Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.06.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

11.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

446

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.

Депозирана е жалба от В.Д.М. от ***, действащ чрез адв.Б.М., против Заповед № 292з-2302/29.11.2019 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 2 месеца.

Счита, че оспорената заповед е неправилна поради допуснато нарушение на материалния закон, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, както и в нарушения на дисциплинарнопроизводствените правила, а също така и в несъответствие с целта на закона, поради необоснованост и немотивираност.

Твърди, че в случая била нарушена е разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Излага подробни съображения, че описаната в мотивите на заповедта фактическа обстановка не съответствала на действителната такава. Несъответствието между фактите, посочени в обжалваната заповед, които са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание на служителя В.М. от една страна и фактите от обективната действителност от друга, представлявали нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, в частта й относно доказателствата въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение, на база на които следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. В диспозитива на оспорената заповед нарушението било описано като: „*** В.М., по време на съвместен наряд с *** Р. Х. К., за времето от 05.30 часа до 05. 40 часа на 29.08.2019г., е спал на предната седалка на служебен автомобил с ДК № ***, преустановявайки изпълнението на служебните си задължения, свързани с осигуряването на обществения ред.“ От съдържанието на акта, както и от Справки с рег.№ ***/*** г. и рег.№ ***/*** г. по описа на ОДМВР-Кърджали, с които е приключила проверката, не ставало ясно как е установен факта на твърдяното в процесната заповед, че служителят „спи“, както и по какъв начин е установен факта, че жалбоподателят се е намирал в състояние на „сън“.

Релевира доводи, че в оспорената заповед не била посочена конкретната нарушена разпоредба. От начина на описание на деянието, прието за дисциплинарно нарушение, можело да се приеме, че В.М. е наказан за неизпълнение на служебните му задължения, свързани с охраната на обществения ред, възложени му по реда на чл. 53 ал. 1 т. 4 от Инструкция № ***/*** г. за патрулно-постова дейност/ППД/, доколкото му се вменявало, че не е изпълнил задължение съгласно извършения му предварителен инструктаж. В случая се касаело за задължение по изпълнение на ППД и следвало наказващият орган да посочи конкретната нарушена разпоредба от същата Инструкция, което задължение не било изпълнено. В заповедта не били посочени и доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение, което допълнително не покривало изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Предвид изложеното счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да се произнесе с мотивиран акт, тъй като в производството по налагане на дисциплинарни наказания изискванията към мотивиране на заповедта били завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК.

На следващо място, били налице съществени противоречия относно квалификацията на нарушението. От съдържанието на справка с per.№ ***/*** г. по описа на ОДМВР-Кърджали, се установявало, че комисията по проверката е констатирала „извършено нарушение на служебната дисциплина“ и основания за реализиране на дисциплинарна отговорност за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 198, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, поради което е предложила на наказващия орган да бъде наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ на посоченото основание, а в оспорената заповед било наложено наказание за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Това обуславяло съществено противоречие между констатираното от комисията дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо в „неизпълнение на служебните задължения“ и наложеното в обжалваната заповед наказание за дисциплинарно нарушение по смисъла по чл. 194, ал. 2 т. 1 от ЗМВР, изразяващо се в „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.“ В атакуваната заповед не било посочено кои именно разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, не са били изпълнени от наказания служител.

По изложените съображения счита, че при извършената проверка и при издаване на обжалваната заповед дисциплинарнопроверяващия и дисциплинарнонаказващия орган не са изпълнили вмененото им от закона задължение, да извършат цялостна и пълна проверка на обстоятелствата по случая и да обсъдят писмените обяснения на служителя, дадени по повод конкретното дисциплинарно производство. В случая не са били налице и сочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й, тъй като не е било извършено посоченото в нея нарушение и изложените в нея факти не отговаряли на обективната действителност.

