Решение по дело №5871/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260697
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20205330205871
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260697

гр. Пловдив, ……….12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5871/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 600/17.08.2020 г. на заместник кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с което на Н.А. Насер ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ***на основание чл. 32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

Жалбоподателят Н.А. Насер ООД, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото не е извършено поради непродаване на напитки на клиентите след 23 часа. Навежда се довод за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се доразвиват доводите изложени в жалбата, като се посочва още че производството се е развило незаконосъобразно доколкото представителя на санкционираното юридическо лице не владее български език и не му е бил ясен съставения АУАН, тъй като не бил назначен преводач.  

Въззиваемата страна Община Пловдив се представлява от юрк. М., която в съдебно заседание оспорва жалбата и развива аргументи за неоснователност на доводите.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 23 срещу 24.07.2020 г.  в диапазона от 23:00 до 00:30 ч. от служители на ІV РУП съвместно със СПС при ОД на МВР Пловдив била извършена проверка на заведения в квартал К.в гр. Пловдив. Полицейският служител свид. Р.Ж. и неговите колеги установили, че пред бар ***, стопанисван от Н.А. Насер ООД, с управител А. Н.– сирийски гражданин имало лица, които консумират поръчаните по-рано от тях напитки, а управителя на заведението и неговата съпруга – свди. М., която била барман приключвали работата си като почиствали. От заведението се чувала и музика. При започването на проверката на А. Н.му прилошало, което наложило да се извика бърза медицинска помощ, коеото било възприето от свид. Х.. Свид. Ж. установил самоличността на някои от лицата, които са се намирали на масите отвън пред заведението като свид. С.Х. и М. А. Д.. В хода на проверката бил изискан касов бон, който свид. М. съставила за нуждите на проверката, както и били изискани удостоверение за регистрация, договори за наем, които били представени, както и разрешение за удължено работно време, каквото не било представено.

 След като приключила проверката, в 04 РУП при ОД на МВР Пловдив свид. Ж. съставил докладна записка, в която отразил установеното по-рано. На база на докладната записка били изискани обяснения от свид. Х., от М. Д., както и от свид. М. и от нейния съпруг - представителя на жалбоподателя – А. Н.. На база на обясненията и събраните писмени доказателства бил съставен от свид. Щ. бил съставен АУАН № *********/06.08.2020 г. На база на него на 17.08.2020 г. бил съставено атакуваното наказателно постановление, което било връчено на А. Н.на 08.09.2020 г. На 15.09.2020 г. била депозирана жалбата против него в български пощи.  

Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на свидетелката Н.М., от показанията на свид. С.Х., и свид. Ж., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, касов бон на стойност 0,50 лв., докладна записка, писмени обяснения на сивд. М., А. Н., свид. Х. и М. Д., свидетелство за регистрация на заведение за обществено хранене № 23483/02.06.2020 г., Разрешение за ползване на място общинска собственост № ОБ-001397/10.06.2020 г. Договори за наем на недвижим имот, Заповед № 190А-1407/18.06.2019 г. на Община Пловдив и Заповед № 190А-1401/18.06.2019 г. на Община Пловдив. Показанията на свид. Т. с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда. Съдът дава частично вяра на обясненията на съпругата на законния представител на жалбоподателя – Н.М. като отчита нейната лична заинтересованост от изхода на процеса. Съдът кредитира показанията й в частта че е имало проверка, какво е установила същата, че е прилошало на съпруга ѝ А. Н., както и в частта им, че след 23 часа не са били сервирани напитки и че съпругът ѝ не владее добре български език, тъй като в тези части показанията й се подкрепят от останалите събрани писмени и гласни доказателства. От разпита на свид. Х., който обективно и добросъвестно изложи каквото си спомня по случая се установява, че към момента на проверката не са били обслужвани клиенти, като сметката е била платена преди това, което кореспондира с показанията на свид. М. и не се опровергава от другите събрани доказателства. Съдът дава вяра на свидетелката М., че е издала касовия бон при поискване на полицейския служител, а не поради продажба на напитки, тъй като същото кореспондира с обективните и подробни показания на свид. Ж., които съдът кредитира изцяло, тъй като същите бяха непротиворечиви, депозирани добросъвестно и отразяват възприетите лично от него обстоятелства около проверката. На следващо място съдът намира, че именно проверката е повод да бъде издаден касовия бон, тъй като той е издаден около половин час след нейното начало. Съдът намира за установено, от разпита на свидетелката М. и показанията на свид. Ж. и свид. Щ., че А. Н.не владее български език на достатъчно ниво, за да разбере самостоятелно констатациите, отразени в акта.     

