Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
04.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1719 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на кредитора "Бест файненс“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Манастирски
ливади, к-с Бокар, бл.35, ап.Партер, срещу В.Х.П. ***, по предявени
установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК за парични
вземания, произхождащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ N 3000252/18.06.2018г., за сумите както следва: 500 лв. главница,
83.50 лв. договорна лихва за периода от 18.06.2018г. до 11.03.2019г., 665 лв. неустойка за неизпълнение на задължение по
Раздел IV от договора, 30.02 лв. мораторна лихва за периода от 02.07.2018г. до
29.05.2019г., 710
лв. разходи за събиране за периода от 09.07.2018г. до 18.10.2018г. съгласно ОУ и
Тарифа на дружеството, 840 лв. разходи
за събиране за периода от 19.10.2018г. до 28.01.2019г. съгласно ОУ и Тарифа на дружеството, 730 лв. разходи за
събиране за периода от 29.01.2019г. до 10.05.2019г. съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане.
За претендираните суми е издадена
заповед N 424/22.07.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 948/2019г. на РС-Кърджали, с която законна
лихва е присъдена върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението, която дата е 19.07.2019г.
Ищецът чрез упълномощен адвокат твърди,
че на 18.06.2018г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит
"BestCredit на вноски" N 3000252, сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който
му е предоставил заем от 500 лв.. Посочва, че сключването на договора се е
извършило на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.
bestfinance. bg., където били публикувани условията за предоставяне на кредита,
като договорът се счита сключен след изпращане на посоченото съгласие от
кредитополучателя, което съгласие се счита и за потвърждаване на желанието му
за незабавно превеждане на заемната сума по банковата му сметка или за теглене
на каса в системата на Easy Pay. Ищецът твърди, че ответникът е кандидатствал
за получаване на кредит със заявка на 17.06.2018 г., чрез сайта на дружеството
на https: //bestcredit. bg, като е извършил регистрацията си от IP 85.118.78.184
с имейл va5k@abv. bg. Съгласно ОУ на ищеца, след попълване на заявката за
кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на СМС на посочения от
него телефонен номер и я потвърждава като въвежда ПИН кода й, след което следва
да натисне бутон "потвърди", с което заявката се изпраща за
разглеждане. Твърди се, че въз основа на заявката на ответника, ищецът му
изпратил съобщение на посочената от него ел. поща за потвърждение на договора, ведно
с приложен Стандартен европейски формуляр/СЕФ/ и Общи условия /ОУ/ на 18.06.2018
г. За да подпише договора ответникът е следвало да натисне посочения в
електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от него
парола за достъп, представляваща електронен подпис на потребителя. С
въвеждането на паролата, потребителят изразява своето съгласие за сключването
на договора при посочените в него условия. Твърди още, че на ответника е
изпратен СМС код за потвърждение на посочения от него телефон и същият е потвърдил на 18.06.2018 г.
сключването на договора за кредит в размер на 500 лв., сумата по който получил
лично на 19.06.2018 г., на каса на Easy Pay по разписка за плащане 2000000154453891.
Съгласно условията на договора за кредит, предоставената сума следвало да се
върне на 19 равни двуседмични вноски по погасителния план към договора, с
последна падежна дата 11.03.2019 г., с обща дължима сума 83.49 лв., от която 500
лв. главница и 83.49 лв. договорна лихва за срока на кредита. Уговорено е при
неизпълнение на задължението по раздел IV от договора длъжникът да осигури поръчител,
отговарящ на условията по чл. 3 от договора, същият да дължи на кредитора индивидуално
уговорена неустойка за вреди, при което общата дължима сума по кредита ще
възлиза на 1248. 49 лв., като сумата на неустойката се изчислява за всеки
необезпечен период на вноска по договора в размер на 35 лв., общо 665 лв. за
целия период на договора, ако той е необезпечен, каквато именно е начислена
поради пълно неизпълнение на задължението за периода от 02.07.2018г. до
11.03.2019г..Съгласно договора и ОУ погасителните вноски покриват задължението
в последователност наказателна/мораторна/ лихва, неустойка, договорна лихва,
главница, и от длъжника погашения за вноски не са постъпвали. С настъпване на падежа на договора на 11.03.2019
г. ответникът е изпаднал в забава и съгласно клаузите на договора и чл. 10.3 от
ОУ дължи законна лихва за всеки ден забава/ОЛП+10%/, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, което е възложено на
колектор по силата на договор за събиране на просрочени задължения, което
въпреки всички позволени средства от закона /позвънявания по телефон, обаждания
на работодател на длъжника и посоченото лице за контакт/ не е постигнало
изпълнение на задължението на ответника, като са извършени разходи по платежно,
които са за сметка на кредитополучателя съгласно чл.8.2.7 от ОУ, които се
претендират за посочените по-горе три периода.Претендира се законната лихва и
разноските в заповедното и в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът не се представлява
и поддържа иска с писмено становище чрез упълномощен адвокат, в което развива
съображения по възраженията на ответника.
Ответникът в срока за отговор по
чл.131 от ГПК чрез назначения му от съда особен представител оспорва иска като
неоснователен и недоказан, като се позовава на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, че
договорът е недействителен поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което претендира за приложение на разпоредбата на
чл.23 от ЗПК и за връщане само на чистата стойност на кредита от ответника като
длъжник, възлизаща на отпуснатата кредитна главница от 500 лв.В съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява, като с писмено становище
поддържа възраженията срещу иска чрез особения си представител.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, приема
за установено следното:
На 18.06.2018 г. между страните е сключен договор от разстояние по
правилата на ЗПФУР, наименован Договор за потребителски кредит "BestCredit
на вноски" N 3000252, с който са уговорили предоставяне на кредит в размер
на 500 лв., срещу лихва, подлежащ на връщане на 19 равни двуседмични вноски от
по 30.71 лв. без неустойка и от по 65.71 лв. с неустойка, с общ размер на
кредита и договорната лихва - 583.49 лв. и общ размер на кредита с договорната
лихва и неустойката, когато не е осигурен поръчител - 1 248.49 лв.
съгласно погасителен план, съдържащ информация относно падежните дати на всяка
от вноските с или без неустойка, размер на вноската за главница, лихва и
неустойка, като в договора е налице предоставяне съгласно чл.8.4.1 от ОУ на предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
С оглед начина на слючване на договора и предвиденото в чл.8 от него,
че договорът се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя на
дружеството на съгласието за сключване на договора за кредит и ОУ, които
действия представляват извършване на електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕУУ,
не е налице неспазване на изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК форма на договора, тъй като както
преддоговорната информация, така и сключването на договора е осъществено от
разстояние при спазване изискванията на чл.8-11 от ЗПФУР и съгласие на страните
в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен съгласно чл.3 от договора.
Съгласно чл. от 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП,
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Чл. 2 от ЗЕДЕП определя електронното изявление като словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация.Еелектронното изявление се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, съобразно който електронен
подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ.Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/ и
съдържанието му, ако е оспорено, се цени с оглед на останалите обстоятелства по
делото. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.Начинът на
сключването на договора и доказателствената му сила не са оспорени от
ответника. В действителност възраженията на особения представител на ответника
са общи и бланктени, но сключеният между страните договор е за потребителски
кредит, чиято правна регулация в случая се съдържа освен в ЗПФУР и в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни
изисквания относно договора и неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК, като тези по чл.12, ал.1 т.7-9 от ЗПК, относими
специално към потребителския кредит под формата на овърдрафт, са идентични
като изискване с тези по чл.11, ал.1, т.7, 9 и 10 от ЗПК.С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР N 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая е спазена формата на договора, в т.ч. и относно шрифта, тъй
като договорът е сключен в електронна, а не в хартиена форма, и тъй като сумата
по него е предоставена от ищеца като доставчик на финансовата услуга на
ответника като потребител на услугата и кредитополучател с разписка N 2000000154453891/19.06.2018г., издадена от
ЕasyРау, по която от ищеца в полза на ответникa е наредена и съответно изплатена
сумата от 500 лв., с посочено основание договор 3000252/18.06.2018г., договорът
е породил облигационното си действие.Съдържанието на договора като подписан
електронен и частен документ не е оспорено и съдът е длъжен да приеме, че той
съставлява доказателство за сключения между страните договор.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.1-т.12 и т.20 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и условията за
прилагането им/раздел IV oт ОУ/, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, правото на отказ от договора, при
неприложимост на изискването на чл.11, ал.1 т.9а от ЗПК. Погасителният план
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
и лихвата, по начин, даващ възможност на потребителят да извърши преценка каква
е цената на предоставяната му услуга в парично /а не само процентно/ изражение,
за да предвиди икономическите последици от сключването на договора, в т.ч при
фиксирания лихвен процент от 41 %, който е съответен на изискването на чл.19,
ал.5 от ЗПК.Или налице е постигнато между страните по договора съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя като съществен елемент
на договора, при спазване на изискванията за защита на потребителя.Постигнато е
и съответно на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК съгласие при забава на което и да е
плащане кредитополучателят да дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва/ V.1 от
договора/.
