НОХД № 118/2011г.
по описа на РС-гр. М.
МОТИВИ:
Подсъдимия Е.А.З., живущ xxx е обвинен в това,
че на 23.02.2010г. в с. Л., обл. М., при условията на повторност и в
немаловажен случай, отнел от владението на В.Г.Т. xxx. следните движима вещ –цветен
телевизор, марка” Хисенс”, модел ЛСД 26В57, мобилен телефон, марка “Саджем” със
сим карта, микровълнова печка, марка”Уърпол”, дистанционно управление за
приемник “Булсатком” и музикална уредба”Комбайн”, на обща стойност 681.10 лв. ,
без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои -престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. М. поддържа изцяло
повдигнатото обвинението и правната квалификация на престъплението. Счита, че същото
е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, като не прави подробен анализ на фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като подсъдимият признава
изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед
характера на процедурата, самопризнанието на подсъдимия, както и извършването
на изпълнителното деяние преди влизане в сила на промените от м. април 2010г. по
отношение на разпоредбата на чл. 58а от НК, прокурорът предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен, като съдът да определи наказание при условията
на чл. 55 от НК, а именно - лишаване от свобода за срок от седем месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като подсъдимият се осъди и
да заплати разноските по делото в размер на 45 лв. Счита, че с едно такова
наказание, ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Подсъдимия Е.А.З. разбира в какво е обвинен и се
признава за виновеН. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се
разкайва.
Служебният защитник на подсъдимия З.-адвокат Ж.
Тодорова от АК-гр. М. поддържа, че щом като подсъдимият признава всички факти и
обстоятелства, които са предмет на обвинителния акт и не оспорва вината си, същественият
въпрос, на който би следвало да отговори съда, е доколко и как следва да бъдат
преценени фактите и обстоятелствата, с оглед прилагането на максимално
справедливо наказание по отношение на дееца. Изтъква многобройни смегчаващи
вината обстоятелства, а именно-връщане на по-голяма част от отнетите вещи, съдействие
при разкриване на обективната истина на досъдебното производство, признаването
на вината и искреното разкаяние, няма постоянни доходи, с основно образование е.
В настоящия случай счита, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 55 във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, тъй като тази разпоредба е
по-благоприятна за подсъдимия, като наказанието бъде определено към минимума на
предвиденото в закона, а именно три месеца лишаване от свобода.
Производството се развива при условията и по
реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещото
лице. Съдът прочете протоколите от разпитите им, проведени на досъдебното
производство, както и заключението на извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за
установено следното:
Свидетелят В.Г.Т.
живее сам в къща, намираща се в с. Л., обл. М., ул. ”Х. Б.” № 20.Безработен е. Всяка
вечер посещава питейно заведение в селото, където играе карти с приятели. Това
обстоятелство било известно на подсъдимия З..
На 23.02.3010г., както обичайно, към 17.00ч. свидетелят
Т. излязъл от дома си, като не заключил входната врата на къщата, тъй като
заключващият механизъм бил повредеН. Заключил само дървената порта на двора и
отишъл в питейното заведение, намиращо се на около 200м. от дома му.
Междувременно,
подсъдимият, знаейки, че свидетелят не си е вкъщи, се отправил към дома му, като
преминал през съседен незастроен парцел. Стигайки до домът на пострадалия, подсъдимия
отворил входната врата на къщата и влязъл вътре. Огледал помещенията и набелязъл
кои вещи да открадне. Харесали му следните вещи, които Т. отнесъл със себе си, а
именно:цветен телевизор, марка “Хисенс”, модел 26В57, мобилен телефон, марка
“Саджем” със сим карта, микровълнова печка, марка”Уърпол”, дистанционно
управление за приемник”Булсатком” и музикална уредба, тип ”Комбайн”.
Свидетелят Т.
играл карти до към 20.00ч., след което се прибрал в къщата си. Като приближил
имота, той отключил портата и влязъл в двора. Когато стигнал къщата, свидетелят
забелязъл, че входната врата на жилището му била отворена. Приближил се до нея
и без да влиза, огледал помещението. Първо забелязъл, че липсва цветния
телевизор, марка”Хисенс”, който бил закупил на 10.08.2009г. Т. незабавно подал
сигнал до РУ”Полиция”-гр. М.. На място била изпратена оперативна група, която
извършила оглед на местопроизшествието, при който е открита фиксирана и иззета
дактилоскопна следа. Впоследствие било установено, чеследата не е поставена от
подсъдимия. След приключване на огледа свидетелят В.Т. констатирал липсата и на
други вещи, а именно:мобилен апарат, марка”Саджем” със сим карта, без зарядно
устройство, микровълнова печка, марка”Уърпол”, дистанционно управление на
устройство за приемане на “Булсатком”, които се намирали в кухнята и музикална
уредба, тип”Комбайн”, която била в спалнята.