Съдът не кредитира показанията на свид. М. в частта им, че А. Н.не е разбрал извън повода за издаване на акта, констатациите отразени в него. Съдът се увери лично при депозиране на показанията на свидетелката, че същата разбира български език на ниво, което й позволява да разбере актовете в административно-наказателното производство и тяхното съдържание. Това е видно и от собственоръчно дадените от нея обяснения от 30.07.2020 г.  На следващо място съдът не кредитира показанията на свид. М., че свид. Х. е посетил заведението на следващата вечер, когато са дошли отново проверяващи – същите като предходната, но не бил присъствал на първата проверка осъществена на 23 срещу 24.07.2020 г. това се опровергава от показанията на свид. Х., който посочва, че вечерта, в която е била проверката на управителя на заведението му е станало лошо и е била извикана бърза медицинска помощ, както и от показанията на свид. Ж., че не е присъствал на втора проверка.

Съдът кредитира показанията на С.Х. дадени в съдебната фаза, на първо място в унисон с принципите на непосредственост и устност в наказателния процес, но и тъй като същите кореспондират с останалите събрани писмени и гласни доказателства. Присъствието му във вечерта на проверката се установява, както от докладната записка във връзка с показанията на свид. Ж., така и от съдържанието на показанията му, а именно че във вечерта на проверката на А. Н.му е прилошало. От неговите показания се установява, че след 23 часа не е имало обслужване на клиентите и сметката е била платена. Съдът не кредитира неговите писмени обяснения в частта за датата на посещението поради горните съображения. 

Показанията на свидетелката Щ. съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.

Съдът кредитира останалите писмени доказателства, които нямат съществени противоречия и чертаят горната фактическа обстановка.  

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административно-наказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представените заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Съдът не споделя възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неназначаването на преводач. За наличието или липсата на допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените във връзка с правото на санкционираното лице да разбере за повдигнатото с акта обвинение при съставянето му следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички доказателства по делото. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието или липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Следва да се съобрази, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер, тъй като е предпоставено от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита. Последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред районния съд. Настоящият съдебен състав приема, че в случая липсата на преводач при съставянето и връчването на АУАН, не може да се прецени като съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, респ. не може да има за правна последица отмяната на оспореното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че А. Н., макар и сирийски гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен и предявен акта за установяване на административно нарушение. Същият в достатъчна степен се е чувствал уверен, че е разбрал, акта, както е посочил в подписаните от него и съпругата му  обяснения от 06.08.2020 г. В конкретния случай безспорно е установено, че съпругата му Н.М. му е разяснила съдържанието на акта за установяване на административно нарушение на разбираем за него език и че същият е разбрал акта и причината за съставянето му.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези, а именно че  на 24.07.2020 г. за времето от 00:00 ч до 00:30 ч. заведението *** обслужва 6 броя клиенти, на които се продават питиета. (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

От фактическа страна в АУАН и НП е възприета същата фактическа обстановка, че на посоченото място и време в *** са били обслужвани  6 броя клиенти, на които се продавали питиета.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са описали нарушението извършено от Н.А. Насер ООД , доколкото не се установи, че след 23:00 на клиенти са били продавани напитки, което е описаното нарушение. Напротив от събраните доказателства, се установи, че е имало клиенти по масите, че е имало музика, но не и че са били продавани напитки, а именно това е описано в АУАН и атакуваното НП.

В диспозитива на нормата на чл. 11 ал. 4 на НООР, при описание на правилото за поведение са описани 3 хипотези на изпълнителното деяние на нарушението, а именно след изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване. От трите възможни хипотези административно-наказващия орган е описал и подвел под отговорност дружеството единствено за действието „обслужване”, като е посочил дори фактическите му параметри, а  именно продажба на напитки. От събраните доказателства така описаната фактическа обстановка се опроверга. Не се доказа служител или представител на санкционираното дружество Н.А. Насер ООД, да е предприел изискваното от диспозицията на чл. 11, ал. 4 от Наредбата за осигуряването на обществения ред  активно поведение по „обслужване” на клиенти.   

Установи се, че по това време е било извършвано почистване, което също изпълва състава на соченото като правна норма нарушение, но според константната съдебна практика е недопустимо след издаването на наказателното постановление да бъдат въвеждани нови факти едва от въззивната инстанция, каквато се явява настоящия съд. По същия начин е недопустимо да се заменят твърдените за осъществени в АУАН и НП факти с други, които да пасват по-добре на нарушението.

Именно поради факта, че в съдебната фаза на процеса, се установи, че не са осъществени твърдените в АУАН и НП факти, последното се явява незаконосъобразен акт и следва да се отмени.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 и ППВС № 2/1978 актовете за установяване на административно нарушение губят презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства. Доколкото показанията на свидетеля очевидец опровергават фактическите констатации в АУАН, се обоснова извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.

С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради недоказване на възприетата в него фактическа обстановка, поради което последното следва да се отмени.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2020 г., в какъвто и размер следва да му бъдат присъдени.

 

По изложените  съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 600/17.08.2020 г. на заместник кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с което на Н.А. Насер ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ***на основание чл. 32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.А. Насер ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ***сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.