Следователно сключеният договор за потребителски кредит не е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК и потребителят дължи връщане както на чистата
стойност на кредита, така и на договорната лихва, ведно със законната лихва от
изпадането му в забава на 02.07.2018г. съгласно падежа на първата погасителна
вноска и до 29.05.2019г.-дата, предхождаща заявлението по чл.410 от ГПК, с
оглед на което искът в частта относно претендираните 500 лв. главница, 83.50
лв. договорна лихва за периода от 18.06.2018г. до 11.03.2019г. и 30.02 лв. мораторна лихва за периода от
02.07.2018г. до 29.05.2019г. е основателен и доказан.
Недължими са от ответника претендираните
от ищеца неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
чрез поръчител и разходи за извънсъдебно събиране на задължения поради следните
съображения:
С клаузите на раздел IV.1 и 2 от
договора страните се споразумяват договорът
за потребителски кредит да бъде обезпечен от кредитополучателя с поръчителство,
като поръчителят отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя, като
последният до един ден от получаване на сумата по кредита следва да осигури
поръчител, който да отговаря на условията в раздел IV.3.С клаузата на раздел
IV.4 страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя
да осигури поръчител ще причини вреди на кредитора, за които се дължи неустойка
за обезщетение в размер на 0.5 % дневно върху усвоената сума на кредита за
всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора
докато бъде представено обезпечение, като в клаузата на раздел IV.5 страните се
съгласяват, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори
между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и че
договореният размер не е прекомерен.С клаузата на раздел IV.6 е постигнато
съгласие неустойката да се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по
кредита, на падежа на лихвеното плащане, като размерът на неустойката, относим
към всяка погасителна вноска е определен в погасителния план в размер на 35
лв., общо за целия срок на договора 665 лв., със забележка, че се начислява и
се дължи от кредитополучателя в случай, че в еднодневен срок от получаване на
сумата по кредита не предостави поръчител съгласно Общите условия и Договора за
кредит и се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита, а при
предоставяне на поръчител след срока, упоменат в Договора и Общите условия тази
сума ще бъде преизчислена само за дните, в които не е бил предоставен
поръчител.В раздел IX от общите условия за предоставяне на потребителски кредит
обезпечението на договора е регламентирано идентично както с договора, изключая
уговорката за последващо, до 1 ден, предоставяне на поръчител, както и е
предвидено, че процентът на неустойката не може да надвишава 1.5 % на ден върху
усвоената сума за целия срок на договора.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която
определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е
нищожна.Определено по критериите в чл.32, ал.4 от ЗПК, обезщетението към датата
на сключване на договора, надвишава законовия лимит, с оглед което клаузата за
неустойка е нищожна / чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД/.Тази клауза освен това
има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл.71 от ЗЗД
регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може
да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е
нищожна и по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК. Неустойката обезпечава изпълнението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК N 1/09г., с т.3 е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на
сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът
на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди.
Размерът на неустойката от 655 лв. надвишава заетата сума от 500 лв., явява се прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, защото
се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите
от това неизпълнение и по никакъв начин не коренспондира с последиците от
неизпълнението. Уговорената неустойка е за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, при което е пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Предвидено е да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото
посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.65%
нараства допълнително с размера на неустойката и обогатява неоснователно
кредитора при несъразмерност на уговорената възнаградителна лихва от 83.49 лв.
за целия лихвен период, при което надвишава многократно уговорената цена на
услугата по предоставения кредит, и наред с тази цена/ възнаградителната
договорна лихва/ въвежда допълнителен източник на доход на икономически
по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане -обезщетение на кредитора, а от друга е предвидена в размер,
който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е над съизмерима с
предоставената сума по кредита и дължимата
на падежите на вноските възнаградителна лихва. По този начин заобикаля
ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр при определяне ГПР – неустойката надвишава с
32.75 % заетата сума, а същевременно не попада в обхвата на дефинираните
понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК,
с оглед на което уговарянето й е в противоречие със закона.На практика с
неустойката се прехвърля риска на задълженията на финансовата институция за
предварителната оценка на неплатежоспобността на длъжника, вменена с нормата на
чл. 16 от ЗПК в задължение на кредитодателя, върху самия длъжник и се стига до
допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
С клаузата на чл.V.1 от договора се предвижда
кредитополучателят, в случай на неизпълнение на задълженията по договора, да
дължи на кредитора заплащане на всички направени от него разноски за извънсъдебното и/или съдебното
събиране на вземането, което условие се съдържа и в чл.8.2.7 от ОУ. За разлика
от съдебните разноски, тези за извънсъдебно събиране на вземането не са
дефинирани по основание и размер, при което за дължимостта им е необходимо
страните по договора да постигнат съгласие за конкретно и точно основание за
дължимостта им и за възможния им размер, с който ще доведат до повишаване на
дълга.В случая е налице обща и бланкетна клауза, която не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.2 от ЗПК, същата не е ясна и разбираема, защото
съдържанието й не дава възможност на потребителя да станат ясни икономическите
последици от тях и връзките, които могат да съществуват между тях/Решение на
СЕС по дело С-26/2013 от
30.04.2014г./, и като такава противоречи на закона, което обуславя
неоснователност на иска в тази му част.Клаузата не е била предмет на
индивидуално уговаряне и потребителят не е бил в състояние да влияе върху
съдържанието им, поради което са в обхвата на потребителската защита-чл.146,
ал.3 от ЗЗП, макар и акцесорни, защото не са ясни и разбираеми-чл. 145, ал.1 и
2 от ЗЗП, съответстващи на чл. 4, § 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО/.Неравноправна
е клауза, която не отговаря на изискването
за добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя,
и е във вреда на потребителя-чл.3, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143,
чл.146, ал.1 от ЗЗП. чл. 4, § 1 и § 2 на Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на
Директивата, като например тези за едностранно изменение на лихвения процент,
механизъм за промяна на разходите, комисионна за риск, освен ако те не са ясни
и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.Уговорката в случая е обща и
бланкетна, не отговаря на изискванията на чл.10, ал.2 от ЗПК- разходите да са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и да са ясно и
точно определени по съдържание, при което същата е и неравноправна по арг. от
чл.147, ал.2 от ЗЗП и чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/ относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, когато макар и акцесорни,
попадат в обхвата на потребителската защита.
С оглед на горното и на основание
чл.422, ал.1 от ГПК следва да се признае за съществуващо вземането на ищеца от
ответника за сумите 500 лв. главница, 83.50 лв. договорна лихва за периода от
18.06.2018г. до 11.03.2019г. и 30.02 лв. мораторна лихва за периода от 02.07.2018г. до 29.05.2019г., и
искът се отхвърли за сумите 665 лв.
неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от договора, 710
лв. разходи за събиране за периода от 09.07.2018г. до 18.10.2018г. съгласно ОУ
и Тарифа на дружеството, 840 лв. разходи
за събиране за периода от 19.10.2018г. до 28.01.2019г. съгласно ОУ и Тарифа на дружеството и 730 лв. разходи за
събиране за периода от 29.01.2019г. до 10.05.2019г. съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, за което вземане е издадена
заповед N 424/22.07.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 948/2019г. на РС-Кърджали.Върху уважената
главница се дължи законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК- 19.07.2019г. и
до окончателното и изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска.По настоящото
дело ищецът прави разноски от 278.83 лв. за държавна такса, 353.51 лв. за
възнаграждение за особен представител на ответника и 354.55 лв. за
възнаграждение на адвокат на ищеца, от които в тежест на ответника са 170.15
лв..По заповедното производство ищецът прави разноски от 71.17 лв. за държавна
такса и 354.55 лв. за адвокатско възнаграждение, от които в тежест на ответника
са 73.40 лв.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения
от "Бест файненс“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Манастирски ливади,
к-с Бокар, бл.35, ап.Партер, срещу В.Х.П. с ЕГН **********,***, иск по чл.422,
ал.1 от ГПК, за съществуващо на парично вземане на "Бест файненс“ ООД с ЕИК ********* от В.Х.П.
с ЕГН **********, произтичащо от неизпълнение на Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски“ N 3000252/18.06.2018г., в размер на 500 лв. главница, 83.50 лв. договорна лихва за
периода от 18.06.2018г. до 11.03.2019г. и 30.02 лв. мораторна лихва за периода от
02.07.2018г. до 29.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.07.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част за сумата 665 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение по Раздел IV от договора, 710 лв. разходи за
събиране за периода от 09.07.2018г. до 18.10.2018г. съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, 840 лв. разходи за събиране
за периода от 19.10.2018г. до 28.01.2019г. съгласно ОУ и Тарифа на дружеството и 730 лв. разходи за
събиране за периода от 29.01.2019г. до 10.05.2019г. съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, за което вземане е издадена
Заповед N 424/22.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 948/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА В.Х.П. с ЕГН **********,***, да заплати на от "Бест файненс“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Манастирски ливади, к-с Бокар, бл.35,
ап.Партер, сумата 170.15 лв., представляваща разноски по настоящото
дело и сумата 73.40 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 948/2019г. на РС-Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: