Решение по дело №48977/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1490
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110148977
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110148977 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

26.01.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести декември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №48977 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 от ЗЕ и по
чл.86 от ЗЗД.
В съда е постъпила искова молба от ......., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр......, представлявано от ......- Изп. директори, срещу М. П. Д., в качеството й на наследник
на П. Н. Д., с която се иска да се осъди ответника да заплати следните суми: сума от 542,28
лв. представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект,
1
находящ се в гр......., с абонатен №....., за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 08.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сума
от 123,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху посочената главница за
периода от 14.09.2019г. до 17.08.2022г., сума от 14,96 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2020г. и сума от 3,91 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2019 г. до 17.08.2022 г.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника М. П. Д.,
чрез назначения особен представител адв. М. З. от САК, с който оспорва иска по основание
и размер. Оспорва да е налице пасивна легитимация на ответника. Сочи се, че не били
представени доказателства ответникът да е приел наследството на П. Н. Д.. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение .....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. От приложения към исковата молба препис на НА за
покупко- продажба на идеални части от недвижим имот със запазено вещно право на
ползване №39/27.03.2013г., н.д. №36/2013г. на Нотариус ...... в НК, район на действие: СРС,
се установява, че ¾ ид.ч. от процесният имот са продадени на съсобственика П. Н. Д., със
запазено право на ползване за продавача ...... Същата е приета за титуляр на партидата за
процесния имот, видно от представените фактури и справки. Видно от представените от
ТЛП главни отчети и др. книжа М. Д. се е подписвала на отчети за 2018 и за 2019г. Издадено
е СУ на ищеца за снабдяване с акт за смърт на вещния ползвател, като такъв не е
представен, вкл. в допълнително предоставена възможност за това на ищеца. Налице е
съвпадение на имена в случая, като не се установяват при условията на пълно и главно
доказване релевантните обстоятелства, за което са предприети съотв. проц. действия.
Титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат
цената на доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение
между ищеца и трето лице- ползвател. Няма данни за новонастъпило впоследствие
обстоятелство, което да променя задълженото за ТЕ лице. Правилата на доказателствената
тежест изискват недоказаният факт да се приема за ненастъпил. С оглед на горното исковите
претенции се явяват неоснователни срещу така посочения ответник.
Съгласно приетото заключение по СТЕ, в процесният имот е топлоснабден, като има 2
бр. радиатори, за отоплителен сезон 2018/2019г., като в следващия отоплителен сезон липсва
отчет по тези разпределители. Прието е от ФДР с годишния отчет, че никой не живее на
адреса и потреблението на ТЕ за БГВ е 0 за отоплителен сезон 2019/2020г. Така ТЕ за имота
е начислена от ФДР за втория отоплителен сезон за ТЕ от сградна инсталация на база
отопляем обем от 201 куб.м. и за отопление от щранг- лира в банята, като уред без поставен
разпределител, като е прието, че липсва консумация от радиаторите. Видно от заключението
по ССч.Е стойността на потребената ТЕ за процесния период е 1 993,08 лв., от която сума от
1 694,22 лв. е за отопление и сума от 298,86 лв. е за подгряване на вода, при 0 лв. такса
мощност. От сборът е извадена разлика за получаване от 560,61 лв. и заплатени по ePay и на
каса суми от общо 899,43 лв., oт които са прихванати за лихви сума от 9,28 лв., като
стойността на потребената ТЕ се изчислява от вещото лице на 542,32 лв.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
2
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съответно възникването на право на регрес спрямо ответната страна.
Вземането за лихва е акцесорно и едностранно обвързано спрямо главното вземане. При
установяване недължимост на главния дълг, следва да отпадне и съответния размер на
вземането за лихва.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ..- Изпълнителен директор, срещу М. П. Д.,, ЕГН:**********, осъдителни
искове за следните суми: сума от общо сума от 542,28 /петстотин четиридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки/ лв. представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна
енергия, за обект, находящ се в гр......., с абонатен №....., за отчетен период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., сума от 123,86 /сто двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, за периода от 14.09.2019 г. до 17.08.2022 г., сума
от 14,96 /четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща главница за
дялово разпределение, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г. и сума от 3,91 /три лева и
деветдесет и една стотинки/ лв. представляваща обезщетение за забава за периода от
31.10.2019г. до 17.08.2022 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3