Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия И.Й.К. ***
за престъпление по чл. 343б ал.1 НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита
същото за безспорно установено както от обективна, така и от субективна страна.
Пледира на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл.55 НК под предвидения в закона минимален размер
за наказанието лишаване от свобода и глоба над средния размер.
Подсъдимият К. участва лично в съдебно заседание и
с редовно упълномощен защитник-адвокат. Признава се за виновен по предявеното
му обвинение, като се възползва от процесуалното си право да не дава обяснения.
Чрез защитата си счита обвинението за доказано и моли за определяне на
наказание в по-нисък размер за наказанието „лишаване от свобода“, което да се
компенсира с по-висок размер на наказанието глоба.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. бил неправоспособен водач на МПС и
не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС.
На 27.02.2018г К. употребил известно количество алкохол
. Въпреки това се качил в лек автомобил „Форд ескорт“ с ДК № У 3951 АК,
собственост на Ж.Ж.,
и предприел управление на същия
Около 00.50ч. на същата дата К. бил спрян за
проверка в гр. Я.на ул. „*** до № ** от *** С.Ж. и П.Х.. По време на проверката
полицейските служители усетили, че от подсъдимия се носи миризма на алкохол и
поискали да тестват същия с помощта на техническо средство – алкотест. За целта потърсили съдействие от своите колеги
св. Х.Х. и Атанас И.. Тъй като подсъдимия отказал да
бъде изпробван с техническо средства му бил издаден талон за медицинско
изследване, като същият се явил в указаното време в ЦСМП Ямбол, където му била
взета кръв за изследване
От изслушаната по делото съдебно-химическа
експертиза се установява, че в представената за изследване проба кръв към 00.50ч.
на 27.02.2018г се установява етилов алкохол с концентрация 2.04 промила
Видно от приложената по делото справка за съдимост
К. е осъждан както следва : Със споразумение, одобрено с определение от 4.07.16
на СлРС по НОХД № ***, влязло в законна сила на
4.07.16 е осъден на осем месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен
срок от три години.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство в присъствието на защитник, прочетени в с.з. по
предвидения процесуален ред, показанията
на св. П.Х. и Хр.Х., , писменото
заключение на изслушаната по делото съдебно-химическа експертиза и разпита в
съдебно заседание на вещото лице Г., а така също и въз основа на приложените
писмени доказателства : талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване , справка за нарушител, справка база данни КАТ
– 2бр., справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343б ал.1 НК, тъй като на 27.02.2018г около 00.50ч.в
гр.Я. по ул. „Я.“ до № ** посока ул. „Д.Б.“
е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил „Форд ескорт“ с ДК № У3951АК с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 2.04 на хиляда установено по надлежния ред ,чрез химическо
изследван на проба кръв
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните свидетели. Касае се за така наречените престъпления на “просто
извършване”, тоест за съставомерността на деянието не
е необходимо настъпването на вредоносни последици. В конкретния случай точното
съдържание на етилов алкохол у
подсъдимия е установено по предвидения нормативен ред, а именно чрез химическо изследване на
проба кръв.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. С предприемане на
управление на автомобила след употреба на алкохол К. пряко е целял
осъществяването на една правомерна цел (предвижването от едно място в
пространството до друго такова), но същевременно е съзнавал, че нейното
осъществяване е неизбежно свързано с извършването на обществено опасно деяние,
изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. В константната си
практика ВКС приема, че съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно
на неговото искане
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия наказание съдът съобрази следното:
От една страна взе предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика
на този вид престъпления понастоящем в страната, високата концентрация на
алкохол, установена в кръвта на подсъдимия , наличните предходни осъждания. От друга страна съдът съобрази дадените
обяснения от подсъдимия в хода на досъдебното производство, с които е
способствал за установяване на обективната истина, младата възраст на
подсъдимия и разкаянието за извършеното. С оглед на всичко това съдът счете ,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото
предвидено в текста на закона наказание от една година лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко, поради което и съдът определи наказание под
предвидения в закона специален минимум а именно лишаване от свобода в размер на
осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и глоба в
размер на 500лв.
Тъй като деянието по настоящата присъда е
извършено от К. в изпитателния срок на присъда по НОХД № *** на РС Сливен,
съдът на осн. Чл. 68 ал.1 НК приведе в изпълнение
наложеното с последната наказание от осем месеца лишаване от свобода като
постанови същото да се изтърпи при първоначален общ режим
С така наложените наказания по вид, размер и начин
на изтърпяване съдът счита, че в максимална степен биха се постигнали целите на
специалната и генерална превенция и най-вече би се въздействало възпитателно
спрямо самия подсъдим.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, съдът на осн. Чл. 189 ал.3 НПК го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 57.96лв., вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД
МВР Ямбол и в размер на 166.33лв., вносими в полза на
съдебната власт по сметката на ЯРС
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: