24.06.2019
г., гр. СИЛИСТРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание единадесети юни
през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Антоанета Ценкова и в присъствието на прокурора
сложи на разглеждане в. гр д. № 132 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното :
Предявена е въззивна жалба от Т.Й.В., чрез процесуален представител, против решение № 100 /29.03.2019г., постановено по гр. д. № 1625/2018г. по описа на Силистренски районен съд, в частта, с която е прието , че вина за прекратяване на брака има той , родителските права спрямо родените от брака му с ответницата деца са предоставени на нея, както и в частта , с която е която е определен режим на лични отношения между него и тях и е осъден да заплаща определен размер издръжка ежемесечно за всяко от тях. Жалбоподателят счита, че решението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено в обжалваните части, като вместо това съдът постанови решение, с което да приеме , че вина за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство има само ищцата по първоначалният иск - ответница по насрещния, да предостави родителските права спрямо родите от брака ни деца на него, с произтичащите от това последици - осъждане на ответницата по насрещният иск да заплаща ежемесечна издръжка както и да й се определи режим на лично отношения с децата, с произтичащите от това законови последици. Същото становище поддържа и в с.з. пред въззивната инстанция, представляван от адв. Р.
Ответницата по жалбата и ищца по предявения пред районния съд иск за развод В.А.В., чрез процесуален представител, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва същата, моли да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваните части. Счита, че ответникът се стреми да отчужди сина им от нея или да го използва за уреждане на отношенията помежду им, както и че , освен жилищни условия, за правилното отглеждане на децата са необходими и други предпоставки, които тя единствено може да осигури. В съдебно заседание пред тази инстанция се явява с процесуален представител адв. Г., като поддържа същото становище.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е съобразена с чл. 258 и сл. ГПК, подадена е от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Пред районния съд е заявена искова претенция за развод от страна на въззиваемата против въззивника. Ищцата претендира след прекратяването на брака съдът да ѝ предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца М.Т.Й., и А. Т. Й., като определи местоживеенето им при нея, при определен режим на лични отношения и размер на издръжки. Настоящият въззивник - ответникът Т.Й.В. пред първата инстанция е предявил насрещен иск , с който изразява становище, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата му, която счита, че множество пъти му е изневерявала, прибирала се късно вечер от работа липса на постоянна трудова ангажираност от нейна страна и недостатъчните грижи за децата, поради което се наложило именно той да поеме основната материална, фактическа и морална отговорност за семейството.Въззивникът е заявил с насрещната искова претенция, че моли съда да му предостави упражняването на родителските права върху децата, като определи местоживеенето им при него на адрес гр. С., при съответен режим на лични отношения и издръжки. И двете страни претендират разноски по делото.
За настоящата инстанция значение имат исковете по чл. 49, ал. 3 СК, чл. 59 СК, чл. 143 и 146 СК, предявени и от двете страни. По отношение на останалите решение е влязло в сила.
Съгласно приложеното пред първата инстанция удостоверение за гр. брак на Община Силистра, страните по настоящото дело са сключили такъв на 20.01.2007 г. с акт за граждански брак № 10 от тази дата. От брака си имат родени две деца – М.Т. Й. и А.Т.Й., които към настоящия момент са малолетни - съответно на 11 и на 7 години. Съпругът изгонисл въззиваемата от семейното жилище на 18. 08.2018 г., след като предишната вечер тя излязла с негово позволение да се забавлява с приятелки. Прибрала се в 2,20 на 18.08., като през цялото време не отговаряла на неговите съобщения по телефона.
От изброените брачни провинения на въззиваемата, пред тази инстанция въззивникът акцентира на изневярата от нейна страна. Както пред първата инстанция, така и в жалбата пред окръжния съд, последният заявява, че преди години тя сама му споделила, че му изневерила. След като започнала работа в „……“ ЕООД, според въззивника , започнала връзка с колега, който е призован като свидетел пред първата инстанция и който заявява, че обвиненията са безпочвени. За всички обвинения в изневяра, за които свидетелстват свидетелите Д.и Т. те са узнали от въззивника. Не са представени доказателства, които да потвърждават тази брачна вина. Същевременно, става ясно от показанията на св. К. и Ч., че семейството почти не споделяло общи моменти на забавление , че въззиваемата никога не приемала покани за празненства или събирания с приятели без да се допита до съпруга си, след което почти винаги ги отказвала. От контакти с нея свидетелките са останали с впечатление, че когато не е на работа, от нея се очаква да е у дома си, да посреща за обяд съпруга си, като според тях, тя се притеснява да не би отсъствието ѝ да предизвика неоснователни подозрения. По този начин, като се вземе предвид, че няма доказателства за брачната изневяра на въззиваемата и свидетелските показания, че е била силно ограничавана от съпруга си , като едно единствено излизане с приятели е било повод да бъде изгонена от дома, съдът счита, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че брачна изневяра не може да се вмени във вина на въззиваемата. Съдът не допусна до разпит пред тази инстанция искания от въззиваемия свидетел, който „знаел всичко“, тъй като, според самия въвззиваем бившата му съпруга е изневерявала, като „контактува с едно и също момче, че постоянно пият кафе, пушат цигари. Имало е изказвания, че му е седяла на коляното, пред колегите им“, а за свидетеля, който моли да бъде допуснат до разпит пред тази инстанция и за който твърди, че знае всичко, не твърди да ги е виждал в по- интимна ситуация или извън работата. В крайна сметка в нашето съвремие да се твърди, че да пушиш цигари и пиеш кафе с някой е изневяра, е несъстоятелно. Не може да се сметне, че да стоиш на коленете на някой също е особено интимен акт, той може да бъде продиктуван и от много други обективни неудобства и обстоятелства.
Вменените на въззиваемата други провинения с насрещния иск не се поддържат пред тази инстанция. Сам въззивникът заявява в с.з. на 11.06.2019 г., че , освен изневярата, ответницата няма други провинения.
В тази връзка , въззивната инстанция счита, че няма основание да се вмени вина на ответницата за прекратяване на брака между страните.
Другият акцент от жалбата на въззивника са родителските права. Прави впечатление , че от пространното изложение в нея, на последните е отделен само един кратък абзац. Особено се набляга на това, че районният съд не е съобразил желанието на голямото дете да живее при него. Абсолютизира се значението на изслушването на детето по този въпрос и се изважда от контекста на останалите факти по делото.
По делото стана ясно, че и двамата родители са загрижени и отговорни родители, макар че , понастоящем, несъзнателно или целенасочено , увличат децата си в конфликта помежду им, което може да даде отражение върху бъдещото им пълноценно израстване. Позитивен подход е желанието на майката да контактува с психолог, да консултира с такъв и децата си. Нещо, което въззивникът счита, че травмира сина му и което е абсолютно ненужно за него самия.
В с.з. пред тази инстанция са изслушани и двамата родители. Стана ясно, че живеят в достатъчна близост, за да се осигури оптимална възможност на децата да общуват помежду си, както и на всеки един от родителите да се вижда с детето, което не живее при него. Въпреки това, през целия бракоразводен процес се създава напрежение в това отношение. Детето М. е изслушано от първата инстанция и то е категорично, че желае да живее при баща си. На първо място се изтъкват битовите удобства и средата, в която е свикнал да пребивава. Фактът, че той си позволява да дава преценки на поведението на майка си, говори, че нейните опасения, че бащата оказва влияние при формиране на отношението на сина им към нея, е основателно. При положение, че майката в нито един момент не е неглижирала родителските си задължения, дори е била по - обгрижващия откъм фактически грижи родител, не е обяснимо как момчето преценява в определени моменти да се дистанцира от нея, да отказва срещи с нея, както и да пренася това отношение и към баба си и дядо си по майчина линия, към които било силно привързано преди това. Ако се приеме, че това поведение е продиктувано от желание да я принуди да се върне в семейното жилище, където на него му е по – удобно да живее и тъй като в предишен случай това поведение е дало резултат, то , очевидно, дистанцирането на момчето, не е свързано с конкретни критики към майката по отношение на родителските и качества, а единствено с факта, че е напуснала дома им, изоставила е бащата и по този начин разрушила предишния им спокоен живот, сплотеност и семеен уют, едва ли бащата е споделил със сина си, че сам е изгонил майка му, а и не е нужно да го прави. Безспорно е, че тази представа се поддържа от бащата, той не полага усилия да за подобряване на отношенията с майката, дори заявява пред тази инстанция, че брачната и вина за изневерите е несъвместима с упражняването на родителските права. Това е изключително несъстоятелно, не само защото изневярата не се доказа, но и защото не се доказа въззиваемата да е неглижирала в който и да е момент родителските си задължения , поради каквато и да било брачна вина. Особено показателен е фактът, че за един период от време до постановяване на първоинстанционното решение синът е проявил готовност и е общувал с майка си, но след като узнал, че родителските права се предоставят на нея, отново с отдръпнал. От обясненията на момчето в районния съд и изслушването на родителите пред тази инстанция се създава впечатление, че въззивникът не прикрива от сина си собственото си разочарование от ответницата и насажда съзнателно или не у детето негативизъм в мнението му към въззиваемата.
Въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че майката по – добре би могла да се справи с отговорността по отглеждането и възпитанието на децата, както поради обстоятелството, че преди раздялата е осъществявала приоритетната част от грижите за тях, така и поради правилния й подход относно връзката им с другия родител, която е видно, че тя насърчава, абстрахирайки се от личното си разочарование от ответника като брачен партньор. Важен елемент е и нейната отвореност към сътрудничество със социални работници и психолози. Така преценени, тежест имат не само желанията на голямото дете, но и целият комплекс от факти и обстоятелства, които формират извода, че за неговото правилно и хармонично развитие при така или иначе разтрогнатия вече брак между родителите му, по – благоприятно е отглеждането му да продължи от майката. Последната изявява готовност да преодолее битовите неудобства, които има понастоящем в дома на родителите и, а малкото разстояние между него и семейното жилище на страните допринася момчето да не бъде драстично откъснато от средата, която досега е обитавало - приятели съседи, съученици. Страните следва да си дадат сметка, че голямото им дете е на прага на пубертета, което в комбинация със стреса от негативните изживявания покрай развода на родителите му, може да се отрази доста зле на развитието му. Заниженият успех в училище е само едната страна на проблема. Причините могат да се търсят и в промяната на метода на обучение в пети клас, и в емоционалната криза на детето покрай развода, а също и в това, че майката е била тази, която пряко се е ангажирала с учебния процес на сина си, подпомагала го е при подготовка на уроците, което също е важно при определяне на родителските права и понастоящем му липсва.
По отношение на малкото дете въззивникът претендира родителски права, но няма силно ангажирани доводи в тази насока. Безспорно е, че децата не трябва да бъдат разделяни и като се прибави към казаното по отношение на момчето, очевидно различния интерес на бащата към момичето, а и факта, че то е на сравнително ниска възраст, в която се нуждае силно от майчина грижа и любов, то несъмнено следва да бъде отглеждано от нея. Накрая, следва да се вметне и немаловажното признание на ответника, че от фактическата раздяла със съпругата си, е подпомаган за битовите грижи в домакинството от своята майка, което е доста голяма пречка за пълноценното упражняване на родителските права, но , разбира се, далеч не основна.
Въпреки, че в жалбата е посочено, че решението се обжалва и по отношение на режима на лични отношения , както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща издръжка, в тази насока не са развити никакви доводи по отношение на размера на издръжката и, като изрично е посочено от жалбоподателя - тя е в минимален размер, нито пък по отношение на начина, по който са регламентирани срещите между бащата и децата в режима на лични отношения, поради което съдът приема, че възражението в тази насока е обвързано изцяло с недоволството от решението в частта, касаеща родителските права, по отношение на които задължението за издръжка и режима на лични отношения са аксесорни. В този смисъл е и заявеното от него в самата жалба в тази част от обжалваното решение.
Ето защо, Окръжният съд счита, че правилно първата инстанция е преценила, че по – добрият родител е въззиваемата и тя следва да упражнява родителските права върху децата.
Предвид гореизложените съображения, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение – правилно в обжалваните части, поради което следва да бъде потвърдено. Въззиваемата претендира разноски за тази инстанция, които възлизат на 400 лв. и следва да и бъдат присъдени.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 /29.03.2019г., постановено по гр. д. № 1625/2018г. по описа на Силистренски районен съд, в частта, с която е прието , че вина за прекратяване на брака има Т.Й.В., ПРЕДОСТАВИЛ Е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца М.Т. Й. и А.Т.Й., на майката В.А.В. ОСЪДИЛ Е Т.Й.В. да заплаща на сина си М.Т.Й. чрез неговата майка и законен представител В.А.В. месечна издръжка в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лв.), считано от 01.04.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да заплаща на дъщеря си А.Т.Й. чрез нейната майка и законен представител В.А.В. месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.), считано от 01.04.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Т.Й.В. да заплати на В.А.В. направените по делото разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.