№ 26709
гр. София, 30.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110168157 по описа за 2022 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „.................“ ЕООД против К. В. В. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 7 090,24 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит от 24.02.2017 г., сключен с „.......................“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 1 081,75 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 24.02.2017 г. до 25.06.2019 г., за които суми по ч. гр.
дело № 20959/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2022 г.
Ищецът твърди, че на 24.02.2017 г. между „.......................“ АД, в качеството й на
кредитор и ответника К. В. В., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 7 400 лева. Посочва
се, че съгласно клаузата на чл. 4 и чл. 8 от договора усвоената главница следвало да бъде
върната заедно с възнаградителна лихва на погасителни вноски с уговорен краен срок
23.02.2022 г. Поддържа се, че кредитополучателят К. В. не изпълнявал в срок задълженията
си, като непогасените суми по договора възлизали на 7 090,24 лева главница и 1 081,75 лева
– договорна лихва за периода от 24.02.2017 г. (датата на сключване на договора) до
25.06.2019 г. (датата на придобиване на вземанията от ищеца). Поради допуснатата форма
на договорно неизпълнение и на основание чл. 18, ал. 2 от договора на 24.02.2020 г.
последният бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, което било съобщено на
насрещната страна – ответника по делото. Ищцовото дружество твърди, че приложение № 1
към договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г., сключен между кредитора
„.......................“ АД, в качеството му на цедент и „.................“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, вземанията на цедента по процесния договор за потребителски кредит от
ответника са прехвърлени в негова полза, в съответствие с изрично предвидената
възможност за това, установена в клаузата на чл. 18 от договора за кредит. К. В. е уведомен
за цесията, като евентуално характер на уведомяване има и образуване на настоящото
производство. Наред с това, възражението на длъжника срещу надлежното му уведомяване
за цесията е релевантно единствено при изпълнение от негова страна в полза на цедента,
каквото в случая не е налице. Поради допуснатото от ответника и продължаващо
1
неизпълнение, по искане на „.................“ ЕООД в хода на производството по ч. гр. дело №
20959/2022 г. по описа на съда за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид постъпилото възражение от длъжника и с оглед дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, дружеството предявява процесните
установителни искови претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си
интерес от търсената защита, отправяйки искане за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. В., чрез
пълномощника си адв. К. Е., оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че липсват
данни относно начина на формиране на размера на непогасената главница и периода, за
който е начислена и се претендира договорна лихва. Не се ес установява именно процесните
вземания – определени като вид и размер да са включени в предметния обхват на
приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания, а с това и да са преминали в
патримониума на ищцовото дружество. Оспорва цесията да е била надлежно съобщена на
длъжника до датата на получаване на исковата молба и приложенията към нея – 05.06.2023
г., поради което и последната не е произвела действие спрямо ответника. Счита за
недопустимо уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде заместено от факта на връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника. С отговора К. В. оспорва в полза на „.................“
ЕООД да е налице надлежно учредена представителна власт спрямо кредитора
„.......................“ АД за извършване на уведомяване на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията. Ето защо, ищцовото дружество не се явява активно
материалноправно легитимиран носител на вземанията. Възразява срещу твърденията на
ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на процесния кредит на 24.02.2022 г., а с
това и преди уговореният краен срок на действие на договора – 23.02.2022 г. Посочва, че
действието на предсрочната изискуемост е обусловено от надлежното съобщаване на
длъжника на това обстоятелство, каквото в случая не е налице. Наред с това, настъпването
на падежа на договора преди образуване на заповедното производство не е от естество да
бъде съобразено от съда по реда на чл. 235 ГПК, тъй като същото би представлявало
недопустимо изменение на основанието на исковите претенции по чл. 422 ГПК. Навежда
възражение за погасяване на вземанията по давност, започнала да тече от момента на
настъпване на изискуемостта на първата непогасена анюитетна вноска., считайки за
приложим съответно петгодишният давностен срок по отношение на главницата и
тригодишният давностен срок по отношение на вземането, представляващо възнаградителна
лихва. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноските по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответника, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на основание за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и надлежно упражняване на това право чрез уведомяване
на длъжника; 4). да установи вземанията си и по размер; 5). да установи, че е станал титуляр
на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество,
придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно начина на формиране на
2
конкретния размер на процесните вземания.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на
паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да представи в цялост описаните като
приложение към исковата молба писмени доказателства.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 20959/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав, в хода на което за процесните вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г., до приключване на
настоящото с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
12:35 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание
да представи описаното като приложение към исковата молба, но реално неприложено
писмено доказателство – справка от банкови счетоводни книги.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 20959/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
3
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4