№ 6792
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Р. М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Р. М. Найденова Въззивно гражданско дело №
20241100503445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. П. М. срещу решение № 344 от
07.01.2024г., постановено по гр. д. № 19100/2023г. на СРС, 31 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р. П. М., адрес: гр. София, ж.к. „******* вх. ******* ап.
20, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, следните суми за имот, представляващ
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „******* вх. А, ет. 8, абон. № *******
сумата от 303,31 лв. - мораторна лихва върху цената на доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., както и сумата от 33,33 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1634/2023
г. на СРС, 31 с-в.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в
посочените части. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че по делото не са
събрани доказателства ответникът да е бил поставен в забава. Поддържа, че липсва
основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Моли решението да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
1
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
По делото не се спори относно съществуващото между страните
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, сключен
при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150
от ЗЕ. Не се спори и относно доставеното количество ТЕ и нейната стойност.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недължимост на
мораторната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на
ответника за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
2
длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
приложените по настоящето дело общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж, поради
което на въззивника не се дължи покана. Неотносими към настоящия спор са
възраженията на жалбоподателя, че не са ангажирани доказателства за датата на
публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача. Посоченият от
жалбоподателя момент на начална изискуемост на задължението се отнася до общите
условия на „Топлофикация София“ от 2014г., които обаче са неприложими към
настоящия процесен период.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата относно изводите на СРС за
дължимост на главницата за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите
условия, клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и
ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да
заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
3
сградната инсталация. С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се
дължи главница за дялово разпределение.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 344 от 07.01.2024г.,
постановено по гр. д. № 19100/2023г. по описа на СРС, 31 с-в.
ОСЪЖДА Р. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „******* вх.
******* ап. 20 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал.
1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ПМУ И.” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4