието до извършване на огледа, така че по отношение на тях
липсата на запазване на МП не е оказало никакво влияние.
13
Що се касае до фактическата обстановка, единственото разграничение
което прави настоящата инстанция от фактическите изводи, формирани от
предходната е, че настоящият съд приема, че подсъдимият М. е оказал помощ
на пострадалите. Това обстоятелство освен от показанията на свидетелите,
пътували в автомобила, управляван от подс. М., се установява и от пок.св. В.,
който при разпита си в съ.з. пред първия съд е потвърдил: „След като извиках
другите момчета, те дойдоха. Другите момчета се опитаха да извадят Г. с голи
ръце, но не успяха, защото беше притиснат вътре. След като го извадиха,
тези момчета му задаваха въпроси…Чувал съм че на подсъдимия прякорът
му е „Лошият герой“…“
Не съществува никакво основание от правна или логическа гледна точка
да се поставят под съмнение достоверността на показанията на св. В., който е
един от двамата пострадали от престъплението.Установявайки оказаната
помощ, посредством изваждане на тялото на подсъдимия от автомобила, в
който е бил заклещен, свидетелят не изключва подсъдимия, когото той
познава по лице и по прякор „Лошият герой“ като участник в тази спасителна
операция.По-късно подсъдимият, заедно с останалите е помогнал за
качването на пострадалите в автомобила, с който са били транспортирани до
гр. С. , МБАЛ „П.“.
Признавайки това обстоятелство, в същото време въззивният съдебен
състав не би могъл да се съгласи с тезата на защитата –адв. Х. Х., че в
зависимост от фактически оказаната помощ деянието на подсъдимия, следва
да получи по-леко наказуемата квалификация – като престъпление по чл.343а
НК.
Житейски е възможно и съвсем реално, като поведение на водача,
причинил ПТП първоначално да окаже помощ на пострадалите и след това да
напусне мястото на произшествието и да не изчака пристигането на
полицейските органи, което законът определя като „бягство от
МП“.Юридически обаче, от правна гледна точка, извършването на действия, в
горната последователност от водача не води до по-леко квалифицирано
деяние, поради факта на оказаната помощ, деецът може да се ползва от
привилигирования състав единствено при наличие на по-тежко
квалифициращите признаци по чл.343, ал.3 –причиняване на телесна повреда
или смърт на повече от едно лице, установяването на останалите признаци,
14
определящи деянието като по-тежко квалифицирано по ал.3 на чл.343- пияно
състояние или такова повлияно от наркотични вещества, управление без
правоспособност, МП на пешеходната пътека или бягство от МП, изключват
приложението на чл.343а НК и в тези случаи оказаната помощ би могла да се
цени единствено при индивидуализацията на наказателната отговорност в
рамките на квалификацията по чл.343,ал.3 НК.В т.смисъл е законът и
съдебната практика – константна през годините –Р №240/7.06.1985г. по н.д.
№134/85г. на ІІІ НО : „Оказаната помощ на пострадалите от дееца при ПТП
със съставомерни последици е елемент от намалената отговорност по чл.343а
НК.Само когато деецът при извършване на престъплението е бил в пияно
състояние или е избягал от МП / по-стара редакция на закона/, тя има
значение за смекчаващо отговорността обстоятелство.Предвид по- старата
редакция на престъплението два по-тежко квалифициращи признаци
отсъстват.В т. смисъл е и по-новата съдебна практика Р по КНОХД № 718 /
020г. –ІІІ НО с докладчик съдия М. Ц., което поставя извън приложното поле
на чл.343а НК, хипотезите в които деянието на оказалия помощ на
пострадалите извършител описва съставомерните признаци на по-тежко
квалифицирано престъпление по ал.3 на чл.343 НК, с изключение на
случаите, когато в качеството на обстоятелства, обосноваващи по-тежко
квалифицирано деяние, са налице хипотезите на причиняване на телесна
повреда или смърт на повече от едно лице. В контекста на тези разсъждения
съдът намира за некоректно позоваването на цитираното съдебно решение от
адв. Х. №169/1.06.1994г. на ІІІ НО,“Опитът на подсъдимия да заблуди
органите на досъдебното производство, относно авторството на
престъплението по транспорта не е основание да се откаже привилигирования
състав на чл.343а НК, ако той е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия“, тъй като се касае за съвсем различен
случай, при който не би могло да се приеме, че е налице „бягство от МП“,
защото физическото напущане на мястото на произшествието преди
пристигане на органите на КАТ не е идентично с отричането на авторството
на подсъдимия. В първия случай се касае за вменено задължение по закон
(ЗДП – и ППЗДП) на водач, участвал в ПТП да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на надлежните органи по КАТ,
докато втората хипотеза, визира изградена защитна позиция на привлечено
към отговорност лице, в реализация на правото му на защита което като
15
основен принцип право съставлява фундамент на наказателното
правораздаване, и което имплицитно включва и се изразява в правото на
привлеченото лице да даде произволни обяснения, каквито прецени, на което
кореспондира забраната за влошаване на правното му положение в най-
широк смисъл, в зависимост от дадените от него обяснения, т.к. тежестта на
доказване на виновността принадлежи единствено и само на обвинителната
власт.
На следващо място – предходната редакция на нормата на чл.343,ал.3,
б.“а“НК, с оглед на предвидената по размер санкция, принципно допуска
приложението на чл.78а НК. Съдът, решаващ делото е изложил подробни и
убедителни съображения, обосновавайки защо в настоящия случай замяната
на отговорността по отношение на подс. М. с административно- наказателна
по реда на чл.78а НК е изключена, към които настоящият състав се
присъединява изцяло.
Следва да бъде добавено вповече и още едно обстоятелство, изключващо
приложението на чл.78а НК – а именно – наличието на имуществени вреди,
причинени с деянието на подсъдимия (независимо от поглъщането им като
съставомерни последици от по-тежкия резултат- причиняване на телесна
повреда), които се установяват от протокол за оглед на МПС, фотоалбум,
експертно заключение и отчасти- свидетелски показания.
Що се касае до индивидуализацията на наказателната отговорност,
първият съд законосъобразно е счел, че са налице изключителни и
многобройни обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия, в
т.ч. и признатия принос на пострадалия Д. в качеството му на водач към
настъпване на престъпния резултат.
Определеното основно наказание лишаване от свобода е справедливо по
своя размер, както и предвид обстоятелството че при условното му отлагане
по чл.66,ал.1 НК, същото въздейства посредством определения изпитателен
срок от 3 години, в който подсъдимия следва да изгражда собствена
мотивация за съблюдаване на правомерно поведение, като по този начин
постига целите на индивидуалната превенция за превъзпитаването и
поправянето си.
16
Що се касае обаче до допълнителното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, предвид преценката за силно намаления интензитет на
въздействие на наказанието, намираш се в обратна пропорционалност с
продължителността на изминалия период от датата на извършване на
престъплението ( 5 години –в настоящия случай), както и предвид
установената за първи път в настоящата инстанция оказана помощ от
подсъдимия на пострадалия, обстоятелство влияещо на отговорността,
смекчавайки я, въззивният състав намира, че размерът на допълнителното
наказание е леко завишен при определянето му, като счита, че следва да бъде
редуциран до лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, в
какъвто смисъл следва да бъде изменена присъдата.
По изложените по- горе съображения съдът намери, че жалбата на
частното обвинение, инвокираща оплаквания за явна несправедливост под
формата на проявено снизхождение и занижен размер на основното и на
допълнителното наказание, е неоснователна, още повече, че от заключението
на приетата повторна комплексна САТЕ се установяват допълнителни
нарушения, допуснати от водача на другото превозно средство, участващо в
инцидента Д., които по естеството си представляват принос (макар и не
основен) към настъпване на съставомерния резултат ( отговорите по задача
4.8 и 4.9 техническо преправяне на кабината на МПС –значително
изместване, огъване и разкъсване, управление без светлини, управление с
несъобразена скорост при нощна видимост без светлини)
Присъдата следва да бъде потвърдена в останалата и част.
Следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия разноските, сторени
в хода на въззивното съдебно следствие- сумата от 2999 лева –
възнаграждения за вещи лица.
Водим от изложеното и на осн.чл.334,т.4, вр.чл.337, ал.1 т.1 НПК съдът
17
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда под № 9, постановена на 1.04.2019г., по
НОХД № 69/2017г. по описа на РС С. в частта по отношение на
наложеното допълнително наказание на подсъдимия С. Х. М., като
НАМАЛЯВА размера на допълнителното наказание по чл.343г,
вр.чл.37,т.7 НК „лишаване от право да управлява МПС“ до размера на
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, вместо определеното – в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Х. М., от с. Г., общ. С. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт (Софийски ОС) сумата от 2999
лева съдебни и деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18