№ 17852
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110122190 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
04.10.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 21290/2024 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „В.БГ“ ЕООД срещу Л. В. Т., като се твърди, че страните
се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за кредит №
**********/03.06.2023 г. и Анекс към договора от 08.06.2023 г. Поддържа, че изпълнил
задълженията си по договора за кредит, като е предоставена на ответника уговорената сума.
Навежда доводи, че ответницата не била изпълнила задълженията си, като дължала сумата
от 1100,00 лева – главница по договора, както и сумата от 33,69 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 03.06.2023 г. до окончателното плащане. Твърди, че за
дължимите суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответницата била
възразила, поради което имал правен интерес от предявяването на претенциите. Иска да
бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се поддържа,
че претенциите не се оспорат, но дължимите суми са били изцяло заплатени. Иска
отхвърляне на претенциите.
С протоколно определение от 30.09.2024 г., съдът на основание чл. 415 ГПК е
обезсилил Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61960/2023 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за сумата то 12,53 лева – мораторна лихва за периода от
28.09.2023 г. до 07.11.2023 г., като е прекратил производството по делото в тази му част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субектвини права са обусловени от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валиден договор за предоставянето на потребителски кредит; 2) кредиторът да е
предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит,
като не са заплатени на уговорения в договора падеж дължимите вноски.
Между страните не се спори, а и по делото представен Договор за кредит №
**********/03.06.2023 г. и Анекс към договора от 08.06.2023 г., като се установява, че
„В.БГ“ ЕООД от една страна, в качеството на кредитор се е задължило да предостави сумата
от 500,00 лева на кредитополучателя Л. В. Т., от друга страна в качеството на
кредитополучател. А последната се е задължила да възстанови предоставената сума, ведно с
уговорената по договора възнаградителна лихва в сроковете уговорени по договора.
Договорът е частен диспозитивен документ за който в случая няма спор, че е
подписан от страните, поради което обективираните в договора изявления обвързват
страните с оглед изразената воля и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180
ГПК.
Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл.
10, ал. 1 ЗПК; реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и
обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна,
тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си
разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на
кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната
лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари
или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се
е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и
2
времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното
правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски
кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата
валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата
(кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права
(парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен по-
горе изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на
кредитополучателя).
Oт предметното съдържание на договора и декларациите в договора се установява, че
тази двустранна сделка е консенсуална и двустранна, тъй като предоставянето на
уговорената заемна сума не е част от фактическия състав от договора за потребителски
кредит, а в изпълнение на вече поето договорно задължение – арг. от Общите условия към
Договора и условията изложени в самия Договор. Страните са се съгласили, че за
кредитодателя възниква правното задължение да предостави уговорения кредит на
кредитополучателя, а последният се задължава да върне предоставената сума, съобразно
уговореното в клаузите на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че наличието на валидно облигационно
отношение следва и от факта, че ответницата е признала по смисъла на чл. 175 ГПК, че
страните се намират в облигационно отношение, като с отговора на исковата молба и
представеното към нея платежно нареждане от 07.06.2024 г. се изяснява, че е заплатила на
ищеца сумата от 1309,07 лева.
Признатите от ответницата обстоятелства се подкрепят и от признанието по смисъла
на чл. 175 ГПК от ответника, че действително дължимите суми са погасени чрез
извършеното плащане, което признание е обективирано в становище от 04.07.2024 г. (л. 52 в
кориците на делото).
Съдебното и извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което съобразено в съвкупност с
останалите доказателствени средства по делото води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед гореизложеното и предвид направените от страните признания и
ангажираните писмени доказателства за погасяване на задължението, съдът счита, че следва
да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК плащането извършено в хода на
настоящото производство. Доколкото е налице цялостно плащане на дължимите суми, съдът
намира, че следва да отхвърли претенциите, поради погасителния ефект на плащане в хода
на настоящото производство. Следователно исковете трябва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника, доколкото претенцията се отхвърля, поради плащането в
хода на процеса, т.е. ответника е станал причина за настоящото производство по смисъла на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
3
С оглед данните по делото и предвид извършеното плащане, съдът намира, че в
случая на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП на ищеца следва да се присъди сумата от 30,02 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: ................, със седалище и
адрес на управление: гр. ...................... срещу Л. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: с.
.................., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Л. В. Т., ЕГН: ********** дължи на
„В.БГ“ ЕООД, ЕИК: ................, сумата от 1100,00 лева, представляващи главница по
Договор за кредит № **********/03.06.2023 г. и Анекс от 08.06.2023 г., както и сумата от
33,69 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 03.06.2023 г. до
03.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.01.2024 г.
по ч. гр. д. № 61960/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Л. В. Т., ЕГН: ********** да заплати на „В.БГ“ ЕООД, ЕИК:
................, сумата от 30,02 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4