№ 198
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502624 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение от 01.04.2021г., постановено по гр.дело № 212/2020г. на Окръжен
съд-Монтана, граждански състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да
плати на Р. А. Х. сумата 50 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на нейната внучка М. М. П., настъпила вследствие ПТП от
23.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2020г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до претендираните
100 000 лева; „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да плати на адв. В.О.
адвокатско възнаграждение в размер 2 436 лева, с включен ДДС, а по сметка на
ОС-Монтана да плати сумата 2000 лева за държавна такса. С решението на ОС-
Монтана Р. А. Х. е осъдена да плати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД разноски
по делото в размер 150 лева.
Въззивна жалба против решението в осъдителните му части е подадена от
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез пълномощника юрк. Ю. К.. Жалбоподателят
сочи, че по делото не са установени онези житейски обстоятелства, които да
придават изключителност на отношенията между ищцата и загиналата й внучка по
смисъла на ТР №1/2018г. на ВКС. Твърди, че в случая от събраните гласни
доказателства се установяват нормалните присъщи за роднинската връзка баба и
внук отношения, които от своя страна изключват присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на смърт. Според жалбоподателя, в случай, че
съдът приеме искът за основателен, то размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен по приложимия в случая § 96 от
ПЗР на ЗИД на КЗ и на ищцата да се присъди обезщетение в размер 5 000 лева,
1
като оспорва извода на съда, че този текст противоречи на Директива №
2009/103/ЕО на ЕП и на съвета на ЕС. Излага съображения, че разпоредбата на §
96 от ПЗР на КЗ намира приложение по отношение на кръга от лица, посочен в чл.
493а, ал.4 КЗ-лицата от т.нар. разширен кръг, какъвто е и конкретния случай.
Жалбоподателят сочи, че ако съдът приеме, че разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ
не следва да се прилага, то присъденотото от окръжния съд обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно по размер, като е нарушено правилото на чл.
52 ЗЗД. Предвид всичко изложено, жалбоподателят иска да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Р. А. Х., чрез пълномощника адв. В.О., е
постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество, с който
същата се оспорва, като неоснователна.
Насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е
постъпила от Р. А. Х., чрез пълномощника адв. В.О.. Жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, сочи, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът е нарушил правилото на чл. 52
ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен, че ищцата и внучка й са живели в едно
домакинство от раждането на детето; че ищцата е била неотлъчно до внучка си и
предимно тя се е грижела за нея, докато родителите са били на работа; че по
делото е установена изключителната привързаност между двете, която надхвърля
нормалните отношения, присъщи за тази родствена връзка. Твърди, че при
определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил и лимита на
застрахователните покрития към датата на пътния инцидент. Иска да бъде
отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго,
с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса
против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. А. Х. с искова молба, с която
против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД са предявени искове с правно основание
чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 100
000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М.
М. П.-внучка на ищцата, загинала вследствие ПТП на 23.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 05.09.2020г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2019г. на главен път Е 79, км
102+500 е настъпило ПТП между л.а. „Опел Астра”, управляван от К. М. К. и
лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер”, управляван от М. Б., в резултат на
което на пътувалата на задната седалка в л.а. Опел Астра, М. П. са причинени
тежки телесни увреждания, от които същата на 28.06.2019г. е починала. Сочи се,
че вина за настъпването на ПТП има водачът на л.а. Опел Астра, който навлязъл в
насрещното пътно платно и предизвикал удар с движения се по това платно
лекотоварен автомобил „Мерцедес Стринтер”.
2
Ищцата твърди, че М. П. е нейна внучка, към която била много привързана,
че връзката между двете била изключително силна, че полагала грижи за
отглеждането и възпитанието й още от бебе, че отглеждала М. като свое дете и до
настъпването на смъртта й била неотлъчно до нея. Твърди, че двете били
изключително близки и тази връзка на взаимна обич, уважение и привързаност,
надминавала обичайната такава между баба и внуче. Сочи, че след смъртта на
детето била съсипана, изпаднала в състояние на емоционален шок, не можела да
спи, сънувала кошмари и непрекъснато плачела; изгубила желание да върши
обичайните си ежедневни задължения, затворила се в себе си и не желаела да
общува с никого Твърди, че и до днес мъката и болката от ненавременната смърт
на детето не са отшумели, че в резултат на тежката загуба търпи значителни
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника.
В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за л.а. Опел Астра е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради
което с молба с вх. № 94-В-96/04.06.2020г. ищцата сезирала „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД с искане да й плати обезщетение за неимуществени вреди, но
в определения законов срок такова не било определено и платено.
Предвид всичко изложено ищцата иска да бъде осъден ответника да й плати
претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2020г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва твърденията
на ищцата, че на 23.06.2019г. е настъпило ПТП, в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. Опел Астра; че вследствие на
инцидента внучката на ищцата е получила тежки телесни увреждания, довели до
смъртта й, както и наличието на застрахователно правоотношение към датата на
инцидента по задължителна застраховка ГО, сключена с „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД по отношение на л.а. Опел Астра. Ответникът оспорва правото
на ищцата да получи застрахователно обезщетение, като твърди, че не са налице
изключителна и особена близост между ищцата и починалото дете, нито
отношения между тях, които да са извън рамките на обичайните и естествени
взаимоотношения между баба и внуче. Оспорва размера на претенцията, като
сочи, че същият не е съобразен с правилото на чл. 52 ЗЗД. Смята, че в случай, че
съдът прецени иска за основателен, то максималният размер на обезщетението за
роднините извън най-тесния семеен кръг, посочен в чл.493а, ал.4 КЗ следва да
бъде определен в размер 5000 лева (§ 96, ал.1 от КЗ). Предвид изложеното
ответникът иска да бъде отхвърлена изцяло заявената осъдителна претенция.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 23.06.2019г. около 17,20 часа на път Е-79, км
102+500, между гр.Видин и гр.Монтана, в района на с. Долна Вереница, е
настъпило ПТП с участието на л.а. Опел Астра с рег. № ***, управляван от К. М.
К. и лекотоварен бус „Мерцедес Спринтер” с рег. № ***, управляван от М. Б.,
вследствие на което на място е загинал водачът К. К. и са причинени тежки
телесни увреждания на седящата на задната седалка в средата М. П., в резултат на
които същата е починала на 28.06.2019г. в УМБАЛСМ „Пирогов”.
3
Образуваното във връзка с инцидента ДП № 722/2019г. по описа на РУ МВР-
Монтана, пр.пр. 1145/2019 по описа на ОП-Монтана е прекратено с постановление
от 02.09.2020г., поради смъртта на водача К. К..
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни между
страните. Въз основа на приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства-констативен протокол с пострадали лица № 1023-327/ 23.06.2019г.
и план-схема към него, протокол за оглед на местопроизшествието от 23.06.2019г.
и фотоалбум към него, както и материалите от досъдебното производство, САС
намира за установен следния механизъм на ПТП: на 23.06.2019г. около 17,20 часа
по път Е-79, с посока от гр.Видин към гр.Монтана се движи л.а. Опел Астра с рег.
№ ***, управляван от К. М. К.. В същото време по същия път, но в обратна посока
се движи лекотоварен бус „Мерцедес Спринтер” с рег. № ***, управляван от М.
Б.. В района на км 102+500 –района на с.Долна Вереница, водачът К. навлиза в
лентата за насрещно движение и по този начин предизвиква удар с движещия се
по нея лекотоварен бус „Мерцедес Спринтер” с рег. № ***, като ударът между
двете МПС е челен, предимно в предните им леви части и е настъпил в лентата за
движение на лекотоварен бус „Мерцедес Спринтер”.
Установява се от представените в първоинстанционното производство
удостоверения за раждане на М. П. и на баща й М. В. П., че починалата М. П. е
внучка на ищцата Р. А. Х..
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Н. И. П.-снаха на ищцата-съпруга на големия й син, твърди, че
свекърва й имала три внучки-двете дъщери на свидетелката и М., която загинала
вследствие ПТП. Сочи, че ищцата често организирала екскурзии из страната и
тогава - през юни 2019г., се връщали от екскурзия, като автомобилът управлявал
приятеля на свекърва й. Сочи, че тогава в колата били трите внучки на Р.Х., като
едната дъщеря на свидетелката също тежко пострадала при инцидента. Твърди, че
всички живеели в една голяма къща и бабата на М. я отгледала от бебе, защото
родителите й ходели на работа; че двете били много привързани една към друга-
живеели заедно, бабата се грижела за детето, вземала го от училище. Твърди, че
смъртта на М. причинила на баба й тежка травма, че свекърва й вече не била
същия човек-емоционално и психически рухнала; плачела всеки ден, твърдяла, че
не й се живее повече, упреквала се за станалото, тъй като тя била инициатор на
пътуването. Свидетелката сочи също, че свекърва й е сама от години и била много
силна жена, но след инцидента станала много лабилна, коренно се променила и
била доста уплашена-не смеела да предприеме нищо сама и станала зависима от
останалите си близки, не искала да ходи на лекари, нехаела за себе си, чудела се
защо е оцеляла тя, а си е отишла внучка й. Поддържа, че ищцата обичала еднаква
всичките си внучки-била изключително любяща баба, но тъй като с М. живеели
заедно, в едно домакинство, контактът с детето М. бил постоянен.
Не се спори по делото, че към 23.06.2019г.. за л.а. Опел Астра с рег. № *** е
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество
със срок на действие от 14.04.2019г. до 13.04.2020г., както и че с молба с вх. № 94-
В-96 от 04.06.2020г. ищцата е отправила до ответника писмена претенция с искане
да й бъде платено застрахователно обезщетение за причинените вследствие ПТП
от 23.06.2019г. неимуществени вреди.
4
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния извод
за наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответното дружество водач К. К., както и наличие на причинна връзка между това
поведение, настъпилото ПТП и смъртта на внучката на ищцата. Съществувалото
към 23.06.2019г.-датата на ПТП, валидно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между виновния
водач и „ДЗИ-Общо застраховане” АД е основание за ангажиране на
отговорността на застрахователното дружество - ответник по реда на чл.432, ал.1
КЗ, защото със застрахователния договор по задължителна застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, включително и такива,
настъпили от смърт на близък. Застрахователят дължи обезщетение за всички
вреди, които са в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие,
само когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е.
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител.
Един от спорните пред въззивния съд въпроси, очертан от оплакванията във
въззивната жалба на застрахователното дружество - за активната
материалноправна легитимация на ищцата, като баба на загиналото дете да
претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена при
деликт смърт на нейната внучка, е разрешен по задължителен за съдилищата
начин с Тълкувателното решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС. ТР е прието и обявено преди образуване на конкретното
дело и формираната с него съдебна практика е не само приложима, но и
задължителна за разрешаването на конкретния правен спор.
С Тълкувателното решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС на РБ се изостави досегашната практика на ограничаване на кръга на
лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди, в случай на смърт на
близък. С него обаче не се даде неограничена възможност за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия,
които страдат от смъртта.
Мотивите към ТР разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото
събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на
лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна
легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете
постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на
бабите/дядовците и внуците, за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали
с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и
внуци, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и
страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално
да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
5
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното
отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина
(решение № 92/17.11.2020 т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II ТО), трайно
полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в
полза на баба/дядо или внук е обусловено от провеждането на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална
връзка с починалия, даваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и №
5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната
сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност
надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци
морални болки и страдания.
Съобразявайки разясненията на цитираното ТР, САС намира за основателен
правният довод на жалбоподателя-застрахователно дружество за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като съставът на ОС-Монтана необосновано
е достигнал до правния извод, че ищцата, която е баба на починалата в резултат на
настъпването на процесното застрахователно събитие М. П., е измежду кръга от
лица, които притежават субективното право да получат заместващо обезщетение
за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Въззивният
съд е на мнение, че между ищцата и нейна внучка не е доказано наличието на
такава особена, изключителна връзка, отличаваща се по съдържание от
традиционно съществуващите връзки между баба/дядо и внук. Извод за наличието
на изключението, предвидено в ТР не би могъл да се направи от събраните по
делото гласни доказателства-показанията на свидетеля П., въпреки че тези
показания САС намира за последователни, достоверни и житейски логични.
Възззивният съд отчита установените безпротиворечиво по делото факти: че
към датата на ПТП загиналото дете е било на 9 години; че детето М., заедно с
родителите си и баба си са живели в едно домакинство, че контактът между детето
и баба му е бил постоянен, както и че когато родителите са били на работа бабата
е полагала грижи да детето.
Споделеното от свидетелката, че ищцата всеотдайно и с огромна обич се
грижела внучка си М. от раждането й, защото родителите ходели на работа и че я
водела на училище, не е достатъчно и не позволява да се направи извод за
изключителност на отношенията между ищцата и загиналата й внучка, по смисъла
на разясненията, дадени в ТР№1/2016г., а сочи на нормални за българската
традиция духовна и емоционална близост между баба и внук, характеризираща се
с взаимна обич, привързаност, морална подкрепа и признателност. Въпреки, че
съдът дава вяра на показанията на свидетелката, че ищцата се е грижела за детето
М., като за свое дете, не се установява ищцата да е заела майчинската роля в
живота на М.. Полаганите от ищцата грижи за детето, воденето на училище са в
рамките на традиционните, обичайни отношения, при които в общо домакинство
живеят възрастните родители, заедно със семейството на своя син/дъщеря.
Обичайно и характерно за народопсихологията ни и родствените ни традиции,
бабите и дядовците да са в топли отношения на обич и привързаност с внуците си,
да помагат за отглеждането им, според възможностите си, когато родителите са на
6
работа. В конкретния случай, при положение, че е установено по делото, че
родителите на М. П. са живеели с нея и че липсват данни те да са се
дезинтересирали от нея преди инцидента и да са преустановили полагането на
грижи за нейното отглеждане и възпитание, не може да се приеме, че бабата на М.
е била най-близкия й човек, нито да се приеме, че М. не е имала други близки,
освен баба си, които да се грижат за нея, да я обичат и да я подкрепят. От друга
страна по делото се установи, че живота на ищцата не е бил свързан единствено и
само с този на починалата й внучка- ищцата, макар да не е имала съпруг, а
приятелят й да е загинал при инцидента, има двама сина-възрастни,
работоспособни и самостоятелни хора, както и други две внучки, с които също
съжителства в една къща.
Показанията на свидетелката относно това, че след инцидента ищцата
емоционално и психически рухнала, плачела всеки ден, не й се живеело,
упреквала се за станалото, била много лабилна, променила се, била доста
уплашена, станала зависима от останалите си близки, също не може да обоснове
извод за изключителност на връзката между баба и внучка, нито установява
понасянето на морални вреди и страдания, надхвърлящи болките и страданията,
които традиционно, обичайно би изпитала всяка баба от внезапната,
преждевременна и най-вече насилствена смърт на внучката си.
Без съмнение се доказа, че отношенията между ищцата и загиналата й внучка
са били топли и сърдечни, че ищцата е била изключително привързана към детето
М. и много разстроена от неочакваната й смърт, както и че е преживяла,
преживява и до момента болки, страдания и изпитва продължаваща тъга от
ненавременната й загуба, но въззивният съд е на мнение, че същите не са от вида
на тези, които подлежат на репариране по изключение. Обстоятелството, че Р.Х.
се е грижила за внучка си, помагайки на родителите й при отглеждането на
детето, че баба и внучка са живели заедно в едно домакинство и непрекъснато са
общували, действително илюстрира положителната емоционална връзка, обич и
привързаност, но не и отношения, заместващи отношенията на загиналото дете с
най-близките от тесния семеен кръг – родителите му. Този извод не отрича
наличието на страдание и тъга от загубата, което безспорно съществува у всяка
любяща внука си баба, но то не покрива критериите, които обосновават
отговорността на застрахователя и наличието на неговата пасивна
материалноправна легитимация по предявения иск на плоскостта на дадените по
задължителен начин (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) разяснения в ТР № 1/2018 г. по т. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Предвид това, САС намира, че предявеният иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на внучката на ищцата, загинала в
резултат от тежките телесни увреждания, причинени при ПТП е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При липса на материалноправна легитимация на ищцата да получи
обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на внучка си,
не следва да се обсъжда другия спорен въпрос, очертан от оплакванията във
въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба за размера на справедливото
обезщетение.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС следва да бъде
отменено, в частта, с която искът по чл. 432 КЗ е уважен за сумата 50 000 лева,
7
ведно със законната лихва, считано от 05.09.2020г. до окончателното плащане, в
частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да плати на адв. В.О.
адвокатско възнаграждение в размер 2 436 лева, с включен ДДС, а по сметка на
ОС-Монтана да плати сумата 2000 лева за държавна такса. Вместо това следва да
бъде постановено решение, с което се отхвърли исковете с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86 ЗЗД на Р. А. Х. предявен против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД
за сумата 50 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на нейната внучка М. М. П., настъпила вследствие ПТП от 23.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.09.2020г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал.3 ГПК Р.А. следва да бъде осъдена да плати на
застрахователното дружество още 150 лева за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред ОС-Монтана. Решението на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
При този изход на спора, Р.Х. А. следва да бъде осъдена да плати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД разноски за платена държавна такса в размер 1000 лева
и юрсиконсултско възнаграждение в размер 300 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.04.2021г., постановено по гр.дело № 212/2020г. на
Окръжен съд-Монтана, граждански състав, в частта, с която „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД е осъдено да плати на Р. А. Х. сумата 50 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейната внучка
М. М. П., настъпила вследствие ПТП от 23.06.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 05.09.2020г. до окончателното плащане; в частта, с която „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД е осъдено да плати на адв. В.О. адвокатско възнаграждение в
размер 2 436 лева, с включен ДДС, както и в частта, с която „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД е осъдено да плати по сметка на ОС-Монтана сумата 2000
лева за държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД на Р. А. Х.
предявени против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за заплащане на сумата 50 000
лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейната
внучка М. М. П., настъпила вследствие ПТП от 23.06.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 05.09.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК Р.Х. А. да плати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД още 150 лева за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред ОС-Монтана. ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.04.2021г.,
постановено по гр.дело № 212/2020г. на Окръжен съд-Монтана, граждански
състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.Х. А. да плати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за
въззивното производство в общ размер 1 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9