Отделно от това оспореният акт бил несправедлив и несъответствал на целта на закона. При издаването на заповедта за наказание административният орган бил игнорирал едно съществено обстоятелство, а именно липсата на каквито и да е противоправни последици от поведението на *** В.Д.М. Предвид това липсвал и противоправният резултат като елемент от обективната страна на нарушението. Налагането на дисциплинарното наказание за неизвършено нарушение при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане целите на наказанието, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ***/*** год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на В.Д.М. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 2 месеца, като му присъди направените деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощник, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. М. П., която оспорва изцяло подадената жалба. Излага съображения, че нарушението е безспорно установено и дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли процесната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С докладна записка рег. № ***/*** г./л. 68 от делото/ *** А. Р. е уведомил директора на ОДМВР – Кърджали за резултатите от извършената негласна проверка по носене на ППД от нарядите на РУ – Кърджали и сектор „ПП“. В докладната се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от *** Р. Х. К. и *** В.Д.М., осъществено в периода от 05.30 ч. до 05.40 ч., изразяващо се в това, че патрулният автомобил, в който са се намирали служителите бил спрян в районна на *** *** до сградата на РПУ, като превозно средство било без светлини и с угасен двигател. К. и М. били със затворени очи, като първият бил в легнало положение със спусната докрай седалка, а вторият – водач на автомобила, бил с опряна на лявата греда глава. При слизане от превозното средство двамата били и в явно неадекватно състояние.

Със Заповед № ***/*** г./л. 66 от делото/ директорът на ОДМВР – Кърджали е разпоредил извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и установи наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от *** В.Д.М. – *** към РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, при което е определил и съставът на комисията, която да извърши проверката.

В.Д.М. е предоставил обяснения във връзка с проверката/ рег. № ***/*** г. - л. 74 от делото/. Изложени са твърдения, че на 29.08.2019 г. около 05.30 ч. спрял патрулния автомобил в района на *** *** до сградата на РПУ и след като попълнили с колегата си К. информационната карта, изключил светлините, изгасил двигателя и започнали да наблюдават района. След около 10 минути на мястото се появил необозначен със знаци автомобил, който обиколил *** и спрял успоредно на тях. От превозното средство слязъл А. Р., който започнала да се взира през стъклото на автомобила им. След като забелязал, че го наблюдават им наредил да излязат навън и ги запитал: „Тука ли намерехте да спите?“

На 30.09.2019 г. е изготвена справка по извършената проверка/рег. № *** – л. 60 – л. 63 от делото/, в която комисията е изложила становище, че на 29.08.2019 г. за времето от 05.30 ч. до 05.45 ч., Р. К. и В.М. не се изпълнявали служебните си задължения. Двамата служители са прекратили служебните си задължения съзнателно, без това да се налага от външни обстоятелства, без да са в регламентирана почивка и без да уведомят „ОДЧ“ на РУ за мястото на пребиваването си. Прието е, че В.М. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

Със Заповед № ***/*** г. е възложена допълнителна проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и наличието на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност от *** В.Д.М.

На 26.11.2019 г. на директора на ОДМВР – Кърджали е представена справка рег. № *** /л. 14 – л. 16/, в която назначената комисия по допълнителната проверка е изразила становище, че М. и К. са извършили нарушение на служебната дисциплина, като не са изпълнявали служебните си задължения най-малко за 10 минути. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 4 от ЗМВР. Изложени са съображения, че с оглед краткото време на неизпълнение на служебните задължения и невъзможността да се установят по безспорен начин вредни последици, настъпили от нарушение, следва същото да се характеризира като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР  и се наложи наказание мъмрене за срок от един до три месеца.

Със Заповед № ***/*** г./л.13/, издадена от директора на ОДМВР-Кърджали, на *** В.Д.М.  – *** *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В акта са изложени мотиви, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е установено при проверки, назначени със Заповед № ***/*** г. и Заповед № ***/*** г., приключили със справки рег. № ***/*** г. и рег. № ***/*** г. Прието е, че на 29.08.2019 г. в периода от 05.30 ч. до 05.40 ч., служителят е спал на предната седалка на служебен автомобил с ДК № ***, преустановявайки изпълнението на служебните си задължения, свързани с осигуряване на обществения ред. Посочено е, че е допуснато маловажно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което в чл. 198, ал. 1 от ЗМВР е предвидено наказание „мъмрене“. Изложени са съображения относно предоставените от служителя обяснения, фактическото осъществяване на нарушението, формата на вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на служителя, включително липсата на наложени наказания и обстоятелството, че в срока на службата е награждаван 11 пъти, въз основа на което е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 2 месеца.

По делото е разпитан А. С. Р., който в показанията си излага подробни данни относно фактическото осъществяване на дисциплинарното нарушение. Свидетелят сочи, че на 29.08.2019 г., сутринта от 04.00 ч. до 06.00 часа, съвместно със полицейския служител Л. Л., извършили проверка по носене на патрулно-постова дейност от нарядите на РУ – Кърджали и на сектор „ПП” при ОДМВР – Кърджали. Не открили нито един от автопатрулните наряди, поради което предприели търсене в покрайнините. Около 05.30 ч. открили единия патрул на ***, ***, намираща се ***, в посока ***. При огледа забелязали, че патрулът е паркирал плътно вдясно до храстите. Спрели техния автомобил успоредно, на около 80 см. от другия автомобил, който бил с неработещ двигател и светлините му били загасени, като в купето също нямало осветление. Р. отворил прозореца на предната дясна врата и забелязал, че служителят зад волана/В.М./ си бил опрял главата на гредата, очите му били затворени и не се движел. Другият полицай/Р. К./, който седял до него, бил на спуснана предната дясна седалка до крайно задно положение и бил си сложил главата на облегалката, като също бил със затворени очи. След около 3-4 минути, свидетелят слязъл от автомобила и отворил предната дясна врата на патрулния автомобил, която бил отключена. Когато отворил вратата ги запитал: „Момчета, какво правите?”, на което двамата се стреснали и видимо били сънени. Р. К. му отговорил, че пишат докладна, което било невъзможно, както с оглед състоянието им, така и предвид абсолютната липса на светлина, отвън и в купето на автомобила, а и никой от двамата не държал документи, листове и пособие за писане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 1  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че *** В.Д.М. е служител на МВР –  *** *** при ОДМВР – Кърджали.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма.

Директорът на ОДМВР – Кърджали се явява компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от  ЗМВР, съгласно която норма всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности/каквото е длъжността на жалбоподателя/, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37, каквато структура е и ОДМВР – Кърджали.

Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от МВР – независимо от предоставената му възможност, след запознаване с изготвената справка от назначената комисия, да даде допълнителни обяснения или изложи възражения, такива не са предоставени от държавния служител. При постановяване на заповедта административният орган е разгледал и обсъдил предоставените от В.Д. писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство/рег. № ***/*** г./.

В конкретния случай са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл съдът намира за неоснователно въведеното в жалбата възражение за неспазен срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР. Видно от текста на цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай от назначената комисия е изготвяне справка с рег. № ***/л. 14 – л. 16/, в която комисията по допълнителната проверка е изразила становище, че М. е извършил нарушение на служебната дисциплина, като не е изпълнявал служебните си задължения най-малко за 10 минути и деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 4 от ЗМВР. Изготвената справка за извършената проверки по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на извършителя, е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 26.11.2019 г., респ. на посочената дата е открито нарушението и е започнал да тече двумесечният срок, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, тъй като процесната заповед е издадена на 29.11.2019 г., то в случая са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка следва да се отбележи, че наказанието е наложено в законоустановения едногодишен срок от извършване на нарушението, тъй като дисциплинарното нарушение е осъществено на 29.08.2019 г., респ. едногодишният срок изтича на 29.08.2020 г.

В конкретния случай са спазени императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната Заповед № ***/*** г. съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната норма. Извършеното от В.Д.М. дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Изложени са обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, при което е прието, че служителят е извършил маловажно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което в чл. 198, ал. 3 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „мъмрене“.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроиздзводствените правила, респ. не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

В конкретния случай дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР. В тази връзка дисциплинарното производство е образувано с оглед наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на *** В.М.. Със Заповед № ***/*** г. и Заповед № ***/*** г., двете издадени от директора на ОДМВР - Кърджали е разпоредено извършването на проверка в съответствие с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Всяка една от заповедите, в която е посочен съставът на комисията и обхвата на проверката, е надлежно връчена на жалбоподателя, с което същият е надлежно уведомен за образуваната проверка относно осъществено дисциплинарно нарушение. Изготвени са изискуемите обобщени справки, като е предоставена възможност на жалбоподателя да се запознае с всяка една от тях, което е надлежно удостоверено с подписа му. Видно от положения ръкописен текст при връчване на съответната справка, жалбоподателят е потвърдил, че е запознат с правото си в срок до 24 часа да представи допълнителни обяснения или възражения, което същият не е сторил.

Предвид изложеното и по-горе въведените мотиви, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на съществени процесуални нарушения, поради което релевираните в този смисъл доводи от жалбоподателя, включително и твърдения за нарушения на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, се явяват неоснователни.

Процесната Заповед № ***/*** г. е издадена и в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Административния орган е приел, че *** В.М. е извършил нарушение на служебната дисциплина, попадащо в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, словесно описано като: „на 29.08.2019 г. в периода от 05.30 ч. до 05.40 ч., служителят е спал на предната седалка на служебен автомобил с ДК № ***, преустановявайки изпълнението на служебните си задължения, свързани с осигуряване на обществения ред“. Посочил е, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на горепосочената разпоредба се явява маловажно и следва да се приложи нормата на чл. 198, ал. 1 от ЗМВР. Предвид изложеното и след анализ и обсъждане на доказателствата дисциплинарнонаказващия орган е приел, че В.Д. е извършил горепосоченото нарушение на служебната дисциплина - неосъществяване на превенция чрез полицейско присъствие по възложения маршрут, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Изложени са съображения относно предоставените от служителя писмени обяснения, фактическото осъществяване на нарушението, формата на вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на служителя, включително липсата на наложени наказания и обстоятелството, че в срока на службата е награждаван 11 пъти, въз основа на което е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 2 месеца.

Съдът намира, че в настоящия процес се доказа описаното в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя на посочената дата и място. В този смисъл събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват описаната в заповедта и изготвената справка фактическа обстановка по осъществяване на нарушението, изразяващо се в това, че на 29.08.2019 г. в периода от 05.30 ч. до 05.40 ч., жалбоподателят е бил в сънно състояние на предната седалка на служебен автомобил с ДК № ***, с което е преустановил изпълнението на служебните си задължения, свързани с осигуряване на обществения ред, респ. неосъществяване на превенция чрез полицейско присъствие по възложения маршрут. Приетите по делото доказателства са непротиворечиви, еднопосочни и взаимно кореспондиращи, като по недвусмислен и категоричен начин установяват състоянието на В.М. и Р. К. на посочената дата и период, респ. че същите са били в състояние, което е несъвместимо с изпълнение на служебните им задължения и носенето на патрулно постова дейност. Изложените в жалбата твърдения в обратната насока и тези в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя са неподкрепени от фактическа и правна страна, поради което не отговарят на обективната действителност и се преценят от съда като защитна позиция, целяща отпадане на дисциплинарната отговорност. В случая липсват и каквито и да е основания да се приеме, че жалбоподателя е бил във физиологична почивка, каквито твърдения са релевирани в съдебно заседание, за което няма никакви доказателства, още по-малко пък такава е била сочена от М. в хода производството пред административния орган.

Неоснователни са и доводите за съществени противоречия относно квалификацията на нарушението, аргументирани с това, че в изготвената Справка с per.№ ***/*** г. на комисията по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР било прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а в оспорената заповед било посочено, че нарушението е съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, без да е отразено кои разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министъра и главния секретар на МВР и на преките ръководители, не са били изпълнени от наказания служител.

В този смисъл, несъмнено в горепосочената справка е изразено становище, че извършеното от М. нарушение е неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а в оспорената заповед като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Фактическото описание на нарушението е преустановяване изпълнението на служебните си задължения, свързани с осигуряване на обществения ред. В заповедта са цитирани двете справки на комисията по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР - рег. № ***/*** г. и рег. № ***/*** г. Видно от съдържанието на същите, във всяка една от тях комисията изрично е посочила, че се прилага копие на Ежедневна ведомост с рег. № ***/*** г. (започната на 24.07.2019 г.), удостоверяваща с подпис на служителя извършения инструктаж на Р. К. и В.М., определени в състава на АП-*** за времето от 19.00 часа на 28.08.2019 г. до 07.00 часа на 29.08.2019 г. Посочено е, че се прилага и  копие на Разпореждане с рег. № ***/*** г. за разстановка на силите и средствата, изпълняващи ППД на 28.08.2019 г., от което се установявало, че за времето от 03.50 часа до 06.45 часа, АП.63 е имал за задача да извършва полицейски проверки на лица и МПС във връзка с провеждане на СПО по противодействие на „Битовата престъпност“, с определено място на ППД в района на *** и ***.

Изложеното обосновава извода, че процесното нарушение на служебната дисциплина представлява неизпълнение на писмено разпореждане на началник РУ – Кърджали, поради което законосъобразно е прието, че нарушението е съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. С оглед трайната и непротиворечива съдебна практика, приемаща, че мотивите – фактическите и правни основания към административния акт, могат да бъдат изложени отделно от самия акт, в друг документ към преписката, то в случая са налице мотиви относно определянето на нарушението като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Според настоящия състав, в конкретния случай липсва неяснота относно извършеното дисциплинарно нарушение от фактическа страна и неговата правна квалификация. В оспорената заповед не са въведени констатации за нарушение на конкретни задължения, свързани с патрулно-постовата дейност, поради което не е необходимо да се посочва конкретна разпоредба от Инструкция № ***/*** г. за патрулно-постовата дейност.

От приетите по делото Разпореждане с рег. № ***/*** г. за разстановка на силите и средствата, изпълняващи ППД  от група „ООР“ при РУ – Кърджали на 28.08.2019 г./л. 76 - л.77/, издадено от началник РУ - Кърджали и Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 28.08.2019 г./л. 29 – л. 30/,  се установява, че за периода от 03.50 час до 06.45 часа, Автопатрул/АП/ № ** (автомобил с рег. № ***), в състава на който е В.М., е следвало да осъществява ППД в *** и ***, извършване на полицейски проверки на лица и МПС във с вр. с провеждащото се СПО по противодействие на т.н. „битова престъпност“, като жалбоподателят е бил надлежно запознат с разпореждането на относно времето, мястото на осъществяване и вида на ППД. Очевидно е, че мястото на което се е намирал жалбоподателят в процесния период от 05.30 часа до 05.40 часа на 29.08.2019 г. – в паркирания зад сградата на РУ – Кърджали, автомобил с посочения регистрационен номер, както и състоянието, в което е бил М. – със затворени очи и облегнат на предната странична греда на автомобила, при загасен двигател на същия и изключени светлини, е в противоречие с възложения с горното разпореждане маршрут и несъвместимо с патрулно постовата дейност, която е следвало да извършва като част от АП № **. В тази връзка в мотивите на оспорената заповед е посочено, че в интервала от време (05.30 – 05.40 часа), жалбоподателят не е осъществявал превенция чрез полицейско присъствие по възложения маршрут. С други думи дисциплинарно наказващият орган е приел, че дисциплинарното нарушение се изразява в неосъществяване на превенция чрез полицейско присъствие по възложения маршрут, определени с Разпореждане с рег. № ***/*** г. на началник РУ – Кърджали, което по съществото си е неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител, явяващо се дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

Предвид интервала от време, през който е осъществено деянието, аргументиращ извода за незначително отклонение от изискванията, то дисциплинарното нарушение правилно е квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 198 от ЗМВР, която норма в ал. 3 предвижда дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един до три месеца, за маловажни дисциплинарни нарушения.

С други думи в случая е налице и спазване на целта на закона, а именно при нарушения на служебната дисциплина от страна на държавните служители в МВР, те да се наказват с предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания – чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като при наличието на маловажно дисциплинарно нарушение да се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“ – чл. 198, ал. 1 от ЗМВР.

Наказващия орган е съобразил цялостната дейност на служителя – обстоятелството, че в срока на службата е награждаван *** пъти; липсата на други наложени наказания; формата на вината; вида и тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено и настъпилите неблагоприятни последици, при което е наложил наказание в размер към средния, определен  в закона размер, а именно „два месеца“.

Предвид гореизложеното съдът намира, че депозираната жалба от В.Д.М., против Заповед № ***/*** г, издадена от директора на ОДМВР-Кърджали, с която на *** В.Д.М.  – *** *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, се явява неоснователна и следва оспорването да се отхвърли.

При този изход на делото, с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на ОДМВР-Кърджали да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Д.М. от ***, с ЕГН **********, срещу Заповед № 292з-2302/29.11.2019 г, издадена от директора на ОДМВР-Кърджали, с която на *** В.Д.М.  – *** *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА В.Д.М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/чл. 211, изр. последно от ЗМВР/.

                                                                              Председател: