Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260077
гр.
Пловдив, 26.8.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 25.8.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4892/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Напоителни
системи” ЕАД против Наказателно постановление № 114/24.07.2020г., издадено от Директорa на Басейнова Дирекция „Източно беломорски
район", с което на „Напоителни системи” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1. т. 11, вр. чл. 200, ал. 1. т. 27 от Закона за водите.
С жалбата се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговото отменяне. Твърди
се, че АУАН е издаден след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Сочи се, че
нарушението не е установено в рамките на надлежна проверка. В условията на
евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител за съдебно заседание, като не
взема и писмено становище по основателността на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ПРОЦЕСУАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЛОТО.
Следва да
се изложат и изрични съображения за липсата
на процесуални пречки делото да протече в отсъствието на страните.
Това е така, доколкото съгласно
чл. 61 ЗАНН, вр. чл. 329 НПК в съдебна фаза на административно- наказателното
производство неявяването без
уважителни причини на страна, която е редовно призована, не съставлява причина
за отлагане на делото.
В тази
връзка следва да се посочи, че всички
страни по делото са редовно призовани, като нито са посочили, нито са
представили доказателства за наличие на уважителни причини, които са
възпрепятствали явяването им.
Призовката
до въззиваемата страна е върната с отбелязване, че е получена още на
14.08.2020г. Редовното призоваване не се оспорва и в подадената молба за
отлагане на делото от 17.08.2020г. Сочената в молбата причина за поисканото
отлагане обаче- ползване на платен годишен отпуск на старши юрисконсулта по
никакъв начин не може да бъде счетена за уважителна. Подобно на отделните прокурори
във всяка една прокуратура, и
юрисконсултите в частна фирма или държано учреждение са взаимнозаменяеми
и за тях не се прилага принципа на
неизменност. Поради това и въззиваемата страна, при желание да вземе участие в откритото
съдебно заседание, е могла и е била
длъжна при добросъвестно упражняване на процесуалните си права да изпрати друг юрисконсулт или при
отсъствие на такъв да се представлява лично от Директора си.
В молбата
за отлагане на делото от жалбоподателя, входирана на 24.08.2020г., изрично
е посочено получаването на призовката от юрисконсулта, упълномощен да работи по
делото. В тази връзка будят учудване и следва да се окачествят като изцяло голословни твърденията за
нередовно призоваване на жалбоподателя. Освен всичко друго в молбата за
отлагане на делото не са изложени
никакви твърдения, които да обуславят тази нередовност.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че ако юрисконсулта извежда нередовността на призоваването си от
неспазване на срока по чл. 56 ГПК-
7 дни преди съдебното заседание, то такъв довод не може да бъде споделен. Това
е така, доколкото съгласно чл. 84 ЗАНН субсидиарно
приложение в процеса по ЗАНН намират правилата на НПК, а не тези по ГПК.
Не подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика,
че производството по чл. 61 и сл. ЗАНН
има характер въззивно такова, а в правилата уреждащи въззивното
производство по НПК липсва изискване
за призоваване на жалбоподателя повече от седем дни преди съдебното заседание,
подобно на изискването на чл. 56 ГПК.
В тази
връзка следва да се отбележи, че изискване за призоване на жалбоподателя повече
от 7-дни преди съдебното заседание не може да се изведе от нормата на чл. 247б НПК, предоставяща възможност на подсъдимия в седем дневен срок да подаде отговор срещу обвинителния акт.
Седмодневния
срок по чл. 247б НПК цели да предостави на подсъдимия възможност да се запознае с повдигнатото му обвинение и да
организира защитата си. Аналога в административно –наказателния процес
на срока по чл. 247Б НПК е тридневния
срок за подаване на възражения срещу АУАН, доколкото именно АУАН е
процесуалния документ в процеса по ЗАНН, съответстващ на обвинителния акт по НПК, с който се повдига
и предявява административното обвинение. Допълнителна възможност за нарушителя
да организира защитата си е и седмодневния срок след връчване на НП за подаване
на въззивна жалба.
В
конкретния случай АУАН е надлежно връчен, срещу него е подадено писмено
възражение. НП също е надлежно връчено, като за защита срещу същото нарушителят
е подал жалба, изготвена от упълномощен юрисконсулт, поради което и не може да
се говори за каквото и да било засягане на правата на наказаното лице.
В тази
връзка е абсурдно дори да се твърди, че жалбоподателят не е могъл да се подготви за производство, което се
провежда изцяло по негова инициатива, поради подадена от него въззивна
жалба.
В този
смисъл е й трайната съдебна практика, както на Административен съд Пловдив, така и на административните съдилища
от цялата страна, в която се приема точно
по аргументите изложени по-горе, че срока по чл. 56 ГПК не намира приложение в
процеса по ЗАНН.
Така
изрично Решение № 1342 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1243 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2413 от 19.12.2016 г. по
н. д. № 2303 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 832 от 24.03.2014 г. по н. д. № 419 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2449 от 12.11.2013 г. по н. д. №
2203/2013 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Така и
практиката на административните
съдилища от апелативния район- Решение от 15.04.2015 г. по н. д. № 89 /
2015 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора,Решение от 06.12.2017
г. по к. адм. н. д. № 372 / 2017 г. на II състав на Административен съд - Стара
Загора, Решение от 27.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 984 / 2018 г. на
Административен съд - Хасково, Решение № 101 от 07.10.2009 г. по к.н.а.х.д. № 104/2009 г. на Административен
съд Смолян
Така и
практиката на административните съдилища
от цялата страна- Решение № 6161 от 22.10.2019 г. по адм. д. № 2949/2019 г.
на Административен съд - София, Решение № 3908 от 11.6.2018 г. по адм.д. №
4033/2018 г. на Административен съд - София, Решение № 3007 от 04.5.2018 г. по
адм.д. № 1474/2018 г. на Административен съд – София, Решение № 690 от
30.03.2016 г. по н. д. № 551/2016 г. на Административен съд – Варна, Решение от
22.04.2014 г. по н. д. № 60 / 2014 г. на IV състав на Административен съд -
Русе, Решение от 11.07.2014 г. по н. д. № 191 / 2014 г. на VII състав на
Административен съд – Русе, Решение от 16.03.2011 г. по а.н.д. № 58/2011 г. на
Административен - съд Плевен,Решение № 104 от 18.11.2010 г. по к.а.н.д. №
105/2010 г. на Административен съд Разград.
Молбата за
отлагане е изпратена в деня преди съдебното заседание, което показва, че
упълномощения юрисконсулт е знаел за деня и часа на делото. Освен това в молбата не са изложени каквито и да
било причини, които да обусловят невъзможността този или друг
юрисконсулт на жалбоподателя да се яви за съдебно заседание.
Вече бе
обосновано, че в производство, което се движи изцяло по инициатива на
жалбоподателя, няма как да се говори, че същият не е запознат с материалите по
делото и не е могъл да се подготви за откритото заседание, доколкото това запознаване
и подготовка са извършени в един предварителен момент- към самото подаване на
жалбата. В тази връзка следва да се посочи и че дори в самата молба за отлагане не са изложени твърдения, че
жалбоподателя не е могъл да се подготви за съдебно заседание и моли да
му се предостави допълнителна такава възможност.
Тъй като
преценката дали да се даде ход на
делото се прави в началото на съдебното заседание, то именно към този момент следва да са изложени
твърденията за наличие на
извинителни причини и да са представени доказателствата за това, като
евентуалното им представяне в по-късен момент не може да санира пропуска това
да се направи в надлежния процесуален момент.
По-късното представяне на
доказателства за налични уважителни причини би било относимо към евентуално
наложени глоби за неявяване в съдебно заседание, но не и за преценката дали да се даде ход на
делото, доколкото тя вече е направена съобразно наличните към този момент доказателства
по делото. Да се приеме обратното би било равнозначно на това да се
допусне със закъсняло процесуално поведение страните да шиканират процеса,
което е несъвместимо с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните
права.
ПО МАТЕРИАЛНО ПРАВНИЯ СПОР
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление,
намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за нарушение
констатирано при следните обстоятелства:
Във връзка с контрол по спазване на графика за използване на водите на
комплексните и значими язовири за
месец март 2020 г. и разрешително за водовземане с № 1037/20.02.2007г.
и Решение № 355/23.11.2011г. на Министъра на околната среда и водите, с краен
срок на действие 20.02.2022г. е извършена проверка по документи, а именно: Справка за ползваните води от яз.
Пясъчник за месец март 2020г., представена
от „Напоителни системи" ЕАД - клон Марица и режимния график на
МОСВ за месец март 2020г.
Съгласно режимния график за месец март 2020г. на МОСВ за яз. Пясъчник са
отпуснати 0,040 млн. кубични метра вода за осигуряване на минимално допустим
отток в реката след изравнител „Пясъчник“.
Видно от представената справка от „Напоителни системи" ЕАД, за
месец март 2020г. за екологични нужди са
изпуснати 86 832 кубични метра при разрешени в месечния график 40 000
кубични метра, от което е видно,
че са пропуснати 46 832 кубични метра водни количества повече от разрешените в
месечния график.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на събраните по делото писмени доказателства: констативен
протокол за извършена проверка, който е подписан без възражения досежно
верността на фактическите констатации от представител на нарушителя, представена
от самия жалбоподател справка за ползваните води от язовири, стопанисвани от
Напоителни системи ЕАД, график за използване на водите на комплексните
и значими язовири за месец Март 2020г., разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, Решение №
355/23.11.2011г.
Констатациите в АУАН
изцяло почиват и съответстват на изложените писмени доказателства, поради което
и съдът счете, че за изясняване на обективната истина не се налага
непосредствен разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание да
преповтори за протокола констатациите от писмената документация.
Следва да се отбележи
и че нито с жалбата, нито с
възражението срещу АУАН не са оспорени гореизложените фактически констатации,
доколкото доводите са насочени срещу надлежността на извършената проверка, а не
срещу нейните изводи.
Изцяло неоснователни
се явяват възраженията срещу надлежността на проверката. Естеството на
нарушението е такова, че неговото установяване изисква съобразяване на различни количествени показатели, които да
бъдат надлежно отразени в съответната писмена документация.
В този смисъл като е
извършил проверка по документи и е констатирал нарушението, включително и като е съобразил справките
за налични и ползвани водни количества, представени от самия нарушител, наказващия
орган не само е предприел всички мерки, необходими за разкриване на обективната
истина, но и в максимална степен е охранил правото на защита на наказаното
лице, доколкото изцяло е съобразил представените от него данни.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено от страните, а и от приложената
по делото заповед № РД -03-248/10.07.2019, както и директно от законовата разпоредба
на чл. 201 от Закона за водите се
установява компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено месец март 2020г., установено е по
време на проверка през Април 2020г.,
АУАН е издаден на 19.05.2020г., а не НП на 24.07.2020г., тоест преди погасяване
административно наказателната отговорност на жалбоподателя по давност.
Следва да
се отбележи, че тримесечният срок за
издаване на АУАН е спазен
не само към момента на установяване на нарушението, но
дори и към момента на неговото извършване, поради което будят
недоумение възраженията за неспазване изискванията на чл. 34 ЗАНН.
Само за
пълнота на изложението следва да се подчертае и че са дълбоко погрешни твърденията
в жалбата, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са преклузивни, доколкото в
Тълкувателно
постановление №1 от 27
февруари 2015г. на ВКС и ВАС убедително е разкрит давностния им характер.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП, и
в приложения по делото констативен протокол за извършена проверка. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че в АУАН и НП коректно е отразено
и времето на извършване на деянието. Естеството на вмененото нарушение- неспазване на месечния график за
количество изпусната вода е
такова, че то се извършва в хода на
целия месец, като съвкупния
резултат се обективира с изтичане на календарния месец, поради което и
напълно основателно в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено през
месец март 2020г.
При
издаване на АУАН в максимална степен са гарантирани правата на наказаното лице,
като на същото по надлежния ред е връчена покана за явяване, за да бъде АУАН
съставен в негово присъствие. След неявяването на нарушителя, без да посочи
уважителни причини, АУАН е съставен в негово
отсъствие в хипотезата на чл. 40, ал.2 ЗАНН, като след това наказващия орган
изцяло законосъобразно е предприел връчване по реда на чл. 43, ал.4 ЗАНН, като
АУАН е получен срещу подпис лично от упълномощения да работи по делото и подал
жалбата юрисконсулт.
Срещу АУАН
е подадено писмено възражение, което изрично е обсъдено в НП, поради което и не
може се счете, че е допуснато каквото и да било нарушение на правото на защита
на наказаното лице.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи и че буди адмирации подхода на въззиваемата страна, която за
разлика от други институции е изложила
изрични мотиви по неоснователността на доводите, изложени във възражението
срещу АУАН.
При
правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
административно наказващия орган е приел, че дружеството жалбоподател е
допуснало нарушение на чл. 48. ал. 1. т.
11, вр. чл. 200, ал.1, т.27 от Закона за водите.
От приетите за установени факти следва, че Напоителни системи ЕАД не са спазили месечният график за
използване на водите на комплексните и значими язовири за месец март 2020 г.,
утвърден от Министъра на околната среда
и водите, неразделна част от разрешително за водовземане с № 1037/20.02.2007г.
и решение № 355/23.11.2011г. на Министъра на околната среда и водите, доколкото
са изпуснали за екологични нужди- осигуряване на максимално допустим оток в реката
след изравнител „Пясъчник“ 46 832 кубични метра водни количества повече от
разрешените в месечния график.
С това деяние „Напоителни системи” ЕАД, като титуляр по разрешително за
водовземане с № 1037/20.02.2007г. и решение № 355/23.11.2011г. на Министъра на
околната среда и водите за водовземане от яз. Пясъчник, не е изпълнило
задължението си да спазва издаденото
му по реда на Закона за водите разрешително, в частта му касаеща Лимитите за
ползваната вода, които е следвало да бъдат в съответствие с месечния график за използване на водите на
комплексните и значими язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите,
представляващ неразделна част от разрешителното за водовземане.
Приложена е
и коректната санкционна норма на чл. 200. ал. 1. т. 27 от Закона за водите,
като наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум от 1500 лева.
Друг
е въпроса, че по мнение на настоящия състав предвид количествените измерения на
допуснатото нарушение и неговата обществена опасност наложената санкция в минимален размер е даже
занижена, но предвид забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя няма как да се завиши от съда.
Предвид
разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, съдът дължи
произнасяне и по този въпрос.
Настоящият
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на
тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да
се констатира, че степента на обществена опасност на конкретното
деяние е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
По мнение на настоящия състав по делото не се разкрива нито едно
обстоятелство, което да сочи на по-ниска обществена опасност на
конкретното деяние от типичния случай на тези нарушения. Нещо повече
количествените параметри на допуснатото нарушения налагат извод, че степента на обществена опасност е даже
завишена. Това е така доколкото за екологични нужди са изпуснати 86 832
кубични метра при разрешени в месечния
график 40 000, тоест нарушението се изразява в превишаване на месечния лимит повече от два пъти. По
изложените съображения чл. 28 ЗАНН се явява неприложим.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че нарушение, изразяващо се в отклонение от месечния
график за количество вода в язовирите разкрива чувствителен потенциал от причиняване на значителни вреди за цялото
население. При поддържане на ниво на вода в язовира по-високо от
нормативно разрешеното- съществува реален риск от наводнения. При поддържане на
по-ниско ниво- е възможно населението, обслужвано от този язовир да остане без
достъп до вода, какъвто случай е ноторно известно, че съществуваше през
последната година. Изложеното обуславя особена
обществена нетърпимост към подобен род нарушения.
По изложените съображения НП
следва да се потвърди.
При този изход на спора право
на разноски би имала въззиваемата страна.
Доколкото обаче разноски нито са поискани,
нито са представени доказателства за осъществено
представителство от адвокат или от юрисконсулт, то разноски не следва
да се присъждат. За да се приеме, че е осъществено представителство от
юрисконсулт пред съда, не е достатъчно същият само да е упълномощен. Следвало е
същият да подаде писмено становище или да осъществи защита в откритото
заседание, което обаче не е сторено.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за реално използване на
адвокатски услуги или юрисконсулт е следвало да се представят най-късно в съдебното
заседание, преди даване ход по същество, като този пропуск не може да
се санира на по-късен етап.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 114/24.07.2020г., издадено от Директорa на Басейнова Дирекция „Източно беломорски
район", с което на „Напоителни системи” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1. т. 11, вр. чл. 200, ал. 1. т. 27 от Закона за водите.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.