№ 255
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20231100501768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 29.12.2022г., постановено по гр. д. № 29257/2022г. по
описа на СРС, 176 състав е отхвърлен предявения от М. О. Л. срещу
Държавата, представлявана от Върховен административен съд иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1, пр. 4 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за сумата от 2
900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на адм.д. №
1084/2018г. по описа на ВАС в разумен срок и са присъди разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивникът – ищец обжалва решението, с оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост, поради неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа, че насрочването
на делото за първото съдебно заседание за период след 1 година, 1 месец и 20
дни е в нарушение на чл. 217, ал. 3 АПК, тъй като надхвърля трикратно
законоустановения срок, независимо, че същият е инструктивен. Излага, че от
ответника, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства,
че делата обичайно се насрочват за след повече от една година в
касационната инстанция. Сочи, че отговорността на Държавата е обективна и
е без значение дали е налице виновно поведение на длъжностни лица, респ.
дали ВАС е забавил разглеждането на делото поради лоша организация,
неравномерна натовареност или претовареност на съдиите, липса на знания и
1
умения у съдията – докладчик или у целия съдебен състав. В хода на устните
състезания излага, че няма оплаквания за срока от 2 години, по време на
който делото е било спряно поради отправено преюдициално запитване.
Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият – ответник Върховен административен съд оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че от значение за изхода на
спора е общата продължителност на производството, а не на отделни
процесуални действия на съда. Излага доводи, че разумността на срока се
преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото. Сочи, че в случая не
е налице продължителност на производството, надхвърляща разумния срок,
както и настъпили вреди, които следва да бъдат обезщетени. Моли съда да
потвърди решението. Претендира разноски.
Представителят на Прокуратура на РБългария оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
При преценка правилността на първоинстанционното решение съгласно
разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира , че
решението е валидно и допустимо.
В настоящия случай се претендира обезщетение за вреди от забавено
правосъдие по висящо към момента на подаване на исковата молба съдебно
производство по адм.д. № 1084/2018г. на ВАС, поради което не е необходимо
провеждането на административна процедура по гл. трета „а“ ЗСВ, като
процесуална предпоставка за предявяване на иска – арг. от чл. 8, ал. 2 вр. чл.
2б, ал. 3 ЗОДОВ. Соченият фактически състав относно допустимостта на иска
се преценява към момента на подаването му.
Искът е насочен срещу Върховен административен съд, като
процесуален субституент на Държавата и е допустим.
По същество решението е частично неправилно.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
заплащане на сумата 2 900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради
нарушеното право на ищеца да бъде разгледано адм.д. № 1084/2018г. в
разумен срок от ответника ВАС.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС.
В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно
критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато
2
нарушение на правото на процес в разумен срок. При съобразяване на тези
факти съдът дължи съпоставката между продължителността на воденото
производство и разумния срок, за който лицето следва да получи правосъдие.
При преценката на продължителността на разумния срок следва да се
съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на едно
съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт.
В практиката си ВКС /решения №№ 66/2015г. по гр. д. № 5813/2014г. на ІІІ
ГО и 76/2016 г. по гр. д. № 5721/2015г. на ІІІ ГО на ВКС/ приема, че при
преценката си за разумността на периода на разглеждане на съдебното
производство, съдът дължи съобразяване на сложност на делото, поведението
на жалбоподателя и поведението на компетентните органи, като за да прецени
сложността на делото, съдът преценява естеството на фактите, които следва
да бъдат установени, броя на участниците в производството и на свидетелите,
нуждата се получат документи по делото, естественото на необходимите
доказателства, съединяването на делото с други дела, встъпването на други
лица в процеса и т.н.
В случая по делото е доказан формално фактическия състав за
присъждане на претендираното обезщетение и наведените в жалбата доводи в
тази връзка са основателни.
Адм.д. № 1084/2018г. на ВАС, V отд, е образувано на 23.01.2018г. по
жалби на въззивника М. Л. и на Феня Владимирова Стоянова срещу решение
№ 6748/16.11.2017г. по адм.д. № 3777/2017г. на АССГ, 56 с-в. С решението на
АССГ са отхвърлени жалбите на въззивника М. Л. и на Ф.С. срещу решение
№ 98/06.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация, като жалбата на
Л. е срещу решението на КЗК в частта, с която е установено, че като
Председател на СРС е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2
вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак
"увреждане" по отношение на Ж.Д.П. и на основание чл. 80, ал.1 ЗЗДискр. му
е наложена глоба в размер на 250 лв.
Делото пред ВАС е било насрочено за 13.03.2019, когато е проведено
първо открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество на спора.
С определение от 25.07.2019г. на ВАС е отменено протоколното
определение от 13.03.2019г. за даване ход по същество на спора и са
формулирани въпроси за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, на
основание чл. 267, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз,
като е дадена възможност на страните да заявят становище в тази връзка.
С определение от 31.10.2019г. на ВАС делото е спряно на основание чл.
631, ал.1 ГПК, като е отправено преюдициално запитване до СЕС.
С определение от 02.11.2021г. производството по делото е възобновено,
поради постановено на 21.10.2021г. решение на СЕС по дело № С-824/2019г.
по отправеното преюдициално запитване.
След възобновяването му, делото е било насрочено за 02.02.2022г.,
3
когато е даден отново ход по същество.
Производството пред ВАС е приключило с решение №
7115/14.07.2022г. /служебна справка/, постановено след предявяване на
исковата молба по настоящото дело на 02.06.2022г.
За да отхвърли иска, СРС е приел, че общата продължителност на
производството пред ВАС от образуването му до датата на обявяването му за
решаване в рамките на 3 години и 10 дни, от които близо 2 години е било
спряно за постановяване на решение на СЕС, не нарушава правото на ищеца
за разглеждане на делото в разумен срок. Изложил е съображения, че съдията
– докладчик се е произнасял срочно и своевременно в процеса, а
установените две по-дълги времеви паузи – от 13.02.2018г. до 13.03.2019г. и
от 25.11.21г. до 02.02.2022г. /периодите от разпорежданията за насрочване до
датите на проведените две открити съдебни заседания/, не могат да бъдат
вменени в отговорност на ответника, поради това, че ВАС е единствената
касационна инстанция със свръхнатовареност.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице фактическия състав на
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на специалната деликтна отговорност на
Държавата, с оглед общата продължителност на производството.
От образуването на касационното производство пред ВАС на
23.01.2018г. до предявяване на исковата молба по настоящото дело на
02.06.2022г., към който момент административното производство не е било
приключило, е изминал период от 4 години, 4 месеца и 8 дни, а до
постановяване на решението на ВАС в хода на настоящото производство – 4
години и почти 5 месеца. През този период делото е било спряно за 2 години
поради отправеното преюдициално запитване до СЕС. Периодът на спиране
не следва да бъде зачетен според настоящия съдебен състав при преценката за
неоснователно забавяне на делото, а отделно въззивникът изрично заяви в
настоящото производство, че не претендира вреди за посочения период на
спиране. Предвид изложеното, общата продължителност на производството
от 2 години, 4 месеца и 8 дни извън периода на спиране до предявяване на
иска, е извън разумния срок по чл. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Налице е забава относно насрочването датата на първото по делото
заседание на производството по адм.д. № 1084/2018г. на ВАС. По отношение
насрочването на производството за 13.03.2019г. е налице изминал период от 1
година, 1 месец и 20 дни, считано от датата на образуването му. Следва да се
отбележи, че поддържаните от въззивника – ищец доводи за приложение на
нормата чл. 217, ал. 3 АПК, която предвижда срок за насрочване на делото не
по-дълъг от 4 месеца от образуването му, е в сила от 01.01.2019г. и не е била
действаща към момента на образуване и насрочване на делото. Независимо от
изложеното, е налице насрочване на делото извън разумния срок по смисъла
на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Констатираното забавяне формално осъществява
предпоставките на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед обстоятелството, че
отговорността на Държавата е обективна и се носи при доказване на
4
увреждането, следва извод за наличие на причинени неимуществени вреди
със самия факт на забавянето.
Доводите на ответника за свръхнатовареност на ВАС, като единствена
касационна инстанция по административни дела, не налагат различен извод.
Съобразно практиката на ЕСПЧ, държавите са длъжни да организират
съдебните си системи по начин, че националните съдилища да могат да
отговарят и на изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително
задължението да разглеждат делата в разумен срок - решение от 10.05.2011г.
на ЕПСЧ, ІV отд. - Фингър срещу България. Съгласно § 95 от цитираното
пилотно решение, държавите са отговорни за закъсненията, настъпили по
причина на съдебни или други органи (виж, като пример, Foley v. the United
Kingdom, № 39197/98, 22 октомври 2002). Държавата може по този начин да
носи отговорност не само за закъснение при разглеждането на определен
случай, но и при отказ да увеличи ресурсите в отговор на натрупването на
дела или за структурни недостатъци в съдебната си система, които
предизвикват закъснения /Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983,
§§ 29- 32, Серия A № 66/. Справянето с проблема на неоснователно отлагане
на съдебното производство може по този начин да изиска от държавата да
предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други
мерки. В други случаи забавянията могат да бъдат резултат от
неспособността на Държавата да отпусне достатъчно средства на
разположение на съдебната си система (Zimmermann and Steiner, цитирано по-
горе, §§ 30‑32) или неспособността да разпределя делата по ефикасен начин
(Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99, § 46, 14 май 2002).
По делото не се твърди и доказва да е налице забавяне на делото поради
поведение на самия ищец или поради други обстоятелства. Проведени са две
открити съдебни заседания с неговото лично участие, в които е даден ход по
същество.
С оглед изложеното, независимо от липсата на виновно поведение на
конкретен съдия, е налице обща продължителност на производството извън
разумния срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, като според настоящия
състав конкретната причина за забавяне е насрочването на делото за първото
съдебно заседание за период от 13 месеца и 20 дни след образуването му.
Повторното насрочване на делото след възобновяването му е в разумен срок
С оглед обстоятелството, че отговорността на Държавата е обективна и
се носи при доказване на увреждането, следва извод за наличие на причинени
неимуществени вреди със самия факт на забавянето.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968г.
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида,
5
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. По
арг. от чл. 2б ЗОДОВ, съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални и законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
При така изложеното, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение
на ищеца за причинените му вреди следва да бъде определено в размер на
сумата 500 лв., който е съобразен с всички конкретни обстоятелства по делото
и съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от последния
неимуществени вреди, с оглед техния вид, характер и интензитет, с който
същите да бъдат съразмерно компенсирани. Презумираните съгласно
практиката на ЕСПЧ неимуществени вреди от неразумната продължителност
на производството в случая не обосновават по – голям размер.
Следва да се отбележи, че в самата искова молба претендираният
размер от 2900 лв. е обоснован с причинени стрес, дискомфорт, обида и
репутационни вреди. В тази връзка се сочи, че съгласно обстоятелствената
част на исковата молба, причиненият на ищеца дискомфорт е основно поради
публикуваното от ответника на 07.08.2019г прессъобщение във връзка с
преюдициалното запитване до СЕС, в което е бил индивидуализиран със
собственото и фамилното си име и заеманата от ищеца в СРС длъжност,
както и с публичното оповестяване на широк кръг хора на обстоятелствата,
свързани с предмета на адм. д. № 1084/2018г. на ВАС, за периода 07.08.2019г.
– 22.10.2021г. Претендираните вреди, свързани с дадена на ищеца негативна
оценка на личността му в качеството му на председател на СРС чрез
наложеното му административно наказание от Комисията за защита от
дискриминация не подлежат на обезщетяване в настоящото производство, тъй
като не са в причинна връзка с нарушеното право на ищеца на разглеждане на
делото в разумен срок.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на обезщетението
следва да бъде отчетена и спецификата на казуса по висящото
административно производство от правна страна и необходимостта от
изготвяне на преюдициално запитване до СЕС. С оглед изложеното,
независимо от ниската фактическа сложност на делото, спецификата на
казуса и необходимостта от изготвяне на преюдициално запитване са довели
до обективно забавяне на делото, което следва да бъде съобразено при
определяне размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетена и
липсата на законово регламентиран инструктивен срок за насрочване на
делото към момента на образуването му, противно на доводите в жалбата.
С оглед всичко изложено, по делото не са доказани неимуществени
вреди върху личния и професионалния живот на ищеца извън презумираните,
включително и в качеството му на председател на СРС или на лице,
6
занимаващо се с политическа или обществена дейност, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с правото му на разглеждане на касационното
административно производство в разумен срок. Събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Л.а и К. не налагат различен извод.
По изложените съображения искът е основателен и доказан до размера
на сумата 500 лв., а за разликата до пълния предявен от 2900 лв. е
неоснователен и недоказан.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
решението следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част на иска
до размера на сумата 500 лв., като искът бъде уважен за посочената сума,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане /от който момент се претендира/, а в останалата част за отхвърляне
на иска за разликата до пълния предявен размер от 2900 лв. решението следва
да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на
въззивника - ищец следва да се присъдят разноски за заплатената държавна
такса за двете инстанции, както следва - 10 лв. за СРС и 5 лв. за СГС, т.е.
общо сумата 15 лв.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв., на
адв. К. следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение с
включен ДДС, съобразно изхода на спора за всяка инстанция, в размер на
сумата 122. 06 лв., определен съобразно чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ.
На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на
сумата 82. 67 лв., при определен общ размер от 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 29.12.2022г., постановено по гр. д. №
29257/2022г. по описа на СРС, 176 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от М. О. Л. срещу Държавата, представлявана от Върховен
административен съд иск с правно основание чл. 2б, ал. 1, пр. 4 ЗОДОВ вр.
чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС до размера на сумата 500 лв.– обезщетение за
неимуществени вреди поради нарушено право да бъде разгледано адм. №
1084/2018г. на ВАС, V отд. в разумен срок, както и в ЧАСТТА, с която е
осъден М. О. Л. да заплати на Върховен административен съд разноски над
сумата 82. 76 лв. до пълния присъден размер от 100 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Върховен административен съд, гр. София, бул. **** да
7
заплати на М. О. Л., ЕГН **********, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
сумата 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди поради нарушено право
да бъде разгледано адм.д.№ 1084/2018г. на ВАС, V отд. в разумен срок, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2022г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ – сумата 15 лв. –
разноски за държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.12.2022г., постановено по гр. д. №
29257/2022г. по описа на СРС, 176 състав в останалата част за отхвърляне на
иска за разликата над сумата 500 лв. до пълния предявен размер от 2900 лв. и
в частта, с която е осъден М. О. Л. да заплати на Върховен административен
съд разноски в размер на сумата 82. 76 лв.
ОСЪЖДА Върховен административен съд, гр. София, бул. **** да
заплати на адв. И. Я. К. от САК, личен номер **********, на основание 10,
ал. 3 ЗОДОВ вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв, сумата 122. 06 лв. –
адвокатско възнаграждение с включен ДДС за първоинстанционното
производство и сумата 122. 06 лв. - адвокатско възнаграждение с включен
ДДС за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. О. Л., ЕГН ********** да заплати на Върховен
административен съд, гр. София, бул. ****, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ,
сумата 82. 67 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въвззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8