Една вечер
през м. февруари 2010г., към 22.00ч. подсъдимият З. отишъл до дома на свидетеля
Б. Ц. А., който живее на съпружески начала със свидетелката Ц. Й. Г.. Предложил
му, за вересията която дължи в питейното заведение на свидетелката Г., да им
даде цветен телевизор и микровълнова печка. Обяснил, че вещите са пред дома на
свидетеля А., нохадящ се в с. Л., ул. ”В. К.” № 5Последният проявил интерес и
излязъл да ги види. Телевизорът бил марка”Хисенс”, модел 26В57, с дистанционно
управление, а печката-марка”Уърпол”. Тъй като телевизорът на свидетеля А. бил
повреден, той решил да се възползва от предложението на подсъдимия и да вземе
предлаганите му вещи, вместо парите, които последният дължи на свидетелката Г..
Впоследствие А. преместил вещите в жилището си, което обитава заедно с Г. в с. Л.,
на ул. ”Н. Й. В.” № 26.
След
разкриване на кражбата, с протокол от 9.11.2010г. свидетелят А. предал
доброловно на служителя на полицията цветен телевизор, марка”Хисенс”, дистанционно
управление за него и микровълнова печка, марка”Уърпол”, които вещи, срещу
разписка, били върнати на собстмвеника им.
Видно от приложената на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице М. В., стойността
на отнетите вещи, собственост на В.Г.Т., възлиза общо на 681.10 лв. Минималната
работна заплата за страната към момента на инкриминираното деяние е 240 лв. и
се нанася 2.8 пъти в причинените вреди. До прикючване на досъдебното
производство, част от отнетите вещи, на стойност 564.10 лв., със съдействието
на органите на МВР-гр. М., са върнати на собственика.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са
всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начиН.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимия З. е осъществил
от обективна страна състава на чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като на 23.02.2010г. в с. Л., обл. М., при условията на повторност, в
немаловажен случай, отнел от владението на В.Г.Т. xxx. , следните движими вещи-цветен
телевизор, марка”Хисенс”, модел ЛСД 26В657, мобилен телефон, марка”Садзжем” със
сим карта, микровълнова печка, марка”Уърпол”, дистанционно управление за
приемник”Булсатком” и музикална уредба, тип”Комбайн”, на стойност 681.10 лв. , без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното
производство писмени доказателства, както и приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетелите, проведен на досъдебното производство. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите по чл. 195,
ал. 1, т. 7 от НК. престъплението, предмет на обвинението е извършено от
подсъдимия З. при условията на повторност, тъй като той е извършил деянието, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 133/2006г., в
сила от 14.10.2006г. по описа на РС-гр. М., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
т. 3, 4 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание от
една година лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години, при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл. 36-относно целите на наказанието и на чл. 58а и
чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата индивидуализация.
При
индивидуализирането на наказанието и предвид разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие и с оглед чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК, в редакция й, преди влизане в сила
на изменението на чл. 58а от НК, публ. в ДВ бр. 26/2010г., в сила от 10.04.2010г.,
като съобрази датата на извършване на деянието-23.02.2010г. и с оглед чл. 2, ал.
2 от НК, като определянето на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
е по-благоприятно за подсъдимия.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха безукорно процесуално поведение на
подсъдимия и на досъдебното производство, и в съдебно заседание, съдействие при
разкриване на обективната истина, възстановяване на част от откраднатото, тежко
социално положение-безработен, липса на средства и доходи, с които да се
препитава, сравнително дълъг период от време през който подсъдимият не е
извършвал престъпления от общ характер, а като отегчаващи-касае се за тежко
умишлено престъпление и незавидно съдебно минало на подсъдимия.
При тези данни,
като отчете наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът с
оглед характера на процедурата, като призна подсъдимия З. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а,
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК го осъди на пет месеца лишаване от свобода.
На основание
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо обжещитие от закрит тип.
Съдът счита, че
така определеното наказание съответства на тежестта на деянието и степента на
обществената опасност на дееца и е справедлив отговор за извършеното от него
престъпление.
Така наложеното наказание, съдът намира, че е
от вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия З. беше присъди и същия се осъди да
заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 45 лв. и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горният
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: